Решение № 121 от 17.08.2026, Районен съд - Сливница

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Сливница, 17.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Мария В. Иванова като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно наказателно дело № 20261890200051 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Н. Б. К. от с.** ЕГН: **********, е подал жалба срещу наказателно постановление № 25-1204-001136 от 11.08.2025г., издадено от началник група ОДМВР София, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ОДМВР София, с което на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание – “глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

В жалбата се моли издаденото наказателно постановление да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Навеждат се доводи, че констатациите в процесното наказателно постановление не съответствата на действителната фактическа обстановка. В съдебно заседание редовно призован не се явява, представлява се от адв.Б.– САК, която моли делото да бъде разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие, като не се събират доказателства. Моли за изменение на процесното НП по отношение на наказанието лишаване от право да управлява МПС, като моли същото да бъде намалено.

С определение, съдът е постановил разглеждане на делото по реда на чл.63б ЗАНН.

Ответната по жалбата страна – началник група ОДМВР София, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ОДМВР София, редовно призована пред настоящата съдебна инстанция, не изпраща представител, взема становище по жалбата, представяйки писмено становище с което моли да бъде потвърдено процесното НП, представя АНП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, приема за установено то фактическа страна следното:

Свидетелите, ***, полицейски служители при С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ОДМВР София, били на работа като автопарул по ПП I-8 за времето от 19:00ч. на 05.07.2025г. до 07:00ч. на 06.07.2025г. На 05.07.2025г., около 23:19ч. спират за проверка л.а. „Мицубиши Еклипсе“ с рег.№ **, движещ се по ПП I-8 в района на 38-ми км. Установили, че автомобилът е собственост на водача, който бил жалбодателя. При извършване на проверката, извършили проверка на водача с техническо средство АлкотестДрегер 7510 с 1 фабр.№4270 определящо съдържанието на алкохол в кръвта, чрез измерването му в издишания въздух. Техническото средство отчело положителен резултат 0,95 на хиляда алкохол в издишания въздух. Показанията на техническото средство е показана и видяна от жалбодателя. На жалбодателя бил издаден талон за медицинско изследване № 312304 за ЦСМП Сливница. За констатираното нарушение, свидетелят П. П. съставил АУАН серия GA №3710458 от 05.07.2025г. в присъствието на св. ** и на жалбодателя, който подписал същия без да изложи възражения. Талонът за медицинско изследване № 312304 е връчен на жалбодателя в 23:55ч. на 05.07.2025г. Видно от Фиш за спешна медицинска помощ, жалбодателят се е явил в 0:45ч. на 06.07.2025г. ЦСМП Сливница, където е дал кръв за изследване на концентрацията на алкохол.

Дадените от жалбодателя кръвни проби са изследвани, като за резултатите е представен Протокол за химическо изследване за определяне на концентрация на алкохол № 2025/ХИ-142/11.07.2025г. Според заключението на на същото в пробата от кръв на Н. Б. К. е установено наличието на етилов алкохол 0,85 промила.

Въз основа на съставения акт за установеното нарушение серия GA №3710458 от 05.07.2025г. и Протокол за химическо изследване за определяне на концентрация на алкохол № 2025/ХИ-142/11.07.2025г. било издадено и атакуваното наказателно постановление № 251204-001136 от 11.08.2025г., издадено от началник група ОДМВР София, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ОДМВР София, с което на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание – “глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

Преиета справка за нарушител на жалбодателя.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните в хода на АНП.

С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

От приложените по делото доказателства е видно, че наказателно постановление № 25-1204-001136 от 11.08.2025г. е връчено на жалбоподателя на 12.09.2025г., и на 26.09.2025г. е подадена жалба срещу него до СРС / печата за завеждане на жалбата в Софийски районен съд/. Съдът приема, че жалбата е допустима с оглед на обстоятелството, че същата е подадена в предвидения в чл.59 от ЗАНН 14-дневен срок за обжалване на връченото наказателно постановление.

Административнонаказателното производство се образува със съставянето на акта, с който се установява извършването на административното нарушение. В чл.42 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към един акт за установяване на административно нарушение, които следва да са налице, за да бъде той законосъобразен.

Посочените в чл.42 от ЗАНН законови реквизити на акта за установяване на административно нарушение са с императивен характер. В конкретния случай съдът, след като се запозна доколкото бе възможно с акт за установяване на административно нарушение серия GA №3710458 от 05.07.2025г., намира, че същият отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН.

