Решение № 5 от 17.01.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Пловдив, 17.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Васил Ст. Гатов

Милена Б. Рангелова при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Ив. Г. Д.Ив. Г. Д. като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215000600439 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на гл. 21 НПК.

С присъда № 260018/16.02.2021 г. по НОХД № 1094/2019 г., Пловдивският окръжен съд е ПРИЗНАЛ подс. С. М. Б., със снета по делото самоличност, з а ВИНОВЕН в това, че на 21.03.2018 г. в с. Н., обл. П., в съучастие, като съизвършител с обв. М. С. Б., умишлено е умъртвил В.И.М., като смъртта е настъпила по особено мъчителен начин за убития М. и деянието е извършено с особена жестокост, поради което и на основание чл.

116 ал.1 т.6 предл. 2-ро и 3-то, вр. чл. 115 вр. чл. 20 ал.2, вр. ал. 1 от НК вр. ч л . 54 от НК го е ОСЪДИЛ на ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

1

На основание чл. 57, ал.1, т. 2, б. А от ЗИНЗС е постановил подс. С. М.

Б., да изтърпи така наложеното му наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ режим.

На основание чл. 59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК е ПРИСПАДНАЛ времето, през което същият е бил задържан по НПК, ЗМВР и с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 26.03.2018 г. до влизане на присъдата в сила, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

Със същата присъда съдът е ПРИЗНАЛ подс. М. С. Б. , със снета по делото самоличност, за ВИНОВЕН в това, че на 21.03.2018 г. в с. Н., обл. П., в съучастие, като съизвършител с подс. С. М. Б., умишлено е умъртвил В.И.М., като смъртта е настъпила по особено мъчителен начин за убития М. и деянието е извършено с особена жестокост, поради което и на основание чл.

116 ал.1 т.6 предл. 2-ро и 3-то, вр. чл. 115 вр. чл. 20 ал.2, вр. ал. 1 от НК вр. чл. 54 от НК го е ОСЪДИЛ на ШЕСТНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 57, ал.1, т. 2, б. А от ЗИНЗС е постановил подс. М. С.

Б. да изтърпи така наложеното му наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ режим.

На основание чл. 59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК е приспаднал от така наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на подс. М. С. Б. времето, през което същият е бил задържан по НПК, ЗМВР и с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано 26.03.2018 г. до влизане на присъдата в сила, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

Със същата присъда съдът се е произнесъл по направените по делото разноски и приложените веществени доказателства.

Недоволни от така постановената присъда са останали подсъдимите, които чрез своите защитници са я обжалвали.

Подсъдимият С.Б. иска присъдата да бъде отменена и той признат за невинен и оправдан.

Подсъдимият М.Б. иска деянието, по което е признат за виновен да бъде 2 преквалифицирано по чл. 115 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 НК.

Присъдата е обжалвана от частните обвинители, чрез техния повереник с искане на подс. С.Б. да бъда наложено наказание ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР БЕЗ ЗАМЯНА, а на подс. М.Б. ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР.

Прокурорът даде заключение, че жалбите на подсъдимите са неоснователни, а жалбата на частните обвинители е основателна.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБИТЕ НА ПОДСЪДИМИТЕ СА НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ЖАЛБАТА НА ЧАСТНИТЕ ОБВИНИТЕЛИ Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови атакуваната присъда, Пловдивският окръжен съд е приел за безспорно установено, че подс. С.Б. е баща на подс. М. Б.. След 2011 г. те заживели трайно в с. Н., П. област.

Подсъдимият С.Б. още през 2008 г. се запознал с бащата на св. И.Д., който стопанисвал наето от общината заведение, намиращо се на изхода на селото в посока гр. С. на ул.“Р.“ № *, което следвало да бъде ремонтирано.

Той преценил, че може да се заеме със строителната дейност в обекта и сключил договор за ремонт на заведението. След ремонта и преустройството на заведението св. И.Д. поела управлението на обекта, а една от работничките в него - св. М.Х., станала управител. Междувременно вече развелият се подсъдим заживял със св. И.Д. в нейното жилище.

