Определение № 470 от 19.06.2023, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Гражданско дело 381/2023
- Вид
- Определение № 470
- Подписан
- 19.06.2023
- В сила
- 19.06.2023
- Състав
- Диана Георгиева Дякова
Цитирани разпоредби
- чл. 103 · Граждански процесуален кодекс
- чл.104 т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.122 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127 ал.1 т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129 ал.2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129 ал.2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 70, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 42 · Закон за наследството
- чл. 56 · Закон за наследството
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 470 гр. гр. Добрич, 19.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Диана Г. Дякова като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Гражданско дело № 20233200100381 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба рег.
№ 5991/31.03.2023 год. ,с която от “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД,ЕИК 831094393,със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
“Цариградско шосе“ № 111 срещу С. П. С., ЕГН **********, от гр. Д. е предявен иск по чл. 56 от ЗН за унищожаване на отказа от наследството на баща му П.С.Д., починал на *** год. , вписан в книгата за откази при РС Добрич под № 168/19.10.2021 год. ,основан на твърдения за задължения ответника по договори за банкови кредити №№ 027 LD –R-002150/28.06.2019 год. и 000 L D –R-073 338/04.02.2021 год. , удостоверени в изпълнителни листи ,издадени в производства по чл. 417 т.2 от ГПК и преминало по наследяване в полза на ответника имущество в обем от по ¼ ид.ч. от апартамент с площ от 93.67 кв. м. и гараж с площ от 20 кв. м. в гр.Добрич;1/2 ид.ч. от две дворни места с площи от по 1 140 кв. м. в с. П.С., общ. Д. и 1/4 ид.ч. от нива с площ от 4 202 кв.м. в с. Ц., общ. Д..
Исковата молба е била депозирана първоначално пред Районен съд Добрич и по нея образувано гр. д.№ 20233230100856 по описа за 2023 год. С разпореждане № 2165/24.04.2023 год. , Районен съд Добрич е счел, че същата не отговаря на изискванията за редовност – ищецът не бил посочил правния си интерес от заявяване на иска, както и не бил заплатил дължимата държавна такса в размер на 4% от цената на иска ,определена по размер на вземането ,което ищецът твърди да притежава към ответника по силата на договори за кредит. Съдът е указал на ищеца, че следва в едноседмичен срок 1 от съобщението да посочи цена на иска по чл. 56 от ЗН ,възлизаща на общия сбор на вземанията на ищеца ,които твърди да притежава към ответника по силата на договори за кредит,да заплати ДТ в размер на 4% от цената на иска и да посочи правен интерес за водене на делото.
С молба рег.№ 8427 /12.05.2023 год. , “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД е представила доказателство за заплатена държавна такса в размер на 50 лв. , тъй като счита предявения от нея иск по чл. 56 от ЗН за неоценяем.
С определение № 1109/17.05.2023 год. по гр. д.№ 20233230100856 по описа за 2023 год. и на основание чл.118 ал.2,във връзка с чл.104 т.4 от ГПК ,Районен съд Добрич е прекратил производството по делото поради родова неподсъдност и го е изпратил по подсъдност на Окръжен съд Добрич.
Изложил е доводи, че въпросът дали предявеният иск е оценяем или неоценяем е обусловен от същността и характеристиките му. Искът по чл. 56 от ЗН не е неоценяем, защото правото по чл. 56 от ЗН не е неимуществено.
Цената на иска в случая била вземането на ищеца, което твърди, че притежава към ответника по силата на договори за кредит. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът посочил задължения на ответника към него, произтичащи от договори за кредит и за които ищецът се е снабдил със заповеди по чл. 417 от ГПК и изпълнителни листи: 46430,10 лева – просрочена главница, 1512,06 лева – непогасена договорна лихва;
245,36 лева – наказателни лихви; 1895,90 лева – законна лихва за периода от 20.10.2021г. до 15.03.2022г. вкл.; 1804,59 лева – разсрочена лихва; 6085, 69 лева – непогасена главница, 128,63 лева – договорна лихва и 248,50 лева – законна лихва. Горното водело до извод ,че цената на иска е над 25 000 лева, което обуславяло разглеждането му от Окръжен съд Добрич. Съдът не е постановил нарочен диспозитив за увеличаване цената на иска, нито пък е указал на ищеца ,че определението за увеличаване на иска подлежи на обжалване.
Заявеният с искова молба рег.№ 5991/31.03.2023 год. от “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД,ЕИК 831094393,със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Цариградско шосе“ № 111 срещу С. П. С., ЕГН **********, от гр. Д. иск по чл. 56 от ЗН за унищожаване в полза на отказа от наследството на баща му П.С.Д., починал на *** год. , вписан в книгата за 2 откази при РС Добрич под № 168/19.10.2021 год. не е подсъден на Окръжен съд Добрич.
