Решение № 15406 от 02.08.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 5973/2024
- Вид
- Решение № 15406
- Подписан
- 02.08.2026
- Състав
- МАРИЯ ВАСИЛЕВА КАРАГЬОЗОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 36061 от 08.03.2024 · МАРИЯ ВАСИЛЕВА КАРАГЬОЗОВА
- Определение № 47311 от 20.11.2024 · МАРИЯ ВАСИЛЕВА КАРАГЬОЗОВА
- Определение № 25355 от 10.06.2025 · МАРИЯ ВАСИЛЕВА КАРАГЬОЗОВА
- Разпореждане № 108046 от 09.07.2025 · МАРИЯ ВАСИЛЕВА КАРАГЬОЗОВА
- Разпореждане № 145197 от 18.09.2025 · МАРИЯ ВАСИЛЕВА КАРАГЬОЗОВА
- Разпореждане № 154632 от 07.10.2025 · МАРИЯ ВАСИЛЕВА КАРАГЬОЗОВА
- Разпореждане № 190967 от 17.12.2025 · МАРИЯ ВАСИЛЕВА КАРАГЬОЗОВА
- Разпореждане № 99853 от 18.08.2026 · МАРИЯ ВАСИЛЕВА КАРАГЬОЗОВА
- Разпореждане № 107428 от 04.09.2026 · МАРИЯ ВАСИЛЕВА КАРАГЬОЗОВА
- Разпореждане № 129224 от 26.10.2026 · МАРИЯ ВАСИЛЕВА КАРАГЬОЗОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 117, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 и ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 и ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 15406 гр. София, 02.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20241110105973 по описа за 2024 година
В. Р. Т., с ЕГН **********, чрез адв. Д. П., със съдебен адрес: гр. ......... е предявила срещу "........." ЕООД, с ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. ......, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сума в размер на 2 912, 29 лв., поради погасяване на правото на принудително изпълнение по давност и поради недължимост при непрехвърляне на вземането на длъжника на "........." ЕООД при неспазени правила на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срок, оспорил е иска по основание и размер, и е представил доказателства.
Ищцата В. Р. Т. чрез пълномощника си излага твърдения, че ответникът „.........“ ЕООД претендира вземане по договор за кредит, което е било прехвърлено от първоначалния кредитор ........... АД с договор за цесия от 18.01.2016г. Оспорва съществуването в полза на ответника на правото на принудително изпълнение за процесните вземания, поради изтекла погасителна давност в периода от .............г. до датата на подаване на исковата молба, както и поради неспазване на правилата за валидно прехвърляне на вземането по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Твърди, че не е уведомена за същото.
Ответникът „.........“ ЕООД оспорва предявения иск. Сочи, че за дължимите суми е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 991/2012г. по описа на РС – И. въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, както и че за принудителното събиране на вземането му било образувано изпълнително дело № 74/2013г. по описа на ЧСИ ................... По същото изпълнително дело ответното дружество било конституирано като взискател въз основа на договор за цесия от 18.01.2016г., сключен с предишния кредитор – 1
........... АД. Заявени са твърдения, че вземането не е погасено по давност, тъй като по изпълнителното дело били предприети множество действия, които са прекъсвали давността.
Сочи и спирането на давностния срок по силата на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците, за времето от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г.
От събраните по делото писмени доказателства се установи следното във фактическо отношение:
Ищцата и ТБ "..............." АД, понастоящем ........... АД на ............. г. са сключили договор за издаване на кредитна карта на ищцата за сума в размер на 1270, 50 лв - главница. В. Р. Т., тогава с фамилията ........... не е изпълнила задълженията си по договора и по заявление на кредитора е образувано ч. гр. д. № 991/2012 г. по описа на РС И., по което е издадена заповед № 675 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 24.10.2012 г., с която е разпоредено заплащането на главницата и на сума в размер на 172, 66 лв. договорна лихва за периода от ............. г. до 24.09.2012 г. Заповед № 675 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена на 24.10.2012 г. по ч.гр.д. № 991/2012 г. по описа на РС И. е влязла в сила, тъй като е съобщена на длъжника на 01.02.2013г., а по делото не се събраха доказателства тя да е оспорена, вкл. чрез възражение по чл. 414 от ГПК. По силата на редакцията на нормата на чл. 414, ал.2 от ГПК към датата на връчването, заповедта е влязла в сила на 15.02.2013 г. На 24.10.2012 г. за вземането по заповедта за незабавно изпълнение е издаден изпълнителен лист. Съгласно същият В. Р.
