Определение № 120 от 15.07.2024, Районен съд - Горна Оряховица

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 120 гр. Горна Оряховица, 15.07.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павлина Тонева като разгледа докладваното от Павлина Тонева Частно наказателно дело № 20244120200336 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.

Производството е образувано по жалба от адв. Б. З. от ВТАК – повереник на пострадалия Д. М. С., с ЕГН **********, с адрес: гр.

************, против Постановление на РП – Велико Търново от 07.06.2024 г. за прекратяване на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК на ДП № 549/2023 г. по описа на РУ – Горна Оряховица, преписка № 5892/2023 г. по описа на РП – Велико Търново.

В жалбата се твърди, че постановлението е немотивирано, необосновано и постановено в нарушение на процесуалния и на материалния закон. Излага се, че виновното поведение на М. Г. се установява от показанията на всички разпитани по досъдебното производство свидетели. Изразява се несъгласие с извода на прокурора, че се касае за случайно деяние по чл. 15 от НК и се излагат съображения. Не било обсъдено и изследвано дали Г. не е действала в условията на пряк или евентуален умисъл. Жалбоподателят счита, че твърдението на прокурора, че Г. не е действала в условията на груба небрежност /при непредпазливост/ и че се касае за случайно деяние е тежко, грубо нарушение на материалния закон, което представлява самостоятелно основание за отмяна на процесното постановление. Намира с оглед на материалите по досъдебното производство, че е извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, евентуално престъпление по чл. 216, ал. 6 от НК, във вр. с 1 чл. 216, ал. 1 от с.к. Счита, че липсата /отсъствието/ на анализ защо се изключва престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК, респ. по чл. 216, ал. 6 от НК, във вр. с чл. 216, ал. 1 от с.к. също налага отмяна на обжалваното постановление. На последно място сочи, че постановлението е постановено в радикално нарушение на чл. 243, ал. 3 от НПК, тъй като е безспорно установено, че М. Г. е осъществила и състав на административно нарушение и това също налага отмяна на обжалваното постановление. Моли съда да отмени постановлението и да върне делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

Съдът, след като се запозна с материалите от досъдебното производство, прецени законосъобразността и обосноваността на обжалваното постановление на прокурора, прие за установено следното:

ДП № 549/2023 г. по описа на РУ – Горна Оряховица е образувано по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК на 27.08.2023 г. и водено за това, че на 27.08.2023 г., около 15:20 часа в с. *************, по непредпазливост бил запален лек автомобил марка „Мерцедес Е320“ с peг. № *********** собственост на Д. М.

С. от гр. ********* - престъпление по чл. 330, ал. 1 от НК.

В хода на разследване са събрани писмени и гласни доказателства, назначени са съдебно – оценъчна и пожаротехническа експертизи.

Установена е следната фактическа обстановка, която изцяло се споделя от съда:

На 27.08.2023 г. М. Г. била в имота си в с.********** . Трябвал й водопроводчик да поправи чешмата в имота. Обадила се на свой познат - св.

В. М., който довел св.Д. С.. Около 10 часа двамата отишли с колата на С. „Мерцедес Е320“ с peг. № ********. С. паркирал автомобила си пред имота, върху старо огнище, където предният ден Г. била горила съчки и трева. М.и С. демонтирали тръба от чешмата, която трябвало да се смени, и тръгнали с колата за гр. ******, за да купят нова тръба. Междувременно, докато ги чакала Гърдева започнала да събира пак клечки, клони и трева, и решила да ги изгори. Запалила огън в непосредствена близост до старото огнище. Св. К., който бил в съседна къща, й направил забележка, защото духал силен вятър и можело да стане беля, но тя продължила да гори съчки. По някое време й станало много горещо, оставила огнището и се прибрала в имота.

