Определение № 247 от 28.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 247 гр. Пловдив, 28.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Весела Ив. Евстатиева

Членове:

Миглена Р. Маркова

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно частно наказателно дело № 20255300600265 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и ал. 8 от НПК.

С определение № 705 от 20.12.2024г., постановено по ЧНД № 4864/2024г., Районен съд - Пловдив, XXI н.с., е изменил постановление за прекратяване на наказателното производство от 10.06.2024 г. по досъдебно производство № 20/2022 г. по описа на РУ - Труд при ОД на МВР - Пловдив в частта му относно разпореждането с веществените доказателства - 1 брой лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Санта Фе СМ“ с рег.№ ***, рама № ***, двигател № *** и документите за регистрация - свидетелства за регистрация I и II част, като е постановил същите вещи да се пазят на съхранение при домакина на РУ - Труд при ОДМВР – Пловдив до приключване с влязло в сила решение на спора между жалбоподателите Г. Е. Т. и Ж. Й. Г. по гражданско дело № 10876/2024г. на Районен съд - Пловдив. В останалата му част постановлението за прекратяване на наказателното производство е потвърдено от първостепенния съд. В хода на разследването като обвиняем е била привлечена Ж. Й. Г. от село Ц., общ. Марица, обл. Пловдив, за това, че на 05.03.2021г. в гр. Пловдив противозаконно е присвоила чужда движима вещ – лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Санта Фе СМ“ с рег.№ ***, с рама № *** и двигател № ***, на стойност 10821,43 лв., собственост на Г. Е. Т., която е владеела – престъпление по чл. 206, ал.1 от НК.

Срещу така постановеното определение е постъпила жалба от св. Г. Е.

Т., чрез адв. Н.Д., в която се навеждат съображения за непълнота и неправилна оценка на доказателствения материал, което е довело до неправилен извод за липса на извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК. Твърди се, че обвиняемата е обсебила лек автомобил марка и модел „Хюндай Санта Фе СМ“ с рег.№ ***, който се е намирал в нейна фактическа власт след 09.09.2021г., като е извършила акт на фактическо разпореждане с чуждото имущество в свой интерес. Според жалбоподателя Т. не били изследвани въпросите в какво качество е придобит автомобилът от обвиняемата – от нея самата като 1 физическо лице, от търговското дружество „Жист“ ООД или само от управителя му. Спешният порядък, в който бил придобит този автомобил и след това продаден на св. Т., който от своя страна предоставил на обвиняемата генерални пълномощия върху него са били все обстоятелства, които са останали необсъдени от наблюдаващия прокурор. Отделно от това обжалваният съдебен акт бил постановен извън срока по чл. 243, ал.5 НПК.

Претендира се отмяна на първоинстанционното определение и връщане на делото на РП - Пловдив със задължителни указания за извършване на допълнителни действия по разследването.

Производството се води и по подадена жалба от обв. Ж. Й. Г., чрез адв.

В.Б., която обжалва първоинстанционното определение в частта му, с която е изменено постановлението за прекратяване на наказателното производство по ДП № 20/2022г. на РУ - Труд при ОД на МВР - Пловдив и е разпоредено веществените доказателства – лек автомобил с марка и модел „Хюндай Санта Фе СМ“ с рег. № ***, заедно с документите за регистрация – свидетелства за регистрация I и II част, да останат за пазене и съхранение при домакина на РУ - Труд при ОДМВР - Пловдив до приключване с влязло в сила решение на спора между жалбоподателите Г. Е. Т. и Ж. Й. Г. по гражданско дело № 10876/2024г. на Районен съд – Пловдив. Жалбоподателката твърди тя да е правоимащото лице, на което следва да бъде върната вещта, тъй като е предявила възражение за право на задържане върху нея. Прилага копие на обезпечителна заповед, издадена по горепосоченото гражданско дело.

По делото е постъпила молба от обв. Г., в която моли жалбата на повереника на жалбоподателя Г. Т. - адв. Н.Д. да бъде оставена без разглеждане като просрочена.

