Решение № 3978 от 11.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3978 гр. Пловдив, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20225330112002 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.11, ал.1, т.9 и т.10, т.11 ЗПК и чл.19, ал.4 ЗПК и по чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД.

В исковата молба от Л. Д. Д. срещу „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и „Кредит гаранция“ ЕООД се твърди, че на 19.01.2022 г. ищецът е сключил с ответното дружество „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД договор за потребителски кредит № ***, по силата на който кредиторът се е задължил да предостави в собственост кредит в размер на 1000 лв., при фиксиран лихвен процент по заема 0,11 % и годишен процент на разходите – 48,40 %. По силата на чл. 1. ал. 2 от договора, заемът се обезпечава с поръчителство на две физически лица, отговарящи на условията по договора, с банкова гаранция или с лично обезпечение от дружествопоръчител, одобрено от кредитора. На същата дата 19.01.2022г. ищецът е сключил с „Кредит Гаранция“ ЕООД договор за възлагане на поръчителство, по силата на който дължи претендираното възнаграждение в размер на 267 лв. Договорът за кредит бил сключен за рефинансиране на предходен договор, като ищецът бил изплатил всички дължими суми по договора. И двата договора били нищожни.

Счита, че с договорения лихвен процент от 39.60 % се нарушавали добрите нрави, внасяло се неравноправие в правата и задълженията на страните. Договорената лихва надвишавала повече от три пъти законната, което съобразно съдебната практика нарушавало добрите нрави. Нищожността на клаузата за възнаградителна лихва, която била съществен елемент от договорното съдържание, имало за последица изначална недействителност на кредитната сделка. Не били спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, като действително приложеният ГПР бил различен от посочения в договора. Уговореното възнаграждение за фирмата – поръчител било разход по кредита и следвало да се включи при изчисляването на ГПР. Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 било прието, че използването на заблуждаващи търговски 1 практики представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП.

Кредиторът не бил изпълнил задължението си по чл.5 ЗПК, поради което потребителят бил лишен от възможността за информирано решение.

Договорът за предоставяне на поръчителство също бил нищожен. Законодателят е уредил договора за поръчителство като съглашение между кредитора и трето, различно от длъжника лице, отчитайки обстоятелството, че кредиторът има легитимен интерес в негова полза да бъде учредено лично обезпечение. Длъжникът няма такъв защитен от закона интерес, поради което сключването на сделка между него и третото лице - поръчител е лишена от правно основание. Договорът за поръчителство е уреден от диспозитивни правни норми, поради което страните могат да уговорят възмездност на поръчителството, като в тази хипотеза договорът се трансформира в двустранен. Договарянето, че кредитополучателя ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК.

Съдебната практика е константна, че противоречи на добрите нрави съглашение при което престациите са явно нееквивалентни. По договор за поръчителство, сключен между длъжника и поръчителя, длъжникът не получава никаква престация, поради което нарушаването на принципа на справедливост е още по-драстично. Поставянето на изискването за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. От член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл.16 от Закона за потребителския кредит. В този смисъл в съображение 26 от Директивата се посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират но безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин. Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя има за цел да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност допринася за постигането на целта на Директива 2008/48 да им осигури високо, адекватно и равностойно ниво на защита на интересите им /съображения 8. 9 . 23. 24. 43, 45 от Директивата/. В този смисъл параграф 4043 от Решение от 27 03. 2014 г. по дело С-565/12 на четвърти състав на СЕС. Към исковата молба са приложени писмени доказателства, по опис. Направено е искане за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство са нищожни и за осъждане на второто дружество да заплати на ищеца сумата от 50 лв. платена от него без правно основание.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Оспорват се предявените искове по основание и размер. Договорът за кредит съдържал всички предвидени в чл.11 ЗПК реквизити. ГПР бил изчислен правилно, като били взети предвид всички разходи по смисъла на параграф 1, т.1 ДР на ЗПК.

Неоснователни били твърденията за недействителност на основание чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, както и по т.11 ЗПК. Неправилни били твърденията за неизпълнение на задължението по чл.5 ЗПК. Соченият разход за поръчителство не бил известен на кредитора към момента на сключване на договора за кредит, поради което не се включвал при изчисляването на ГПР.

Не била налице и сочената в исковата молба заблуждаваща търговска практика. В исковата молба се излагали общи твърдения. Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.

Възразява се по допускане изслушването на съдебно-счетоводна експертиза.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор и от „Кредит Гаранция“ ЕАД, със становище за 2 неоснователност на предявените искове. Не се спори, че на дата 19.01.2022г. между страните и сключен договор за възлагане на поръчителство. Не било посочено в исковата молба на какви основание се счита, че договорът за поръчителство е нищожен. Договорът за поръчителство имал характера на договор за услуга по смисъла на чл.280 и сл. ЗЗД.

Ирелевантни към него били доводите за нищожност по ЗПК. Приложени са към отговора писмени доказателства, по опис.

С определение от 18.09.2024г. е допуснато изменение в размера на предявените трети главен и евентуален осъдителен иск от сумите от 50 лв. на 300 лв.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за потребителски кредит тип „Кеш на ден“ от 19.01.2022г., сключен между „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и Л. Д. Д., в качеството им съответно на кредитодател и кредитополучател, по силата на който е предоставен кредит в размер на 1000 лв., при лихвен процент на ден 0.11 % и ГПР – 48.40 %.

Представен е и договор за поръчителство от същата дата, сключен между „Кредит Гаранция“ ЕООД и Л. Д. Д., по силата на който дружеството – поръчител е поело задължение да отговаря солидарно за всички задължения на клиента при условията и за срока на договор за потребителски кредит тип „Кеш на ден“ № *** от 19.01.2022г.

Представен е и договор за поръчителство от 21.01.2022г., сключен между „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и „Кредит Гаранция“ ЕООД, по силата на който поръчителят се задължава при условията на този договор да отговаря спрямо кредитодателя за изпълнението на задълженията на Л. Д. Д. , поети по договор за потребителски кредит тип „Кеш на ден“ № ***.

По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което за погасяване на задълженията по потребителски кредит № ***/19.01.2022г. от „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД е внесена сумата от 300 лв., като плащането е осъществено с карта на 17.02.2022г. Сумата е разпределена за погасяване на възнаграждение на дружествотопоръчител в размер на 267 лв. и възнаградителна лихва от 33 лв.

Постъпила е от БНБ справка за кредитна задлъжнялост на Л. Д. Д..

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че на 19.01.2022 г. между ищеца и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД е сключен договор № *** за потребителски кредит тип „Кеш на ден“, по силата на който е отпусната парична сума в размер на 1000 лв., при лихвен процент – 0,11 % на ден и ГПР – 48,40 %. Предвид изложеното, съдът приема, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по 3 своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 712 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. В случая, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Нарушение е налице, тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 48.40 %/. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.