Решение № 20247 от 07.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20247 гр. София, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н. Д. С. М. при участието на секретаря П. Н. Н. като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело № 20231110123493 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен от Г. С. К. срещу Дирекция „У. С. С.

.Д.“ към Министерство на вътрешните работи осъдитлен иск с правно основание чл.

181, ал. 1, пр. 2 ЗМВР за заплащане на сумата 8460 лева, представляваща неизплатена левова равностойност на храна за периода от 26.04.2016 г. до 14.03.2022 г., ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска – 03.05.2023 г., до окончателното плащане на сумите.

И щ ц а т а твърди, че с ответника били обвързани от валидно служебно правоотношение, по силата на което заемала длъжността „началник на отдел „Управление на държавната собственост и строителство“. Твърди, че през периода от 26.04.2016 г. до 14.03.2022 г. не била предоставяна полагащата се безплатна храна, нито била заплатена левовата равностойност (чл. 181, ал. 1 ЗМВР) в размер на 8460 лева. Счита, че Наредба № 8121з - 773/01.07.2015г. за условията и реда за осигуряване на храна или левовата ѝ равностойност на служителите от МВР, отменена с Решение № 11823 от 20 декември 2022 г. по административно дело № 9825 от 2022 г. на ВАС, министърът неправомерно ограничил кръга на правоимащите служители, като изключил тези по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, за което твърди да е в противоречие с разпоредбата на чл. 181 ЗМВР. Поради това ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумите, ведно със законната лихва от депозирането на исковата молба в съда до окончателното им погасяване.

Ответникът оспорва иска като неоснователен и поради съображение, че служебното правоотношение на ищцата не е преобразувано по силата на § 69 от Закона за изменение и допълнение на ЗМВР, поради което на ищцата не се дължи сума за левова равностойност на храна. Излага довод, че статутът на ищцата бил уреден със ЗДСл, в който не се предвиждало предоставянето на безплатна храна или левовата й равностойност. При условията на евентуалност релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение за вземането за периода от 26.04.2016 г. до 03.05.2020 г.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди 1 събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори между страните и от представената Заповед № 8121К1504/19.04.2016 г., че през процесния период те са били обвързани от служебно правоотношение, по силата на което ищцата Г. С. К. е заемала длъжността началник на отдел „Управление на държавна собственост и строителство“ при дирекция „У. С. С.

.Д. – МВР“, като е имала статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР.

За изясняване на спорните въпроси по делото от фактическа страна е изготвено заключение по съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е посочило, че в размера на изплащаното на ищцата служебно възнаграждение не е включена сумата за безплатна храна по смисъла на чл. 181, ал. 1 ЗМВР. В заключението е посочено, че не са налице данни за изплащане на ищцата на левовата равностойност на храна по чл.

181, ал. 1 ЗМВР. Като размер на сумата, представляваща сбор от ежемесечната парична равностойност на безплатната храна за периода от 26.04.2016г. до 14.03.2022г. вещото лице е посочило в своето заключение сумата от 8463,71 лв., ако се приеме, че сумите за храна се дължат за пълен месец, включително дните в болничен и платен отпуск, и 7671,27 лв., ако се приеме, че сумата за храна се дължи само за отработени дни. Според експерта, в размера на основната заплата няма включено доволствие, като начислените и изплащани възнаграждения се обложени с данък. Не са облагани с данък сумите за дрехи, както и суми за награди.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

По предявения главен иск с правно основание чл. 181, ал. 1, пр. 2 ЗМВР:

По иска с правно основание чл. 181, ал. 1, пр. 2 ЗМВР в тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно служебно правоотношение, по силата на което е бил служител при ответника, че в негова полза е възникнало вземане за левовата равностойност на безплатната храна по чл. 181, ал. 1 ЗМВР, както и размерът на същата. С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи и факти, представляващи основание за спиране и/или прекъсване на давността.

В тежест на ответника е при установяване на горните обстоятелства е да докаже положителния факт на заплащане на претендираното обезщетение.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е частично основателен. Съображенията за това са следните:

По отношение на спорния въпрос от правна страна дали ищецът попада сред категорията служители, на които се полага безплатна храна, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР на служителите на МВР се осигурява храна или левовата ѝ равностойност.

Съгласно чл. 142, ал. 1 ЗМВР служители на МВР са следните категории лица: 1. държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; 2. държавни служители; 3. лица, работещи по трудово правоотношение.

Не се спори между страните, а и се установява по делото, че ищцата има статут на служител по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР – държавен служител по Закон за държавния служител. Първият спорен от правна страна въпрос е спрямо служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР намира ли приложение и ЗМВР като специален закон, и в частност 2 прилага ли се разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 4 ЗМВР статутът на държавните служители по ал. 1, т. 2 се урежда със Закона за държавния служител и с чл. 56, чл. 151, ал. 1 и 7, чл. 156, ал. 4, чл. 181, ал. 3, чл. 182, чл. 185, ал. 1, чл. 186а, чл. 190, ал. 2, чл.

191 и 233 от този закон. Настоящият състав не споделя становището на ответника, че от изричното препращане към чл. 181, ал. 3 ЗМВР в нормата на чл. 142, ал. 4 ЗМВР се обосновава неприложимост на разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР. Този извод следва от систематичното тълкуване на разпоредбите в ЗМВР. Така според чл. 142, ал. 5 ЗМВР статутът на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на Кодекса на труда и на този закон. Прилагайки стриктно двете норми, би се стигнало до положение, при което за служителите по чл. 142, ал. 1, т. 3 ЗМВР е приложима разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР, но по отношение на тези по чл. 142, ал. 2, т. 2 – че е неприложим. Подобно тълкуване поставя втората група служители в неравностойно положение спрямо останалите служители на МВР.