Пловдивският окръжен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите, наведени в жалбите и аргументите в атакуваното определение, намира, че жалбите са процесуално ДОПУСТИМИ - подадени са от надлежни страни, в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Настоящият съдебен състав намира, че възражението на обв. Г. е неоснователно. Подадената въззивна жалба изхожда от жалбоподателя Г. Т., който като самостоятелна страна в процеса има право на жалба. Същият е получил на 14.01.2025г. съобщението от РС-Пловдив, в което му е указана възможността да обжалва постановения съдебен акт, поради което и постъпилата на 17.01.2025г. жалба е в законовия седемдневен срок по чл. 243, ал. 7 НПК. Ето защо и същата е процесуално допустима. Разгледани по същество двете жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения:

С атакуваното определение Районен съд - Пловдив е потвърдил постановление на РП-Пловдив, в което е прието, че не са установени всички изискуеми от закона признаци от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл. 206 от НК. За да достигне до този резултат наблюдаващият прокурор се е обосновал, че между страните е имало уговорка процесният авомобил да се ползва за неограничен период от време от обв. Г.

/за което е било съставено нотариално заверено пълномощно/, като впоследствие след като децата им се развели и отношенията между сватовете се влошили, св. Т. е започнал да претендира неговото връщане. Последният обаче отказал да заплати на обв. Г. разходите за направени ремонти на вещта, 2 което я мотивирало да упражни по реда на ЗЗД право на задържане на автомобила. За отказа й да върне вещта обвиняемата уведомила писмено св.

Т., чрез връчване на съответно известие от ЧСИ. Изложено е, че сключването от страна на обв. Г. на предварителен договор за продажба на вещта било в обема на предоставените й пълномощия, доколкото същата е била надлежно упълномощена за това действие от св. Т.. Поради това е направен извод, че възникналият между страните спор попада изцяло в приложното поле на гражданското право и страната, която счита себе си за изрядна, следва да отнесе претенцията си към съответния граждански съд.

При извършения съдебен контрол на постановлението за прекратяване на наказателното производство РС - Пловдив е приел, че спорът е правен и се концентрира около обстоятелството дали така изясненото поведение на обвиняемата се квалифицира като престъпление по чл. 206, ал.1 от НК.

Подробно е обсъдена възможността за извършване на престъплението обсебване в две направления: от една страна чрез сключването от обвиняемата на предварителния договор за покупко-продажба от 05.03.2021г. със св. С.К., а от друга чрез отказа да бъде върнат автомобилът на св. Т. след прекратяване на пълномощията на обвиняемата. Изложени са съображения, че по делото не било доказано обвиняемата Г. с активни свои действия да е въвела в заблуждение жалбоподателя Т. какво е действителното съдържание на подписаното от него пълномощно. При разпита си св. Т. твърдял, че е поискал връщане на процесния лек автомобил през месец септември 2021г.

Същевременно инкриминираната по делото дата съгласно постановлението за привличане на обвиняем е 05.03.2021 г., поради което е прието за доказано по категоричен начин, че към датата, за която е повдигнато обвинението – 05.03.2021г., не е било отправяно искане за връщане на спорната вещ, респ. не е имало и отказ от страна на обвиняемата. Съдът е намерил за недоказано твърдението на св. Т., че на 09.09.2021г. е връчил на обвиняемата декларацията, с която оттегля упълномощаването й, тъй като по делото липсват доказателства за връчването, извън твърдението на жалбоподателя и неговата съпруга. Безспорен обаче бил фактът, че автомобилът не е върнат на своя собственик, тъй като вещта е открита в имота на обвиняемата при извършеното претърсване и изземване на 23.01.2024 г. Същественото според ПРС при преценката за наличието на виновно поведение било обстоятелството, че обвиняемата не била отказала връщането на автомобила поради променено субективно отношение спрямо него като чужда движима вещ. Обвиняемата Г. не оспорвала правото на собственост на жалбоподателя Т., нито че той е носител на правомощията, които се включват в съдържанието на това вещно право. Така първостепенният съд е формирал извод, че от субективна страна липсва намерение за своене, тъй като обвиняемата продължавала да държи вещта като чужда. По тези съображения ПРС е споделил като правилен крайния извод на прокурора за съществуващ единствено гражданскоправен спор между страните, поради което наказателното производство законосъобразно е било прекратено на основание чл. 24, ал.1, т.1 НПК - липса на извършено престъпление.

