Определение № 44851 от 04.11.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 23139/2023
- Вид
- Определение № 44851
- Подписан
- 04.11.2024
- Състав
- ЛЮБОМИР ИЛИЕВ ИГНАТОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 44851 гр. София, 04.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20231110123139 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Исковият процес е приключил пред първата инстанция с постановяването на решение № *** от 04. 07. 2024 г., което е обжалвано и не е влязло в сила. Във връзка с постановеното от съда решение във въззивната жалба на ищеца С. В. Д. се съдържа оплакване, че първостепенният съд необосновано разделил адвокатския хонорар на две, след което е намалил този по иска за имуществените вреди. Намира, че всъщност адвокатското възнаграждение правилно е било събрано върху общия размер на двата иска с оглед чл. 7, ал. 2, т. 3 от Нар. № 1, като бил събран хонорар под минимума.
Намира, че и в съответната част решението е незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъдат присъдени изцяло претендираните по делото разноски.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на искането по чл. 248 ГПК от ПРБ, макар и преписът от въззивната жалба, в което то се съдържа, да й е бил връчен.
След като съобрази доводите на ищеца, Софийският районен съд направи следните изводи.
Искането за изменение на решението в частта за разноските е направено своевременно и от заинтересована страна, поради което е процесуално допустимо.
Разгледано по същество, според настоящия състав то е неоснователно.
Първоинстанционното производство е приключило, като първостепенният съд е уважил частично всеки един от двата иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за обезщетяване на претърпени имуществени и неимуществени вреди. Става въпрос тъкмо за обективно кумулативно съединяване на два самостоятелни иска, в какъвто смисъл е съдебната практика, която настоящият съдебен състав споделя - решение № 105 от 09.
09. 2021 г. на ВКС по гр. дело № 2256/2020 г., IV г. о. При това положение е юридически непрецизно да се приеме, че минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да се определи по приложимата редакция на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата) върху сбора от двата материални интереса по исковете. Тук всъщност важи правилото на чл. 2, ал. 5 от Наредбата, според което възнагражденията се определят съобразно 1 вида и броя на предявените искове за всеки един от тях поотделно. Ето защо правилно и законосъобразно първостепенният съд е изчислил минималните размери на адвокатските възнаграждения за всеки един от двата кумулативно съединени иска поотделно, а не чрез сборуване на материалните интереси, както неоснователно предлага въззивника-ищец. При липса на изрична уговорка каква част от възнаграждението по договора за правна защита и съдействие се отнася към всеки един от двата иска, във връзка с които адвокатът осъществява правни услуги, съдът следва съгласно чл. 20 ЗЗД да тълкува договора в смисъл, че адвокатското възнаграждение е уговорено в равна степен за всеки един от двата иска. При това положение първата инстанция правилно и законосъобразно е възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, въведено от ответника с отговора на исковата молба, за основателно по отношение на адвокатското възнаграждение за иска за обезщетяването на претърпените имуществени вреди, като е намалила същото до нормативноустановения минимум по приложимата редакция на чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредбата, след което е присъдила пропорционално разноски за адвокатско възнаграждение.
Поради тези съображения искането по чл. 248, ал. 1 ГПК е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс на ищеца С. В. Д. за изменяване на решение № ***, постановено на 04. 07. 2024 г. по настоящото дело в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от определението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2