Решение № 415 от 23.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 415 гр. София, 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Стою Хр. Згуров

Румяна Спасова като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Въззивно гражданско дело № 20241100500530 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 436- чл. 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на Л. С. Г., ЕГН **********, с правно основание чл. 435, ал. 1, т. 6 ГПК против Постановление от 20.11.2023г. за отказ за прекратяване на производството по изпълнително дело № 20237900402512 по описа на ЧСИ Р.М., рег.№ 790 съгласно регистъра на КЧСИ на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК и възлагане в тежест на длъжника и жалбоподател на разноските по изпълнителното дело, а при условията на евентуалност, в случай, че жалбата относно отказа на ЧСИ за прекратяване на производството не бъде уважена, е отправена молба за отмяна на постановлението за разноски по делото, намерило отражение в изпратената до жалбоподателя покана за доброволно изпълнение, като съдът намали разноските по претендираното адвокатско възнаграждение от 400 лв. до минимума от 200 лв., както и размера на определените с поканата такси по Тарифата към ЗЧСИ до размера на дължимата такса за образуване на изпълнително дело и такса за изпращането на покана за доброволно изпълнение.

Жалбоподателят оспорва обжалваното

1 постановление за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК като сочи, че към датата на образуване на изпълнителното дело03.11.2023г. той не е имал непогасени задължения към взискателя за издръжка съгласно изпълнителен лист от 02.10.2023г., издаден по гр.д.

№8833/2021г. по описа на СРС, а възникналото след образуване на изпълнителното дело задължение за заплащане на месечната издръжка за м.ноември на 2023г. е заплатено на 13.11.2023г. С молби от 15.11.2023г. и 20.11.2023г. той е поискал от ЧСИ да прекрати изпълнителното производство поради липсата на непогасено вземане спрямо него и поради това, че не е станал повод за образуване на делото, на основание чл.79, ал.1, т.1 ГПК, разноските по делото да не се възлагат в негова тежест, тъй като производството следва да се прекрати съгласно чл.433, ал.1, т.1 ГПК.

Евентуално, оспорва размера на начислените такси, който не е ясно как е определен предвид това, че ЧСИ не е събирал принудително никакви суми.

На последно място сочи, че съгласно издаденият изпълнителен лист, послужил като изпълнително основание той не дължи на взискателя законна лихва от датата на падежа на месечното задължение до погасяване на задължението.

От страна на взискателя не е подадено писмено възражение срещу жалбата.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител е изложила мотиви по обжалваното действие. В тях е посочено, че в случаите на периодични задължения за заплащане на издръжка в полза на учащи се пълнолетни деца, взискателят разполага с правото да образува изпълнително производство на основание издадения изпълнителен лист с оглед обезпечаване и гарантиране събирането на вземането си и за в бъдеще време, т.е. има правото да избере начина, по който желае да бъде погасено задължението занапред-съдебно или извънсъдебно. Поради това счита, че съдебният изпълнител няма правото служебно да прекратява делото, без да има направено искане за това от страна на взискателя. Освен това според ЧСИ към датата на образуване на изпълнителното дело не е била платена дължимата издръжка за м.ноември на 2023г., като това задължение е заплатено от длъжника на 13.11.2023г., след падежната му дата-10.11.2023г.

Предвид това, поради липсата на плащане на това задължение до датата на падежа му -10.11.2023г. за срока до 13.11.2023г. длъжникът дължи лихви за 2 забава.

ЧСИ сочи, че твърдението на длъжника за извънсъдебно плащане на задълженията за издръжка е отчетено и платената сума не се претендира, като тя е приспадната от задължението по делото. Предвид това, по делото не се претендират плащанията, които са направени преди образуването му.

Претендира се само заплащането на текущата издръжка, както и разноските по изпълнението — адвокатски хонорар, авансови такси и пропорционалната такса върху шестмесечната издръжка. Жалбоподателят дължи заплащане на издръжката до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване. Задължението за издръжка е периодично - платимо е месечно, като при забава върху него се начислява законна лихва. Длъжникът дължи издръжка до настъпване на законово основание за нейното прекратяване, което в случая може да бъде прекратяване на обучението или навършване на 25-годишна възраст. Доколкото по делото няма данни за настъпили основания за прекратяване на издръжката към датата па подаване на жалбата, същата е неоснователна. Освен това, ЧСИ сочи, че когато се касае за периодично задължение за заплащане на издръжка на дете, какъвто е настоящият случай, завършването на висшето образование на детето или навършването на 25-та му годишнина сами по себе си не са достатъчни за прекратяване на изпълнителното дело, ако задължението за заплащане на ежемесечно дължимата издръжка не е било погасено чрез плащане. He е налице и предвидената в чл.433, ал.2 ГПК предпоставка за приключване на изпълнителното производство, а именно - изпълнение на задължението, тъй като съгласно същата законова разпоредба, изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението, а под изпълнение на задължението следва да се разбира реализиране съобразно характера на изпълняемото право ликвидно притезание, което се нуждае от принудително удовлетворяване, защото не е било удовлетворено доброволно.

