Акт от 19.05.2016, Административен съд - Хасково
- Съд
- Административен съд - Хасково
- Дело
- 576/2015
- Подписан
- 19.05.2016
- В сила
- 14.06.2016
Цитирани разпоредби
- чл.118 ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59 ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 117, ал.2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.117, ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 68, ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 98 ал. 1 т. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 99, ал.3 · Кодекс за социално осигуряване
РЕШЕНИЕ
№116
19.05.2016г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Й.П.
Прокурор: като разгледа докладваното от съдия
Димитрова административно дело
№576 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.118 ал.3, вр. ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба от К.Н.М. *** против Решение №1012-26-113-3 от 21.10.2015г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на оспорващия против Разпореждане № **********/ПР№879/17.06.2015г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Хасково.
Жалбоподателят счита постановеното решение, с което се отхвърля жалбата му против Разпореждане № **********/ПР№879/17.06.2015г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Хасково, за незаконосъобразно. Твърди, че направените от решаващия орган констатации са неправилни, тъй като ТП на НОИ – Хасково не зачел за осигурителен стаж времето от 22.12.1969г. до 31.12.1969г. и от 01.07.1971г. до 11.08.1971г., а видно от трудовата книжка на жалбоподателят, същият е работил към ОК на ДКМС Хасково от 22.12.1969г. до 11.08.1971г. Твърди, че в посочения период като член от домакинството на член кооператор полагал редовно труд в ТКЗС и в тази връзка представя удостоверения с № АС 3662/08.07.2009г. и № АС 3663/08.07.2009г. и моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменен обжалвания административен акт и да бъде върната преписката на пенсионния орган за ново разглеждане с оглед правилното прилагане на материалното право.
Ответникът - Директор на ТП на НОИ - Хасково, чрез процесуален представител, заема становище за неоснователност на жалбата, поради което моли за отхвърлянето й. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
С Разпореждане
№ **********/№ 1/прот.№ 01091 от 31.05.2014г. на Ръководителя на „ПО” при ТП на НОИ – Хасково, считано от 07.04.2014г. на
К.Н.М. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, пожизнено по чл.
68, ал. 3 от КСО, по заявление вх. № МП-8189/07.04.2014г. Впоследствие пенсията е била изменяна и преизчислявана с разпореждания на Ръководителя на „ПО” при ТП на НОИ – Хасково. /№**********/№7/прот.№01176 от 01.08.2014г., отм. с Решение № Ж-55-2 от 26.09.2014г. на Директора на ТП на НОИ гр. Хасково и №**********/№3/прот.№01302 от 31.10.2014г./Последното било съобщено на жалбоподателя на 24.11.2014г., видно от приложеното по делото известие за доставяне.
С Жалба вх. № К-2127/23.02.2015г. до Директора на ТП на НОИ – Хасково жалбоподателят оспорил размера на зачетения с разпореждане №**********/ №3/прот.№01302 от 31.10.2014г. осигурителен стаж. Посочил, че неправилно не бил зачетен стаж в размер на 02м. и 03 дни, от които:10 дни – учебномобилизационен сбор и предподготовка за времето от 06.12.1993г. до 15.12.1993г., през което време жалбоподателят бил безработен; 3 дни – неправилно пресметнати по образец УП-3 № 7, издаден от Кметство с. Браница; 1 месец и 20 дни – за времето от 22.12.1969г. до 31.12.1969г. и от 01.07.1971г. до 11.08.1971г. – трудов стаж към ОК на ДКМС гр. Хасково. Жалбата била възприета от пенсионният орган като искане по чл. 99, ал.3 от КСО за преизчисляване на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
С писмо изх. №
МП-5067-1/12.03.2015г. на Ръководителя на „ПО” при ТП на НОИ – Хасково било изискано от Кмета на с. Браница, област
Хасково, издаване на образец УП-3 за периодите, за които лицето претендира.
С писмо № 6 от
24.03.2015г. Кмета на Кметство с. Браница информирал пенсионният орган, че за периода 22.12.1969г. до 31.12.1969г. и от 01.07.1971г. и до 11.08.1971г. К.Н.М. не фигурирал в разплащателните ведомости в кметство с.
Браница.
