Решение № 56 от 04.04.2024, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Горна Оряховица, 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Станчев при участието на секретаря Анита Ем. Личева като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно наказателно дело № 20224120200727 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Г. Ж. Г. обжалва наказателно постановление № 22-0350-000067/14.04.2022 г., издадено от началника на РУ – Стражица при ОД на МВР – Велико Търново, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от същия закон и административно наказание глоба в размер на 50 лв. на основание чл.

181, т. 1 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от същия закон. Посочва, че не е спазен срокът за издаване на наказателното постановление и моли съда да го отмени.

В хода на съдебното следствие жалбоподателят дава обяснения.

НАЧАЛНИКЪТ НА РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ – ГОРНА

ОРЯХОВИЦА при ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, конституиран като страна по делото на основание чл. 153, ал. 2 от АПК поради закриването на РУ – Стражица след издаване на наказателното постановление, редовно призован, 1 не изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на жалбата.

ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Г. Ж. Г. живее в с. Ц., общ. С., и работи като шофьор в търговско дружество в с. Д., общ. Горна Оряховица. На 10.02.2022 г. бусът, който обикновено управлявал, бил повреден. Прекият му ръководител му разпоредил да управлява друг бус – „Ф.“ с рег. № ***, с който след края на работния ден да се прибере в дома си в с. Ц.. Около 21:00 часа Г. управлявал буса с посочените по-горе марка, модел и регистрационен номер по ул. „М.“ в гр. С.. На тази улица управляваният от жалбоподателя бус бил спрян за проверка от И. Г. Г. и З. С. М. – служители на РУ – Стражица, които изпълнявали задълженията си като органи за контрол на движението. В хода на проверката полицейските служители установили, че регистрацията на буса е била прекратена служебно на 23.11.2021 г. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и към момента на проверката не е била възстановена. Установили също така, че бусът не е представен за периодичен технически преглед. За така констатираните нарушения свидетелят И. Г. Г. – младши полицейски инспектор в РУ – Стражица, съставил против жалбоподателя в негово присъствие акт за установяване на административно нарушение бл. № 160690/10.02.2022 г., в който приел, че са нарушени съответно разпоредбите на чл. 140, ал. 1, предл. 1 и на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал съставеният срещу него акт и получил срещу разписка препис от същия.

С мотивирана резолюция от 21.03.2022 г. началникът на РУ – Стражица приел, че описаното в акта деяние съдържа признаци от състава на престъплението по чл. 345, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН прекратил административнонаказателното производство и изпратил материалите по преписката на прокурора.

С постановление от 07.04.2022 г. прокурорът приел, че деянието не е престъпление, а съдържа признаците на административно нарушение по чл.

2

140, ал. 1, предл. 1 и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. Поради това отказал да образува досъдебно производство и върнал преписката на началника на РУ – Стражица за произнасяне.

На 14.04.2022 г., след като разгледал административнонаказателната преписка, образувана по изпратените от прокурора материали, началникът на РУ – Стражица при ОД на МВР – Велико Търново издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил на жалбоподателя Г. Ж. Г. административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 140, ал.

1 от същия закон и административно наказание глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 147, ал.

1 от същия закон.

Препис от постановлението бил връчен на жалбоподателя на 12.12.2022 г. На следващия ден, 13.12.2022 г., Г. завел жалбата си против постановлението в РУ – Стражица.

Видно от справката на л. 42, първоначалната регистрация на процесния автомобил в България е извършена на 25.09.2018 г., при което за собственик на автомобила е вписан А. З. А. от с П., общ. П. а за лице, получило свидетелството за регистрация – Д. И. В. от гр. С.. От справката на л. 43 и писмото началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново на л. 41 се установява, че в периода от първоначалната регистрация на 25.09.2018 г. до датата на изготвяне на справката 14.02.2023 г. не е вписвана промяна на собствеността на автомобила, както и че регистрацията на автомобила е била прекратена служебно на 23.11.2021 г. на основание чл.

143, ал. 10 от ЗДвП поради получено уведомление от Гаранционния фонд за липса на действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и е възстановена служебно на 11.02.2022 г. на същото правно основание поради получено уведомление за сключване на договор за посочената задължителна застраховка.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност обясненията на жалбоподателя Г.