Цената на иска се посочва от ищеца и е условие за редовност на исковата молба-така чл. 127 ал.1 т.3 от ГПК.В производството за проверка на исковата молба , непосочване цената на иска е основание ,съдът да определи срок на ищеца за отстраняване на нередовността ,а в случая на неизпълнение да прекрати производството по делото и върне исковата молба –така чл.129 ал.2 и 3 от ГПК.
Независимо ,че при предявяване на иска, цената му се посочва от ищеца, то съдът не е обвързан от нея. При съмнение, че отразената в исковата молба цена на иска не съответства на заявения петитум, съдът служебно може да определи действителната цена, вкл. и като събере необходимите в тази връзка доказателства. Проверка във връзка с действителната парична оценка на предмета на делото може да бъде инициирана и от ответника по иска. Законодателят е предвидил краен преклузивен срок за повдигане на въпроса за съответствието между указаната от ищеца цена на иска с действителната такава - най-късно в първото заседание за разглеждане на делото, като след този момент цената на иска се стабилизира. Определянето на такъв срок е съобразено с процесуалните действия на сезирания съд по преценка допустимостта на иска, доколкото от цената на иска зависи родовата подсъдност на делото, както и определянето на дължимата държавна такса. В разпоредбата на чл. 70, ал. 2 ГПК законодателят е предвидил еднократна обжалваемост с частна жалба на определението на съда, с което се увеличава цената на иска.
Искът по чл. 56 от ЗН е оценяем , но цената му не се определя по размера на вземанията ,които ищецът твърди да притежава към ответника.
Съобразно посоченото в определение № 3/10.01.2022 год. по ч. гр. д.№ 1/2022 год. на ВКС, I г. о. ,искът по чл.56 от ЗН е оценяем. С него се защитава имуществено право. Имуществото на наследодателя на длъжника представлява съвкупност от имуществени права и задължения, които имат парична оценка , поради което в случая при определяне цената на иска приложимо е даденото разрешение в точки 1 А и 1 Б от тълкувателно решение № 4 /14.03.2016 год. по тълкувателно дело № 4/2014 год. на ОСГК на ВКС за определяне цената на иска по чл. 42 от ЗН за прогласяване 3 нищожност на общо завещание с предмет цялото или дробна част от имуществото на завещателя .При съобразяване ,че изложените в исковата молба твърдения са били ,че наследството включва единствено активиидеални части от няколко на брой недвижими имота, то цената на иска е следвало да бъде определена по правилото на чл.69 ал.1 т.4 ,във връзка с т.2 по размер на данъчните оценки на имотите.
Горното води до извод ,че на Окръжен съд Добрич е изпратен за разглеждане по подсъдност иск , за който ищецът е посочил ,че е неоценяем , респ. иск , цената на който Районен съд Добрич е счел като възлизаща на сбора от сумите: 46430,10 лева – просрочена главница, 1512,06 лева – непогасена договорна лихва; 245,36 лева – наказателни лихви; 1895,90 лева – законна лихва за периода от 20.10.2021г. до 15.03.2022г. вкл.; 1804,59 лева – разсрочена лихва; 6085, 69 лева – непогасена главница, 128,63 лева – договорна лихва и 248,50 лева – законна лихва
,но не е постановил нарочен акт по чл. 70 ал.2 изр.3-то от ГПК , който да е влязъл в сила с оглед неуказаната възможност на ищеца да го обжалва по реда на чл. 70 ал.2 от ГПК.
При съобразяване ,че:1./ неоценяемите искове са подсъдни на районен съд-така чл. 103 от ГПК , че: 2./цената на иска по чл. 56 от ЗН не се определя съобразно посоченото от ДРС от размера на вземанията на ищеца по сключени с ответника договори за банкови кредити , респ. липсата на влязъл в сила съдебен акт на районния съд по чл. 70 ал.2 изр.3-то от ГПК, с който цената на иска да е увеличена над размера от 25 000 лв. ,посочен в разпоредбата по чл.104 т.4 от ГПК съобразно незаконосъобразно възприетата от първоинстанционния съд методика за оценка на заявеното имуществено право, както и че :3./ по делото не е посочена цена на иска , определена като сбор от данъчните оценки на идеалните части от недвижимите имоти, включени в наследството и удостоверена от служител на общинската администрация по реда на чл. 20 от ЗМДТ , която да надхвърля сумата от 25 000 лв. , то искът по чл. 56 от ЗН не е подсъден на Окръжен съд Добрич.
По изложените съображения ,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д.№381/2023 год.
ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ между Районен съд Добрич и Окръжен съд Добрич ,като на основание чл.122 от ГПК ИЗПРАЩА делото на Апелативен съд Варна за определяне на родово компетентния съд.
Определението е окончателно.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________ 5