Изключването на статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР от приложното му поле, в който смисъл е тезата на ответника би противоречало на основните принципи на управление на държавната служба в МВР, посочени в чл. 141 ЗМВР и в частност на принципа на справедливо и равно третиране на работниците и служителите в системата на ЗМВР. Изключение по други признаци от състава на служителите няма, от което следва, че ЗМВР се прилага спрямо всички служители на МВР независимо дали статутът им се урежда само от ЗМВР или и от ЗДСл.

На следващо място, не се спори по делото, че правоотношението на ищцата не е преобразувано по силата на § 69 от Закона за изменение и допълнение на ЗМВР, доколкото тя е постъпила на служба, считано от 26.04.2016 г., но това обстоятелство е ирелевантно при формиране на решаващите изводи на съда в случая.

Съгласно § 86 (в сила от 1.04.2015 г. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) от Закон за изменение и допълнение към ЗМВР за държавните служители в Министерството на вътрешните работи, заемащи длъжности за държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 2, чиито служебни правоотношения не са прекратени към 1 април 2015 г., се прилагат разпоредбите на действащото законодателство за държавните служители по чл. 142, ал.

1, т. 1 до прекратяване на служебните им правоотношения. По силата на § 69, ал. 1 ЗИДЗМВР (В сила от 1.02.2017 г. - ДВ, бр. 81 от 2016 г.) служебните правоотношения на държавните служители в МВР, за които се прилага § 86 от Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 14 от 2015 г.) и които към датата на влизане в сила на този закон заемат длъжности за държавни служители с висше образование и притежаващи висше образование, с изключение на тези от Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи и на тези п о § 70, ал. 1, т. 1, се преобразуват в служебни правоотношения по Закона за държавния служител, считано от датата на влизане в сила на този закон. В обхвата на горепосочената норма следователно не попадат служителите, назначени след 01.04.2015 г., каквато е ищцата.

Действително, както сочи ответникът, съгласно § 69, ал. 6 при назначаването на служителите по ал. 1 се определя индивидуална основна заплата, не по-ниска от определеното към датата на влизане в сила на този закон възнаграждение, определено по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи и включващо заплата за длъжност, допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна степен и левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1. Следователно на служителите с преобразувани правоотношения по ЗДСл., попадащи в приложното поле на § 69 ЗИДЗМВР, несъмнено се дължи левовата равностойност на храна на основание чл. 181, ал. 1 ЗМВР, като е предвидено поначало да бъде включена в размера на основното 3 възнаграждение. Ето защо при преценка дали дали такава действително е начислена и изплатена с основното възнаграждение, според практиката на настоящия състав, изводът се формира при съблюдаване правилото на чл. 181, ал. 6 ЗМВР, според което сумите и доволствията по ал. 1 – 3 не се облагат с данъци. Така, при установяване от вещото лице, че в изплатеното възнаграждение не е включен компонент за суми по чл.

181, ал. 1 ЗМВР, на изследване подлежи дали цялата изплатена сума за възнаграждение е обложена с данък. В случай, че това е така, и при липса на разграничение на платена сума за храна като отделен компонент, то се обуславя извод, че в действителност такава не е платена.

В случая обаче ответникът твърди сума за левовата равностойност на храна по чл. 181, ал. 1 ЗМВР изобщо да не се дължи на ищцата, доколкото тя не е с преобразувано правоотношение. Тази теза също не може да бъде споделена, освен по гореизложените съображения, още и заради това, че би поставило в неравно положение служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, чиито правоотношения са стари/заварени и преобразувани по реда на § 69 ЗИДЗМВР, спрямо служители от същата категория – такива по чл. 142, ал. 2, т. 2 ЗМВР, чиито правоотношения обаче са възникнали след 01.04.2015 г., поради което за тях не се прилага § 69 ЗМВР. Такова различно третиране не би могло да бъде обосновано с легитимна цел, поради което и не следва да бъде приемано от съда.

Въз основа на горните съображения се обосновава извод за доказване на иска по основание, при което следва да бъде изследван и въпросът за размера на същия.

За определяне на условията и реда за осигуряване на храна или левовата й равностойност на служителите на М. на В. Р. въз основа на законовата делегация на чл.

181, ал. 5 ЗМВР министърът на вътрешните работи издал Наредба № 8121з-773 от 1.07.2015 г. Наредбата урежда условията и реда за предоставянето им на служителите на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР, като не упоменава тези по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Съобразно разпоредбата на чл. 4 от Наредбата служителите на МВР, на които не се осигурява храна, получават ежемесечно левовата й равностойност, която се определя ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи.

Въз основа на законовата делегация на чл. 181, ал. 4 ЗМВР министърът на вътрешните работи издал и заповеди за определяне на размера на левовата равностойност на храната на служителите на ЗМВР, като по делото са представени Заповед № 8121з-44/16.01.2018 г., Заповед № 8121з1464/31.12.2019 г., Заповед № 8121з-211/20.02.2020 г., Заповед № 8121з-1420/30.12.2020 г., Заповед № 8121з1723/31.12.2021 г., и Заповед № 8121з-742/10.06.2022 г. Макар в същите да се сочи, че се отнасят до служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 ЗМВР, съдът намира, че определената сума следва да намери приложение и спрямо служителите по чл. 142, ал.