Решение № 4707 от 26.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4707 гр. Варна, 26.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20253110108201 по описа за 2025 година

Производството е по иск с правно основание чл. 150 СК.

Образувано е по искова молба от И. И. Т., ЕГН **********, и К. И. Т., ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител В. Д. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, представлявани от адв. М. Ж., срещу И.

Д. Т., ЕГН **********, с която е предявен иск по чл. 150 СК за увеличение на присъдената с решение № 1543/20.05.2022 г. по гр. д. № 3023/2022 г. на Варненски районен съд издръжка от 177,50 лв. на 400 лв. месечно за всяко дете, считано от датата на подаване на исковата молба, платима до 5-то число на месеца по посочена банкова сметка, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска.

В исковата молба се излагат твърдения, че родителите са живели на съпружески начала и имат две непълнолетни деца – И., родена на 07.01.2013 г., понастоящем ученичка в 6 клас, и К., роден на 07.01.2016 г., понастоящем ученик в 3 клас, които живеят с майката. Излага се, че родителските права, режим на лични отношения и издръжка са уредени с решение № 1543/20.05.2022 г. по гр. д. № 3023/2022 г. на Варненски районен съд, с което на бащата е възложено задължението да заплаща издръжка в размер на 177,50 лв. месечно за всяко дете. Твърди се, че от момента на постановяване на 1 решението до настоящия момент икономическите условия са се влошили съществено, а минималната издръжка и необходимите разходи за деца на възраст 12 и 9 години са нараснали значително. Посочва се, че по данни на Националния статистически институт средните разходи на едно домакинство за дете на възраст 10-14 години са 632 лв. месечно, а за дете на възраст 6-9 години – 558 лв. месечно, като тези данни са към 2022 г. и към момента са още по-високи. Излага се, че майката работи в Окръжна прокуратура – Варна като съдебен деловодител с брутен доход около 2500 лв., а бащата работи като таксиметров шофьор към „Триумф". Твърди се, че разходите за униформи, училищен стол, учебни пособия, дрехи, обувки, училищни помагала, спортна екипировка, извънкласни занимания и други необходими разходи не се покриват от досегашната издръжка и от разполагаемите от майката средства, поради което се претендира увеличение на издръжката до размер от 400 лв. месечно за всяко дете.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който не оспорва задължението си за издръжка и че следва да участва съразмерно с майката в издръжката на децата, но счита претендирания размер от 400 лв. месечно за непосилен и прекомерен. Предлага размер от 350 лв. месечно за всяко дете с падеж 5-то число на месеца, платим по банков път. Твърди, че е превеждал по изпълнително дело суми над присъдената издръжка, които са останали натрупани по сметка на частния съдебен изпълнител. Моли през летния месец, когато децата са при него, да бъде освободен от конкретната месечна вноска. Сочи значителни лични разходи – квартира и комунални услуги над 1000 лв. месечно, служебни пътувания и разходи за автомобилни консумативи, здравословен проблем (жлъчен мехур), изискващ разходи, необходимост от по-голямо жилище и предстоящи семейни събития, както и грижи към своя баща. Оспорва, че разходи за подаръци и лични разходи на майката (велосипед, тротинетка, смарт часовник) следва да тежат на издръжката.

В откритото съдебно заседание на 28.11.2025 г. ищците, представлявани от адв. М. Ж., поддържат исковата молба, но заявяват, че са постигнали споразумение с ответната страна относно размера на дължимата издръжка и изрично заявяват: „Постигнахме споразумение с ответната страна, касателно размерът на дължимата издръжка. Отказваме се от претенцията за над 350 лева до 400 лева."

2

Ответникът, явил се лично в съдебно заседание, заявява изрично, че е съгласен да заплащам издръжка в размер на 350 лева, считано от датата на исковата молба. Признава иска за визираната сума.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, приема от фактическа и правна страна следното:

От удостоверенията за раждане се установява, че ищците И. И. Т., ЕГН **********, и К. И. Т., ЕГН **********, са родени съответно на 07.01.2013 г. и на 07.01.2016 г. и са деца на В. Д. М. и на ответника И. Д. Т..

От приобщеното по делото решение № 1543/20.05.2022 г. по гр. д. № 3023/2022 г. на Варненски районен съд е видно, че с влязло в сила съдебно решение на бащата И. Д. Т. е възложено задължението да заплаща месечна издръжка в размер на 177,50 лв. за всяко от двете деца – И. и К..

Предявеният иск е с правно основание чл. 150 СК, според който всеки от родителите може да иска изменение на определената с решение издръжка, ако са настъпили трайни изменения в обстоятелствата. За уважаване на иска по чл. 150 СК е необходимо да се установи: настъпване на трайни изменения в обстоятелствата, съществували към момента на постановяване на решението, с което е определена издръжката; тези изменения да са от значение за размера на издръжката и да засягат нуждите на детето или възможностите на родителите; както и необходимостта от ново съответствие между дължимата издръжка и променените обстоятелства.