Йорданова е осъдена да заплати на ТБ „...............“ АД главница в размер на 1270, 50 лв., ведно със законната лихва върху нея от 23.10.2013 г. до изплащане на вземането, договорна лихва за периода от ............. г. до 24.09.2012 г. в размер на 172, 66 лв., както и разноски по ч. гр. д. № 991/2012 г. в общ размер на 154, 44 лв. Въз основа на изпълнителния лист и по молба на банката от 17.01.2013 г. е образувано изпълнително дело № 74/2013 г. по описа на ЧСИ ............., на който са възложени действията по чл. 18 от ЗЧСИ. Копие от това изпълнително дело е приложено като доказателство по настоящото дело. От същото се установява, че последното действие по принудителното изпълнение е осъществено на 14.06.2017 г. с налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника В. Т. в "............." ЕООД със запорно съобщение изх. № 01788/14.06.2017 г. По изпълнителното дело са налице данни, че съдебният изпълнител е предприел действия по принудителното изпълнение и със запорно съобщение от 20.06.2019 г. за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника в "..........." ЕАД, но видно от отговора на банката на запорното съобщение, длъжника не е притежавала банкови сметки в тази банка по това време. От гърба на копието на изпълнителния лист от 24.10.2012 г. се установява, че съдебният изпълнител ............. с постановление от 17.02.2022 г., влязло в сила на 04.03.2023 г., е прекратил изпълнително дело № ............. на осн. чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК - по молба на взискателя за прекратяване.
От събраните по делото писмени доказателства, преценени във връзка с твърденията на страните съдът установи, че искът на В. Т. е предявен при наличие на правен интерес, тъй 2 като за събиране на процесната сума е издаден изпълнителен лист, въз основа на който веднъж вече е образувано изпълнително производство за събиране на вземането по него, това вземане не е събрано, а ищцата цели да отрече със сила на присъдено нещо правото на ответника на принудително изпълнение на субективното притезателно право, премет на издадения в полза на кредитора изпълнителен лист.
Разгледан по същество искът е основателен, поради следното:
Правното основание на предявения отрицателен установителен иск е чл. 439, ал.1 от ГПК, съгласно който длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Изпълнителното основание - заповед № 675 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена на 24.10.2012 г. по ч. гр. д. № 991/2012 г. по описа на РС И. е влязла в сила на 15.02.2013 г. Влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение е определила вземането по основание и размер така, както го определя и влязлото в сила решение, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл. 117, ал.2 от ЗЗД, съгласно която давността, в която процесното вземане се погасява е 5 - годишна. По силата на задължителните разрешения, дадени в Тълкувателно решение № 3/28.03.2023г. по т. д. № 3/2020г., ОСГТК, ВКС, докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани изпълнителни дела преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, каквото е производството по изп. д. № 74/2013 г. по описа на ЧСИ ............., давност за процесните вземания не е текла до 26.06.2015г. За вземанията, които се събират принудително отпреди 2015г., давността е започнала да тече от 26.06.2015г., когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980г. В разглеждания казус последното действие по принудителното изпълнение по изп. дело № 74/2013 г. на ЧСИ ............ е осъществено на 14.06.2017 г. с налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника В. Т. при работодателят й "............." ЕООД със запорно съобщение изх. № 01788/14.06.2017 г. По изпълнителното дело са налице данни, че съдебният изпълнител е предприел действия по принудителното изпълнение и със запорно съобщение от 20.06.2019 г. за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника в "..........." ЕАД, но видно от отговора на банката на запорното съобщение, длъжника не е притежавала банкови сметки в тази банка по това време. Именно поради тази причина съдът счита, че изпълнителния способ е останал нереализиран. Не следва да се счита реализирано действие по принудително изпълнение чрез изпълнителния способ запор върху сметка, която не съществува. Затова последното действие по принудителното изпълнение, което е прекъснало давността, съгласно т.10 на ТР № 2/2015г. по ТД № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, в рамките на определен изпълнителен способ, в случая е запора, наложен със запорно съобщение изх. № 01788/14.06.2017 г.
Съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗЗД, от прекъсването на давността започва да тече нова давност, която отново е 5 – годишна и за вземането на В. Т. е изтекла на 22.08.2022 г., тъй като към пет годишния срок, изтекъл на 14.06.2022 г. се прибавя времето, през което давността е била спряла да тече от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. Искът по настоящото дело е предявен на 3
01.02.2024 г., поради което той е основателен и следва да бъде уважен. Без правно значение за преценката за основателността на иска са съображенията на ищцата за това, че на същата не е съобщена цесията между ........... АД и „.........“ ЕООД, посредством която ответникът е придобил процесното вземане. Понастоящем същата е уведомена чрез исковата молба и приложенията й.
При този изход на делото разноски се дължат на ищцата, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК в общ размер на 630, 42 евро /1233 лв./.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по иска, предявен от В. Р. Т., с ЕГН **********, чрез адв. Д.
П., със съдебен адрес: гр. ......... срещу "........." ЕООД, с ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. ......, с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, че В. Р. Т., с ЕГН ********** не дължи на "........." ЕООД, с ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. ...... сума в размер на 2 912, 29 лв., понастоящем 1489, 03 евро, поради погасяване на правото на принудително изпълнение по давност, която е изтекла на 22.08.2022 г.
ОСЪЖДА "........." ЕООД, с ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. ...... да плати на В. Р. Т., с ЕГН **********, чрез адв. Д. П., със съдебен адрес: гр. ........., сторените по делото разноски в общ размер на 630, 42 евро /1233 лв./, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4