Решение № 4 от 12.01.2024, Районен съд - Дряново

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Дряново, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариета Спасова при участието на секретаря Гергана Генева като разгледа докладваното от Мариета Спасова Административно наказателно дело № 20234220200127 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното :

Жалба срещу наказателно постановление (НП) № **********/ 13.09.2023г. на директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) – Велико Търново.

Жалбоподателят Г. И. С. от *** посочва, че не бил съгласен с констатациите, отразени в констативния протокол, акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП. Заявява, че не бил извършил посоченото нарушение. Моли съда да отмени обжалваното НП. Претендира разноски за възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ.

Административнонаказващият орган директора на РДГ – Велико Търново, редовно призован, се представлява от пълномощника юрисконсулт И.. В съдебно заседание на 18.12.2023г. молят съда да потвърди обжалваното НП. Посочват, че процесното нарушение се отнасяло до съхранение на дървесина, а не до нейния добив.

Самото място, откъдето били тези дърва, не било елемент от фактическия състав на предвиденото административно нарушение. Дори да се приемело, че дърветата били придобити извън горска територия, същите следвало да бъдат маркирани с общинска марка съгласно чл. 207 от Закона за горите (ЗГ). От показанията на свидетелите се установило, че самата местност „***“ нямала административен адрес. Молят съда да потвърди обжалваното НП и да им присъди юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, приема за установено от фактическа страна следното :

На 20.03.2023 г., св. М. М. – горски стражар при ГСУ Дряново посетил имот на 1 жалбоподателя, който се намирал на ***. На място установил, че същият съхранява 3 пр. куб. м. дърва за огрев от видовете слива, акация, бряст, върба и клен, без контролна горска марка и превозен билет, доказващ законния им произход.

При извършената последваща проверка на 23.03.2023г. от св. С. Х. и Т. Г. било констатирано, че на 20.03.2023г. жалбоподателят съхранявал в дворното си място 3 пр. куб. м. дърва за горене, нарязани на 1 м. от различен вид – слива, акация, бряст, върба, клен без да е поставена контролна горска марка и производствена марка.

Актосъставителят приел, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 213, ал. 1, т.

1 от ЗГ и му съставил АУАН. АУАН е съставен на мястото на нарушението и е връчен на жалбоподателя лично, като същият не е вписал възражения.

Въз основа на така съставения акт, при идентично словесно описание на извършеното нарушение и посочване, че е нарушена разпоредбата на чл. 213, ал., т. 1 ЗГ на 21.09.2023г. било издадено атакуваното НП, с което на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 500 лв. На основание чл. 273, ал.

1 от ЗГ били отнети в полза на държавата вещите – предмет на нарушението 3 пр. куб. м. дърва за горене, нарязани на 1 м. от дървесен вид слива, акация, бряст, върба и клен.

Св. С. Х. и Т. Г. потвърдиха констатациите в акта. Св. Х. посочи, че мястото на нарушението е дворно място зад жилищна сграда

Св. М. М. и св. П. К. – служители на ДГС „Плачковци“ заявиха, че посетили района на старите свинарници в *** по сигнал за нарушение. На място установили, че в двора на жалбоподателя имало събрани дърва от различни видове, които били без контролна марка и превозен билет. Жалбоподателят присъствал през цялото време и обяснил, че е събрал дървата покрай реката. Твърдят, че не са се интересували от произхода на дървесината, тъй като нарушението било за нейното съхранение.

Св. Г. М. – служител на РУ Дряново заяви, че получили сигнал за дърва, съхранявани без документи в местност „***“, в близост до ***. Отишли на място с колегата му П. и установили дърва за огрев. Жалбоподателят обяснил, че събрал дървата, когато били нарязани от служители на жп линията.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите, които съдът кредитира с доверие, като достоверни и безпристрастни и от приложените по делото писмени доказателства. От доказателствения материал безспорно се установява датата на извършване на проверката, какво е установено по време на същата, както и това, че като нарушител от проверяващите органи е установен именно жалбоподателят. Доколкото обаче изведената фактология се установява безпротиворечиво, не е необходимо поподробното съвкупно и поотделно анализиране на доказателствената съвкупност.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна 2 следното:

Жалбата е депозирана от посочения в НП като нарушител в предвидения от законодателя преклузивен срок, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

