Решение № 4765 от 09.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4765 гр. София, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

ДОРА З. ИЛИЕВА при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20261100504302 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № № 815/14.01.2026 г., постановено по гр.д. № 6235/2025 г. на СРС, ГО, 45 състав, е прогласена нищожността на договор за потребителски кредит № 720031215150 от 27.06.2024г., сключен между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, като кредитодател и А. Й. Б., ЕГН **********, като кредитополучател, на основание 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че процесният договор е сключен в разрез с разпоредбата на чл.11,ал.1,т.9 ЗПК, доколкото в договора е посочен размерът на лихвения процент – 47,71 %, размерът на лихвата за 1 ден, Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че размерът на годишния процент на разходите /55,65%/ надвишава повече от пет пъти размера на законната лихва към датата на сключване на договора. Твърди се, че ОЛП към 01.06.2024 е 3,78 %, поради което и максимално допустимият ГПР е повече от 60 %. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, като бъдат присъдени и сторените по делото разноски.

Въззиваемият А. Й. Б. оспорва подадената въззивна жалба. Поддържа 1 се, че договорът за кредит е нищожен, доколкото не са посочени условията за прилагането на договорната лихва – дали същият е фиксиран за целия срок на договора или фиксиран. Сочи, че не са посочени ясно и изчерпателно всички разходи, които формират ГПР, което е основание за нищожност на договора за кредит. Поддържа се, че е нарушено изискването на чл.10,ал.1 ЗПК, като договорът е изготвен на шрифт, по-малък от 12 и практически нечетлив.

Въззиваемият сочи, че в чистата стойност на кредита не следва да се включва стойността на сключената застраховка, а в годошния процент на разходите, което също е основание за нищожност на сключения договор за кредит. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените по делото разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно, нито първоинстанционният съд е допуснал сочените във въззивната жалба процесуални нарушения. По доводите за неправилност на решението в обжалваната част въззивният съд намира следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от А. Й. Б. срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, иск за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 720031215150 от 27.06.2024г. на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 и т. 12 ЗПК /поради противоречие със закона/, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. с 19, ал. 4 ЗПК /заобикаляне на закона/.

От представения по делото Договор за потребителски кредит № 7200312151507/27.06.2024г., се установява, че между „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД и А. Й. Б. е сключен договор за кредит, по силата на който кредитодателят е предоставил на ответника, като кредитополучател, потребителски кредит в размер на 300 лева, която сума е следвало да бъде върната на заемодателя в срок от 24 месеца, с размер на месечната вноска от 38,75 лева и последна вноска от 38,90 лева, при ГЛП от 47,71% и ГПР от 55,65%. В т. 7.1 от договора е посочено, че общия размер на кредита е 592,32 лева, включително сумата от главницата от 300 лева и застрахователна премия от 292,32 лева, като тази 2 сума е посочена и в приетия по делото СЕФ за предоставяне на информация за потребителски кредити от „ТИ БИ АЙ Банк“.

От представените застрахователни документи се установява, че едновременно със сключването на процесния договор за потребителски кредит кредитополучателят е бил присъединен към групови застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“, предлагани чрез „ТИ БИ АЙ Банк ЕАД“ в качеството му на застрахователен агент на „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ и „Кардиф Общо Застраховане, Клон България“, въз основа на групов застрахователен договор № 1/2019 г.

Установява се, че застраховките са сключени като допълнителна финансова услуга към кредита и не представляват задължително условие за отпускането му, като в документите изрично е посочено, че финансовите параметри на кредита не са обвързани със сключването им. С подписаната декларация кредитополучателят е заявил желание да получи застрахователна защита срещу рискове, свързани със загуба на доход и невъзможност за обслужване на кредита или текущите семейни разходи, като е приел покритията по програмите „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“. По застрахователна програма „Защита на кредита“ са били покрити рисковете: смърт вследствие на злополука или заболяване, трайно намалена или загубена работоспособност, временна неработоспособност над 30 дни, нежелана безработица, хоспитализация над 3 дни вследствие на злополука и полагане на грижа за болен. По програмата „Защита на сметките“ са били включени аналогични рискове, с изключение на риска „Полагане на грижа за болен“.

