Решение № 338 от 13.03.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 3333/2024
- Вид
- Решение № 338
- Подписан
- 13.03.2025
- Състав
- Валя Цуцакова
Цитирани разпоредби
- чл.36 · Закон за адвокатурата
- чл. 74е, ал. 1 · Закон за насърчаване на заетостта
- чл. 74е, ал. 2 · Закон за насърчаване на заетостта
- чл. 81а, ал. 1 · Закон за насърчаване на заетостта
- чл. 107р · Кодекс на труда
- чл. 107р, ал. 4 · Кодекс на труда
- чл. 107р, ал. 7 · Кодекс на труда
- Параграф 1, т. 18 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 338 гр. Варна, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20243110203333 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано е по жалба, подадена от „Профф Интернешънъл” ЕООД, срещу наказателно постановление № 03-2400192/12.07.2024г., издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" – Варна, с което на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 5 000.00 лв., на основание чл. 81а, ал. 1 от Закон за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) за нарушение на чл. 74е, ал. 1 ЗНЗ вр.чл. 107р, ал. 7 от КТ.
С жалбата се изразява становище, че НП е незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и в противоречие с точната фактическа обстановка.визират се като нарушени нормите на чл.42т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57 ал.1т.5 и т.6 от ЗАНН, досежно описанието на нарушението от фактическа страна, приема се, че описаното в АУАН и НП нарушение е несъставомерно и не представлява административно нарушение, оспорва се изводът на АНО, че санкционираното дружество е следвало да има регистрация в Агенцията по заетостта, като се излагат аргументи в подкрепа на становището, че въз.дружество не се явява предприятие, осигуряващо временна работа, липсвал съществен елемент в трудовият договор, работата да се осъществява под ръководството и контрола на ползвателя, като се твърди че хотелът, стопанисван от „ИВОН ХОТЕЛС” ЕООД се явява единствено място на работа.В тази връзка се коментират изискванията на чл.107 р, ал.4 от КТ и се твърди че процесният трудов договор между работника и дружеството жалбоподател не е сключен при тези условия, в условията на евентуалност се излагат аргументи и за приложимост на нормата на чл.28 от ЗАНН и се иска отмяна на НП и присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно нормата на чл.36 от ЗА.
В съдебно заседание, при редовност на призоваването, въз.дружество се представлява от адв.Л., надлежно упълномощен и приет от съда.Процесуалният представител поддържа жалбата, а в хода на делото по същество моли въз основа на събраните доказателства и аргументите, изложени в жалбата, НП да бъде отменено, като 1 незаконосъобразно и да бъдат присъдени направените по делото разноски от жалбоподателя.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител – юрк. Х. , моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, като излага аргументи в подкрепа на становището за доказаност и съставомерност на приетото за установено нарушение, неприложимост на норчата на чл.28 от ЗАНН и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, с възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено следното:
От фактическа страна:
По силата на сключен на 22.04.2024 г. срочен трудов договор между „Профф Интернешънъл” ЕООД,като работодател и Л.В.А.- работник, между тях е възникнало трудово правоотношение, съгласно което последният заема длъжността "Рецепционист хотел", считано от 01.05.2024 г., с място на работа хотел „Вемра Бийч”, кк”Златни пясъци”, общ.Варна.
На 15.05.2024 г. служители на Д”ИТ”-Варна, сред които и св.Г., извършена проверка по работни места в хотел „Вемра Бийч”, находящ се в к.к. Златни пясъци, общ. Варна, обл.
Варна, стопанисван от „ ИВОН ХОТЕЛС” ЕООД , като по време на проверката било установено лицето Л.В.А. ЕГН ********** да извършва работа в полза на „ИВОН ХОТЕЛС" ЕООД. Съгласно декларираните данни от лицето Л.В.А. и събраните документи и сведения от „ПРОФФ-ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕООД и „ИВОН ХОТЕЛС ЕООД, било прието за установено, че Л.В.А. е изпратена от „ПРОФФ-ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕООД - предприятие което осигурява временна работа по смисъла на Параграф 1, т. 17 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, с кoeто дружество е в трудови правоотношения, да извършва работа в полза на „ИВОН ХОТЕЛС ЕООД, - предприятие ползвател по смисъла на Параграф 1, т. 18 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, като „рецепционист хотел" в хотел „Вемара Бийч", находящ се в к.к. Златни пясъци, общ. Варна, обл. Варна, под ръководството и контрола на „ИВОН ХОТЕЛС ЕООД.
При справка в публични регистър на Агенция по заетостта било установено, че предприятието „ПРОФФ-ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕООД с ЕИК 207660324 осигуряващо временна работа няма регистрация в Агенцията по заетостта за осъществяване на тази дейност.
Въз основа на горните констатации свидетелката Г. съставила срещу въз. дружество акт за установяване на административно нарушение , за това, че дружеството осъществява дейност като предприятие, което осигурява временна работа, по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на КТ, като е изпратило Л.В.А. да изпълнява длъжност "рецепционист хотел" в „ИВОН ХОТЕЛС ЕООД, без регистрация за такава дейност в АЗ, квалифицирано като нарушение на чл. 74е, ал. 1 ЗНЗ. вр.чл. 107р, ал. 7 КТ. Актът е съставен в присъствието и връчен на упълномощено от представляващият и управляващ дружеството лице, което го подписало без възражения. В законоустановения срок срещу него е постъпило писмено възражение, в което са изложени съображения идентични с тези в разглежданата жалба.
