Акт от 29.07.2020, Районен съд - Горна Оряховица

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260 гр..Г.Оряховица, 29.07.2020г.

В И

М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Горнооряховският районен съд, втори състав, в публично заседание на двадесет и седми юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: Еманоел Вардаров при участието на секретаря M.Kъцаркова и в присъствието на прокурора…………, като разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№442/2020г. по описа на Горнооряховския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно съединени искове - иск за неизплатено трудово възнаграждение по чл.242 ввр. чл.128 от КТ, иск за неизплатено обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ, иск за неизплатено обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ, искове за лихва за забава по чл.245 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът

В.Г.С.(чрез адв.Н.И. от ВТАК) твърди в исковата си молба, че с “Люве-Ел” ЕООД са били сключили Трудов договор№1/29.12.2014г. и Допълнително споразумение към него от 02.01.2019г., като С. е работил на длъжността „шлосер” с основно месечно трудово възнаграждение 560.00лв.

Трудовият договор бил прекратен със Заповед№9/25.02.2020г. на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ, считано от 24.02.2020г. с мотиви „Уведомление от В.Г.С. от 20.02.2020г.”. В заповедта било записано, че на В.Г.С. се дължат обезщетения по чл.221 ал.1 от КТ,по чл.222 ал. от КТ и чл.224 ал.1 от КТ. Твърди се, че работодателят не изпълнил задълженията си, визирани в чл.128 т.2 от КТ и не заплатил дължащото му се трудово възнаграждение, както следва: за м.септември.2019г. – 560.00лв.; за м.октомври.2019г. – 560.00лв.; за м.ноември.2019г. – 560.00лв.; за м.декември.2019г. – 560.00лв.; за м.януари.2020г. – 468.00лв.; за м.февруари.2020г. – 550.00лв. , или в общ размер на 3268.00лв. Счита, че следва да му бъде заплатено и обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск - 9 дни за 2019г. Следвало да се вземе предвид и обстоятелството, че с Решение№0477/029/13.02.2019г. от ЕК на ТЕЛК В.Г.С. е с 64% трайно намалена работоспособност, като съобразно разпоредбата на чл.319 от КТ, в този случай платеният годишен отпуск следвало да бъде в размер на не по-малко от 26 дни. Следвало да му бъде изплатено и обезщетение по чл.221 от КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение. Моли съда да постанови решение, с което да бъде осъдено “Люве-Ел”ЕООД да заплати на В.Г.С.: сумата 3268.00лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за положен труд за периода:

01.09.2019г.-25.02.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба

– 08.04.2020г. до окончателното и изплащане; сумата 62.00лв., представляваща лихва за забава върху неизплатените суми за трудово възнаграждение, считано от датата на падежа на всяко вземане до датата на исковата молба – 08.04.2020г.; сумата 560.00лв., представляваща обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 08.04.2020г. до окончателното и изплащане; сумата 168.00лв., представляваща обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2019г., за 2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба

– 08.04.2020г. до окончателното и изплащане. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът “Люве-Ел”ЕООД не депозира и отговор на исковата молба, не се явява в съдебно заседание, не взема становище по предявените искове.

Съдът, след като взе предвид становището на ищеца, събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна и преценявайки ги съгласно изискванията на ГПК, приема за установено следното:

Установи се, че В.Г.С. и “Люве-Ел”ЕООД са били сключили Трудов договор№1/29.12.2014г. и Допълнително споразумение към него от 02.01.2019г., като С. е работил на длъжността „шлосер” с основно месечно трудово възнаграждение 560.00лв. Трудовият договор бил прекратен със Заповед№9/25.02.2020г. на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ, считано от 24.02.2020г. с мотиви „Уведомление от В.Г.С. от 20.02.2020г.”. В заповедта било записано, че на В.Г.С. се дължат обезщетения по чл.221 ал.1 от КТ,по чл.222 ал. от КТ и чл.224 ал.1 от КТ.

От страна на В.Г.С. била отправена писмена покана-уведомление до представителя на ответното дружество(адресирана на 20.02.2020г. и получена в ответното дружество на 24.02.2020г.), с която ищецът С. поканил дружеството в 14-дневен срок от получаване на поканата да му изплати „неизплатените заплати – 2242.00лв. плюс обезщетения съгласно закона и 547.00лв. отпуск за

2012г. и 2013г.”.

Представено е и извлечение от трудова книжка на В.Г.С., където е било вписано(стр.23) от работодателя прекратяване на трудовото правоотношение на

24.02.2020г., на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ

По делото е приложен отговор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.В.Търново с изх.№19073634/18.06.2019г. до В.Г.С., относно постъпил сигнал с вх.№19065532/20.05.2019г. за извършени нарушения на трудовото законодателство от работодателя “Люве-Ел”ЕООД. В същия отоговор са дадени на работодателя задължителни за изпълнение предписания и му е наложена принудителна административна мярка, с която същият е задължен да заплаща начислените във ведомости за заплати трудови възнаграждения на работниците и служителите по установения от законодателя в чл.270 ал.3 от