Решение № 1166 от 13.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1166 гр. София, 08.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Десислава Ст. Чернева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Десислава Ст. Чернева Въззивно гражданско дело № 20221100501295 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от Столична община – район „С.“ срещу решение № 20216786 от 29.11.2021 г., постановено по гр.д. № 14911/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 156-ти състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца Т. Т. на основание чл. 200 КТ във връзка с чл. 51, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1986,44 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на претърпени загуби за сторени разноски за лечение следствие на злополука, призната за трудова злополука с разпореждане № 29105/18.12.2019 г. на НОИ-ТП гр. София, настъпила на 12.12.2019 г., в резултат на което получила счупване на горния край на раменната кост, както и е осъден да заплати сумата от 20000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки, страдания, емоционален стрес, страх и влошен начин на живот, следствие на същата трудова злополука, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 12.12.2019 г. до окончателното им изплащане, В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, а ако се счете за допустимо – неправилно, необосновано и незаконосъобразно поради нарушение на материалния и процесуални закон. Изтъкнатите доводи за порочността на решението са неправилна оценка на показанията на св. Т. заради неотчитане на заинтересоваността му от делото, респ. недоказаност от там на преживените болки и страдания; съществено процесуално 1 нарушение, изразяващо се в липса на анализ на показанията, снети от ищцата, с които е признала вината си в пълен обем. В жалбата се твърди, че ищцата е допуснала груба небрежност, в резултат на което отговорността следва да бъде намалена. Сочи се, че търсеното обезщетение следва да бъде намалено с полученото обезщетение по обществено осигуряване. Възразява се срещу размера на обезщетението с довод за несъобразяване с всички обстоятелства по делото при определянето му. При тези доводи е поискано решението да бъде отменено, а предявените искове – отхвърлени, при условията на алтернативност се иска присъденото обезщетение за неимуществени вреди да бъде намалено. Претендират се разноски.

В останалата част, в която искът е отхвърлен за разликата над 20000,00 лева до пълния искан размер от 35000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди в резултат на злополуката, както и по отношение на иска за имуществени вреди за разликата над 1986,44 лева до пълния искан размер от 2656,40 лева, решението като необжалвано е влязло в сила.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца Т. Т., с който жалбата се оспорва. Изразява се становище, че са анализирани всички доказателства и е формиран правилен краен извод. Моли се решението да бъде потвърдено в обжалваната част.

Пред въззивния съд не се събраха нови доказателства.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Безспорно във въззивното производство е, че към датата на процесната злополука – 12.12.2019г. страните се намират в трудово правоотношение, възникнало въз основа на Трудов договор № РСТ19-РД15-971/30.09.2019 г. по силата на което ищцата е заемала длъжността „медицинска сестра“, с място на работа Столична община, район „С. град“, ДГ № 78, както и че на посочената дата, към 07:10 ч., след започване на работния ден, Т. Т. по време на работа, слизайки по стълбите на сградата – паднала на дясната си ръка, като в следствие на това получила счупване на горния край на раменната кост (хумерус);

Не се спори между страните, че посочената злополука има характер на трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, според която норма трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. Квалификацията на злополуката като трудова и обстоятелствата, при които е настъпила, са установени и в представените Разпореждане № 29105/18.12.2019 г. на НОИ – ТП София град по чл. 60, ал. 1 КСО /което е влязло в сила/ и протокол за резултатите от извършено разследване на злополуката № 5103-19-1 от 14.02.2018 г. на НОИ – Териториално поделение – София град, ползващ се с материална доказателствена сила съобразно чл. 58, ал. 6 КСО.

От писмените доказателства по делото, се установява, че са извършвани множество прегледи в периода 12.12.2019 г. – 29.10.2020 г. От представените болнични листове е видно, че пострадалото лице е било в отпуск поради временна неработоспособност в периода 24.02.2020 г. – 06.11.2020 г. с диагноза счупване на горния край на раменната 2 кост(хумерос), като е посочена причината за неработоспособността - трудова злополука.

Видно от приложените по делото фактури и фискални бонове, ищцата е направила разходи във връзка с леченето си в размер на 1986,44 27,00 лева /без посочване на основанието/; 57,90 лева /за изследвания/; 29,20 лева /за медикаменти/; 24,00 лева за CD;

1005,00 лева за оперативна интервенция във Военномедицинска академия; 700,00 лева; 72,95 лева /лекарства/; 29,25 лева; 27,00 лева; 43,30 лева, или в общ размер на 2015,60 лева.

Налични по делото са доказателства /уведомително писмо, заповед, протокол за трудова злополука/, от които се установява, че е наредено да се разследват обстоятелствата около злополуката, в рамките на което разследване обяснения са дали пострадалата Т. Т. и св. Ц.Ц..

Представени по делото са копия от страници на книги за първоначален и периодичен инструктаж, в които фигурира името на Т. Т., с нейния подпис за проведен първоначален и периодичен инструктаж веднъж годишно.

