Определение № 16549 от 17.04.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16549 гр. София, 17.04.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Частно гражданско дело № 20231110165248 по описа за 2023 година Производството е образувано по подадено на 28.11.2023 г. заявление по чл. 410 ГПК, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 20.12.2023 г. Препис от заповедта е връчен на длъжника на 02.01.2024 г.

С молба с вх. № 31167/31.01.2024 г. длъжникът е посочил, че е платил на 21.12.2023 г. вземанията по заповедта, но оспорва дължимостта на присъдените разноски, защото не е дал повод за завеждане на делото. В тази връзка излага, че клаузата, на която се основава начислявано от него обезщетение за просрочване на вземания, е окончателно обявена за нищожна със съдебно решение от 21.11.2023 г., поради което на 01.12.2023 г. е отправил до заявителя предложение за доброволно плащане на всички начислявани му въз основа на нея обезщетения, включително за процесната сума, и предложението е било получено на 05.12.2023 г., но въпреки това са образувани заповедни производства, включително настоящото. Счита, че делата са образувани заради разноските с цел неоснователно разместване на блага. При условията на евентуалност – ако заповедният съд прецени, че не следва сам да се произнася по разноските, моли молбата да се приеме за частна жалба по чл.

413, ал. 1 ГПК.

С Разпореждане № 24656/14.02.2024 г. съдът е указал на заявителя в 3-дневен срок от получаване на препис от молбата и приложенията да подаде становище по възражението за плащане.

Подадено е от заявителя становище с вх. № 49961/15.02.2024 г., с което е потвърдил, че на 21.12.2023 г. е получил плащане на процесната главница. Счита, че длъжникът е дал повод за завеждане на делото, защото е начислил и събрал претендираната за връщане сума.

Изтъква, че съдебното решение, на което се позовава длъжникът, е влязло в сила на 23.11.2023 г., а плащането е извършено едва след образуване на настоящото дело – на 21.12.2023 г., когато заповедта вече е била издадена, т.е. макар производството да подлежи на прекратяване, това се дължи на извършено в хода на делото плащане. Счита, че подадената от длъжника молба има характер на частна жалба по чл. 413, ал. 1 ГПК.

С нормата на чл. 414а ГПК е уреден специален ред за защита на длъжника в случаите, в които той не оспорва дължимостта на претендираното вземане по смисъла на чл. 414, ал. 1 ГПК и е спазил установения в чл. 412, т. 8 ГПК срок за доброволно изпълнение. В тази хипотеза длъжникът може да възрази, че е признал и заплатил вземането, като поиска обезсилване на издадената заповед за изпълнение на това основание. Съгласно чл. 414а, ал.

2 ГПК, ако с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, той може да възрази, че не дължи разноски в производството. По аргумент от чл. 414а, ал. 4 ГПК 1 в тази хипотеза искането на длъжника към съда е да обезсили заповедта за изпълнение изцяло, включително в частта за разноските. В случай че заявителят не вземе становище по възражението, се приема, че същият не оспорва възражението, а в противния случай съдът дължи произнасяне въз основа на изразените от страните становища.

Съдът намира, че подадената в случая от длъжника молба има характер само и единствено на възражение по чл. 414а, ал. 1 ГПК, защото с нея вземането по заповедта не е оспорено, а се твърди, че е платено в срока за доброволно изпълнение, като същевременно е релевирано възражение по смисъла на чл. 414а, ал. 2 ГПК, че с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, поради което не дължи разноски за производството. Следователно по молбата следва да се произнесе заповедният съд съгласно чл. 414а, ал. 4 ГПК /в този смисъл – Определение № 46/ 18.01.2024 г. по в. ч. гр. д. № 23/2024 г. на Апелативен съд – Варна/, а тя няма характер на частна жалба срещу заповедта в частта за разноските по смисъла на чл. 413, ал. 1 ГПК.

В конкретния случай с оглед обективираното от заявителя признание за постъпилото плащане, с което е погасено вземането му по заповедта, съдът приема възражението по чл.

414а, ал. 1 ГПК за основателно.

По въпроса за разноските съдът намира следното:

Отговорността за разноски е санкция за неоснователно предизвикан правен спор.

Разноските в заповедното производство са последица от уважаване на заявлението, но при релевирано възражение по чл. 414а, ал. 2 ГПК изтъкнатото от заявителя обстоятелство, че длъжникът е начислил и събрал от него претендираната за връщане сума, имащо значение за основателността на претенцията му за главница, не може да послужи като единствено основание при преценката дали ответникът е станал причина за предявяване на вземането, защото поставянето на знак на равенство между основателността на претенцията и неоснователното предизвикване на правния спор би лишило от съдържание разпоредбата на чл. 414а, ал. 2 ГПК.

В случая се установява, че на 01.12.2023 г. длъжникът е предложил на заявителя да постигнат извънсъдебно споразумение, с което да уредят претендираните задължения по висящите дела, в отговор на което на 05.12.2023 г. пълномощникът на кредитора, който вече е имал и качеството на заявител по настоящото производство, е изразил съгласие за обсъждане на извънсъдебно споразумение за уреждане на спорните отношения, представил е списък на висящите съдебни дела, сред които под № 9 фигурира и настоящото, и е изразил готовност за отстъпка относно разноските по него. Следователно неоснователно е твърдението на длъжника, че въпреки предложението му кредиторът е образувал настоящото производство – в случая то вече е било висящо към датата на предложението, а на 05.12.2023 г. длъжникът дори е узнал за предприетите от кредитора съдебни действия.

Въпреки това той не е погасил доброволно задължението си до момента на произнасянето от съда, а е извършил доброволно плащане на следващия ден след издаването на заповедта.

Изложените обстоятелства сочат на извод, че плащането на безспорното задължение е извършено в хода на заповедното производство, за чието завеждане към датата на плащането /а и 15 дни по-рано/ длъжникът вече е бил информиран от заявителя. При това положение не може да се приеме, че с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането.

Ето защо съдът намира, че издадената заповед следва да бъде обезсилена частично – само относно главницата и законната лихва върху нея, и производството следва да бъде прекратено в тази част, а по отношение на разноските следва да бъде издаден изпълнителен лист в полза на заявителя.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОБЕЗСИЛВА частично Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 20.12.2023 г. по ч. гр. д. № 65248/2023 г. по описа на СРС, IIІ ГО, 85 състав – в частта относно сумата от 2 лв. – вземане за платена без основание неустойка за обработка на просрочени задължения, ведно със законната лихва за период от 28.11.2023 г. до изплащане на вземането, и ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 65248/2023 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 85 състав, в посочената част.

ДА СЕ ИЗДАДЕ на заявителя изпълнителен лист за разноските по заповедта.

Определението в частта относно частичното обезсилване на заповедта и частичното прекратяване на производството подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в 1-седмичен срок от връчване на препис на страните, а в частта относно изпълнителния лист – в 2-седмичен срок от връчване на поканата за доброволно изпълнение на длъжника.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3