Определение № 1320 от 08.04.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1320 гр. Варна, 08.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев мл.с. Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20243100500660 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба на Н. Н. Ж. чрез адвокат В. Б. против определение № 1166 от 29.01.2024 г., постановено по гр.д.№ 16748 по описа за 2023 г. на деветнадесети състав на Районен съд - Варна, с което е прекратено производството по делото и е изпратено същото по подсъдност на Районен съд - София на основание член 118, алинея 2 във връзка с член 531, алинея 2 от ГПК.

В частната жалба се излагат доводи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като подсъдността по член 531, алинея 2 от ГПК, която е местна, съдът не следи служебно. Също така се излага, че възражение за местна подсъдност може да се прави само от ответника в рамките на срока по член 119, алинея 3 от ГПК. Моли за отмяна на атакуваното определение или за връщането му на Районен съд – Варна за продължаване на съдопроизводствените действия.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в частната жалба, и прецени събраните доказателства на основание член 235 от ГПК, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано по предявена от частния жалбоподател молба с правно основание член 19 от ЗГР.

Безспорно е установено от Районен съд – Варна чрез направена справка в НБД, че постоянният адрес на молителя Н. Н. Ж. е в град София.

Поради това и с обжалваното определение първоинстанционният съд е приел на основание член 531, алинея 2 от ГПК, че компетентен да се произнесе по искането е Районен съд - София, на когото е изпратил делото, като е прекратил образуваното производство.

В член 531, алинея 2 от ГПК законодателят изрично е предвидил молбата за издаване на охранителен акт да се подава в районния съд, където е постоянния адрес на молителя /в случая Районен съд - София/. При охранителните производства местната и родовата подсъдност са предпоставки за допустимост на молбата, за които съдът следи служебно, защото те са уредени изрично, поради което не намира приложение препращането по член 540 от ГПК. Охранителните производства имат за цел издаване на акт за съдебно съдействие при правомерно проявяване на гражданска правоспособност и упражняване на граждански права. Чрез тях се пораждат изгодни за молителя последици без да се засяга чужда правна 1 сфера, затова те са едностранни и безспорни. В закона са предвидени ограничен брой общи правила /член 530 – член 541/, които съгласно член 530 от ГПК формират уредбата на охранителните производства. Подсъдността на писмената молба за съдействие, подадена от заинтересованото лице, е изрично определена – съгласно член 531, алинея 2, изречение първо от ГПК родово компетентен е районния съд, а местната подсъдност е по местожителството на молителя. Изричното определяне на местната подсъдност при охранителните производства от законодателя изключва прилагането на общите разпоредби на ГПК относно подсъдността. Съгласно член 540 от ГПК правилата на исковото производство се прилагат съответно, доколкото няма изрична уредба в общите правила, със съобразяване на предвидените изключения. Затова в охранителното производство за местната и родовата подсъдност съдът следи служебно. Това съответства и на разпоредбите на ЗГР, регламентиращи въпросите, свързани с желаната от молителя промяна в данните за гражданско състояние на лицата в съставени актове за гражданско състояние. Съгласно член 4, алинея 2 във връзка с член 1 от същия вписването на данните се извършва в регистъра на населението в общините по постоянния адрес на физическите лица. Фактът, че вписванията се извършват в общините по постоянния адрес на лицата, а постоянният адрес съгласно член 93 от ЗГР е адресът в това населеното място, което лицето е избрало да бъде вписано в регистъра на населението, обосновават логиката на законодателя да изисква местната подсъдност да е по постоянния адрес на молителя. В този смисъл е и практиката на ВКС определение № 379 от 06.10.2020 г., постановено по ч.гр.д.№ 2806/2020 г. на III ГО на ВКС.

В тази връзка следва да се отбележи, че цитираната от частния жалбоподател в частната жалба практика на ВКС е неотносима към настоящия казус, доколкото в цитираното определение става въпрос за подадена молба от двама молители с постоянни адреси в различни населени места, които не попадат на територията на един и същ районен съд, а тогава съгласно член 531, алинея 2, изречение второ от ГПК те имат право да изберат до кой от съдилищата на двамата молители да депозират молбата, какъвто не е настоящия случай.

Ето защо настоящата инстанция намира, че обжалваното определение се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

С оглед гореизложеното и на основание член 278 от ГПК, настоящият състав на Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1166 от 29.01.2024 г., постановено по гр.д.№ 16748 по описа за 2023 г. на деветнадесети състав на Районен съд – Варн Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

3