Производството по налагане на административно наказание е една последваща дейност и предполага образуване на административно-наказателно производство, наличие на административна преписка и събрани доказателства във връзка с извършеното административно нарушение.

Съгласно нормативните изисквания на

ЗАНН административнонаказващият орган се произнася по преписката в едномесечен срок от получаването й, като преди да се произнесе, наказващият орган проверява съставения акт за установяване на административно нарушение за неговата законосъобразност и обоснованост, преценява възраженията и събраните доказателства, след което издава наказателно постановление, с което налага съответното по вид и размер административно наказание.

В чл.57, ал.1 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към едно 2 наказателно постановление, които следва да са налице, за да бъде то законосъобразно.

Посочените в чл.57 ал.1 от ЗАНН законови реквизити на наказателното постановление са императивни по характер. В конкретния случай съдът, след като се запозна внимателно с наказателно постановление № 25-1204-001136 от 11.08.2025г., издадено от началник група ОДМВР София, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ОДМВР София, намира същото за издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му.

По същество, съдът намира жалбата за неоснователна, тъй като прецени, че правилно е била реализирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП установените в акта за административно нарушение фактически констатации, в рамките на производството по налагане на административно наказание, се считат за верни до доказване на противното. По силата обаче на чл.16 ал.2 от НПК във връзка с чл.84 от ЗАНН в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила /в този смисъл т.7 на ППВС № 10/1973 г./. В случая обстоятелствата по съставения акт за административно нарушение не се оспорват от наказаното лице.

Предвид факта, че производството е по реда на чл.63б ЗАНН настоящата инстанция приема фактическата обстановка описана в обжалваното наказателно постановление. От приобщените по делото гласни и писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е осъществил състав на вмененото му административното нарушение като на 05.07.2025г. около 23:19ч. на път ПЪРВИ КЛАС №8 в района на 38-ми км. с посока на движение от гр.София към гр.Сливница управлява л.а.

„Мицубиши Еклипсе“ с рег.№ **, лична собственост, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда , а именно с 0,85 на хиляда установено с Протокол за химическо изследване за определяне на концентрация на алкохол № 2025/ХИ142/11.07.2025г.

По съществото на извършеното нарушение съдът намери, че изпълнителното деяние, "управление на МПС" включва всички действия или бездействия с механизмите или приборите на моторните превозни средства или машини, независимо дали превозното средство или машината е в покой или в движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици /Виж Постановление на пленума на ВС на Р България № 1 от 1983 година/.

Разпоредбата на чл. 174, ал. 1,т.2 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява същото с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв. Предвид изложеното законосъобразно са били наложени и административни наказания – глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Сумата по НП ще бъде превалутирана, съгласно правилата на чл. 12 Закона за въвеждане на еврото в Република България и чл. 13 от и Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 08.07.2025 г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026 г., при фиксиран курс 1, 95583 лева за едно евро.

Относно размерът на наложените наказания - глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 12 месеца - съдът намира, че наказанията съответстват на закона, тъй като са определени в твърд размер и не могат да бъдат индивидуализирани от наказващия орган, както и не биха могли да подлежат на редуциране от страна на съда.

Съдебният състав счита, че в конкретния случай не са налице и основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като от една страна не се констатира конкретното нарушение да е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от същия вид, а от друга страна накърнените обществени отношения са с 3 особена важност.

По отговорността за разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за АНО. Същият се е представлявал от юрисконсулт по делото и претендира юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН Наредбата за заплащане на правната помощ , вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП , вр. чл. 27е от съдът определи да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева /51.13 евро/ за осъществената защита, като съобрази фактическата и правна сложност на делото и вида и количеството на извършената дейност. По аргумент от т.

6 от ДР на АПК , вр. чл. 63, ал. 5 ЗАНН , вр. чл. 27 ГПК разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице, разпоредител с бюджетни кредити, в чиято структура е включен наказващият орган. В случая това е ОДМВР София.

С оглед изложените съображения обжалваното НП следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно № 25-1204-001136 от 11.08.2025г., издадено от началник група ОДМВР София, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ОДМВР София, с което на Н. Б. К. от с.** ЕГН: ********** на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание – “глоба” в размер на 511.29 евро /1000 лева/и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

ОСЪЖДА Н. Б. К. от с.** ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ОДМВР София сумата в размер на 51,13 евро – юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от АПК пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в НПК.

Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________

4