Постепенно взаимоотношенията между подс. С.Б. и св. М.Х. прераснали в интимност и двамата заедно заживели в жилището на св. И.Д., която не била доволна, но не се възпротивила. Поради здравословни проблеми, през 2013 г., св. И.Д. оставила надзора на обекта на св. М.Х. за повече от година. Последвали усложнения с придобиване правото на 3 стопанисване на този общински имот. Той бил обявен на търг и се наложило двете свидетелки да направят съдружие и спечелят наддаването за обекта за срок от 10 години. Междувременно подс. С.Б., макар че бил наел под наем бившите бунгала с басейн на „С.“, продължавал да преследва интереса си към същия търговски обект.

Свидетелката М.Х. и подс. С.Б. предприели действия, за да принудят св. И.Д. да се откаже от участието си в стопанисването на този обект. Макар и да живеели в нейната къща, те започнали да се държат хладно и в един момент, през лятото на 2014 г., заведението изгоряло. Използвайки отношенията си, които бил създал със св. М.Х., подсъдимият я накарал да закупи фирма “М.“ ООД, с която да участва на търг, за предоставяне правото на ползване на въпросния терен, върху който да бъде изградено ново заведение. Проведения търг бил спечелен от фирмата на свидетелката, след което са изготвени и строителни книжа на името на същото дружество.

В началото на 2016 г. в селото пристигнал подс. М.Б., който бил извикан от баща си, за да работи заедно със св. М.Х. в едно заведение в центъра на Н., което междувременно било наето от подс. С.Б.. Отношенията на този подсъдим със св. М.Х. се влошили и той заживял вече със св. М.П..

Свидетелката М.Х. напуснала селото, загубвайки интерес към спечеления на търг търговски обект и неговото ново изграждане. Поради тези обстоятелства подс. С.Б. я накарал да прехвърли фирмата на сина му – подс. М.Б.. След като вече имал право на владение върху имота и документи за строеж, подс. С.Б. започнал да търси средства за финансиране на бъдещото строителство на заведението.

През лятото на 2017 г. в Н. пристигнал пострадалият В. М. от гр. С..

Той приключил с работата си в заведение в гр. Б., от което имал останало оборудване и търсил да наеме нов обект. Харесало му местоположението на селото и чрез общи познати се свързал с подс. С.Б.. Двамата решили съвместно да изградят въпросното заведение, в което в последствие да се извършва стопанска дейност като ресторант. Основната част от финансирането на проекта следвало да се осигури от В. М., а подс. С.Б. да участва с уменията си в строителната дейност.

По повод съвместния проект била учредена фирма носеща част от инициалите на пострадалия и подс. М.Б. - “В.“ ООД, като за управител на 4 фирмата бил определен В. М.. От своя страна подс. М.Б. издал пълномощно на баща си, който по този начин и от негово име да извършва всякакви необходими действия в обекта. В тази новоучредена фирма на практика се вляла и придобитата от св. М.Х. фирма, на чието име бил договора за наем на терена и разрешителните за извършването на бъдещия строеж върху него.

В. М. започнал да изпраща или да носи лично пари на подс. С.Б. за предприемане на съответните дейности по строителството на обекта. По този начин е извършен грубият строеж на обекта, в който имало обособен ресторант, както и магазинна част. Магазинът бил оборудван с предимство, за да се изкарват някакви приходи. В него се продавали стоки осигурени и изпратени предимно от пострадалия. Подсъдимият С.Б. се занимавал с организацията на продължаващите строителни дейности в другата ресторантска част на обекта. Освен това търсел персонал за работа в магазина и за кратко време били наети няколко души, освен подс. М.Б..

През февруари 2018 г. като продавач в обекта била наета св. В.П., която била сестра на съпругата на св. Т.К.. Работното време на магазина било от 9 ч. до към 21 ч. и в него се продавали млечни и месни произведения, които доставял В. М..

Свидетелят Т.К. първоначално започнал да помага на св. В.П., която единствено се занимавала с продажбите. В последствие, за кратък период от време, той започнал също като нея да продава стока и всяка вечер получавал възнаграждението си от подс. С.Б., който взимал пари от оборота и му плащал. Счетоводството се водело на една тетрадка, в която основно св. В.П. описвала вида и количеството на получената стока, а В. М. проверявал отчетността в тетрадката. По този повод веднъж между тях възникнал конфликт, а не след дълго двамата напуснали.

