Решение № 2675 от 24.04.2017, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№..........................

Гр. С., 24.04.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ

СЪД, ГО, І-4 с-в в закрито заседание на осми февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: КАЛИНА АНАСТАСОВА като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4755 по описа за 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена искова молба от Л.С.Ц., А.С.Х., М.Н.Н., А.Н.Н. срещу Е.О.Р. и М.В.К., с която са предявени обективно и субективно съединени искове за: -прогласяване нищожността на пълномощно заверено на 14.12. 2010г. от нотариус М.Г., рег. № 303, с р-н на действие PC - гр. С. по: чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.

26, ал. 1, пр.1 и чл.44 ЗЗД, поради противоречие със закона; по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД, поради липса на воля и съгласие, по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД вр. поради неспазването на установената от закона форма, както и за: - прогласяване недействителността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт № 92, том I, peг. № 4086, дело 163 от 2009 г. на Нотариус М.Г., район на действие PC, гр. С., peг. № 303, по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД, поради заобикаляне на закона; по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави, по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.2, пр. 2 ЗЗД, поради липса на съгласие; по чл.42, ал.2 ЗЗД поради липса на представителна власт; по чл.108 ЗС за признаване правото им на собственост върху описания недвижим имот и осъждане на ответника М.В.К. да им предаде владението върху него; за отмяна на нотариалния акт по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК.

При условията на евентуалност отправят искане за унищожаване на пълномощно издадено от А. Х. Т., заверено на 14.12.2010 г. от нотариус М.Г., с район на действие PC, гр. С., рег. № 303, на основание чл.29 вр. чл.44 ЗЗД, като сключен при измама и на основание чл.30 вр. чл.44 ЗЗД, като сключен при заплашване. Отправено е искане за отмяна на нотариалния акт по реда на чл.537, ал.2 от ГПК.

Поддържат твърдения че са съсобственици по наследство от А. Х. Т. на недвижим имот, а именно: апартамент № 23, находящ се в гр. С., Столична община - район “Л.”, жилищен комплекс “Л.”, в жилищна сграда - блок № 308, вход “Б”, на пети етаж, състоящ се от: две стаи, дневна, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 66,15 кв.м., при съседи по документ за собственост: изток - стълбище, запад - зелена; площ, север - улица, юг - апартамент № 22, сем. К., отгоре - покрив и отдолу - апартамент № 19, сем Н., заедно с прилежащото избено помещение № 23, с полезна площ 5,40 кв.м., при съседи по документ за собственост: изток - коридор, запад - мазе - № 22, сем К., север - улица, юг - коридор, заедно с 4,563% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, който имот съгласно схема № 6818 от 17.12.2009 г. на Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. С., представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри - гр. С., общ. Столична, обл. С., одобрени със Заповед № РД – 18 - 14 от 06.03. 2009 г. на Изпълнителният директор на АГКК, адрес на имота: гр. С., жилищен комплекс ’’Л*******апартамент № 23, който самостоятелен обект се намира в Сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение: Жилище, шартамент, с брой нива на обекта 1, площ по документ 6,15 кв.м., прилежащи части избено помещение № 23, 4,563% идеални части от общите части на сградата, ниво 1, при съседи по представена схема, издадена от Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. С., педставляващи самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: *** и над обекта: няма, в пететажна сграда.

На 19.01.2010 г. починала общата им наследодателка А. Х. Т., като в имота продължил да живее техният чичо /вуйчо/ В.А.Т., който починал на 12.072010 г.

След смъртта му неизвестно лице, което се представяло с името Е.се свързало с майката на първата ищца Р.З.В., като я уведомило че следва да изнесат вещите си от имота. При посещение на последния установили, че бравата е сменена и нямали достъп до жилището. Установили, че се извършват ремонтни дейности, била сменена дограмата. При административна проверка установили, че в края на 2009 г. тяхната баба А. Х. Т., чрез пълномощник Е.О.Р. /първи ответник/ е продала имота на М.В.К. /втори ответник/. Оспорват действителността на пълномощното и сключената сделка на посочените основания. Твърдят, че от 1992 г. тяхната обща наследодателка в резултат на заболяване /глаукома/ е загубила напълно зрението си, за което била инвалидизирана. Независимо от това същата била запазила почерковите си навици, можела да се подписва и изписва текстове. Оспорват положения подпис в пълномощното да принадлежи на А. Х. Т.. Твърдят, че е нарушената формата за пълномощното, тъй като е следвало да бъдат поставени подписи на двама свидетели съобразно указаното в чл.579, ал.2 вр. чл.189, ал.2 ГПК, тъй като А. Х. Т. е била незряща. Освен това, по твърдения, в пълномощното не са посочени мястото и датата на издаването му.

В допълнителна молба от 25.04.2016 г. допълват и поясняват изложените обстоятелства с твърдения, че за подписване на пълномощното за разпоредителната сделка спрямо А. Т. е била използвана заплаха; била е въведена в заблуждение умишлено.

В хода на процеса е починал ответникът М.В.К. /поч. на 19.10.2011 г./ и на основание чл.227 ГПК са конституирани неговите наследници по закон М.М.К. и С.М.К..

Ответниците М.М.К. и С.М.К., като правоприемници на починалия М.В.К. не изразяват становище по иска.

Ответникът Е.О.Р. изразява следното становище: Оспорва исковете, като неоснователни.

Твърди, че подпис в съставеното пълномощно за разпоредителната сделка е бил положен от наследодателя на ищците при спазване необходимата процедура и правила.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди направените от страните доводи, съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Страните не спорят и се установява от приложения договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 03.06.1992 г. на ОНС Л. С., Направление „ДИ”, че А. Х. Т. е закупила недвижими имот - апартамент № 23, находящ се в гр.С., ж.к.*******, на пети етаж със застроена площ от 66.15 кв.м.