По отношение на възраженията за недължимост на разноските, ЧСИ заявява, че разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК регламентира общия принцип за отговорността за разноски в изпълнителното производство - те са за сметка на длъжника, освен в изрично посочените от закона случаи, каквито изключения не са налице. Регламентираният в чл.79, ал.1 ГПК общ принцип 3 за отговорността за разноски в изпълнителното производство - че те се понасят от длъжника (освен в изрично посочените от закона случаи), намира своето основание в това, че изпълнителното производство е сурогат на доброволното изпълнение - от страна на длъжника липсва добросъвестно изпълнение на гражданските правоотношения, които в случаите на образувано изпълнително дело са и съдебно потвърдени. Именно това неправомерно поведение на длъжника е повод за образуване на изпълнителното производство, поради което по принцип разноските за същото не се възлагат в тежест на кредитора (взискателя), а в тежест на дльжника. Въз основа на тези съображения сочи, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставен без уважение от съда.

Съдът като взе предвид становищата на страните и приложените писмени доказателства, съдът намира следното от фактическа страна:

Видно от изложените факти в самата жалба и мотивите на ЧСИ, а и от приложените документи към изпълнителното производство, последното е било образувано по молба на взискателя Р.Г., подадена чрез пълномощника й адв.Тодорова на 03.11.2023г. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 02.10.2023г. по гр.д.№8833/2021г. по описа на СРС, с който длъжникът Л. Г. е осъден да заплаща на Р.Г. месечна издръжка в размер на 350 лв., считано от 02.09.2020г. като пълнолетен учащ редовно във висше учебно заведение, до завършването на висшето й образование, но не повече от 25-годишна възраст, която издръжка е дължима до 10-то число на текущия месец. В изпълнителния лист липсва отразяване на диспозитив на решение, съгласно който длъжникът да е осъден да заплаща издръжката ведно със законната лихва върху всяка една просрочена месечна издръжка, считано от деня следващ 10-то число на месеца, за който тя се дължи до изплащането й от длъжника. Това обстоятелство навежда към извода, че съдът вероятно е допуснал очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението си, за отстраняването на която би следвало да бъде сезиран от заинтересованата страна.

Липсват доказателства кога точно поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника, но считано от 15.11.2023г. той е узнал за нея, тъй като в подадената от него на тази дата молба за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433,ал.1, т.1 ГПК той сочи 4 този факт. Връчването по имейл на адрес на адв.Филипова, закоято липсват данни, че е пълномощник на длъжника, не може да се счете за редовно връчване.

Ведно с молбата от 15.11.2023г. жалбоподателят и длъжник в изпълнителното производство е представил вносни бележки от 09.07.2023г. и извлечение от банковата му сметка, от които се установява, че на тази дата е заплатил чрез превода на дължимите суми по сметка на взискателя Р.Г. задълженията за издръжки за периода от 01.09.2020г. до 30.10.2023г., като издръжката за м.октомври на 2023г. е платена от него на 11.10.2023г. От извлечението от банковата сметка е видно, че издръжката за м.ноември на 2023г. е заплатена от жалбоподателя на 13.11.2023г.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, срещу акт подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата е частично основателна само относно част от оспорените разноски в изпълнителното производство.

Съгласно чл.433,ал.1, т.1 ГПК и зпълнителното производство се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство.

В настоящата хипотеза сумата по изпълнителния лист представлява сбора от дължимите периодични месечни плащания до датата на навършване на 25 –години от учащият се низходящ или до завършването от него на висшето образование. Предвид това не е налице възможност сумата по такъв изпълнителен лист да бъде заплатена преди образуването на изпълнителното дело, освен ако не са настъпили посочените по-горе обстоятелства ограничаващи времевия обхват на издръжката. Заплащането на падежиралите към датата на образуване на изпълнителното производство задължения за месечна издръжка не е равнозначно на плащане на сумата по изпълнителния лист и не представлява основание за прекратяване на изпълнителното производство съгласно чл.433,ал.1, т.1 ГПК. Това плащане има значение за 5 определяне на размера на дължимата такса, която както правилно е посочила ЧСИ в мотивите си се определя по реда на т.26 ТТРЗЧСИ вр. със заб.2 към нея и в случая е в размер на 225,60 лв. с ДДС.

В производството по делото не се установи да е налице и хипотезата на чл.433, ал.2 ГПК, доколкото се сочи осъществяване на плащане на издръжката за месец ноември на 2023г. след образуване на изпълнителното производство. Приключването на изпълнението по чл.433, ал.2 ГПК е обусловено от погасяване на цялото задължение, включително и непадежиралите вноски за издръжка, както и дължимите разноски по изпълнението, които в случая не са заплатени.

Посоченото по-горе представлява основание за формиране на извод за неоснователност на жалбата в тази й част.

Предвид неоснователността на жалбата срещу отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство, съдът следва да се произнесе и по жалбата срещу разноските в изпълнителното дело.

Съгласно т.2 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК, използваният в чл. 435, ал. 2 ГПК израз "постановление за разноски", следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.