Решение № 445 от 11.11.2019, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И E

№ 464

11.11.2019 година гр.Бургас

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд граждански състав

На двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета година публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова

ЧЛЕНОВЕ: секретар Станка

Чавдарова като разгледа докладваното от съдия Д.Динкова т.дело номер

614 по описа за 2018 година.

Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата претенция на Р.П.К., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. Здравко Жильов от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Лермонтов“ № 37 против ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, заедно, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание в резултат на нанесени телесни увреждания от настъпило на 08.12.2017 год. ПТП, причинено от водача на застрахования при ответното дружество автомобил – К.И.И., ведно със законната лихва върху сумата, считано от деня на уведомяването на застрахователя – 07.06.2018 год. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1321.33 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на последното плащане – 26.12.2017 г., до окончателното им изплащане.

Ищецът твърди, че на 08.12.2017 г. около 17.15 часа в гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, преминавал със свой приятел главната улица „Проф. Я. Якимов“ и тревната площ, като при пресичането на вътрешната улица срещу бл. 37 и бл. 38 в същия комплекс, бил блъснат от лек автомобил с рег. № А9605КТ, марка „Мерцедес“, модел „С 500“ управляван от К.И.И.. Ищецът твърди, че преди да предприеме пресичането на пътното платно се огледал за идващи от двете страни автомобили, но не забелязал такива, поради което тръгнал да пресича. Направил две-три крачки по посока на отсрещния тротоар, когато усетил силен удар в лявата страна на тялото. Не видял и не помни какво го е ударило. След удара, неколкократно губил съзнание, през което време бил откаран с линейка в болница и настанен в отделението по „Ортопедия и травматология“, където му били направени различни изследвания и рентгенови снимки. Твърди се от ищеца, че от ПТП получил следните наранявания: счупване на левия крак под коляното, счупване на горен ляв зъб – резец, разкъсване на горната и долната устна, хематом на главата отляво, счупен нос и множество охлузни и прорезни рани по главата, ръцете и дланите. Посочва, че на 09.12.2017 г. му е направена операция на левия крак, под пълна анестезия, при която му е поставена метална остиосинтеза. Ищецът бил седем дни в отделението по „Травматология и ортопедия“ и седем дни в отделението по „Рехабилитация“, където бил учен да ходи с патерици, след което бил изписан от болничното заведение на 23.12.2017 г. След изписването от болницата ищецът в продължение на три месеца изобщо не можел да стъпва на левия си крак, поради забрана от лекуващите лекари, които го предупредили, че в противен случай може да има усложнения. През този период за него полагали грижи родителите му, което им създало неудобства във връзка с работата им. На четвъртия месец, ищецът започнал да се придвижва с патерици в дома си. След това започнал да излиза и навън, но на много кратки разстояния, тъй като изпитвал болки в левия си крак и много бързо се изморявал. Това състояние продължило до седмия месец. Тъй като същата година ищецът завършвал средното си образование, посещението на учебните занятия било свързано с изключително много неудобства и разходи.

Излагат се твърдения, че по случая било започнато досъдебно производство № 434 ЗМ1088/2017 г. по описа на Второ РПУ МВР Бургас. С влязло в сила решение на 25.10.2018 г. по НАХД № 3604/2018 г. по описа на РС Бургас, виновния за произшествието водач К.И.И. бил освободен от наказателна отговорност и на основание чл. 78а от НК и му било наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лева.

Заявява се, че отговорността на ответното дружество произтича от сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по полица BG/02/117003201851, със срок на покритието 06.12.2017 г. – 05.12.2018 г.

В съдебно заседание претенцията се поддържа, ангажират се доказателства.

Ответникът оспорва изцяло основателността на иска. Оспорва наличието на пасивна легитимация, предвид непредставянето на доказателства за валидно застрахователно правоотношение, по което ответникът да е страна. Прави евентуално възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищеца като твърди, че с действията си е допринесъл за вредоносния резултат. На следващо място оспорва иска и по размер, като го счита за прекомерен. В тази връзка обсъжда подробно представените медицински документи, за които счита, че не доказват в пълнота твърдените от ищеца неимуществени вреди. Оспорва наведените от ищеца твърдения, че е губел съзнание, като цитира негови въпроси след удара. Излага доводи, че ако искът се докаже по основание, сумата от 20 000 лева би била справедлива без да се отчита съпричиняване. Счита, че при определяне на обезщетението следва да бъде съобразена методиката за определянето му, съгласно § 96 КЗ и чл. 493а, ал. 2 КЗ.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, представените доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са преки искове против застрахователя по 432 ал.1 от КЗ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на увреденото лице в размер на 50 000 лв. и за обезщетение за имуществени вреди в размер на 1321.33 лв., представляващи разходи за лечение.

Няма спор между страните, че на 08.12.2017 г. около 17.15 часа в гр. Бургас, ж.к.

„Славейков“ е настъпило произшествие, при което ищецът е бил ударен от л.а. рег.

№ А9605КТ, марка „Мерцедес“, модел „С 500“ управляван от К.И.И.. Ответникът е оспорил наличието на валидно застрахователно правоотношение с прекия причинител на вредата по застраховка „Гражданска отговорност“ за моторното превозно средство, което оспорване съдът намира за несъстоятелно. Въпреки задължаването от съда и даването на указания за последиците от неизпълнение на задължението, ответникът не е представил копие от застрахователната полица. Копие от документа се съдържа в ДП №1088/2017 год. на Второ РУ на МВР Бургас – на л.20 от делото е приложен препис от застрахователна полица BG/02/117003201851, със срок на покритие 06.12.2017 г. – 05.12.2018 г. Произшествието е настъпило при управление на застрахования при ответника автомобил и в срока на покритие на полицата, следователно рискът е покрит от валидна застраховка „гражданска отговорност“.

