Решение № 463 от 18.11.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 463 гр. Стара Загора, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дарина Крумова -Стоянова при участието на секретаря Николина Хр. Козелова като разгледа докладваното от Дарина Крумова -Стоянова Административно наказателно дело № 20255530201520 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. Ж. Г. против наказателно постановление № 25-1228-000837 от 20.03.2025г. на Г.А. - началник група в Сектор ПП при ОД на МВР - Стара Загора.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Излагат се подробни съображения в тази връзка. В съдебно заседание жалбоподателят чрез адв. Е.

Д. заявява, че поддържа подадената жалба и моли същата да бъде уважена изцяло. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление, като претендира направените разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание не изпраща представител.

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери законосъобразността на обжалваното наказателно

1 постановление, намери за установено следното:

Жалбата е редовна и допустима - подадена е в срок от надлежна страна.

С обжалваното наказателно постановление № 25-1228-000837 от 20.03.2025г. на Г.А. - началник група в Сектор ПП при ОД на МВР - Стара Загора на нарушителя Д. Ж. Г. на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 150 лева за това, че на 17.02.2025г. около 09,45 часа по път II-57, км 0+200, Община Стара Загора, в посока западизток, управлявал собствения си лек автомобил марка: ***, модел: ***, рег. № ***, собственост на С. С. Ю. от гр. Стара Загора, като водачът не изпълнил задължението си да подмени чуждестранно СУМПС GOSPO910051DZ9RV08, издадено от кралство Великобритания след като пребивава повече от 3 месеца на територията на Република България - нарушение на чл. 162, ал. 1 ЗДвП.

Горното наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН серия GA № 3371103/17.02.2025г.

От решение № 1853/07.05.2025г., постановено по адм.дело № 213/2025г. по описа на Административен съд – Стара Загора е видно, че е отменена по жалба на С. С. Ю. заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1228-000112/17.02.2025г., издадена от Началник сектор ПП при ОД на МВР – Стара Загора, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на С. С. Ю. е наложена принудителна административна мярка: прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

От справка за нарушител/водач от 04.06.2025г. е видно, че на 07.03.2025г. на Д. Ж. Г. е издадено СУМПС № 286803591 от ОД на МВР – Стара Загора. Като забележка е посочено: подмяна на англ.СУМПС GOSPO910051DZ9RV08 – 12.08.2019г. – 24.10.2027г.

От копие на СУМПС GOSPO910051DZ9RV08, издадено от Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия е видно, че е издадено на Д. Ж.

Г. и е със срок на валидност съответно от 12.08.2019г. до 24.10.2027г.

От справка с вх. № 30093/07.10.2025г. по описа на Районен съд – Стара Загора е видно, че последното влизане на жалбоподателя Д. Ж. Г. на 2 територията на Република България, регистрирано в АИС „Граничен контрол“ е на 01.10.2021г., като след тази дата няма регистрирано излизане. Справката обаче съдържа отбелязване, че е непълна с оглед обстоятелството, че държавата ни е член на ЕС.

От справката за регистрираните трудови договори на Д. Ж. Г. е видно, че последният му регистриран трудов договор е с дата на сключване 15.02.2022г. и дата на прекратяване на 22.10.2022г.

Във връзка с компетентността на актосъставителя и наказващия орган е представена заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

В хода на производството са разпитани като свидетели Т. Х. Т. – актосъставител и М. Г. Я. – свидетел по акта.

От техните показания се установява, че на 17.02.2025г. осъществявали пътен контрол в участъка между гр. Стара Загора и с. Могила - път II-57, км 0+200, Община Стара Загора. При изпълнение на служебните си задължения спрели за проверка МПС, управлявано от жалбоподателя Д. Ж. Г.. В хода на проверката той представил СУМПС, издадено от Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия. Когато свидетелите го попитали от кога е на територията на Република България, той им посочил различни дати и това станало причина да направят справка чрез оперативната дежурна част. След направената допълнителна справка било установено, че Г. бил на територията на Република България от преди повече от три месеца спрямо датата на проверката. Това станало причина да му бъде съставен АУАН за извършено нарушение на чл. 162, ал. 1 ЗДвП.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са вътрешно непротиворечиви и взаимно се допълват.

Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалваното наказателно постановление на това основание.

На първо място, съдът констатира, че нито в АУАН, нито в НП е 3 посочена датата на извършване на нарушението.

За да бъде определена правилно тази дата, следва да бъде посочено изрично, кога според актосъставителя и наказващия орган Д. Ж. Г. е започнал обичайно да пребивава на територията на Република България и кога е изтекъл предвиденият в чл. 162, ал. 1 ЗДвП 3-месечен срок, в който той е имал право да поиска подмяна на издаденото му чуждестранно национално СУМПС. Това не е сторено, като този пропуск при всички случаи ограничава възможността да бъде установено кога е било извършено процесното нарушение.

Непосочването на датата на извършване на нарушението представлява винаги съществено нарушение на процесуалните правила, което ограничава правото на защита на нарушителя.

