Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 17304 от 26.09.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 61635/2022
Вид
Решение № 17304
Подписан
26.09.2025
Състав
МИРОСЛАВА ПЕТРОВА ИЛЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 341 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.46, ал.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.17 · Закон за наследството
  • чл.42, б."б" · Закон за наследството
  • чл.53 · Закон за наследството
  • чл.5, ал.1 · Закон за наследството

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 17304 гр. София, 26.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20221110161635 по описа за 2022 година

Производството e по реда на чл. 341 и сл. ГПК във фаза по допускането на делбата.

С исковата молба и съгласно уточнителни молби от 09.03.2023г. и от 07.05.2024г. (л.64 и л.127) Д. С. С. и С. С. С. са предявили срещу С. Г. М., К. С. М., И. В. В., В. А. В., Л. В. С., А.

В. В., А. В. В., М. П. М., Ф. П. В., М. Д. А., С. Б. А., Д. А. Д., Р. А. Д., С. И. С. и Б. И. С., иск за делба на следния недвижим имот : ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в гр. София, район „П.“, ***, целият с площ от 634 кв.м., с пл. № 865, кв. № 12В на гр. София, местност „С***“ при съседи : поземлен имот № 854, поземлен имот № 855, УПИ II 856, поземлен имот № 864, улица и поземлен имот № 866, който имот съгласно одобрена кадастрална карта и кадастралните регистри представлява поземлен имот идентификатор ***, при съседи : имоти с идентификатори : ***, ***, ***,

***, ***, *** и ***.

Ответниците М. П. М., Ф. П. В., В. А. В., Л. В. С., А. В. В. и А. В. В., представлявани от упълномощения от тях адв. М. А., са подали отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. Възразяват, че площта на процесния имот, посочена в исковата молба, не съответства на действителната такава, като се позовават на отчуждаване със заповед № 32/31.01.1964г., както и на съдебно решение за отмяна на отчуждаването. Позовават се на завещание на С.

В. М. в полза на Л. С., която се е грижила за своя баща до края на живота му. С решението по допускане на делбата следвало да се изключат наследниците по закон на С. В. М., а именно С. С., Б. С., М. А., С. А., Д. Д. и Р. Д..

Ответниците С. Г. М. и И. В. В. чрез назначения по реда на чл.46, ал.7 ГПК особен представител – адв. С. Г., са подали отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. Искат да се допусне делба на имота при законоустановените квоти, като квотата на С. Г. М. и И. В.

В. била по 1/10 ид.ч. за всяка една от тях.

Останалите ответници не са подали отговор на исковата молба, нито на по – късен етап от производството по делото са взели становище по предявените искове.

Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск и доказателствата по делото, намира следното:

Като доказателство е приет договор за доброволна делба на наследствен недвижим имот 1 от 22.12.1947г. (л.23 и сл.), сключен между наследниците на В.М.Г., които съгласно удостоверение за наследници на В.М.Г. (л.50) същият е оставил за свои наследници 5 – ма синове и 3 дъщери. Съгласно договора за доброволна делба – т.8, процесният имот е поставен в дял на синовете на В.Г. – Я. В. М., И В. М., С. В. М., А В. М. и К. В. М..

От приетото без възражения заключение по съдебно – техническата експертиза се установява, че действащият регулационен план за процесния имот е одобрен със заповед № РА50533/15.08.2016г. и заповед № РА50-637/31.10.2016г. (очевидна фактическа грешка) на гл. архитект на София. По този план процесният имот е включен в УПИ XIII – 865,885 в кв.12Д заедно с ПИ ***. Площта на процесния имот е 636 кв.м.

Неоснователно се възразява от ответниците М. П. М., Ф. П. В., В. А. В., Л. В. С., А. В.

В. и А. В. В., че площта на процесния имот в действителност е 680 кв.м. и не съответства на площта, посочена в скицата на поземления имот № 15-566922-26.05.2023г. (л.72), а именно площ от 636 кв.м. Посочените ответници твърдят, че притежаваната от тях 1/5 ид.ч. с площ от 44 кв.м. от стар имот пл. № 865, сега с идентификатор ***, е придадена към процесния имот с идентификатор ***. Съдът намира това възражение за неоснователно. С приетото като доказателство решение на СГС от 23.03.2011г. по адм.д. № 1268/2008г., влязло в сила на 06.06.2011г., се отменя отказ от кмета на Столична община № РД – 54-168/19.06.1997г. за отмяна на отчуждаването на имот пл. № 865, кв.12, м. „С***“ (Първа задгарова артерия), ***, по плана на гр. София, извършено със заповед № 32/31.01.1964г. на Председателя на ИК на СГНС по регулачна преписка № 26/1964г. за нуждите на ДП „Електроснабдяване – столично“ за разширение на подстанция по отношение на В.П.В, М. П. М. и Ф. П. В. като наследници по закон на починалата в течение на процеса жалбоподателка Л. С. С.. Със същото решение се отменя отчуждаването, извършено със заповед № 32/31.01.1964г. на Председателя на ИК на СГНС по регулачна преписка № 26/1964г. за нуждите на ДП „Електроснабдяване – столично“ за разширение на подстанция В ЧАСТТА, означена по цифрите 1,2,8,7,1, представляваща неразделна част от заключението на вещо лице инж. Р. П. и представляващо неразделна част от решението, по отношение на В.П.В, М. П. М. и Ф. П. В. като наследници по закон на починалата в течение на процеса жалбоподателка Л. С. С.. Към решението на СГС е приложено и заключението по съдебно – техническата експертиза на в.л. Р. П., от което е видно, че имотът, по отношение на който е отменено отчуждаването, понастоящем съгласно кадастралния план е имот с идентификатор ***, който имот граничи на запад с процесния имот. Делба на имот с идентификатор *** не е заявена.

