Решение № 1633 от 02.08.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е № гр. София, 02.08.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на трети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА при участието на секретар Таня Стоянова разгледа докладваното от съдията търговско дело № 6953 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано е по предявени от „Н.Б.“

ЕООД, ЕИК *******, с адрес: ***, срещу „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище *** и „П.Л.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, искове за признаване за установено, че не съществува заложно право по отношение на 14 товарни автомобила марка Скания, модел П 380 ЦБ, влекач Скания и полуремарке Феймонвил, произтичащо от вписан особен залог № 2013043000171 в ЦРОЗ, поради погасяването му спрямо ищеца, на основание чл. 7 ЗОЗ.

Ищецът твърди, че на 13.08.2015 г. въз основа на сключени с „Х.2.“ ЕООД, ЕИК *******, два договора за покупко-продажба с нотариално удостоверени подписи, придобил правото на собственост върху 14 товарни автомобила марка Скания, влекач и полуремарке, срещу цена в общ размер от 160000 лева. Към сключване на договорите по отношение на превозните средства не били вписани запори, съгласно направени справки в информационната система на КАТ. На 29.09.2015 г. ищецът получил запорно съобщение по изп. дело № 20158440402950 по описа на ЧСИ Я., с взискател „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност и длъжник „П.Л.“ АД. Изпълнителното производство било образувано по реда на ЗОЗ, след вписано от Б.та – заложен кредитор пристъпване към изпълнение № 2015080701910. Особеният залог бил вписан по партидата на „П.Л.“ АД за обезпечаване задълженията му по договор за банков кредит. Залогодателят извършил разпореждане със заложеното имущество на 28.07.2015 г. с продажбата му на частния праводател на ищеца - „Х.2.“ ЕООД, т. е. преди вписване на пристъпването към изпълнение. Продажбата от заложния длъжник била извършена в кръга на обикновената му дейност по занятие и това довело до погасяване на залога.

Основната Т.дейност на „П.Л.“ АД била продажба на отложено плащане, финансов или оперативен Л.. Извършената в кръга на обикновената дейност по занятие продажба на автомобилите на „Х.2.“ ЕООД била сделка противопоставима на заложния кредитор. Заложното право било трансформирано в право върху получената цена за прехвърлените вещи. С оглед обстоятелството, че ищецът придобил собствеността върху процесните движими вещи претендира да се установи спрямо ответниците, че учреденото с вписания особен залог № 2013043000171 в ЦРОЗ заложно право не съществува.

Прави искане за привличане на своя частен праводател „Х.2.“ ЕООД като подпомагаща страна, което съдът е счел за основателно – за ищеца е налице правен интерес от участие в производството на правния субект, от който твърди да е придобил процесните вещи, тъй като при отхвърлянето на исковете в негова полза биха възникнали регресни права.

В срока за отговор ответникът „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност е депозирал такъв, с който оспорва предявените искове, като твърди, че извършената сделка покупко-продажба между заложния длъжник и „Х.2.“ ЕООД не попада в кръга на обикновената дейност по занятие, извършвана от „П.Л.“ АД, която се изразявала в сключване на договори за Л. в двете му разновидности, но не била свързана с покупко-продажба на моторни превозни средства. Ако такава била извършвана, тя имала обслужващо значение за обикновената му дейност. За извършеното разпореждане заложният кредитор „К.Т.Б.“ АД (н) не дал съгласие и по тази причина разпореждането в полза на „Х.2.“ ЕООД било нищожно. С отговора предявява срещу „Н.Б.“ ЕООД насрещни обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 60а ЗБН за връщане на 14 товарни автомобила марка Скания, 1 брой полуремарке и 1 брой влекач.

Тези искове са обусловени от първоначално предявените искове за несъществуване на заложно право, тъй като при наличието на такова право за ищеца, в качеството му на заложен кредитор няма да е налице правен интерес от провеждане на специалния иск по чл. 60а ЗБН и насрещната искова молба ще бъде върната. При евентуалното установяване, че заложното право е погасено, то за провеждане на насрещните искове ще е налице правен интерес и ще следва да бъдат разгледани. Тази връзка на обусловеност е наложила насрещните искове да бъдат приети за съвместно разглеждане в настоящото производство с определение от 05.05.2017 г..