Около 15 часа С. и М. се върнали, като С. паркирал колата върху новото 2 огнище, от което според него нямало нито огън, нито дим, и той го помислил за загасено. Двамата влезли в имота на Г. и започнали монтажа на новата тръба. Междувременно К., който още бил в съседната къща, чул звук, който оприличил на гърмеж. Веднага излязъл на улицата и видял, че автомобила на С. гори отдолу под двигателя вляво, точно където било огнището, което Г. била запалила по-рано. Започнал да вика за помощ и се опитал да загаси огъня. М. и С. го чули, излезли и видели, че цялата предна част на колата е в пламъци. С. се опитал да премести колата, но не успял и напуснал автомобила, защото се уплашил, че ще се задуши от обилния дим в купето.

Подал сигнал на ЕЕН 112, но до идване на екип на пожарната колата изгоряла, заедно с намиращи се в нея инструменти - нивелир „Парксайд“, удължител 10 м, камера за спускане в канали, клещи и очила за нощно шофиране.

Разпитан в качеството на свидетел на 27.08.2023 г. Д. М. С. /л. 25/ посочил, че впоследствие от К. и Гърдева разбрал, че тя е запалила огън след като те с М. са тръгнали за гр. Велико Търново. Заявил, че въобще не е огледал, на когато се върнали отново спрял върху огнището, защото не видял дим или огън. Заявил, че ако е бил видял, че пуши въобще е нямало да спре там колата. Изразил предположение, че вероятно докато се върнат с Михайлов огънят е угаснал, но отдолу е имало жарава.

Съгласно заключението на съдебно - оценъчната експертиза /л. 32-35/ стойността на изгорелите вещи възлиза общо на 5312,85 лева, като автомобилът е оценен на 4954,74 лева.

Изготвената пожаротехническа експертиза е дала заключение, че найвероятната причина за възникване на пожара е невнимателно използване на източници за запалване и нарушаване на правилата за пожарна безопасност.

He е имало опасност огъня да се разпространи върху други имоти и имущество. Вещото лице е приело за безспорно установено от материалите по делото, че М. Г. е запалила суха растителност и клони на установеното при огледа място. Д. С. е паркирал автомобила си именно на мястото, на което е било активното огнище. Предната лява гума е била позиционирана точно в тлеещите въглени. Дори без пламъчно горене, тлеещите въглени отделят топлина с достатъчна енергия, която е възпламенила каучуковата автомобилна гума. Вещото лице е посочило, че изгарянето на горими отпадъци е нарушение на правилата и нормите за пожарна безопасност. Допълнително в 3 сезона, който се води пожароопасен, Областният управител е издал заповед, с която се забранява паленето на открит огън под каквато и да е форма.

След като се запознал с материалите от разследването, прокурорът издал обжалваното постановление от 07.06.2024 г., с което на основание чл.

243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК прекратил наказателното производство за престъпление по чл. 331, ал. 1 от НК. За да прекрати производството, прокурорът приел, че не е осъществен от обективна страна състава на чл. 331, ал. 1 от НК, тъй като запаленото имущество не е на значителна стойност – стойността на запалената сграда е много под размера на 14 минимални работни заплати за страната, приети от съдебната практика като критерий за определяне на значителни имуществени вреди. Прокурорът приел, че деянието не е съставомерно по чл. 331, ал. 1 от НК и от субективна страна, тъй като в случая се касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Прокурорът е приел и, че не са събрани доказателства за друго предвидено в закона престъпление от общ характер.

Препис от постановлението е връчен на Д. С. на 14.06.2024 г.

На 17.06.2024 г. е подадена жалба против постановлението от адв. Б. З. от ВТАК – повереник на пострадалия Д. С..

Въз основа на така установените факти по делото, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 243, ал. 4 от НПК пред компетентен съд от лице, което има право да обжалва постановлението, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Фактическата обстановка по делото е изяснена обективно, всестранно и пълно с предвидените в НПК способи на доказване. Органите на досъдебното производство са положили нужните усилия за разследване и събиране на доказателства чрез разпит на всички възможни свидетели, приобщаване на писмени доказателства и назначаване на експертизи.