Въз основа на съвкупната преценка на гласните доказателства по делото чрез разпита на свидетелите Ц.Ц. / колега на пострадалата Т. Т./ и И. Т. /съпруг на ищцата/, които въззивният съд цени като ясни, последователни, житейски логични и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото, както и заключението на вещото лице по допусната и изслушаната в първоинстанционното производство съдебно-медицинска експертиза, настоящата съдебна инстанция приема за установено, че ищцата е получила счупване в горната част на раменната кост. Същото е определено като средна телесна повреда. Получена е при следния механизъм: падане напред след подхлъзване и реализиране на директен удар в областта на дясната раменна става. Следствие на инцидента е претърпяла болки и страдания около шест месеца, като през първите 15 дни с по-интензивен характер, и възстановителен период след оперативната намеса около 2 месеца, през който е провеждана рехабилитация; възможни са болки при промяна на времето и при по-голямо натоварване от ревматоиден характер в раменната става, траещи цял живот.

От показанията на разпитаните свидетели по делото се установява, че ищцата работи в 78-ма Детска градина в гр. София, заедно със свидетелката г-жа Ц.. Началният час на работното време на пострадалата е 07:00 часа. На 12.12.2019 г. докато Ц. изпълнявала служебните си задължения – почистване и дезинфекция на помещенията, ищцата излезнала на терасата, за да не й пречи. След няколко минути около 07:10 часа Т. се върнала при свидетелката Ц., плачейки. Споделила й, че е паднала и си счупила ръката. Св. Ц. помогнала, направили превръзка, след което Т. се обадила на съпруга си, както и на старшата сестра, която се качила да я види. Около 07:45 часа пристигнал съпругът на ищцата – свидетелят Т., който я закарал в Пирогов. При качването в колата на ищцата подпомогнали двете колежки. В болницата направили снимка, дали болкоуспокояващи, шинирали ръката , след което пострадалата и съпругът се прибрали.

Носенето на шина продължило няколко месеца, след което се наложило извършването на оперативно лечение. Операцията била извършена във ВМА, след което поставили шини и 3 изписали пострадалата за възстановяване у дома. Съпругът на Т. Т. помагал в ежедневното обслужване. След операцията около два месеца Т. приемала обезболяващи, тъй като изпитвала силни болки в ръката, не можела да вдига тежко, освен това приемала сънотворни медикаменти. През времето на възстановяване, Т. била в невъзможност да полага грижи за най-малкото си внуче.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.

Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 200 КТ във връзка с чл. 51, ал. 1 във връзка с чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност с 50 и над 50 % или смърт на работника или служителя, работодателят отговоря имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена или имуществена, включително пропусната полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване /ал. 3/. Отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ е безвиновна отговорност с много по-широк обхват и по-облекчен фактически състав от деликтната отговорност по ЗЗД. За да се ангажира отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ е достатъчно да се установи наличието на трудово правоотношение между страните, факта на трудовата злополука и наличието на вреди – имуществени и неимуществени, в причинна връзка със злополуката.

Съдът приема, че в конкретния случай по делото се установи от приетите по делото неоспорени от страните писмени доказателства, както и заключение по съдедбномедицинска експертиза, че през време на трудово правоотношение между страните, възникнало на основание на валиден писмен трудов договор, ищцата изпълнявайки трудовите си задължения при ответника като "медицинска сестра" е претърпяла трудова злополука, като е получила счупване на горния край на раменната кост и временно нетрудоспособна в периода 24.02.2020 г. – 06.11.2020г.

При така установеното съдът приема, че отговорността на ответника по чл. 200 от ГПК може да се ангажира, ако се установят останалите предпоставки от фактическия състав по чл. 200 от КТ, тоест че ищецът е претърпял конкретни вреди от тази трудова злополука.

По претенцията за обезщетението за неимуществени вреди:

Съгласно разпоредбите на чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД, които съдът приема за приложими в случая за размера на обезщетението, на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка 4 и непосредствена последица от неправомерното поведение. Съгласно разпоредбата на чл. 45 вр. с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случаите на увреждане пострадалият понася страдания, които пораждат за него правото да търси обезщетение за неимуществени вреди.

Обезщетението следва да репарира претърпените болки, страдания, накърнените личните права и интереси, към момента на възникването на правото, но и съобразявайки новонастъпили обстоятелства - следва да се прецени обществено-икономическата конюнктура към увреждането, за да съответства това обезщетение на социалната справедливост, за да може размерът на обезщетението да е еквивалент на претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира. Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда не за абстрактни, а за конкретно претърпени физически и психически болки и страдания, неудобства и всякакви други негативи, които са пряка и непосредствена последица от увреждането (В този смисъл Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС; Решение № 28/09.04.2014 г. по т. д. № 1948/2013 г., ІІ-ро Т. О.; Решение 0917/1999 г. на ІІІ ГО на ВКС, Решение 0213/18.04.2000 г. по гр. д. № 1265/99 г. на ВКС; Решение № 764/10.12.1999 г. по н. д. № 695/1999 г. ІІ НО).

Разпечатката съдържа 34 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/03a134c1-9529-4bbc-b61d-b191785794b3