Решение № 96 от 13.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. София, 10.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Петя Попова при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Александра Йорданова Въззивно частно наказателно дело № 20221100605424 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С протоколно определение от 15.11.2022г. по НЧХД 15130/2021г., СРС, НО, 18-ти състав е прекратил наказателното производство на основание чл.289, ал.1 вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК, образувано от частния тъжител С. К. Т. срещу подсъдимата Е. С. И. за извършено и твърдяно от първия престъпление от частен характер по чл.148, ал.2вр. ал.1, т.1 вр. чл.147, ал.1 вр. чл.26, ал.1 и ал.2 НК.

Срещу описания съдебен акт в законоустановения срок е постъпила въззивна частна жалба от частната тъжителка С. Т.. В сезиращия съда акт се моли за отмяна на постановеното определение и връщането на делото в СРС за продължаване на неговото разглеждане.

В закрито съдебно заседание на 13.12.2022г. въззивният съдебен състав по реда на чл.

327, ал.2 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти, както и събирането на допълнителни доказателства.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция частната тъжителка С. Т. поддържа жалбата и прави искане същата да бъде уважена, а определението на СРС да бъде отменено.

Подсъдимата Е. И. редовно уведомена се явява пред въззивната инстанция и моли съда делото да бъде прекратено поради изтекла давност.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдено заседание, и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира следното:

Правилно първоинстанционният съд е приложил закона за давността.

С тъжбата са били повдигнати обвинения, които са квалифицирани по: чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 вр. чл. 147, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от НК - що се отнася до твърдяното изпращане на електронни писма от подсъдимата до лицето Л.Д. на 08.03.2015 г. и на 19.03.2015 г. и до съкооператори (няколко отделни електронни адреси) на 30.03.2015 г.

1

Касателно престъплението по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 вр. чл. 147, ал. 1 НК материалният закон предвижда наказание „глоба“ от пет 5000 до 15000 лева и „обществено порицание“.

Необходимо е да се посочи, че давността като правен институт представлява срок, в който срок следва да бъде потърсена наказателна отговорност на едно лице, ако са налице достатъчно доказателства обосноваващи авторството и неговата вина, за точно определено извършено от него престъпно деяние, което да съставлява престъпление.Предвиденият срок по чл.80, ал.1 НК, касае относителната погасителна давност или това е срокът, в който трябва да бъдат извършени всички действия във връзка с наказателното преследване спрямо точно определено лице, за точно определено противоправно деяние и за конкретно престъпление. Тази относителна давност, този срок започва да тече от датата на която противоправното деяние е било довършено или както е в случая от 30.03.2015г. или именно, това е момента от който е започнала да тече относителната давност за извършеното според частното обвинение деяние от подс. И..В настоящият случай тази относителна давност съгласно чл.80, ал.1,т.5 НК е три години, поради което е изтекла на 30.03.2018г.На следващо място в разпоредбата на чл.24 НПК, законодателят изрично е изброил хипотезите, при които може да бъде прекратено едно образувано наказателно производство срещу определено лице, като в ал.1т.3 на посочената процесуална разпоредба е предвидил че едно образувано наказателно производство се прекратява, когато наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност. При това положение и съгласно правилата за изчисляване на сроковете за изтекла относителна и абсолютна погасителна давност за наказателно преследване на дееца, които са установени в материално правните норми на чл.80, ал.1,т.5 и чл.81, ал.3 НК с оглед предвидения размер на наказанието за престъплението по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 вр. чл. 147, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от НК се налага извод, че в конкретния случа са изтекли сроковете, както за наказателното преследване, така и за търсене на наказателна отговорност по отношение на подсъдимата Е.

И. с оглед престъплението, за което е внесено обвинение спрямо нея. Това е така, защото съгласно разпоредбата на чл.81, ал.3 НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва по давност, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член /чл.80, ал.1,т.5 НК/, който срок е от 4 години и 6 месеца за престъпленията, каквото наказание е предвидено от законодателя в санкционната част на диспозицията на материално правната норма на чл. 148, ал. 2 вр. ал.

1, т. 1 вр. чл. 147, ал. 1 НК. При така посоченото и съобразявайки датата на деянието, която е посочено в частната тъжба, както и правилата визирани от законодателят с разпоредбите на чл.81, ал.3 вр. с чл.80,, ал.1,т.5 НК е видно, че давността за престъплението чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 вр. чл. 147, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от НК, за което е повдигнато обвинението на подс. И. е започнала да тече, считано от 30.03.2015г. и е изтекла на 30.09.2019г. Ето защо и след като първият съд е констатирал факта на изтичане на абсолютната погасителна давност за наказателното преследване на подс. И., както и за търсене на наказателна отговорност от нея, също така и след като самата подсъдима е заявила, че не желае наказателното производство спрямо нея да продължи, с което е изпълнена и разпоредбата на чл.289, ал.2 вр. с ал.1, вр. с чл.24, ал.1, т.3 НПК, то и първият съд е прекратил правилно и законосъобразно воденото наказателното производство от частен характер по делото спрямо подс. И., поради което и не може да бъде упрекнат в случая този съд за допуснато от него нарушение, както на материалните правила, така и на процесуалния закон.

По изложените съображения, въззивният съд намира въззивната жалбата срещу определението на районния съд за неоснователна, а атакувания с нея съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Така мотивиран и на основание чл.289 ал.4 вр. чл.334, т.6 вр. чл.338 НПК, съдът РЕШИ:

2

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 15.11.2022г., постановено по НЧХД № 15130/2021г. по описа на СРС, НО, 18-ти състав, с което наказателното производство по делото е прекратено.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3