Решение № 1758 от 25.02.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1758

Бургас, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - V-ти състав, в съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

НИКОЛАЙ ДИАМАНДИЕВ

При секретар ДЕСИСЛАВА ФОТЕВА като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЙ ДИАМАНДИЕВ административно дело № 20257040702208 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на М. М. Т., с [ЕГН] и адрес: [населено място], [жк], [улица], подадена чрез адв. А. – АК Бургас, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0769-000620/11.11.2025г., издадена от В. Н. С., на длъжност полицейски инспектор към ОД на МВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“ Бургас, упълномощен със Заповед № 251з—5684/07.10.2025г. на Директора на ОД на МВР Бургас, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“ „дд“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, за това, че на 09.11.2025г. около 15:40ч. в [населено място], на кръстовището на бул. С. С., като водач на МПС – БМВ 3 ЕР РЕИХЕ с рег. № [рег. номер] извършил маневра завой наляво в посока ПГ по туризъм “Проф. д-р Асен Златаров“, като използва пътя за обществено ползване за други цели, освен за превоз на хора и товари чрез умишлено, рязко подаване на газ и пренавиване на волана, от което задвижващите колела губят сцепление с пътната настилка (превъртат), в следствие МПС-то променя праволинейното си движение и с тези свои действия умишлено изважда МПС извън контрол, създавайки опасност за останалите участници в движението.

В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на оспорената заповед, като постановена от некомпетентен орган и издадена при противоречие с материалния и процесуалния закон. Сочи, че не е осъществил установеното нарушение от субективна страна. В съдебно заседание жалбоподателят не се явявал, представлява се от пълномощник, който поддържа жалбата, иска отмяна на оспорената ЗППАМ и претендира разноски.

Ответникът - полицейски инспектор към ОД на МВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“ Бургас, упълномощен със Заповед № 251з—5684/07.10.2025г. на Директора на ОД на МВР Бургас, не се явява и не взема становище по жалбата, в придружително писмо прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, прие за установено следното:

На 09.11.2025г., около 15:40ч. в [населено място], на кръстовището на бул. С. С. и бул. С. С., М. М. Т., управлявайки собствения си автомобил БМВ 3 ЕР РЕИХЕ с рег. № [рег. номер] извършил маневра завой наляво в посока ПГ по туризъм “Проф. д-р Асен Златаров“, като използва пътя за обществено ползване за други цели, освен за превоз на хора и товари чрез умишлено, рязко подаване на газ и пренавиване на волана, от което задвижващите колела губят сцепление с пътната настилка (превъртат), в следствие МПС-то променя праволинейното си движение и с тези свои действия умишлено изважда МПС извън контрол, създавайки опасност за останалите участници в движението. За нарушението е съставен АУАН Серия GA № 4433255 от 10.11.2025г., като в него е посочено, че виновно е нарушил чл. 104б, т. 1, пр. 2 ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя, като е направено възражение по отношение, в което се излага несъгласие, че нарушението е извършено умишлено. Във връзка с констатациите в АУАН е издадена и оспорената ЗППАМ, в която са възпроизведени фактическите констатации по АУАН и с която на основание чл. 171, т. 1, б. "з", "дд" ЗДвП на жалбоподателя е наложена ПАМ временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство за извършено нарушение по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 12 месеца, и е отнето СУМПС [номер]. С административната преписка е представено веществено доказателство - оптичен носител, съдържащ запис от камерите за видеонаблюдение на процесното кръстовище, при възпроизвеждането на който е видно, че при извършване на маневра за ляв завой, автомобилът на жалбоподателя, след навлизане в кръстовището ускорява рязко и задвижващите колела губят сцепление с пътната настилка, МПС променя праволинейното си движение и не спазва необходимата дистанция от автомобила пред него, без това да доведе до ПТП. По делото е представена Докладна записка от мл. автоконтрольор Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Бургас – М. М., изготвил АУАН Серия GA № 4433255 от 10.11.2025г., в която е посочено, че за установеното нарушение са взети запис от камера, от които са установени регистрационните номера на МПС на жалбоподателя и движещият се пред него лек автомобил. Полицейският служител е осъществил контакт със собствениците на двата леки автомобила и са взети сведения от Й. Г., която потвърждава описаната в АУАН фактическа обстановка, като посочва, че е чула свистене на гуми и в огледалото за обратно виждане е видяла МПС на жалбоподателя, което е създало предпоставка за ПТП.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

Заповедта е издадена от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 251з-5684/07.10.2025 г. на директора на ОД на МВР Бургас, издадена на основание заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, сред които е и ответника в настоящото производство.

Не са налице нарушения на изискването за форма съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Не са налице и допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила.

Съгласно чл. 171, т. 1, б. "з", "дд" ЗДвП / нова - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г. / за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 12 месеца, на водач, който при управление на МПС е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за нарушенията по чл. 175, ал. 4, чл. 175а, ал. 1, чл. 176, ал. 2. Разпоредбата на чл. 175а, ал. 1 ЗДвП предвижда наказание лишаване от право да управлява МПС за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. за водач, който организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. На основание чл. 175а, ал. 1 ЗДвП се ангажира административнонаказателната отговорност на водач, който нарушава забраната по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, съгласно която на водачът на МПС е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е извършил установеното нарушение, което се потвърждава от събраните сведения, докладната записка от ПИ и веществено доказателство - оптичен носител, съдържащ запис от камерите за видеонаблюдение на процесното кръстовище. От видеозаписа е видно, че след навлизане в кръстовището жалбоподателят ускорява, което води до загуба на сцепление на задвижващите колела с пътната настилка. Изложеното не кореспондира с твърденията в жалбата, че неволно е настъпен педала на газта, в момент, в който автомобила е бил спрян, за да изчака зелен сигнал на светофара. От записа на камерата се установява, че скоростта се увеличава след навлизане в процесното кръстовище. Нарушението е констатирано с редовно съставен АУАН, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила и тя не е опровергана от жалбоподателя. При тези факти е осъществен фактическия състав по чл. 171, т. 1, б. "з", "дд" ЗДвП и правилно административният орган е приложил оспорената ПАМ.

Принудителната административна мярка, с оглед на чл. 22 ЗАНН, във връзка с чл. 171 от ЗДвП, се прилага за предотвратяване или преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, т. е има превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, както и преустановителен характер - да осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения от водач. Оспореният административен акт е издаден при правилно изяснени факти за прилагане на принудата, която е съобразена с целта на закона, поради което не се установява нарушение на чл. 6 от АПК. Оспореният административен акт, съгласно чл. 4, ал. 2 от АПК, е издаден за целите и на основанията на закона. Целта на законодателя е да осигури безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. С процесната ПАМ, не се цели санкциониране на нарушителя и/или трети лица, а постигане на правноопределен резултат – подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване на пътнотранспортните произшествия.

Предвид посоченото, следва да се приеме, че процесната ЗППАМ е издадена при наличието на всички материалноправни предпоставки за това и като такава следва да бъде потвърдена, а подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП решението на административния съд не подлежи на обжалване.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. М. Т., с [ЕГН] и адрес: [населено място], [жк], [улица], подадена чрез адв. А. – АК Бургас, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0769-000620/11.11.2025г., издадена от В. Н. С., на длъжност полицейски инспектор към ОД на МВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“ Бургас, упълномощен със Заповед № 251з—5684/07.10.2025г. на Директора на ОД на МВР Бургас.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия: