Определение № 459 от 17.12.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 459 гр. Пловдив, 17.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно наказателно дело № 20245000600566 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.

С Определение № 842 от 22.11.2024 г. по ЧНД № 2423/2024 г.

Пловдивският окръжен съд на основание чл.243, ал. 6, т.1 от НПК е потвърдил постановление от 29.10.2024 г. на Окръжна прокуратура – Пловдив, с което е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1, пр.2 от НПК наказателното производство по ДП № 268/2022 г., по описа на ОД, отдел ИП при ОД на МВР – Пловдив, водено за престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, вр. чл.26, ал.1 от НК.

Недоволен от определението е останал процесуалният представител на МФ – гл. юрисконсулт С.К. в ТД на НАП – Пловдив, който го е обжалвал поради неговата неправилност и незаконосъобразност. Основните му доводи са в две насоки.

Първият е, че данните от изготвената на досъдебното производство съдебно-счетоводна експертиза са едни и същи с тези на експертизата в съдебното производство пред административния съд. Прокурорът гради своите констатации в постановлението си, като ползва за основа експертиза, която е била отхвърлена като неправилна от две съдебни инстанции. Изводите на двата съда са, че не следва да се кредитира експертизата относно процесните данъчни задължения като същите по основание и размер са както 1 посочените в обжалвания пред тях ревизионен акт.

Вторият довод е свързан с обстоятелството, че дори и да се възприемат изводите на експертизата, прокурорът и първоинстанционният съд не са се съобразили с ТР №1/07.05. 2009г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, вр. с ТР № 3/15.02.1971 г. по н.д. № 32/1971 г. на ОСНК на ВС, съгласно което престъплението по чл.255 от НК, когато има за предмет данъчни задължения в големи или особено големи размер, дължими през непродължителни периоди от време от един и същи деец, може да се осъществи при условията на продължавано престъпление, при наличието на предпоставките на чл.26 от НК, като обективната даденост не се нарушава, ако някои или всички от дадените данъчни задължения са под установените размери в чл.93, т.14 от НК. Касае се за деяния извършени през периода от 2013г. до 2018г., при условията на продължавано престъпление, като дори и за някои от тях задълженията да са под 3000 лева, съставомерността на деянието се определя от общия дължим размер, който според ССчЕ е от 14 553,47 лева. Затова се предлага да се отмени определението на окръжния съд, заедно с процесното постановление и да се върне делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с доводите в жалбата, събраните по делото доказателства и провери правилността на атакуваното определение, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок и от лице с нужната процесуална легитимация, като разгледана по своето същество е основателна, макар и не изцяло по изложените в нея съображения.

С постановление от 29.10.2024 г. на Окръжна прокуратура – Пловдив е прекратено наказателното производство по ДП № 268/2022 г., по описа на отдел ИП при ОД на МВР – Пловдив, водено с оглед на престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл.26, ал.1 от НК, на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1, пр.2 от НПК.

Производството пред първоинстанционния съд е било проведено по реда на чл.243, ал.5 и ал.6 от НПК по подадена жалба от процесуалния представител на МФ - Г. Г. като гл. юрисконсулт в ТД на НАП – Пловдив, в която са изтъкнати доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното постановление в частта му, касаеща липсата на установен състав 2 на извършено данъчно престъпление по чл.255 от НК във връзка с облагането по чл.50 от ЗДДФЛ от страна на физическото лице Н.Д., с искане до съда за неговата отмяна.

Досъдебното производство по делото № 268/2022г., по описа на отдел ИП при ОД на МВР – Пловдив е било образувано за престъпление по чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, затова, че в периода от 2014 г. – 2019 г. в гр. П при условията на продължавано престъпление е било избегнато установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ на обща стойност 93 830,10 лева от страна на физическото лице Н. Р.Д. от гр. П, като е потвърдена неистина в подадени ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, за съответните данъчни периоди.

В обжалваното постановление прокурорът е приел за установена описаната фактическа страна, базирайки се изцяло на обстоятелствата, описани в Ревизионен акт № Р-16001619006985-091-001/08.06.2020 г. на ТД на НАП – Пловдив, с който на св. Н. Р.Д., в качеството на физическо лице са били определени допълнителни данъчни задължения, като данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ и съответните лихви за периода от 2013г. 2018г., или главница в общ размер от 134 374,24 лева и лихви в общ размер от 47 828,85 лева.

Посочено е, че ревизията за установяване на задълженията на Н.Д. за данък върху дохода в периода от 01.01.2012г. – 31.12.2018г., в който същата е данъчно-задължено лице по смисъла на чл.4, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ. Съобразено е обстоятелството, че за периода от 01.01.2013г. – 31.12.2017г. св. Д. е била управител и едноличен собственик на капитала на „Ф.*“ ЕООД - П, като не е подавала ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. Уточнено е, че през ревизирания период на св. Д. са били изплатени суми, доходи от дивиденти и ликвидационни дялове от „Т.”, внасяните от нея парични средства за финансиране дейността на „Ф.*“ ЕООД и други разходи в значителни размери, без обаче да са били реализирани доходи в тези размери. В резултат на което, ревизиращият екип е установил наличие на предпоставките на чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК, като данъчните основи са определени по години по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК.

Според ревизиращите органи, наличните парични средства, с които св.

Д. е могла да разполага в началния период са възлизали на 32 521,76 лева.

