Определение № 20046 от 30.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20046 гр. София, 30.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110141174 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на подадена от С. Н. К. срещу „Креди Йес“ ООД искова молба, която отговаря на изискванията за редовност и предявените с нея искове са допустими.

Съдът констатира, че считано от 01.01.2026г. официална валута в Република България е евро, която замества националната валута на държавата досега- лев, като всички суми подлежат на автоматично превалутиране в евро по официалния валутен курс, с който България се присъединява към Еврозоната – 1 евро = 1,95583 лева. С оглед на посоченото, претендираните от ищците като недължими суми следва да бъдат обърнати в евро, като на страните бъде предоставена възможност в срок до първото открито съдебно заседание да вземат становище по извършеното от съда превалутиране.

Ищцата е представила документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства.

Отправила е и доказателствено искане за задължаване по реда на чл.190 ГПК на ответника да представи приложимите към процесния договор за потребителски кредит общи условия, което съдът намира за допустимо и относимо, с оглед на което същото следва да бъде уважено.

Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.140а, ал.1 ГПК за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, с оглед извършената от съда преценка по реда на чл.140а, ал.2 ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 29.06.2026 г. от 14:30 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца - препис от отговора на исковата молба.

ПРИЕМА представените от ищцата писмени документи като доказателства по 1 делото.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.190 ГПК „Креди Йес“ ООД да представи в седемдневен срок от получаване на съобщението приложимите към Договор за паричен заем №766755 от 31.07.2024г. общи условия.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл.140, ал.3 вр. чл.146, ал.1 и ал.2 ГПК:

Предявен е установителен иск с правно основание по чл.26, ал.1, предл.1 вр. чл.22 ЗПК за признаване за установено между страните, че Договор за паричен заем №766755 от 31.07.2024г. е нищожен поради противоречие със закона, а в условията на евентуалност- искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на отделни клаузи от него, а именно- чл.3, т.7, уреждащ месечен лихвен процент в размер на 3,33%, чл.6 и чл.8, превиждащ обезпечение на кредита и дължима сума при неговото непредоставяне и чл.7, ал.2, съгасно който ако кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем, кредитополучателят ще дължи и непогасената част от неустойката. Кумулативно съединен с тях е осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 196,83 евро /385,09 лева/, представляваща недължимо платена сума по Договор за паричен заем №766755 от 31.07.2024г.

Ищцата С. Н. К. твърди, че на 31.07.2024г. е сключила с ответника „Креди Йес“ ООД Договор за паричен заем №766755, по силата на който й била отпусната сума в общ размер на 2 500 лева, при следните параметри: годишен лихвен процент в размер на 39,96%, годишен процент на разходите /“ГПР“/- 48,048%, брой погасителни вноски17, размер на месечната погасителна вноска- 194,96 лева /без неустойка/ и 350 лева /с неустойка за непредоставено обезпечение/. Обосновава, че сключеният договор има потребителски характер, с оглед на което спрямо него намират приложение императивните разпоредби на ЗПК. Твърди, че същият не е съставен по ясен за потребителя начин, както и че приложимите към него общи условия не са подписани на всяка страница от нея. Поддържа, че приложената към договора таблица, озаглавена „Погасителен план“ не отговаря изискването за наличие на подробен погасителен план, регламентирано в чл.11, ал.1, т.11 и т.12 ЗПК. Сочи, че от същата е видно, че кредиторът изначално приема, че ще й начисли неустойка за непредоставено обезпечение, доколкото претендира сума в размер на 5 950 лева при чиста стойност на кредита от 2 500 лева. Твърди, че в нарушение на чл.11, ал.1, т.20 ЗПК в договора не е уговорен и лихвен процент на ден. Не на последно място, счита, че начинът, по който е регламентиран ГПР не съответства на законовите изисквания, доколкото не е посочена методиката за неговото изчисляване. Намира, че с него се заобикаля и закона, доколкото при формирането му не е отчетена като разход предвидената неустойка за непредоставяне на обезпечение. Поддържа, че уговореният размер на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави. Счита, че неустойката за непредоставяне на обезпечение представлява скрита лихва или такса по договора и с нейното уговаряне се цели заобиколяне на фиксирания в закона таван на ГПР. Намира за нищожна и клаузата, с която се уговаря при обявяване на предсрочна изискуемост на кредита потребителят да дължи връщане и на остатъка от начислената неустойка.

