Решение № 22772 от 11.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22772 гр. София, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20241110152124 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на ЗEАД „Б. В. И. Г.” против ЗАД „ОЗК-З.“, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл.411 от КЗ за сумата 2710 лева, представляващ регресно вземане за платено обезщетение по имуществена застраховка за вреди по деформирана естакада – северна колона на ЖП товарище, резултат от ПТП, настъпило на 24.08.2023 г. около 13:00 часа в гр. П. Т., считано от датата на исковата молба 03.09.2024 г. до окончателното изплащане.

Ищецът ЗEАД „Б. В. И. Г.” твърди, че в изпълнение на задълженията си по договор за застраховка имущество по застрахователна полица № 2200230100Р000153 със срок на действие 18.03.2023 г.-17.03.2024 г. е заплатил на застрахования при него собственик сумата 2710 лв., обезщетение за щети по деформирана естакада – северна колона на ЖП товарище, резултат от ПТП, настъпило на 24.08.2023 г. около 13:00 часа в с. П. Т., при заход на локомотив с цел маневрена дейност по северен ЖП клон. Отговорен за настъпилото ПТП бил управляващият локомотива, собственост на „БДЖ-т. П.“ ЕООД, който бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. Ищецът заплатил обезщетение за вреди в размер на 2710 лева. По тези доводи и на основание чл.411 КЗ ищецът предявява регресната си претенция за заплатено застрахователно обезщетение и моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата, представляваща регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба 03.09.2024 г. до окончателното изплащане. Претендира 1 разноски.

Ответникът ЗАД „ОЗК-З.“ в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба.

Оспорва иска по основание и размер. Оспорва процесното събитие да е документирано с надлежен документ, тъй като в настоящия случай участник бил релсово превозно средство и следвало да се издаде Констативен протокол. Посочва, че ДКПТП не следва да се цени като годно доказателство да удостовери настъпването на ПТП. Твърди, че съгласно Общите условия по застраховка Имущество, застрахованият бил длъжен да представи пред застрахователя до 7 работни дни от настъпване на събитието да представи документ от противопожарна охрана, полицията и други органи за настъпване на събитието и понеже такива не били представени платеното било недължимо платено. Оспорва наличието на изключителна вина на водача на локомотива, както и наличието на пряка причинноследствена връзка между ПТП и претендираните вреди. Евентуално оспорва размера на иска, като прекомерен. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между щетите в посочения размер и настъпилото ПТП. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Предмет на производството е иск с правна квалификация чл.411 от КЗ. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал. 1 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят по договор за имуществено застраховане встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Основателността на предявения осъдителен иск по чл. 411 КЗ се обуславя от установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните елементи: наличие на валиден договор за застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и деликтната отговорност – виновно противоправно поведение на трето лице по отношение на увредения-застрахован при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат, валиден договор за застраховка гражданска отговорност, покриващ отговорността му за причинените щети, с ответното застрахователно дружество; вид и размер на претърпените вреди.

По реда на чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК съдът с доклада по делото е приел за безспорно между страните и поради това за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че гражданската отговорност на водача на локомотив с № 98520055127-5 – BG – BDZ- TR 55 127 е била застрахована при ответника.

По делото не е спорно и наличие на валиден договор за застраховка имущество по застрахователна полица № 2200230100Р000153 със срок на действие 18.03.2023 г.-17.03.2024 г., действащ към датата на настъпване на ПТП, както и самото настъпване на ПТП на 24.08.2023 г.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че във връзка с 2 процесното ПТП е била образувана застрахователна преписка по щета № 2200230300/764-23 при ищеца, приключила с отказ за изплащане на регресната претенция от ответното дружество с писмо изх. № 21-2570/25.06.2024 г., поради непредставяне на всички изискуеми документи.

По реда на чл.192 ГПК от „БДЖ-Т. П.” ЕООД са представени окончателен доклад № 7 от заседание на Районна разследваща комисия при отдел „Безопасност” към „БДЖ-Т. П." ЕООД, регион Г.О., проведено на 09.10.2023г.; Констативен протокол от 01.09.2023г. за техническото състояние на тягов подвижен състав; Констативен протокол от 28.08.2023г. на комисия в Локомотивно депо Русе; Пътен лист № 1 2118/24.08.2023г. на локомотив № 55127; - Обяснение от 26.08.2023г. на Т. Л. Й. - „Машинист, локомотивен"; - Обяснение от 31.08.2023г. на И. П. Д. - „Началник влак, товарно движение"; Обяснение от 31.08.2023г. на Д. С. Д. - „Стрелочник, маневрен"; Обяснение от 31.08.2023г. на Н. М. Н. - „Стрелочник, маневрен" се установява, че на 24.08.2023 г. локомотив № 55-127 с машинист, локомотивен Т. Л. Й. и маневрена бригада в състав: НВТД И. П. Д. и маневрени стрелочници Д. С. Д. и Н.

М. Н., извършва маневра в гара П. Т. - индустриален клон „О."АД. В 12.50 часа се предприема набутване на група от 10 празни вагон-цистерни на първи глух коловоз в индустриалния клон. При движение със скорост до 5 км/ч и член от маневрената бригада на чело на състава, цялата група от 10 вагона преминава под допълнително изградена надлезна конструкция към инсталацията за натоварване, но при преминаването на локомотива, последва удар в част от конструкцията и маневрата спира в 12.55 часа. Вследствие на сблъсъка са нанесени щети на покривното оборудване на локомотив № 55-127.