Приета като доказателство е и заповед за отмяна на отчуждаването на недвижим имот № РД – 43-6/31.05.2007г. (л.30) по искане на наследници на С. В. М., като е отменено отчуждаването на 1/5 ид.ч. от имот пл. № 865, кв.12, м. „С***“ на *** в гр. София, собственост на наследници на С. В. М. : В.П. В., М. П. М., Ф. П. В., Ц. С. Ц., С. И. С. и Б. И.

С., отчужден със заповед на председателя на ИК на СНС № РД – 40-208/01.02.1984г. за жилищни блокове 207 и 207а. В мотивите на заповедта с сочи, че собственикът не е обезщетен в законния срок, имотът не е завзет, мероприятието не е реализирано, както и че отчуждаването на останалите 4/5 ид.ч. от имота е отменено.

Предвид така събраните доказателства съдът приема, че собствеността върху процесния имот е възстановена съгласно ЗВСОНИ на собствениците, съответно на техните наследници.

Съгласно цитирания по – горе договор за доброволна делба процесният имот е бил притежаван от братята Я. В. М., И В. М., С. В. М., А В. М. и К. В. М., като съгласно чл.30, ал.2 ЗС следва да се приеме, че всеки един от тях е придобил по 1/5 ид.ч. от процесния имот.

Я. В. М. е починал на 03.05.1985г. (удостоверение за наследници – л.75) и е оставил за наследници децата си Г.Я. В. и С.Я. М. - починал и оставил за свой наследник К. С. М..

Съгласно приетото като доказателство удостоверение от СРС с вх. № 2361/1987г. Г.Я. В. се е отказал от наследството на Я. В. М.. При това притежаваната от Я. М. 1/5 ид.ч. от имота е 2 придобита единствено от К. С. М. (чл.53 ЗН и чл.5, ал.1 ЗН).

И В. М. е починал на 28.07.1958г. (удостоверение за наследници – л.98) и е оставил за наследници : 1/ съпруга К. В. М.а, която е починала, и деца : 2/ В.И. В. - починал и оставил за свой наследник сина си В. В. В. - починал и оставил за свой наследник съпруга И. В. В.; 3/ Л.И.К. и 4/ М.И. И.а. При това И. В., Л. К. и М.И. са придобили по 1/15 ид.ч. от процесния имот.

Съгласно нотариален акт за замяна на идеална част от недвижим имот с движима вещ № 89, том V, рег. № 12744, дело № 827/2006г. (л.17) М.И. И.а като собственик на 1/15 ид.ч. от процесния имот и Л.И.К. като собственик на 1/15 ид.ч. от процесния имот са прехвърлили на П.Г.К. общо 2/15 ид.части от процесния имот.

С. В. М. е починал на 10.09.1987г. и е оставил три деца : Ц. С. Ц., Л. С. С. и И. С. М.

(удостоверение за наследници – л.56 от делото).

