Решение № 2803 от 31.03.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2803 гр. София, 31.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цв. М.М. при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от Цв. М.М. Гражданско дело №

20211110145721 по описа за 2021 година

Предявени са главен и евентуален иск с правно основание чл. 216, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК за обявяване за недействителен по отношение на държавата на договор за покупко-продажба на МПС от 16.12.2020 г., нотариално заверен от нотариус .;.. на НК и район на действие – СРС, с който първият ответник – „...., по отношение на който са установени неплатени публични задължения, и след започване на ревизията се е разпоредил в полза на втория ответник – .... с т. а. „Фолксваген“, модел „Транспортер Ека 1,9 ТДИ“, с рег. № ...., рама № ..., двигател № ..., за сумата от 2 000 лв., както и предявен при условията на евентуалност срещу втория ответник – .... иск с правно основание чл. 55, ал. 1, вр. чл. 57 ЗЗД за заплащане на сумата от 4 000 лв., представляваща подлежаща на връщане на реална стойност на МПС, предмет на договора за покупко-продажба от 16.12.2020 г., нотариално заверен от нотариус .;.. на НК и район на действие – СРС, равняваща се на посочената в него застрахователна стойност.

Ищецът ... действащ чрез главен публичен изпълнител при ... твърди, че към 26.07.2021 г. първият ответник - „.... има незаплатени публични задължения в общ размер на 86 361,46 лв., от които: 61 725,30 лв. - главница и 26 168,35 лв. – лихви, включващи: ДДС по подадени от дружеството справки - декларации по ЗДДС, задължителни осигурителни вноски за фондове: здравно осигуряване /ЗО/, универсален пенсионен фонд /УПФ/ и държавно обществено осигуряване /ДОО/ по подадени от него декларации по образец № 6, за което му е съставен Ревизионен акт на РА № Р-22221520003547-091-001/25.01.2021 г., връчен му на 02.02.2021 г. по електронен път. Заявява, че от страна на „.... не са внесени дължимите от него суми, подробно индивидуализирани по размер и период в разпечатка от сметката на дружеството, направена от програмен продукт на ..., представляваща Приложение № 1 към исковата молба. Сочи, че за събиране на на неплатените суми е образувано изпълнително дело № 180606851/2018 г. при публичен изпълнител ...., по което е установено, че „.... не притежава активи, с които да обезпечи изискуемите задължения. Поддържа, че с постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № С200022-0230003721/14.12.2020 г. върху декларираната от първия ответник банкова сметка в „ОББ“ АД е наложен запор, чието действие е продължено с постановление изх. № С210022-1391 0000326/11.02.2021 г., но въпреки това поради невъзможност за своевременно вписване на наложения запор, с договор за покупко-продажба от 16.12.2020 г. дружеството се е разпоредило в полза на втория ответник - .... със собствения си т. а. „Фолксваген“ модел „Транспортер Ека 1.9 ТДИ“ с рег. № ...., рама № ..., двигател № ..., срещу продажната цена в размер на 2 000 лв., която е заплатена в брой, а не по запорираната банкова сметка на продавача. Заявява, че застрахователната стойност на продадения автомобил възлиза в размер на 4 000 лв., с оглед на което счита, че възмездно продаденото имущество значително надхвърля по стойност полученото насреща такова, поради което счита за приложима хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК. При условията на евентуалност поддържа, че извършвайки покупко-продажбата от 16.12.2020 г. първият ответник - „.... е имал намерение да увреди кредитора си в лицето на публичния взискател предвид знанието му за наличието на непогасени от него публични задължения, установени с процесния ревизионен акт, който дружеството е обжалвало, поради което счита за приложима хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК. Допълва, че вторият ответник - .... е получил процесното МПС без основание, а първият ответник - „.... е обеднял, поради което кредиторовият му интерес е бил накърнен. С оглед на това в случай, че се окаже, че МПС-то е унищожено или повредено след прехвърлянето или не може да бъде открито, при условията на евентуалност претендира от втория ответник - .... заплащане на сумата от 4 000 лв., представляваща подлежаща на връщане реална стойност на МПС, предмет на договора за покупко-продажба от 16.12.2020 г.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците „.... и .... не са подали отговор на исковата молба.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и въз основа на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл.

238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.

В открито съдебно заседание на 17.03.2022 г. процесуалният представител на ищеца – главен публичен изпълнител при ... е заявил, че желае съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответниците.

В случая, посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице: ответниците не са депозирали отговор на исковата молба в срока по чл.

131, ал. 1 ГПК, уведомени са за последиците по чл. 238 ГПК, не изпращат представител в първото по делото съдебно заседание, редовно призовани са и не са направили искане да се разглежда делото в тяхно отсъствие; ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение; от посочените в исковата молба обстоятелства и писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на предявения главен иск с правно основание чл. 216, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ДОПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявеният главен иск с правно основание чл. 216, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ДОПК бъде уважен изцяло, като по отношение на държавата договор за покупко-продажба на МПС от 16.12.2020 г., нотариално заверен от нотариус .;.. на НК и район на действие – СРС, по силата на който „.... продава на .... т. а. „Фолксваген“, модел „Транспортер Ека 1,9 ТДИ“, с рег. № ...., рама № ..., двигател № ..., за сумата от 2 000 лв., бъде обявен за недействителен.

С оглед тези правни изводи и наличието на предпоставките за постановяване на 2 неприсъствено решение по предявения главен иск с правно основание чл. 216, ал. 2, вр. ал.

1, т. 2 ДОПК, то не се е сбъднало вътрешното процесуално условие за разглеждане и на останалите предявени при условията на евентуалност искове по чл. 216, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4 ДОПК и чл. 55, ал. 1, вр. чл. 57 ЗЗД, поради което съдът не дължи произнасяне по тях с настоящия съдебен акт.

По отговорността за разноски:

При този изход на спора – основателност на предявения главен иск с правно основание чл. 216, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ДОПК, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се следват поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв., определено от съда в минимален размер по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния му представител, липсата на фактическа и правна сложност на делото с оглед пасивното процесуално поведение на ответниците, както и приключването му в рамките на едно открито съдебно заседание, които следва да му се заплатят от всеки от ответниците по равно, или по 50,00 лв. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на Софийски районен съд и сумата от 160,00 лв., представляваща дължима държавна такса по предявения главния иск с правно основание чл. 216, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ДОПК, която те също дължат по равно, или по 80,00 лв. всеки.

Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА на основание чл. 216, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ДОПК за недействителен по отношение на Държавата договор за покупко-продажба на МПС от 16.12.2020 г., нотариално заверен от нотариус .;.. на НК и район на действие – СРС, по силата на който „...., ЕИК ... продава на ...., ЕИК ... т. а. „Фолксваген“, модел „Транспортер Ека 1,9 ТДИ“, с рег. № ...., рама № ..., двигател № ..., за сумата от 2 000 лв.

ОСЪЖДА „...., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., да заплати на ... действащ чрез главен публичен изпълнител при ... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 50,00 лв., представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, както и по сметка на Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 80,00 лв., представляваща дължима държавна такса.

ОСЪЖДА ...., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ... на основание чл. 78, ал.

1 ГПК, сумата от 50,00 лв., представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, както и по сметка на Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 80,00 лв., представляваща дължима държавна такса.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване – арг. чл. 239, ал. 4 ГПК.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3