Не е спорно, че ищците са наследници по закон на А. Х. Т., поч. на 19.01.2010 г. и това се установява от приложеното удостоверение за наследници.

Страните не спорят и се установява, чрез представения договор за покупко-продажба оформен с нот.акт № 192, том I, рег.№ 4086, дело № 163/2009 г. на нотариус М.Г. с рег.№ 303 на НК на РБ с район на действие СРС, че наследодателят на ищците А. Х. Т., действаща чрез своя пълномощник Е.О.Р. е продала на първоначалния ответник М.В.К. следния недвижим имот: „апартамент № 23, находящ се в гр. С., Столична община - район “Л.”, жилищен комплекс “Л.”, в жилищна сграда - блок № 308, вход “Б”, на пети етаж, състоящ се от: две стаи, дневна, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 66,15 кв.м., при съседи по документ за собственост: изток - стълбище, запад - зелена; площ, север - улица, юг - апартамент № 22, сем. К., отгоре - покрив и отдолу - апартамент № 19, сем Н., заедно с прилежащото избено помещение № 23, с полезна площ 5,40 кв.м., при съседи по документ за собственост: изток - коридор, запад - мазе - № 22, сем К., север - улица, юг - коридор, заедно с 4,563% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, който имот съгласно схема № 6818 от 17.12.2009 г. на Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. С., представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри - гр. С., общ. Столична, обл. С., одобрени със Заповед № РД – 18 - 14 от 06.03. 2009 г. на Изпълнителният директор на АГКК, адрес на имота: гр. С., жилищен комплекс ’’Л*******апартамент № 23, който самостоятелен обект се намира в Сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение: Жилище, шартамент, с брой нива на обекта 1, площ по документ 6,15 кв.м., прилежащи части избено помещение № 23, 4,563% идеални части от общите части на сградата, ниво 1, при съседи по представена схема, издадена от Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. С., педставляващи самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: *** и над обекта: няма, в пететажна сграда” за сумата 20000.00 евро, която сума пълномощникът на продавача е заявил, че е получил предварително от купувача.

Страните не спорят и се установява чрез приложеното пълномощно рег.№ 3899/14.12.2009 г. на нотариус М.Г. с рег.№ 303 на НК с удостоверено съдържание № 3900, том 2, акт № 20/14.12.2009 г. на същия нотариус А. Х. Т. е упълномощила Е.О.Р. да извършва сделки на управление и разпореждане с имота – апартамент № 23, находящ се в гр.С., ж.к.*******, на пети етаж със застроена площ от 66.15 кв.м. В пълномощното е положен подпис и отпечатък от десния палец на упълномощителя.

Чрез приетата в производството единична и тройна съдебно – почеркова експертиза се установява, че положеният подпис в пълномощното рег.№ 3899/14.12.2009 г. принадлежи на А. Х.

Т.. Съдът дава вяра на констатациите на експертите, като пълно компетентно и професионално дадени.

Чрез представеното експертно решение № 0463 от 011 от 06.08.1992 г. на ТЕЛК Очни заболявания се установява, че А. Х. Т. е била освидетелствана, като й е била определена пожизнено инвалидност първа група с чужда помощ, поради заболяване – глаукома с мотиви: атрофия на дясната очна ябълка и пълна дефинитивна слепота на лявото око вследствие глаукомно заболяване.

Чрез показанията на свидетеля Р.З.В. /снаха на А. Х. Т./ преценени съобразно указаното в чл.172 ГПК с оглед евентуалната й заинтересованост от изхода на спора се установява, че в периода 1991 г. А. напълно ослепяла след операция на едното око. Тя можела да пише, но разкривено.

След смъртта й и смъртта на сина й Владимир, който починал след нея й се обадил домоуправителя да си изнесат вещите от апартамента на А.. Не е знаела, че има намерение да продава жилището. До последно се грижала за нея.

Свидетелят Христинка С. Божилова установява, че макар да била незряща А. сама се грижела за себе си, обслужвала се на пипане, мислите й били наред. Приживе синът й Владимир й споделил, че вероятно са ги излъгали, като са ги накарали да подпишат документи, които според него били за да носят пенсията на А. у дома.

С оглед установеното, съдът намира следното от правна страна:

По силата на чл.26, ал.1 от ЗЗД: “нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства”. По силата на чл.44 ЗЗД, правилата относно договорите намират съответно приложение към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения.

Не всяко противоречие със закона обаче е основание за нищожност на сделката по чл. 26, ал. 1, пр.първо от ЗЗД, а само ако предметът на сделката е незаконен, или когато основанието й противоречи на закона. В процесния случай страните са посочили като предмет на договора за покупко-продажба "недвижим имот". Няма съмнение при това положение, че се касае за законен предмет на сделката. В исковата молба не е посочено нарушаване на конкретна забрана на закона, но от събраните по делото доказателства, съдът намира, че оспорената сделка не противоречи на императивни законови разпоредби.

Договорът за продажба е двустранен, възмезден и консесуален /чл.183 ЗЗД/. Страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави по силата на чл.9 от ЗЗД. В съответствие с императивната разпоредба на чл.18 от ЗЗД договорът за продажба е бил сключен в необходимата нотариална форма, тъй като предмет на престацията е недвижим имот. Очевидно е при това положение, че сключеният договор не противоречи на закона или на правен принцип. Не е налице и противоречие с добрите нрави.