Ж. Г., показанията на свидетелите И. Г. Г. и З. С. М. и приетите писмени доказателства, описани подробно в протоколите за проведените съдебни 3 заседания, включително писмените материали от прокурорска преписка № 2222/2022 г. по описа на Районна прокуратура – Велико Търново, ТО – Горна Оряховица.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно.

В частта относно наложеното наказание за нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно поради недоказаност на обвинението от субективна страна. Жалбоподателят Г. не е собственик на автомобила и в конкретния случай го е управлявал инцидентно. Автомобилът е получил не от собственика А., а от трето лице. Няма данни жалбоподателят да е бил уведомен от собственика или от лицето, от което е получил автомобила, че регистрацията на последния е прекратена, или да е узнал по друг начин това обстоятелство. От обясненията на жалбоподателя Г. и от показанията на разпитаните като свидетели полицейски служители се установява, че по време на извършване на нарушението върху буса е имало поставени табели с регистрационен номер, наличието на които е създавало привидност, че пътното превозно средство е било надлежно регистрирано. От друга страна, липсва и публично достъпен регистър, в който водачът несобственик да има възможност да провери дали регистрацията на автомобила, който управлява, е прекратена. Предвид изложеното следва да се приеме, че не е установено по несъмнен начин жалбоподателят Г. да е знаел или с оглед на обстоятелствата, при които е извършил деянието, да е имал обективна възможност да узнае, че е прекратена регистрацията на буса, който управлява. Както е посочено и в мотивите на Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и от I-ва и II-ра кол. на ВАС, вината в административнонаказателния процес не се предполага и когато не се установи, че водачът не е узнал за служебното прекратяване на регистрацията по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, той не следва да носи отговорност за 4 нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.

Предвид изложеното по-горе обжалваното наказателно постановление в частта относно наложеното наказание по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП следва да бъде отменено като издадено при неправилно прилагане на материалния закон.

Наказателното постановление е незаконосъобразно и в частта относно наложеното административно наказание за нарушение по чл. 181, т. 1 от ЗДвП. От изричния текст на последната разпоредба се установява, че субект на това нарушение може да бъде само собственикът на превозното средство, което не е представено на годишен технически преглед, или длъжностно лице, работещо за юридическо лице или едноличен търговец, на което е възложено да представи съответното превозно средство на технически преглед. От цитираните по-горе доказателства се установява, че жалбоподателят не е собственик на автомобила, нито има качеството на длъжностно лице, отговорно за представянето на буса за технически преглед.

Ето защо в посочената част за извършено нарушение по чл. 181, т. 1 от ЗДвП наказателното постановление е издадено при неправилно прилагане на материалния закон.

В обсъжданата част по чл. 181, т. 1 от ЗДвП обжалваното наказателно постановление е издадено и при съществено нарушение на процесуалните правила. В постановлението не е посочена датата, до която бусът е следвало да бъде представен за преглед, нито други факти и обстоятелства, въз основа на които тази дата може да бъде определена чрез прилагане на уредените в закона правила за това. Ето защо следва да се приеме, че в случая не е изпълнено надлежно процесуалното изискване по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за описание на нарушението и за посочване на датата на неговото извършване и на обстоятелствата, при които е извършено. Тези пропуски ограничават правото на защита на жалбоподателя и изправят съда пред невъзможност да провери обосноваността на фактическата констатация, че автомобилът не е представен за технически преглед в срок, на която се основа обвинението за посоченото нарушение.

Предвид обоснованите по-горе неправилно прилагане на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в административнонаказателното производство съдът следва да отмени 5 обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

С оглед възстановяването на РУ – Стражица след обявяване на делото за решаване съобщения за постановеното решение следва да бъдат изпратени както на страните, така и на началника на възстановеното РУ – Стражица.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и 2 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО наказателно постановление № 22-0350000067/14.04.2022 г., издадено от началника на РУ – Стражица при ОД на МВР – Велико Търново, с което на Г. Ж. Г. , ЕГН **********, с адрес ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. (двеста лева) и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от същия закон и административно наказание глоба в размер на 50 лв. (петдесет лева) на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от същия закон .

Съобщения за решението да се връчат на страните и на началника на възстановеното РУ – Стражица при ОД на МВР – Велико Търново.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е изготвено и обявено.

Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________ 6