По делото като доказателства са приети саморъчно завещание от 19.12.1985г. (л.21) и протокол за обявяването му от 05.08.1992г. (л.22).В него е посочено, че С. В. М. завещава собствената си идеална част от имота, намиращ се на ***, на дъщеря си Л. С. С.. В завещанието е посочено, че гореописаният имот се завещава при условие, че „дъщеря ми Л. ме гледа и издържа до края на живота ми.“. Съдът е длъжен да извърши служебна проверка за нищожността на правни сделки (каквото е и завещанието), които са от значение за решаване на правния спор и без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства – това е прието в Тълкувателно решение № 1/2020г. по тълк.д. № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС. Съдът приема, че процесното завещание е нищожно на основание чл.42, б.“б“ ЗН. Поначало завещанието може да бъде направено под условие или тежест (чл.17 ЗН), но условието и тежестта следва да се изпълнят след настъпване на смъртта, а не приживе. Мотивът, изрично изразен в завещанието – завещателят да бъде гледан и издържан до края на живота си от лицето, на което завещава, противоречи на същността на завещанието като безвъзмезден акт, доколкото завещанието е едностранен акт за безвъзмездно разпореждане с имущество след смъртта – в този смисъл е решение № 438 от 19.05.1999 г. на ВКС по гр. д. № 110/99 г., I г. о.; решение № 122 от 3.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 902/2012 г., I г. о., ГК. В случая не са приложими постановките на Тълкувателно решение № 2/2023г. по тълк.д. № 2/2023г. на ОСГК, защото изразеният в завещанието мотив не включва и благодарствен акт за вече положени грижи от страна на лицето, в полза на което е извършено завещателното разпореждане, а само очакване за издръжка и гледане за в бъдеще. Ирелевантно е дали законните наследници са зачели волята на завещателя, както това личи от писмено споразумение от 17.12.1989г. (л.193), сключено между наследниците на С. В. М – Ц. С. Ц., Л. С. С., С. Ив. С. и Б. И. С.. В посоченото споразумение е посочено, че процесният имот е на стойност 23082,63 лева, в който наследниците участват със сумата от 4616,53 лева и последната сума следва да бъде предоставена на дъщерята на С. В. М – Л. С. С., необходима за обезпечаването й с жилище, като по този начин се изпълнява завещанието на С. М., оставено от дъщеря му Л. С., положила много грижи през последните години от живота му до последния час. В случая ирелевантно е дали действително завещателят е бил гледан и издържан от лицето, в полза на което е било направено завещанието, защото за действителността на завещанието се съди не по резултата – дали завещателят е бил гледан и издържан приживе, а според изразения в завещанието мотив. При това без значение и е това дали законните наследници са зачели волята на завещателя, след като завещанието не отговаря на императивните норми на закона и поради това изначално не поражда правни последици. Предвид изложеното съдът приема саморъчното завещание на С. М. за недействително.

При това притежаваната от С. В. М. 1/5 ид.ч. е наследена от законните му наследници – трите му деца – по 1/15 ид.ч. всяко едно от тях, както следва : 1/ Ц. С. Ц., починала на 3

26.07.2011г., като притежаваната от нея 1/15 ид.ч. е наследена от децата й А. Д. А. и М. Д. А.

– по 1/30 ид.ч., като третото дете Н. Д.а А. е починала, неомъжена без деца; А. Д. А. е починал през 2022г. (видно от удостоверение за наследници на Ц. С. Ц. – л.119), като е оставил за свои наследници : съпруга С. Б. А. и деца – Д. А. Д. и Р. А. Д., като всеки от тях е наследил по 1/90 ид.ч. от имота (1/3 от 1/30); 2/ Л. С. С. е починала и притежаваната от нея 1/15 ид.ч. е наследена поравно от трите й деца : 2.1./ В.П. В. – 1/45 ид.ч., който е починал през 2022г. (удостоверение за наследници на л.52 от делото) и притежаваната от него 1/45 ид.ч. е наследена поравно от наследниците му : съпруга В. А. В. и три деца : Л. В. С., А. В.

В. и А. В. В. – по 1/180 ид.ч. (1/4 от 1/45) ; 2.2./ М. П. М. – 1/45 ид.ч. и 2.3./ П.П. В., който е починал и призовани да го наследят са съпругата му В.С. В., която се е отказала от наследството на П. В., видно от СРС с вх. № 2334/21.11.2022г. (л.34), и син Ф. П. В., поради което Ф. В. е наследил 1/45 ид.ч. - чл.53 ЗН; 3/ И. С. М., който е починал и притежаваната от него 1/15 ид.ч. е наследена от децата му : С. И. С. и Б. И. С. – по 1/30 ид.ч. (1/2 от 1/15).

А В. М. в починал на 17.10.1981г. (удостоверение за наследници на л.85 – гръб) и притежаваната от него 1/5 ид.ч. е наследена от : съпругата му Т. П. М.а, починала през 1990г. и деца : 1/ Н.А.Б., починала и оставила за свои наследници М. Б.Ф. и Х.Б.Б. (починал, разведен, без деца) и 2/ И. А. В., починал и оставил за наследници В. Н. В. – съпруга, починала през 2016г., и син А И. В., починал през 2015г. При това след смъртта на съпругата Т. М.а децата на А М. – Н.Б. и И. В., са придобили по 1/10 ид.ч. от процесния имот. След смъртта на Н.Б. и И. В. притежаваните от тях по 1/10 ид.ч. са наследени от М. Ф.ова (наследник на Н.Б.) – 1/10 ид.ч. и от В. В. и А В. (наследници на И. В.) – по 1/20 ид.ч.