С разпореждане
№ **********/ПР-879/17.06.2015г., Ръководителят на „ПО” при ТП на НОИ – Хасково, приел че на първо място стажът положен в периода от 06.12.1993г. до 15.12.1993г. на учебномобилизационен сбор не е трудов стаж по смисъла на чл.81 от отм. ППЗП, тъй като съгласно цитираната разпоредба, за трудов стаж от трета категория труд, се зачитал само изслужената наборна военна служба или приравнената към нея на курсанти и школници, след навършване на пълнолетие, до размера на наборната служба за съответния род войски, съгласно действащото законодателство. Прието било, че осигурителният стаж на жалбоподателя по обр.УП-3№7/05.06.2014г. , издаден от Кметство с. Браница за периода от 19.01.1968г. до 15.07.1968г. /5 месеца и
26 дни/ и от 16.09.1968г. до 22.12.1969г. /1 година, 3 месеца и 6 дни/ с обща продължителност 1 година, 9 месеца и 25 дни е зачетен при отпускане на лична пенсия да осигурителен стаж и възраст, поради което не може да бъде зачетен повторно, а стажът за периодите
22.12.1969г. до 31.12.1969г. и от 01.07.1971г. до 11.08.1971г. не може да бъде зачетен като осигурителен стаж, тъй като липсват документи за удостоверяването и прилагането му. При тези съображения и на основание чл. 99, ал. 3 от КСО , пенсионният орган отказал да измени лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на К.Н.М.. Разпореждането било съобщено на жалбоподателя на 26.06.2015г.
С жалба вх. №
1012-26-113/24.09.2015г., подадена в срока по чл. 117, ал.2 от КСО(в приложимата му редакция)К.Н.М. е оспорил пред Директора на ТП на НОИ- Хасково Разпореждане № **********/ПР-879/17.06.2015г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ, гр. Хасково като мотивирал становището си за неправилност на атакуваното разпореждане с неправилно изчисляване на осигурителния стаж . Към жалбата били приложени удостоверение № АС3663 от
08.07.2009г. и Удостоверение № АС 3663 от 08.07.2009г и двете издадени от Т пан НОИ, гр. Хасково Във връзка с подадената жалба, от контролен орган на ТП на НОИ, била извършена проверка в архивохранилището на същото учреждение, резултатите от която били обективирани в Констативен протокол № КВ-5-26-00071977 от 13.10.2015г. От началник сектор“ОА“, при
ТП на НОИ, гр. Хасково до жалбоподателя било изготвен и два броя уведомителни писма с № 5512.26.1 от 13.10.2015г. и № 5512-26-2 от 13.10.2015г., в които било посочено че не може да му бъде издаден документ за осигурителен стаж и доход относно положения стаж в ОК на ДКМС за периода 22.12.1969г. до 31.12.1969г. и периода 01.07.1971г. до
30.09.1971г. и за положения стаж в ТКЗС с. Браница, обл. Хасково за периода 01.01.1963г. до 31.12.1965г., тъй като за него липсва информация в документите удостоверяващи осигурителен стаж и доход и намиращи се в ТП на НОИ, гр. Хасково.
С Решение
№1012-26-113-3/21.10.2015г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково е отхвърлил жалбата с мотив, че осигурителният стаж на жалбоподавателя по обр.УП-3№7/05.06.2014г. , издаден от Кметство с. Браница за периода от 19.01.1968г. до 15.07.1968г. /5 месеца и
26 дни/ и от 16.09.1968г. до 22.12.1969г. /1 година, 3 месеца и 6 дни/ с обща продължителност 1 година, 9 месеца и 25 дни е зачетен при отпускане на лична пенсия да осигурителен стаж и възраст, и не може да бъде зачетен повторно. Отделно от това, в приетата документация на ОК на ДКМС гр. Хасково за периодите от 01.12.1969г. до 31.01.1970г. и от 01.07.1971г. до 31.12.1971г. липсват данни за положен трудов стаж и изплатено трудово възнаграждение на К.Н.М.. Такива данни липсвали и за времето от 1957г. до 1992г. за положен труд и изплатено възнаграждение в ТКЗС с. Браница. Разгледани били и представените с жалбата удостоверение №АС-3662/08.07.2009г., издадено от „Осигурителен архив” към ТП на НОИ – Хасково за зачитане на стаж по чл. 76, ал.1, б.“е“ от ППЗП /отм/ от родител /майка – Ж. И. Н./ за периода 1963г.-1965г. и удостоверение № АС-3***/08.07.2009г., издадено от „Осигурителен архив” към ТП на НОИ – Хасково за зачитане на стаж по чл. 76, ал.1, б.“е“ от ППЗП /отм/ от родител /баща Н. М.