На второ място, съдът констатира, че нито в АУАН, нито в НП е посочено дали Д. Ж. Г. е български гражданин и/или гражданин на друга държава.

Посочването на това обстоятелство от страна на актосъставителя и на наказващия орган е от съществено значение с оглед повдигнатото му административнонаказателно обвинение, тъй като касае съществен негов съставомерен елемент.

На трето място, съдът констатира също така, че в АУАН и в НП не е посочено кога е било издадено СУМПС GOSPO910051DZ9RV08 от съответните компетентни органи на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и до кога е бил срокът му на валидност.

Посочването на горното обстоятелство е от съществено значение с оглед преценка съставомерността на нарушението. В тази връзка съдът съобрази следното:

От приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства се установява, че СУМПС GOSPO910051DZ9RV08 е издадено от Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия на 12.08.2019г., със срок на валидност до 24.10.2027г., за категории АМ, А, В1 и В.

4

Към датата на издаването му не е било влязло в сила Споразумението за оттегляне /в сила от 31.01.2020г./, поради което държавата – издател, е била държава-членка на Европейския съюз и съответно до края на преходния период – 31.12.2020г. същата е прилагала Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006г. относно свидетелствата за управление на превозни средства.

Доколкото процесното СУМПС е било издадено на 12.08.2019г., т.е. преди края на преходния период, то същото напълно е съответствало на приложение № 1 от цитираната по-горе Директива.

След 31.12.2020г. преценката относно валидността на СУМПС, издадени от Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия преди тази дата, които са със срок на валидност, изтичащ след нея, е предоставена на всяка отделна държава – членка на ЕС.

Република България в действащото си законодателство няма разпоредба, която да изключва валидността на издадените преди 31.12.2020г. от Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия СУМПС, чийто срок все още не е изтекъл.

Съгласно чл. 161, т. 1 ЗДвП „СУМПС, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, в следните случаи: 1. Държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията“.

В конкретния случай, както Република България, така и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия са договарящи страни по Конвенцията за движението по пътищата.

Поради това и, за да бъдат признати у нас издадените от Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия СУМПС, трябва да съответстват на Приложение 6 към Конвенцията за движението по пътищата.

Приложение 6 към Конвенцията и Приложение № 1 към Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006г., включват като задължителни реквизити напълно идентични данни и информация.

На официалната електронна страница на Министерство на вътрешните работи на Република България, е общодостъпна информация, според която 5 след изтичане на преходния период, в Република България СУМПС, издадено от Обединено кралство Великобритания, ще бъде признавано като СУМПС, издадено от държава, която е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата от 1968г. и отговарящо на изискванията на Приложение 6 към нея.

След като издадено от Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия СУМПС, ще бъде признавано като СУМПС, издадено от държава, която е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и отговарящо на изискванията на Приложение 6 към нея, при прилагането на чл.

161, т. 1 ЗДвП следва извода, че притежаваното от Д. Ж. Г. свидетелство за управление на МПС № GOSP0910051DZ9RV08, издадено от Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия на 12.08.2019г. със срок на валидност до 24.10.2024г., представлява валидно СУМПС на територията на РБългария, за категорията, за която е издадено.

Очевидно това е и причината на 07.03.2025г. да бъде издадено от ОД на МВР – Стара Загора СУМПС на Д. Ж. Г., за което като забележка е посочено: подмяна на англ.СУМПС - GOSPO910051DZ9RV08 – 12.08.2019г. – 24.10.2027г.

На четвърто място, ако се приеме, че посочените по-горе процесуални нарушения не са допуснати или са допуснати, но не са съществени, то въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства следва да се приеме, че Д. Ж. Г. е извършил нарушението на чл. 162, ал. 1 ЗДвП, но неправилно е санкциониран на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП.

Това е така, тъй като в хода на настоящото производство не бе установено по един безспорен и категоричен начин, че същият е „управлявал процесното МПС без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено“.

6

Основателни са възраженията на жалбоподателя, че в случая приложимата санкционна разпоредба следва да бъде тази на чл. 185 ЗДвП, която предвижда, че „за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 50 лв.“

Действително съгласно чл. 57, ал. 1 ЗАНН санкционната разпоредба не представлява част от задължителното съдържание на наказателното постановление, но когато същата бъде изрично посочена, тя следва да съответства на нарушената законова разпоредба, тъй като в противен случай винаги е налице съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до неяснота и вътрешно противоречие в атакуваното наказателно постановление.

Водим от горното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото и направеното от адв. Е. Д. искане за присъждане на разноски, съдът намира, че ОД на МВР - Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на Д. Ж. Г. сумата от 400 лв., представляваща направените от него в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение. Посоченият размер е съобразен с вида и характера на наложените на Г. наказания и е в рамките на предвидения в чл. 18, ал. 2 и 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Той отговаря на фактическата и правна сложност на делото, както и на осъщественото процесуално представителство от страна на адв. Е. Д..