Съгласно условията на застраховката, при настъпване на покрит риск застрахователното обезщетение по програмата „Защита на кредита“ се изплаща преимуществено в полза на банката-кредитор до размера на остатъка по кредита, а евентуалната разлика – на застрахования или неговите наследници. За програмата „Защита на сметките“ са били предвидени фиксирани плащания към застрахования – например еднократно плащане от 2500 лв. при смърт или ТНЗР, както и месечни или дневни плащания при временна неработоспособност, безработица или хоспитализация. Установява се още, че застрахователното покритие е било със срок, равен на срока на кредита, като за част от рисковете са били предвидени изчаквателни периоди – 61 дни за временна неработоспособност вследствие на заболяване и „ПГБ“, както и 91 дни за риска „нежелана безработица“. Размерът на еднократната застрахователна премия по двете програми е общо 292,32, като същата е била финансирана от кредита и включена в общата главница по договора за кредит.

При преценка на спорното правоотношение въззивният съд намира, че правилно същото е определено от първоинстанционния съд като такова, попадащо под регулацията на ЗПК и ЗЗП, които разпоредби са императивни и за приложението им съдът следи и служебно. Съгласно разпоредбата на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на 3 разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. ГПР по кредита са определя по императивно установен алгоритъм, заложен в ЗПК. Той изразява общите разходи по кредита, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, определени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит като в договора следва по ясен и разбираем за потребителя начин да е посочено кои са разходите, включени в определената процентно величина. В процесния договор ГПР е в размер от 55,65% и не включва платената застрахователна премия, която е включена в главницата по договора за кредит.

Въззивният съд намира, че платената застраховка е следвало да се включи в разходите на кредита, а не в неговата главница В случая договорът за застраховка и договорът за кредит са сключени в един и същ ден, като уговорената застрахователна премия е посочена в договора за кредит и е следвало да се заплаща като главница заедно с вноските по кредита. При сключване на договора за застраховка банката е действала като застрахователен агент на застрахователя, а кредитополучателят се е присъединил към застрахователна програма, договорена между кредитодателя и застрахователя. Обсъдени в съвкупност тези обстоятелства обосновават извода, че по същността си застрахователната премия е разход за кредитополучателя, който е пряко свързан с кредита и е бил предварително известен на кредитодателя. Договорът за застраховка е сключен с цел да се обезпечат вземанията на кредитодателя. Съгласно дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси. В разглеждания случай е несъмнено, че получаването на кредита е било обусловено от заплащането на тази застрахователна премия.

Този извод на въззивния съд се основава на обстоятелството, че клаузите на 4 чл. 7.2.2 и чл. 19 от договора за кредит са предварително подготвени от страна на кредитодателя – те са включени в бланката на договора за кредит. А по делото няма никакви доказателства, че кредитополучателят потребител е имал възможност да влияе върху съдържанието на клаузите от договора за кредит.

Отделно застрахователната премия е била включена в погасителните вноски по договора, което също е индикация, че сключването на застрахователния договор е било необходимо условие за сключване на договора за кредит.

Разпоредбата на чл. 22 ЗПК сочи, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 т. 7-12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал. 1 т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В процесния договор размерът на посочения ГПР не включва заплатената застрахователна премия. В този порядък неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема, което създава възможност за недопустимо завишаване на цената на предоставения финансов ресурс.

Предвид установеното съдът намира, че договорът за кредит се явява недействителен поради противоречие с изискванията, залегнали в чл. 11, ал. 1 , т. 10 ЗПК, с оглед на което и искът по чл.26,ал.1 ЗЗД се явява основателен.

С оглед съвпадането на крайните изводи съдебни инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на спора, в полза на процесуалния представител на въззиваемия на адв. М. В. М., АК – Пловдив в размер от 102,25 евро.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № № 815/14.01.2026 г., постановено по гр.д.

№ 6235/2025 г. на СРС, ГО, 45 състав.

ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, да заплати на основание чл.38,ал.2 вр. чл.38,ал.1, т.2 ЗА на адв. М. В. М., АК – Пловдив, адвокатско възнаграждение в размер от 102,25 евро.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.