В този период св. К.Л. се установил в Н.. Той се запознал се с подс.

М.Б., който му предложил да започне работа като продавач. В съботния ден на 17.03.2018 г. свидетелят започнал работа и бил на смяна до 20 ч. През цялото време и на следващия ден до него бил подс. М.Б., който записвал продажбите. В магазина често идвал и пострадалият В. М., който проверявал отчетността и сметките. Сутринта на неделния ден св. К.Л. видял, че има поставена камера, над преходната врата, отделяща магазинната част от съседното голямо помещение, което се ползвало за склад. В него имало излят 5 циментов под и в момента се сушали суджуци за продажба. Подсъдимият М.Б. обяснил, че камерата я монтирал В. М., но тя била само за респект срещу крадци и не работела.

Междувременно В. М. споделял, че отношенията му с подсъдимите се влошили, понеже го крадели. В разговор с него св. И.Д. го предупредила да внимава за коректността на съдружника си подс. С.Б., на което първоначално пострадалият не обръщал внимание. През лятото на 2017 г. по повод на това, че подс. С.Б. помолил св. С.К. да се обади по телефона на пострадалия и му каже, че уж във връзка с изграждането на заведението и „извършена“ от К. работа му се дължали 180 лева, които после той да ги предаде на подсъдимия. Свидетелят се обадил по телефона на пострадалия, съобщил за парите, които търси за „свършената от него работа“ и получил отговор за незабавната готовност на В. М., да му преведе парите. След този разговор свидетелят се разкаял и признал истината. По-късно двамата се срещнали и В. М. заявил на св. Т. К., че подс. С.Б. краде от парите, които той му дава за строителството. Споменал му, че дал вече над 40 000 лв., а св. Т. К. изказал недоброто си мнение за подс. С.Б. и го посъветвал да не работи с подсъдимите. Тези опасения пострадалият доверил по различни поводи на св.

Д. Б., св. Р.Б. и св. В.О..

По този повод решил да инсталира видеонаблюдение в обекта. През февруари 2018 г. потърсил съдействието на св. Ю.Н. и го помолил да му намери видеокамера. След като камерата пристигнала, на 13 или 14 март, двамата се срещнали в жилището на В. М., където св. Ю.Н. обяснил как да се работи с нея.

На 15.03.2018 г. пострадалият пристигнал с личния си лек автомобил „Х.-А.“ с * № **** в с. Н. и монтирал камерата вътре в заведението на стената и до входната врата, водеща към помещението, ползвано за склад. На подс. М.Б., който бил по това време на смяна в магазина казал, че камерата не е истинска и я слага за да се респектират клиентите. Пред по-приближени до него свидетели от селото обаче доверил действителните си намерения да сложи камерата и дори им показвал наблюдение на обекта през мобилния си телефон в реално време.

На 19.03.2018 г. В. М. дошъл с колата си в с. Н. вечерта и както 6 обикновено се настанил в стаите за гости на П.Л. на ул. “О.“ № *. След това той отишъл в ресторанта на св. Д.Б. и св. Ф.Б., където вечерял и показал как функционира камерата и видео наблюдението в магазина.

На следващия ден сутринта посетил магазина, където на смяна работил подс. М.Б. и започнал да описва стоковата наличност. В магазина се извършвало частично преустройство, като двамата подсъдими променили мястото на плота за продажба на стоки от магазина на клиентите и стоял при тях до вечерта. След това отишъл да вечеря при семейство Б. и си тръгнал към 21.00 ч., с уговорката, че на следващата вечер - 21.03.2018 г., пак да се видят, но в по-голяма компания в ресторант „Д.“. След това отишъл в обекта, където поради липсата на друг човек застъпил да работи нощна смяна, сменяйки от дневна смяна подс. М.Б..

Разпечатката съдържа 50 от 413 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/039e7ad2-9563-418b-9247-22d755147dff