3

При направената съпоставка между стойността на имуществото на задълженото лице и направените разходи, спрямо декларираните и получени доходи, е констатирано несъответствие в периода от 2013 г. до 2018 г., съответно за 2013 г. от 98 943,28 лв.; за 2014 г. - 193 568,58 лв.; за 2015 г. - 175 978,00 лв.; за 2016 г. - 72 484,23 лв.; за 2017 г. - 238 224,12 лв. и за 2018 г. - 146 060, 96 лв. Установено е, че са получени парични суми по разплащателните сметки на ревизираното лице с наредител физически лица и еднолични търговци на различни основания, като св. Д. не е предоставила данни относно основанието и произхода им, съответно: за 2013 г. - 29 498,00 лв.; за 2014 г. - 4 240,00 лв.; за 2015 г. - 7 228,50 лв.; за 2016 г. - 14 853,53 лв.; за 2017 г. - 5 661,61 лв. и за 2018 г. – 1 271 лв. Затова и данъчните органи са приели, че тези плащания са във връзка с реализирани доходи по смисъла на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, като са взети предвид и участват при определянето на годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ и са определени по чл.122, ал.2 от ДОПК /с. 1, абз. 3 до с. 3, абз. 1 от постановлението, отговарящо на РА в т.13, л. 2063 и сл. от ДП/.

Впоследствие в обстоятелствената част на постановлението на прокуратурата е посочено, че се възприемат изводите в изготвената по делото ССчЕ за установения размер на реализираните приходи и разходи от св. Д. по месеци и годишна база през инкриминирания период от 2013 г. – 2018 г., като същото буквално е копирано, вкл. и в табличен вид /на с. 3, абз. 2 – с. 14, абз.

1, отговарящо на с.135 – с.145 от т.14 на ДП/.

Този подход на прокуратурата по безкритично възпроизвеждане на приетите за установени фактически обстоятелства от приложения по делото ревизионен акт, както и без да се обсъди изобщо заключението на изготвената на досъдебното производство ССчЕ, реално е бил възприет от окръжния съд в текста на мотивите на атакуваното определение /с. 1, абз. последен – с. 3, абз.

1 от ЧНД № 2423/24 г. на ПОС/.

В него накратко са преповторени мотивите на постановлението на прокуратурата, че в процесния случай при така установената фактическа обстановка, не са били осъществени от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, позовавайки се на основанието за прекратяване по чл. 234, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1, пр.2 от НПК.

4

Без да стане ясно от къде се базира изводът на прокуратурата за размера на данъчните задължения за св. Д., съдът се е съгласил с обобщеното становище, че съгласно заключението на ССчЕ, тези задължения на годишна база по ЗДДФЛ не надвишават законово изискуемата сума от 3 000 лева, съобразно нормата на чл.93, т.14 от НК. И от тук се достига до оспорвания в жалбата немотивиран правен извод, че не е налице извършено престъпление по чл.255 от НК, тъй като деянието самостоятелно не осъществява елементите на състава на престъплението.

За да се разбере, какво е имал предвид окръжният съд, настоящата инстанция се наложи да се запознае с финалната част от правните изводи в постановлението на прокуратурата. Там става ясно, че в случая не е било извършено продължавано престъпление с предмет задължения по ЗДДФЛ на обща стойност 10 332,86 лева за периода 2013 г. – 2018 г., защото „установеният с данъчните закони /ЗКПО и ЗДДФЛ/ едногодишен данъчен период съответства на признака „непродължителен период от време“ по смисъла на чл.26 от НК, като за всеки конкретен данъчен период, определен от данъчен закон е налице извършено престъпление по чл.255 от НК, но само тогава, когато деянието самостоятелно осъществява елементите на състава на престъплението, като се цитира общо ТР № 1/07.05.2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС.

Последното обаче е дълбоко невярно, тъй като в т.2 от същото тълкувателно решение изрично се посочва, че обективната даденост на единното продължавано престъпление по чл.255 от НК не се нарушава и когато някои или всички данъчни задължения са под установените по чл.93, т.14 от НК размери, ако причиненият общ престъпен резултат изпълва изискванията на норма от закона. И това е така, защото обективната и субективната връзка между отделните деяния при продължаваното престъпление заличават тяхната самостоятелност на отделни престъпления.

Подобна възможност е налице, дори и ако отделните деяния сами по себе си не са престъпни, поради своята малозначителност, но преценени като цяло не са малозначителни и осъществяват основен, квалифициран или привилегирован състав на едно и също престъпление. Затова не е изгубило своето значение, сравнително старото ТР № 3/1971 г. на ОСНК и виждането на представителите на доктрината, поради което и жалбата в този аспект се явява 5 напълно основателна.

Отделен е въпросът, след като възприетата общо сума на данъчните задължения при условията на продължавано престъпление възлиза на общата сума от 10 332,86 лева дължим данък, респ. лихви към датата на РА от 4 221,61 лева, дали се покриват белезите на квалифицирания състав по чл.255, ал.3 от НК за данъчни задължения в особено големи размери или на основния състав на чл.255, ал.1, т.2 от НК, ако те са в големи размери, при условията на продължавано престъпление по чл.26, ал.1 от НК. И в този смисъл, ще трябва да се обсъди с нужната пълнота доказаността на цялостното продължавано престъпление, не само до колко отделните прояви осъществяват един или различни състави на едно и също престъпление, извършването им през непродължителен период от време, при една и съща обстановка, но и важното условие за еднородност на вината - последващите прояви да се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите ги.

Вярно е, че за разлика от ревизионното производство, при наказателното производство трябва да се съберат неоспорими доказателства затова, че тези парични суми не произхождат от посочените от св. Д. източници, какъв е точно техния произход и в коя точно хипотеза на чл. 35, ал.1, т.1 – т.6 от ЗДДФЛ попадат. Но не би следвало, без какъвто и да е правен анализ на доводите на св. Д., да се приема априори с едно изречение, че за разлика от ревизионното производство, при проведеното разследване са събрани доказателства за произхода на тези средства от договори за наем, дарение и др., които не могат да се отхвърлят като недостоверни.