В насрещната искова молба се твърди, че на 04.12.2012 г. между „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност и „ПАРТНЕР Л.“ ЕАД бил сключен договор за банков кредит, с предмет предоставяне на сума в размер на 2570000 лева с цел покупка на Л.ови активи и отдаването им на Л. на „А.“ ЕАД, като падежът на задълженията на кредитополучателя бил 25.12.2015 г.. Задълженията по договора за кредит били обезпечени с договор за особен залог върху 31 броя товарни автомобили марка Скания, 1 полуремарке и 1 влекач, като договорът бил вписан в ЦРОЗ под №2013043000171. На 28.07.2015 г. между „П.Л.“ АД и „Х.2.“ ЕООД бил сключен договор за покупко-продажба на 14 от товарните автомобили, полуремаркето и влекача, като цената била уговорена да е в размер на застрахователната им стойност. Ищецът придобил процесните моторни превозни средства чрез два договора, сключени на 13.08.2015 г. с „Х.2.“ ЕООД.

Обезпеченият кредитор на 07.08.2015 г. вписал пристъпване към изпълнение върху предмета на особения залог, но изпълнителното производство било спряно в обезпечаване на първоначално предявените от „Н.Б.“ ЕООД отрицателни установителни искове за несъществуване на заложното право.

В качеството на ищец „К.Т.Б.“

АД (н) твърди, че на 06.11.2014 г. било прието решение № 138 на управителния съвет на БНБ, с което на основание чл. 36, ал. 2, т. 2 ЗКИ бил отнет лицензът й за извършване на банкова дейност, което решение било обявено в търговския регистър на 07.11.2014 г.. В резултат на това решение със съдебно решение № 664/22.04.2015 г. по търг. дело № 7549/2014 г. на СГС, VІ-4 състав, Б.та била обявена в несъстоятелност.

Първоинстанционното решение било изменено с решение № 1443 от 03.07.2015 г. по т. д. 2216/2015 г. на Софийски апелативен съд по отношение на началната дата на неплатежоспособността, като за такава е приета датата 20.06.2014 г., съвпадаща и с датата на поставянето на Б.та под особен надзор от Управителния съвет на БНБ.

Процесните Л.ови автомобили били закупени от „П.Л.“ АД от доставчика „С.Ф.Б.“ ЕООД с предоставени от „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност средства, като цената на процесните 14 товарни автомобила, 1 брой полуремарке и 1 брой влекач, възлизала на сума в размер на 1221442,95 лева с ДДС. „Н.Б.“ ЕООД придобило автомобилите за цена в размер на 160000 лева, която е значително по-ниска от стойността им. Тази сделка увреждала масата на несъстоятелността и обуславяла провеждането на претенция за връщане на автомобилите в масата на несъстоятелността.

Съдът е приел за неоснователни исканията на страните за спиране на производството, поради откритото производство по несъстоятелност на Б.та.

Действително нормата на чл. 20, ал. ЗБН предвижда с откриването на производство по несъстоятелност за Б. да се спират съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански и търговски дела срещу Б.та. Но разпоредбата следва да бъде тълкувана с оглед установените последици в ал. 2 спряното производство да се прекратява от датата на постановяване на решението по чл. 67, ал. 2 ЗБН, ако вземането - предмет на производството, бъде включено в одобрения от съда списък на приетите от синдика вземания, срещу които не са направени възражения. Това обуславя извод, че в понятието имуществени търговски дела следва да се разбират такива с предмет вземания към Б.та, които могат да бъдат предявени и включени в списъка на приетите вземания. Отрицателните установителни искове нямат за предмет вземания и следователно няма как ищецът да проведе защита на субективното си право, ако тези спорове са недопустими или пък подлежат на спиране до решаване на въпроса с включване в списъка на приетите вземания. В същия смисъл е разпоредбата на чл. 637, ал. 6, т. 1 ТЗ, която допуска образуването и провеждането на съдебни производства за защита правата на трети лица, които са собственици на вещи, находящи се в масата на несъстоятелността, респ. върху които Б.та твърди да има учреден залог.