От „О.“ АД са депозирани Инструкция за експлоатация на вагон-цистерни, Поименен списък на служителите, запознати с Инструкция за експлоатация на вагон-цистерни Инструкция за експлоатация Приложение: на жп клон. От описанието в т.5.1 НАТОВАВРАНЕ се установява, че натоварването на цистерната се извършва под действието на собствената маса на товара, през люка за товарене при следните условия: Устройството за товарене разтоварване се намира в положение "затворено", клапанът стъпва върху Страничните подложката; кранове се намират в положение "затворен" и със завити капачки Люкът е с херметично затварящ се капак, на който е монтирана устойчива на маслопродукти От гарнитура; вътрешната страна на цистерната, видимо от люка, е монтиран индикатор за двете гранични нива на товара: максимално и минималндно; Достъпът до люка на вагона се осъществява по метални стъпала с перила, монтирани на метална платформа. От двете страни на платформата към двата коловоза са монтирани подвижни стени (пасарелкпки), обезопапасени с метални връзки и перила. Операторът смъква подвижната стена (пасарарелка) и безопасно преминава върху резервоара на вагона. До люка са разположени платформи, съставени от елементи с форма на пчелна пита и перила. След приключване на зареждането, люкът се затваря и пломбира, като предварително се проверява състоянието на уплътнителната гарнитура. Всички гарнитури, които влизат в контакт с превозвания продукт, са изработени от клингерит. След завършване работа по натоварване, операторът вдига подвижните стени (пасарелки), като ги застопорява към металната 3 платформа.

Спорът между страните се концентрира върху установяване на действителния механизъм на ПТП и действителната стойност на претърпените щети, за доказване на които са събрани гласни доказателства чрез разпит като свидетели, както и е прието неоспорено от страните заключение на САТЕ – основно и допълнително.

От свидетелските показания на С. Б. М. се установява, че работи на длъжност „Началник-смяна“ в „О.“ АД и се занимавала с логистиката на двете смени. Пасарелката била висока около 4.50 метра и имала площадка, която от двете страни била сгъваема и разгъваема, за да може персоналът да се качва на вагоните и да ги обслужва. Рада за сгъване и разгъване на пасарелката се знаел от работниците. При всяко слизане се сгъвала, за да минава композицията на вагоните. Работниците имали задължение, когато свършат работа, да сгънат пасарелката и това била предвидено в инструкция. Пасарелката била на равнището на вагоните, за да могат когато разгънат пасарелката, персоналът да се качва свободно върху вагона. Нямало предварително опредлен график, за да знаят кога ще пристигне вагон. Много трудно вървяла работата, тъй като намали комуникация.

От показанията на свидетеля Т.о Л. Й., се установява, че е участвал в ПТП на 24.08.2023 г. като машинист на локомотива, по време на набутване на вагони и при наближаване на преходното мостче, което не видели се получил удар. Забелязал деформации по покривната част. Локомотивът и мостчето били деформирани. Нямал възможност да забележи, че пасарелката е разгъната и я възприел едва в момента на удара. След това уведомили ръководителя на „Т. П.“ за инцидента. Начинът на уведомяване, че пристига товарна композиция се уговарял между ръководството на „Т. П.“ и „О.“.

Съдът, при преценка на заключението на изслушаната съдебно - автотехническа експертиза – основна и допълнителна, съобразно правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е изготвено обективно, компетентно и добросъвестно.

Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по делото не се установяват обстоятелства от които да се направи извод, че вещото лице е недобросъвестно или заинтересовано от изхода на правния спор. От изслушаната по делото заключение на допуснатата съдебно - автотехническа експертиза се установява, че на 24.08.2023 г. около 13:00 часа в гр.П. Т. е настъпило ПТП между локомотив „55“, който се движи на територията на „О.“ АД в района на северния ЖП клон, машинистът предприема маневра, при която реализира ПТП с естакада към пасарелка за пълнене на олио. Видимите щети са покрива на локомотива и по естакадата на ЖП товарището и са в пряка причинна връзка с настъпилото произшествие. Вещото лице посочва, че стойността необходима за възстановяване на уврежданията по естакадата към пасарелка за пълнене на олио, изчислени по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на сумата 3252.00 лв. От допълнителното заключение на експертизата се установява, че техническата причина за настъпване на ПТП е поведението на машиниста, който не се убедил, че мостовото съоражение е разгънато и е предприел движение без да се съобрази с височината на пасарелката и поведението на служители на „О.“ АД, които са позволили движението на локомотива при разгъната пасарелка.

4

Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена след съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства и изслушаната по делото съдебно автотехническа експертиза, която като еднозначни и безпротиворечиви, кредитира изцяло на основание чл.202 ГПК. Съдът кредитира показанията и на свидетелите Монев и Й., като пълни, точни и безпротиворечи, намиращи подкрепа в останалия събрани по делото писмени доказателства.

В конкретния случай съдът намира, че не са налице предпоставките за възникване на отговорността на машиниста на локомотив „55“ и по този начин на застраховалото гражданската му отговорност ответно дружество. От представените по делото доказателства се установява, че служителите на „О.“ АД в противоречие с приложената по делото Инструкция за експлоатация на вагон-цистерни след завършване работа по натоварване, не са вдигнали подвижните стени (пасарелки), като ги застопорява към металната платформа. В този смисъл тяхното противоправно поведение се явява единствената причина за настъпване на инцидента. От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установи, че пасарелката е била оставена разгъната от служителите на „О.“ АД, които са имали задължение след приключване на работа с нея да я затворят. Няма как да се изиска поведение на машиниста на локомотива, който да съобрази, своето поведение с противоправното поведение на служителите на „О.“ АД оставили пасарелката разгъната. Но дори и да се приеме, че това е било необходимо по делото се установи, че същият не е има обективна възможност да възприеме разгънатата пасарелка.