Тъй като видно от съдържанието на НП АНО приел тези възражения за неоснователни, въз основа на материалите по преписката на 12.07.2024 г. издал атакуваното НП, с което, при идентично описание на извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е осъществено, и посочване на правната му квалификация, на дружествотоработодател е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв., на основание чл. 81а, ал. 1 ЗНЗ.
Приетата фактическа обстановка еднопосочно и безпротиворечиво се установява от събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни – показанията на св. Г. и писмени – трудов договор,протокол за извършена проверка,пълномощно, частен 2 договор за предоставяне на развлекателни услуги, допълнителен анекс-споразумение и др.
Съдът напълно кредитира показанията на св.Г., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и искрени.
Съдът напълно кредитира и писмените доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви и взаимно се допълват.
От правна страна:
Атакуваното наказателно постановление е от категорията на обжалваемите. Жалба е депозирана в законоустановения преклузивен срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:
Актът и НП са издадени от компетентни органи , в предвидените от закона срокове.
Настоящият състав приема за основателно възражението, наведено в жалбата, че в АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения,досежно описанието на нарушението.
На първо място съдът намира, че не са посочени правно релевантните факти относно датата и мястото на извършване на деянието. Тези два елемента са съществени от обективната страна на нарушението и неконкретизирането им ограничава правото на защита на санкционираното лице. Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената от компетентните органи правна квалификация в акта и наказателно постановление не са съобразени с изискванията на чл. 42, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Непълно са описани обстоятелствата, при които се твърди, че е извършено нарушението, като не е посочено кога и за какъв срок дружеството-жалбоподател е изпратило работника си за временна работа в "предприятието ползвател". По този начин не е определен по безспорен начин предметът на повдигнатото административно-наказателно обвинение.
Съдът приема, че при тълкуване на трудовия договор с работника А. и частният договор за предоставяне на развлекателни услуги, сключен между санкционираното дружество и „ИВОН ХОТЕЛС” ЕООД, не може да се направи извод, че дружеството-жалбоподател е действало като предприятие, осигуряващо временна работа по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на КТ, а „ИВОН ХОТЕЛС ЕООД е било "предприятие ползвател" съгласно § 1, т. 18 от ДР на КТ, тъй като в сключения между тях договор липсва съществен елемент за възникването на такова правоотношение – работата да се изпълнява под ръководството и контрола на ползвателя. В раздел V., глава V от КТ са предвидени особени правила за сключване на вид срочен трудов договор, при който трудовото правоотношение възниква между работник и предприятие, осигуряващо временна работа, а условията на труд, ръководството и контролът върху трудовата дейност се осъществяват от "предприятие ползвател". За да се приеме, че един трудов договор е сключен по реда на чл. 107р от КТ следва да е уговорено, че работникът или служителят ще бъде изпратен за изпълнение на временна работа в друго предприятие, а срокът на действие на договора да е определен съгласно чл. 107р, ал. 4 КТ до завършване на определена работа или за заместване на работник или служител, който отсъства от работа. Именно необходимостта от осигуряването на временна заетост от предприятия, които следва да отговарят на определени в чл. 74е, ал. 2 ЗНЗ изисквания за управленска и финансова стабилност, налага въведения регистрационен режим за тази дейност в АЗ.От фактическа страна в АУАН и НП фигурира единствено правен извод, че Л.В.А. е изпратена от „ПРОФФ-ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕООД - предприятие което осигурява временна работа по смисъла на Параграф 1, т. 17 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, с кoeто дружество е в трудови правоотношения, да извършва работа в полза на „ИВОН ХОТЕЛС ЕООД, - предприятие ползвател по смисъла на Параграф 1, т. 18 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, като „рецепционист хотел" в хотел „Вемара Бийч", находящ се в к.к. Златни пясъци, общ. Варна, обл. Варна, под ръководството 3 и контрола на „ИВОН ХОТЕЛС ЕООД, но факти, касаещи съставомерните признаци на чл.
107р, ал. 4 КТ липсват.
Освен горното декларативно са посочени и датата и мястото на извършване на приетото за установено нарушение,, без посочването на конкретни факти, а трудовият договор с работника А. е бил подписан на 22.04.2024г. и то в гр.Горна Оряховица, още повече, че нормата на чл.107р, ал.7 вр.чл.104 р ал.4 от КТ , последната посочена като нарушена, касае датата на сключване на трудовият договор, а не датата, на която работникът би следвало да постъпи на работа, а факти за дата и място на сключване на договора липсват както в АУАТ, така и в НП.
Съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, НП следва да съдържа описание на нарушението, дата и място, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават.В този смисъл датата и мястото на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са съществени реквизити на НП и липсата им винаги обуС.я наличие на съществено процесуално нарушение..Недопустимо е факти, касаещи съставаморени признаци на нарушението да се установяват едва в с.з., тъй като същите императивно следва да фигурират както в АУАН, така и в НП, за да се гарантира правото на защита на нарушителя, поради което съдът споделя възраженията в тази насока.
Предвид констатираните съществени процесуални нарушения съдът не счита за нужно да коментира осъществен ли е състав на административно нарушение и приложима ли е нормата на чл.28 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в производствата пред районния страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски се дължат в полза на санкционираното дружество.Представени са доказателства за реално заплатени разноски в размер на 1200лв. и предвид фактическата и правна сложност на делото и размерът на наложеното административно наказание съдът намира, че в полза на жалбоподателя следва да бъде възложено изплащане на разноски за адвокатско възнаграждение именно в този размер, който не е прекомерен.
Разпечатката съдържа 31 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/039ed436-188f-43e1-8be3-a4d2be00bf15