Н./ за периода 1963г.-1965г. По отношение на тях административният орган изложил мотиви, че за да бъдат зачетени за трудов стаж по реда на чл.76, б. Е от ППЗП /отм/ следвало да се установи от приетата за съхранение в „Осигурителен архив” на ТП на НОИ – Хасково първична документация на ТКЗС, алтернативно едно от двете обстоятелства – или че след 01.01.1957г. дадено лице е работило в ТКЗС като член-кооператор или че след 01.01.1957г. същото е работило в ТКЗС като член на домакинството на член-кооператора. При извършената проверка било установено, че не са отразени трудодни, получено възнаграждение и внесени пенсионни вноски за периода 01.01.1963г. – 31.12.1965г. на името на К.Н.М. –т.е. няма данни за трудова дейност. Предвид обстоятелството, че в наличната документация на ТКЗС липсва информация за редовното участие с труд на жалбоподателя М., както и за полученото възнаграждение и внесени лични вноски, стаж на основание чл.76, б. „е“ от ППЗП /отм./ не можел да бъде зачетен. Предвид изложените мотиви и на основание чл.117, ал. 3 от КСО Директорът на ТП на НОИ гр. Хасково отхвърлил жалбата.
Решението е получено от адресата си на 26.10.2015г., видно от приложеното по делото известие за доставяне с №5100014831786, а жалбата срещу процесното решение, е подадена на 09.11.2015г. чрез ТП на НОИ- Хасково, видно от поставения върху нея входящ номер.
По делото бяха разпитани свидетели – Г.С.Д. и И.М.И..
Свидетелят Г.Д. сочи, че познава жалбоподателя от дете. През 1963г. започнал работа в МТС „Марица”, а след това – около м. септември 1964г. започнал работа в ТКЗС – с. Браница като шофьор. Посочва, че жалбоподателят работил в ТКЗС с. Браница през 1964г., 1965г. и 1966г. Не може да посочи с точност периода, годините, в които жалбоподателят е работил в ТКЗС с. Браница.
Виждал лично как жалбоподателят М. полагал труд, но не знае до кога е работил и след това къде е работил. Не може да каже точно какво е работил жалбоподателят, те били по силажите.Работил през летния сезон, когато е бил и почивният сезон на учениците. Организирали ги и ги викали на работа. През това време комсомолците били в ТКЗС-то, обработвали се царевици, силажи слънчогледи.
Свидетелят И.И. е посочел, че познава жалбоподателя, тъй като са ето едно село. През 1964г. започнал работа в МТС „Марица”, където работил и през месец август 1965г. Жалбоподателят през това време бил там. В този период той бил ученик, идвал там и пръскал силажа в ямата. След като силажът бил докаран, изсипвали го, пръскали го в ямата, а свидетелят го мачкал.
Свидетелят не може да си спомни дали жалбоподателят е полагал труд в ТКЗС с.
Браница през 1966г. Не може да посочи дали жалбоподателят е получавал възнаграждение или не, но там работел. Това се случвало през лятото, август месец на 1964г. и на 1965г. Жалбоподателят работил само през лятото. Бил ученик, но през останалото време учениците ги изпращали да берат царевица, сусам, слънчогледи.
Като доказателства по делото са приети документите съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт, а именно: документи удостоверяващи осигурителният стаж на лицето, приобщена е и трудовата книжка на жалбоподателя, както и удостоверение № 17 от 03.12.2015г. на Кмета на с. Браница.
При така установената фактическа обстановка, като взе предвид приобщения по делото доказателствен материал, доводите и възраженията на страните и като прецени законосъобразността на обжалвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана от страна с правен интерес, в законоустановения срок и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Проверяваното в настоящото производство решение изхожда от материално и териториално компетентен орган, съгласно нормата на чл. 117 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2 б. „ а” от КСО.
Потвърденото с оспорения акт разпореждане, с което се отказва да се измени лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, също изхожда от лице, разполагащо с правомощия по чл. 98 ал. 1 т. 1 от КСО, а именно длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ- Хасково.