Ответникът „П.Л.“ АД не депозира отговор на исковата молба, предявена от „Н.Б.“ ЕООД.

В допълнителна искова молба, „Н.Б.“ ЕООД поддържа предявените искове за несъществуване на заложното право, но изразява становище за необходимост от спиране на производството по съображенията, поддържани от „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност.

По отношение на предявените насрещни искове за връщане на полученото с произход от Б.та имущество счита, че Б.та няма интерес от провеждането им, тъй като претендира да е обезпечен кредитор. Исковете били и неоснователен, тъй като „Н.Б.“ ЕООД не получило владението върху 6 от процесните закупени автомобили, съответно те не били станали част от неговия патримониум и нямало как да ги върне. Останалите движими вещи се намирали в занемарено техническо състояние и се наложило купувачът да извърши редица ремонтни дейности, за да бъдат приведени в състояние, годно за ползване по предназначение, които възлезли на около 280000 лева. Невярно било твърдението, че по договора, сключен с „Х.2.“ ЕООД насрещната престация била на значително по-ниска стойност от полученото, като стойността на автомобилите при придобиването им от „П.Л.“ АД била неотносима, тъй като през 2015 г. състоянието на камионите било изключително влошено.

Заявява, че предявява насрещен на насрещния иск за заплащане на сумата 25100 лева – част от вземане в общ размер 280000 лева, представляващо стойност на извършени подобрения, респ. предявява възражение за заплащане стойността на направените по отношение на автомобилите подобрения в размер на 280000 лева и до заплащането й от „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност заявява упражняване на акцесорно право на задържане.

Процесуално недопустимо е да се предявява иск, насрещен на вече предявен насрещен иск. ГПК не допуска подобно последващо съединяване на претенции – насрещен е само искът, предявен от ответника, но не и от първоначалния ищец. От друга страна искът за заплащане на подобрения, включително и под формата на предявено възражение за заплащането им, независимо, че същото е процесуално средство за защита срещу иска, е за парично вземане, което няма как да се разглежда по отношение на обявена в несъстоятелност Б. в настоящото производство. Вземането за подобрения следва да се предяви за удовлетворяване в производството по несъстоятелност.

„К.Т.Б.“ АД (н) не е депозирала допълнителна искова молба във връзка с насрещния иск.

В допълнителен отговор на първоначално предявената искова молба Б.та поддържа възраженията, изложени в отговора, без да излага допълнителни съображения.

Третото лице-помагач на ищеца - „Х.2.“ ЕООД, ЕИК *******, не изразява становище по исковете, предмет на производството.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят и с определение от 05.10.2017 г. за безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните, са отделени фактите, че на 13.08.2015 г. въз основа на сключени с „Х.2.“ ЕООД, ЕИК ******* два договора за покупко-продажба с нотариално удостоверени подписи, „Н.Б.“ ЕООД придобило правото на собственост върху 14 товарни автомобила марка Скания, модел П 380 ЦБ, влекач и полуремарке, като на 27.12.2012 г. между „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност и „П.Л.“ АД бил сключен договор за банков кредит в размер на 2570000 лева с цел покупка на Л.ови активи и отдаването им на Л. на „А.“ ЕАД, като падежът на задълженията на кредитополучателя бил 25.12.2015 г. и изпълнението им било обезпечено с договор за особен залог върху 31 броя товарни автомобили Скания, 1 полуремарке и 1 влекач, вписан в ЦРОЗ под №2013043000171, съответно на 07.08.2015 г. обезпеченият кредитор вписал пристъпване към изпълнение върху предмета на особения залог.