При извършената служебна проверка за законосъобразност съдът установи, че при издаване на АУАН и НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Основателен е наведения от защитата на жалбоподателя довод за неяснота относно мястото на извършване на нарушението с оглед посоченото в АУАН и НП. Съдът взе предвид, че мястото на извършване на деянието е съществен елемент от вмененото на санкционираното лице нарушение и задължителен реквизит, както на АУАН, съгласно чл. 42, т. 3 от ЗАНН, така и на издаденото въз основа на него НП на основание чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В процесния случай действително е налице разминаване между посоченото в АУАН и НП място на извършване на деянието и установеното по делото.

В акта и НП се сочи, че нарушението е извършено в частен дом в ***, което е адресът на жалбоподателя.

Не се спори по делото и в приетия като доказателство по делото констативен протокол от 20.03.2023г. е записано като място на нарушението частен имот на ***. В хода на проверката за законосъобразност на обжалваното НП, въз основа на събраните гласни доказателства чрез разпита на св. Х., М. и К., се установи, че дървесината е съхранявана в района на стария път за свинарниците в ***, до ***. Св. М. посочи, че районът му е известен като „местност ***“. Мястото на съхранение, установено от актосъставителя и свидетелите значително се различава от посоченото в акта и НП.

Попълването на несъответствията в обжалваното НП чрез тълкуване на фактите, установени от гласните доказателства по делото, е недопустимо и не може да санира допуснатото съществено процесуално нарушение от страна на административнонаказващия орган. Изискването за описване на всички елементи от състава на нарушението е гаранция за това санкционираното лице да разбере за какво точно е наказан, съответно за упражняване правото му на защита. Допуснатото нарушение от страна на административно-наказващия орган не може да бъде санирано в съдебното производство по проверка законосъобразността на издаденото НП.

Във връзка с останалите възражения на жалбоподателя следва да се посочи, че нито в АУАН, нито в НП се съдържат някакви твърдения или дори предположения, че процесните 3 пр. куб. м. дърва са съхранявани от жалбоподателя при условията и по реда на ЗГ. Не са представени и никакви доказателства, от които да се направи обоснован извод, че съхраняването на дървесината от жалбоподателя следва да бъде осъществено съобразно правилата на ЗГ. В тази връзка административнонаказващият орган вместо да извърши служебна проверка на фактите и твърденията с цел 3 установяване на всички обстоятелства, свързани с нарушението, се е задоволил да констатира, че не била налице контролна горска марка. Същият се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка и без да са разгледани, обсъдени и преценени всички релевантните факти и обстоятелства, вкл. въведените като спорни такива от санкционираното лице. Това нарушение следва да бъде квалифицирано като съществено процесуално нарушение, тъй като в конкретния случай има за последица необоснованост и недоказаност на вмененото на жалбоподателя административно нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ. Ако административнонаказващият орган беше изпълнил процесуалното си задължение по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, това би могло да доведе до възприемане на друга фактическа обстановка и съответно до други правни изводи относно наличието на административно нарушение. В тежест на наказващия орган е да установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност. В случая санкциониращият орган в резултат на неизпълненото процесуално задължение по чл.

52, ал. 4 от ЗАНН не е установил и доказал по несъмнен и безспорен начин описаната в НП фактическа обстановка, вкл. неправомерно поведение на санкционираното лице, което обуславя извод за материална незаконосъобразност на НП и на наложената с него административна санкция. По изложените съображения обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

По разноските. Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН на жалбоподателя се следват разноски за производството. Съгласно представения договор за правна защита и съдействие (л. 5 от делото), представителството е осъществено от адв. И. безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата на материално затруднено лице. Предвид което и по силата на чл. 38, ал.

2 от ЗА, във вр. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът определя възнаграждението, дължимо на адвоката, в размер на 400 лв.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № **********/ 13.09.2023 г., издадено от директора на РДГ В. Търново, с което за нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ на основание чл. 266, ал. 1 ЗГ на Г. И. С., ЕГН **********, ***, *** *** е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по горите със седалище в *** да заплати на 4 адв. Р. И., АК – Габрово, ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността *** сумата 400 (четиристотин) лв., представляващи адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Габрово в 14дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________

5