Безспорно установено е, че на 27.08.2023 г., около 15:20 часа в с.

************, е запален и унищожен лек автомобил марка „Мерцедес Е320“ с peг. № *****, собственост на Д. М. С. от гр. Велико Търново и намиращите се в него инструменти - нивелир „Парксайд“, удължител 10 м, камера за спускане в канали, клещи и очила за нощно шофиране, като запаленото и 4 унищожено имущество е на обща стойност 5312,85 лева.

Правилен е изводът на прокурора, че от събраните на досъдебното производство доказателства не се установява извършено престъпление по чл.

331, ал. 1 от НК или друго предвидено в закона престъпление от общ характер.

Съдът не споделя становището на прокурора, че за да е съставомерно едно деяние по чл. 331, ал. 1, във вр. с чл. 330, ал. 1 от НК , от обективна страна запаленото имущество следва да е на значителна стойност, която, съобразно приетия от теорията и практиката имуществен критерий, трябва да надвишава размера ма 14 минимални работни заплати /МРЗ/ и тъй като към 27.08.2023 г.

МРЗ за страната е била 780 лева, за да отговаря на този критерий стойността на запаленото имущество трябва да е над 10 920 лева. Съдът не споделя тълкуването от прокурора на обективния признак „значителна стойност” на запаленото имущество. За разлика от разпоредбите на особената част на НК, изискващи „големи” и „особено големи размери”, които обстоятелства имат парична стойност, и „голямо количество”, очертаващо количествен критерий на съответния предмет, в нормата на палежа се акцентира върху вида на имота или имуществото, типично за чл. 330 от НК – сграда, инвентар, стоки, земеделски или други произведения, гори, машини, рудник или друго имущество на значителна стойност. По този начин се подчертава от обективна страна, че за изгаряне на вещи с незначителна стойност, не може да се ангажира наказателната отговорност по коментирания законов текст. Разбира се значителността или незначителността се свърза и с паричната равностойност, но наред с характера на запалените имот или имущество, като преценката е конкретна във всеки случай. В конкретния случай стойността на запаленото имущество /лек автомобил и намиращите се в него вещи/, която, макар да е на обща стойност 5312,85 лева и да представлява под 14 минимални работни заплати за страната, към момента на извършване на деянието, с оглед характера и вида на имуществото – лек автомобил и намиращи се в него движими вещи, представлява „имущество със значителна стойност” по смисъла на чл. 330, ал. 1 от НК. В тази насока е и константната съдебна практика на ВС на РБ и на ВКС, като напр. Тълкувателно решение № 46/82 г. на ОСНК на ВС на РБ, Решение № 551/21.11.1986 г. по н.д.№ 558/86 г., I н.о., на ВС на РБ /публикувано в Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн. 8/1987 г., стр. 6/, Решение № 169/05.04.1984 г. по н.д.№ 4/84 г., I н.о., на ВС 5 на РБ /публикувано в Съдебна практика на ВС – Наказателна колегия, 1984 г./, Решение № 599/07.01.2014 г. по н.д.№ 2119/2013 г., II н.о., ВКС, Решение № 530/22.12.2009 г. по н.д.№ 541/2009г., НО, на ВКС, Решение № 337/23.02.2015 г. по н.д.№ 556/2014 г., III н.о. на ВКС и много други.

Предвид изложеното съдът счита, че изводът на прокурора за несъставомерност на деянието от обективна страна предвид липсата на значителни имуществени вреди, е незаконосъобразен и необоснован.

Прокурорът е допуснал смесване между необходимите елементи от обективна страна за осъществяване на квалифицирания състав по чл. 331, ал. 3, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 330, ал. 1 от НК и на основания състав по чл. 331, ал. 1, във вр. с чл. 330, ал. 1 от НК, в резултат на което незаконосъобразно и в противоречие с материалния закон е достигнал до преценката за липсата на елемент от обективната страна на състава на престъплението.