Излага подробни съображения относно недействителността на посочените клаузи. С оглед на изложеното намира за недействителен сключения договор, а в условията на евентуалност отделни негови уговорки. Навежда твърдения, че след сключване на договора за потребителски кредит е поискала да погаси предсрочно заема, като 2 ответникът й издал Удостоверение за активен кредит с изх.№11780, с което я е уведомил, че дължимата от нея сума е в размер на 5 950 лева, като ако погаси предсрочно задълженията си до 09.09.2024г. същата ще бъде в размер на 2 885,09 лева.

Заявява, че на 02.09.2024г. е превела на ответника посочената сума чрез системата на ИзиПей. Предвид недействителността на договора за потребителски кредит намира, че платената от нея над главницата сума е недължимо задържана от ответника и следва да й бъде върната.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва обстоятелството, че между ищцата и „Креди Йес“ ООД е сключен Договор за паричен заем №766755/31.07.2024г. за сумата от 2 500 лева, която е получена от кредитополучателя, както и уговорената в него неустойка за непредоставяне на обезпечение. Заявява, че по така сключения договор е получил две плащания в общ размер на 1 475,12 евро. Излага подробни съображения относно действителността на договора и съответствието му с изискванията на закона. Поддържа, че посоченият в него ГПР е изчислен съобразно разпоредбата на чл.19 ЗПК, като в същия не следва да бъде включван размерът на неустойката, която по своята същност съставлява разход, който потребителят следва да заплати поради неизпълнение на задължението си за предоставяне на обезпечение по договора за заем. Оспорва уговореният размер на възнагардителната лихва да противоречи на добрите нрави, тъй като същият не надхвърля петкратния размер на законната лихва. Поддържа, че предвидената в договора неустойка за непредоставяне на обезпечение съставлява разход, който заемателят заплаща при неизпълнение на задълженията си за предоставяне на надеждно обезпечение на договора и като индивидуално договорена между страните не противоречи на разпоредбата на чл.146, ал.1 ЗЗП. Твърди, че ищцата е била запозната с последиците от непредоставяне на обезпечение, като е могла да влияе върху неустойката, тъй като тя е уговорена само при непредоставяне на обезпечение.

Заявава, че неустойката обезпечава изпълнението на задължението на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение, а не представлява допълнителна печалба към възнаградителната лихва, като отбелязва, че ищцата е разполага с възможност да се откаже от договора. Оспорва с клаузата за неустойка да се заобикалят изискванията на закона, като твърди, че същата не се намира в противоречие с добрите нрави. Въз основа на изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени

УКАЗВА на ищцата, че носи доказателствената тежест да установи при условията на пълно и главно доказване: следните обстоятелства: 1) по иска по чл.26, ал.1 ЗЗД- сключване на договора за заем със соченото в исковата молба съдържание, включително и на оспорените клаузи; 2) по иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД – извършено плащане на процесната сума в полза на ответника.

УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже: наличие на основание за получаване на платената от ищцата сума, а именно валидно обвързващи страните договорни клаузи, предвиждащи погасяване на отпуснатия заем в размерите на така извършеното плащане.

ОБЯВЯВА на основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че между страните е сключен Договор за паричен заем №766755 от 31.07.2024г. със соченото в исковата молба съдържание, че в посочения в него ГПР не е включена уговорената неустойка за непредоставено обезпечение, както и че ищцата е превела, а ответникът е получил в изпълнение на задълженията по договора 3 сума в общ размер на 1 475,12 евро /2 885,09 лева/.

УКАЗВА на страните, че на основание чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4