В настоящия случай съдът съобразява направеното от ответника категорично и безусловно съдебно признание на иска до размер от 350 лв. месечно за всяко дете.

Съгласно разпоредбата на чл. 175 ГПК признаването на иска от ответника е изявление, с което той признава изцяло или отчасти фактите, на които ищецът основава своите искания. Признаването на иска е доказателство с облекчена доказателствена сила, което освобождава съда от задължението да извършва преценка на събраните по делото доказателства относно признатите факти, тъй като същите се смятат за установени между страните.

В настоящото производство ответникът изрично, категорично и безусловно е признал иска до размер от 350 лв. месечно за всяко дете, считано от датата на исковата молба, като е заявил: Това признание обхваща не само 3 размера на дължимата издръжка, но и всички фактически обстоятелства, от които произтича необходимостта от увеличение на издръжката – променените икономически условия, нарасналите потребности на децата, увеличените разходи за тяхното отглеждане, обучение и издръжка, както и възможностите на ответника да заплаща издръжка в този размер.

При така направеното категорично и безусловно признание на иска до размер от 350 лв. месечно за всяко дете, съдът намира, че са налице основанията на чл. 150 СК за изменение на присъдената с решение № 1543/20.05.2022 г. по гр. д. № 3023/2022 г. на Варненски районен съд издръжка от 177,50 лв. на 350 лв. месечно за всяко дете, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.06.2025 г.

По отношение на претенцията за увеличение на издръжката над 350 лв. до заявения в исковата молба размер от 400 лв. месечно за всяко дете – съдът съобразява, че в откритото съдебно заседание процесуалният представител на ищците адв. М. Ж. изрично е заявил отказ от претенцията за над 350 лева до 400 лева.

При така направения отказ от иска за горницата над 350 лв. до 400 лв., на основание чл. 232, ал. 2 ГПК производството по тази част следва да бъде прекратено. Предвид горното, искът по чл. 150 СК за увеличение на издръжката от 177,50 лв. на 350 лв. месечно за всяко дете е основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло, а искът за увеличение на издръжката над 350 лв. до 400 лв. месечно за всяко дете следва да бъде прекратен.

По отношение на дължимата държавна такса – на основание чл. 7, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, върху присъдената издръжка се събира държавна такса в размер на 2% върху тригодишните падежи на месечната издръжка. При увеличение на издръжката с 172,50 лв. месечно за всяко дете (350 лв. - 177,50 лв. = 172,50 лв.), тригодишните падежи за едно дете възлизат на 6 210 лв. (172,50 лв. х 36 месеца), а за двете деца – на 12 420 лв. (6 210 лв. х 2). Дължимата държавна такса е в размер на 248,40 лв. (12 420 лв. х 2%), която следва да бъде възложена в тежест на ответника.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

4

ПРЕКРАТЯВА производството по иска по чл. 150 СК за увеличение на издръжката над 350 (триста и петдесет) лева до заявения размер от 400 (четиристотин) лева месечно за децата И. И. Т., ЕГН **********, и К. И. Т., ЕГН **********, поради оттеглянето им, на основание чл. 232 от ГПК.

ИЗМЕНЯ решение № 1543/20.05.2022 г. по гр. д. № 3023/2022 г. на Варненски районен съд в частта относно размера на издръжката, както следва:

УВЕЛИЧАВА присъдената с решение № 1543/20.05.2022 г. по гр. д. № 3023/2022 г. на Варненски районен съд издръжка от 177,50 (сто седемдесет и седем лева и петдесет стотинки) лева на 350 (триста и петдесет) лева месечно за детето И. И. Т., ЕГН **********, която И. Д. Т., ЕГН **********, дължи, считано от 20.06.2025 г. – датата на подаване на исковата молба, до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на друга законова причина за прекратяване на издръжката, платима до 5-то (пето) число на месеца, за който се дължи, по банкова сметка ****, с титуляр В. Д. М., ЕГН **********, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена месечна вноска от падежа до окончателното изплащане.

УВЕЛИЧАВА присъдената с решение № 1543/20.05.2022 г. по гр. д. № 3023/2022 г. на Варненски районен съд издръжка от 177,50 (сто седемдесет и седем лева и петдесет стотинки) лева на 350 (триста и петдесет) лева месечно за детето К. И. Т., ЕГН **********, която И. Д. Т., ЕГН **********, дължи, считано от 20.06.2025 г. – датата на подаване на исковата молба, до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на друга законова причина за прекратяване на издръжката, платима до 5-то (пето) число на месеца, за който се дължи, по банкова сметка ****, с титуляр В. Д. М., ЕГН **********, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена месечна вноска от падежа до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА И. Д. Т., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 248,40 (двеста четиридесет и осем лева и четиридесет стотинки) лева, на основание чл. 7, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

5

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6