Ответникът оспорва механизма на произшествието, претърпените вреди, причинно-следствената връзка между произшествието и причинените увреждания на ищеца.

От приложеното

НАХД №3604/2018 год. на Районен съд Бургас се установява, че с решение № 1334/09.10.18 год., в сила от 25.10.18 год. К.И. е признат за виновен в това, че на 08.12.2017г. при управление на моторно превозно средство – от л.а. рег. № А9605КТ, марка „Мерцедес“, нарушил правилата за движение, визирани в чл. 21 ал.1 и чл.20 ал.2 от ЗДвП, като при позволена скорост за движение от 50 км./ч., избирайки скорост на движение от 55 км./ч. при възникнала опасност за движението не съумял да намали или да спре безопасно, допуснал ПТП с пешеходеца Р.К., пресичащ на необозначено място, и по непредпазливост му причинил фрактура на лява подколенница, довела до трайно затруднение на движението на ляв долен крайник за срок от около 5-6 м. (средна телесна повреда) - престъпление по чл.343, ал.1, б. „Б“, във вр. чл.342, ал.1 от НК, във вр. чл. 21 ал.1 и чл.20 ал.2 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 78а, ал.1 НК е освободен от наказателна отговорност с налагане административно наказание.

Поради постановения акт на наказателния съд, за гражданския съд е установено по задължителен начин (чл.300 от ГПК) извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

От показанията на св.И. се установява, че на 08.12.2017 год. той се движел с автомобила се по локалното платно на ул.“Проф.Якимов“, като се включил в платното от кръстовището на бл.38-ми в к-с “Славейков“. Движението било интензивно и свидетелят се движел с ниска скорост. От лявата страна имало улично осветление, но от дясната – не. Свидетелят карал с включени светлини и не видял навлизащия от тревната площ пешеходец. Според показанията, момчето изскочило и се ударило в колата – в дясната част на обзорното стъкло. Свидетелят веднага предприел аварийно спиране със спирачка и завиване на волана наляво, след което пострадалият паднал от капака. Свидетелят заявява, че до идването на КАТ не преместил автомобила от платното.

От основната съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л.Петров, се установява, че на 08.12.2017 год. ищецът и още едно момче са преминали напряко ул.“Проф.Якимов“ на нерегламентирано място. На приложение №2 към експертизата (снимков материал) ясно се вижда утъпканата пътека в тревната площ, свързваща търговски обект (“Бова кар“) и тротоара пред бл.37 и 38 в к-с „Славейков“, нанесен в мащабната скица – приложение №1. От поясненията на в.л.Петров в с.з. на 15.10.2019 год. се установява, че пешеходецът идва от място, където няма пешеходна пътека и не пресича на пешеходна пътека. Той се придвижил през тревната площ и през велоалеята, след което предприел пресичане на локалното платно. Водачът на лекия автомобил навлязъл в локалното платно от Т-образното кръстовище, което се намира на около 60 м. от мястото на сблъсъка. Максимално допустимата скорост на движение на автомобила в градски условия е била 50 км./ч. В отговора на задача 11 се съдържа изчисление на скоростта на движение в момента на удара, като във формулата в.л.Петров е използвал време за реакция от 0.6 сек, като е съобразил, че пресичането е предприето на необозначено място, ето защо водачът няма възможност да предвиди опасността и мястото на нейното проявление. Според вещото лице, скоростта непосредствено преди и при удара е била 45 км./ч., след което водачът е предприел аварийно спиране. Според отговора на въпрос 6, водачът не е имал техническа възможност да предотврати сблъсъка при тази скорост на движение, тъй като пешеходецът е навлязъл внезапно и това се установява от мястото на първото съприкосновение – пораженията са в дясната предна част на автомобила. Пешеходецът е имал възможност да предотврати настъпването на произшествието, ако е изчакал преминаването на всички МПС, движещи се в двете посоки за движение.

Според допълнителното заключение, изготвено от в.л.Петров, технически съобразената скорост за движение на автомобила е била около 24.6 км./ч. При отговора на този въпрос са взети предвид времето и мястото на настъпване на събитието (интензивно движение в края на работния ден, автобусна спирка в непосредствена близост, движение при изкуствено осветление и на светлината на фарове, липса на дневна светлина), както и зоната на осветеност на фаровете за конкретния автомобил – марка и модел.

От свидетелските показания и от заключенията на в.л.Петров може да бъде направен извод, че произшествието е настъпило поради нарушението на правилата за движение, допуснато от водача И., който не е избрал скорост за движение, позволяваща му да намали или спре при внезапно възникнала опасност.

Заключението, дадено от в.л.Гяуров, не следва да бъде ценено, тъй като не е достатъчно ясно мотивирано и не може да се установи как са формирани изложените изводи. От друга страна, заключенията на в.л.Петров са ясни, пълни и мотивирани в достатъчна степен, ето защо могат да послужат при разрешаването на правния спор. От последните се установява, че конкретните условия са изисквали движение с по-ниска скорост от допустимата по закон, тъй като мястото на произшествието е в близост до спирка на градския транспорт, където движението на хора и автомобили е интензивно, особено около 17 ч. Автомобилът е навлязъл в локалното платно на около 60 м. от сблъсъка, участъкът на движение е бил прав и осветен, следователно при по-ниска скорост водачът е бил в състояние да следи не само обектите на пътното платно, но и вдясно в тревната площ и при ниска растителност от 5-10 см. би могъл да забележи достатъчно рано ищеца и да намали скоростта и дори да спре.