За да измени постановлението на РП - Пловдив в частта относно разпореждането с вещественото доказателство – лек автомобил, районният съд е приел, че е налице граждански спор относно имуществени права, 3 свързани с упражняване на фактическа власт върху процесния автомобил, иззет като веществено доказателство, който обосновава приложението на чл.

113 НПК. При служебно извършена проверка било установено, че спорът вече е и съдебно предявен, като било образувано гражданско дело № 10876/2024г. по описа на Районен съд - Пловдив, производството по което е спряно до приключване с влязъл в сила акт на наказателното производство. По изложените съображения първоинстанционният съд изменил атакуваното постановление за прекратяване на наказателното производство в частта му относно разпореждането с веществените доказателства, като постановил лекият автомобил и документите за регистрация - свидетелства за регистрация I и II част , да се пазяят на съхранение при РУ-Труд до произнасяне с влязъл в сила съдебен акт по гражданско дело № 10876/2024г. по описа на Районен съд - Пловдив.

Настоящият състав на Пловдивския окръжен съд счита, че първостепенният съд е изложил фактическа обстановка, идентична с приетата в постановлението за прекратяване на наказателното производство. Същата е установена въз основа на събрани по реда на НПК доказателства, които са в обем, който да доведе до извод, че липсват данни за осъществен състав на престъпление по чл. 206 от НК или друго престъпление от общ характер по смисъла на НК. Изводът на първостепенния съд, че фактите са били правилно установени и интерпретирани от представителя на РП – Пловдив и съобразно тях същият е изградил верни правни изводи за липса на извършено престъпление от общ характер е правилен. В хода на разследването са разпитани всички лица, които биха допринесли за изясняване на обективната истина. Приобщени са и относимите писмени доказателства.

Настоящата инстанция намира за неоснователни възраженията, изложени във възивната жалба на св. Т.. Постановяването на съдебен акт извън едномесечения срок не се отразява по никакъв начин на неговата правилност. Доколкото срокът по чл. 243, ал.5 НПК не е преклузивен, а инструктивен, следва да се посочи, че с неговото изтичане не се погасява субективното право на жалба и не се нарушават права на страните. Същият има единствено дисциплиниращ характер и с него се цели предотвратяване на необосновано забавяне на произнасянето по подадени жалби. Неоснователно е и възражението, че по делото са останали неизяснени праворелевантни факти.

Установено е посредством писмени и гласни доказателствени източници, че автомобилът е закупен на лизинг през 2007г. от дружество „Жист“ ООД, представлявано от управителя обв. Ж. Г., като датата на първата му регистрация е 26.10.2007г. /справка от база данни КАТ, л.56 от непълната номерация на ДП/. На 08.01.2020г. собствеността на л.а. е прехвърлена от търговското дружество „Жист“ ООД на св. Г. Т.. От историята на регистрацията на превозното средство се установява, че преди да бъде придобит от св. Т. автомобилът е бил собственост на дружеството, което е имало право да се разпорежда с него и в нито един момент не се е явявал лична собственост на обвиняемата. Въпреки извършените множество действия по разследването не може да бъде установено какви са били конкретните уговорки между страните - дали изначалното прехвърляне на собствеността на 08.01.2020г. представлява симулативна сделка, при която страните са постигнали външно обективиране на определен резултат – 4 продажба на автомобил, който обаче във вътрешните им отношения не са желали да настъпи. Налице са противоречиви твърдения на свидетелите Г. Т. и съпругата му А. Т.а от една страна и на обв. Г. от друга по отношение на това платена ли е цената на автомобила, както и с каква цел и докога същият е предоставен за ползване на обвиняемата. Първостепенният съд е отчел изискванията на закона за съставомерност на деянието по чл. 206, ал. 1 от НК и е извършил правилна преценка на доказателствата по делото в тази връзка.