Решение № 4516 от 26.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4516 гр. София, 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Диляна Господинова

Елена Св. Шипковенска като разгледа докладваното от Нели Алексиева Въззивно гражданско дело № 20241100507247 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника В. П. Г. срещу действията на ЧСИ Н.М., по изп. дело № 201484104122822, изразяващи се в насочване на изпълнението върху собствения на длъжника недвижим имот, представляващ ателие /преустроени тавански помещения с №№ 1, 2 и 3/, находящо се в таванския етаж на външната масивна жилищна сграда, находяща се в гр.

София, ул. „****, с площ от 62 кв. м., състоящо се от едно работно помещение, баня с тоалетна и една тераса, което имущество длъжникът смята за несеквестируемо. Поддържа, че този имот е единствено за него и семейството му семейно жилище, което се използва за задоволяване на жилищните им нужди, поради което неправилно съдебният изпълнител е оставил без уважение направеното възражение за несеквестируемост на имота, с мотива, че имотът не отговаря на даденото с допълнителните разпоредби на ЗУТ определение за жилище. Иска от съда да отмени действията на съдебния изпълнител, представляващи принудително изпълнение върху гореописания несеквестируем имот.

Препис от жалбата е връчен на взискателя „Х.а.Б.“ ЕООД, като в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е подаден отговор, с който се излагат доводи за 1 неоснователност на жалбата.

Препис от жалбата е връчен на взискателите М.П.М., С.П.М., А. П.а М. и „Обединена българска банка“ АД, като същите не подават възражения по нея в законоустановения срок.

Съдебният изпълнител Н.М. е изготвил мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, със становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнително дело е образувано по молба на „Х.а.Б.“ ЕООД /с предишно наименование „Хипо алпе-адриа-аутолизинг“ ООД/ от 28.11.2014 г., въз основа на изпълнителен лист от 06.11.2013 г. на районен съд – Ботевград, по гр. д. № 1444/2013 г. С този изпълнителен лист В. П. Г. е осъден да плати на кредитора сумата от 16217.88 евро главница, ведно със законната лихва върху главницата от 05.11.2013 г. до окончателното плащане, както и направените разноски от 1401.58 лева.

На 05.05.2016 г. и 08.06.2016 г., на основание чл. 456 от ГПК, като взискатели по делото са присъединени, съответно М.П.М., С.П.М., и А. П.а М., за дължимите суми, съгласно удостоверение от 18.03.2016 г. на ЧСИ М.П., по изпълнително дело № 20108510400082, а именно: 38806.52 лв. главница, ведно със законна лихва от 19.03.2016 г. до окончателното погасяване на задължението и 12416.72 лв. натрупана законна лихва върху главницата за периода от 03.10.2011 г. до 18.03.2016 г. и „Обединена българска банка“ АД, ЕИК **** за дължимите суми съгласно удостоверение от 16.03.2016 г. на ЧСИ Р.М., по изпълнително дело No 20157900400509, а именно: 290738.73 лв. главница, ведно със законна лихва от 04.04.2014 г. до окончателното погасяване на задължението; 23260.49 лв. наказателни лихви и разноски от 12623.53 лв.

На 30.01.2019 г., са присъединени за събиране, на основание чл. 456 от ГПК, и вземания на „Х.а.Б.“ ЕООД, присъдени с изпълнителен лист 05.09.2009 г., издаден от СРС, по гр. д. № 13831/2009 г.

По искане на първоначалния взискател изпълнението е насочено върху собствения на длъжника недвижим имот, представляващ ателие /преустроени тавански помещения с №№ 1, 2 и 3/, находящо се в таванския етаж на външната масивна жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул.

„****, с площ от 62 кв. м., състоящо се от едно работно помещение, баня с 2 тоалетна и една тераса. На 12.05.2015 г. е наложена възбрана върху имота.

Обжалваното насочване на изпълнението върху гореописания имот е свързано с насрочения с разпореждане от 22.04.2024 г. опис на имота. С молба от 10.05.2024 г. длъжникът е поискал от съдебния изпълнител да отмени така насрочения опис, с довода, че това е е единствено негово жилище, поради което имотът се явява несеквестируем по смисъла на чл. 444, т. 7 от ГПК. Това негово искане е оставено без уважение на 13.05.2024 г.

Несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за тяхното осребряване. Налагането на запор/възбрана върху тях обаче е допустимо, тъй като запорът/възбраната ги задържа в патримониума на длъжника – налагането на запор или възбрана върху вещи не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава. Принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект с налагането на запор или възбрана върху този обект. Запорът и възбраната, като изпълнителни действия не подлежат на обжалване. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост /пълна или частична/ на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия – запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на тези действия не е допустимо. Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това.

В случая длъжникът се е възползвал от правото си да обжалва насочването на изпълнението върху имот, който счита за несеквестируем.

Несеквистируемостта е уредена като изключение, съобразно чл. 444, чл. 446 и чл. 446а от ГПК /само в изрично предвидените в закон случаи /, защото принципът, установен в чл. 133 от ЗЗД и чл. 442 от ГПК е, че длъжникът отговаря за своите задължения с цялото си имущество. Въведената 3 изрична забрана да се насочва изпълнението върху определени права на длъжника е свързана със защита на обществения интерес да се запазят определени имуществени права, които са необходими з а нормалното съществуване на длъжника и неговото семейство. Във всички предвидени случаи на несеквестируемост законът има за цел длъжникът и неговото семейство да разполагат с една определена част от вещите и вземанията си, която задоволява основните човешки потребности.

Посочените изрично в чл. 444 вещи на длъжника са напълно или частично несеквестируеми. Съгласно разпоредбата на чл. 444, т. 7 от ГПК, изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно нямат друго жилище, независимо от това дали длъжникът живее в него. Така въведеното изключение от общия принцип, че цялото имущество на длъжника служи за удовлетворение на кредиторите му, следва да се прилага стриктно и не подлежи на разширително тълкуване. Затова в настоящия случай следва да бъде даден отговор отговаря ли имотът, върху който е насочено изпълнението по процесното изпълнителни дело, на горепосочените изисквания. В дадената в §5, т. 30 от ДР на ЗУТ легална дефиниция, „жилището“ е определено като съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Съгласно чл. 108, ал. 1 и чл. 110 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони /обн. ДВ, бр. 3 от 2004 г./, жилището се проектира като група от функционално и пространствено обединени помещения и отворени покрити и открити пространства, които трябва да задоволяват жилищните нужди на определен брой обитатели, като всяко жилище трябва да има наймалко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и най-малко едно складово помещение във или извън жилището. Така вложеното съдържание в понятието „жилище“ предполага, че за да се приеме, че е налице предвиденото в чл. 444, т. 7 от ГПК изключение, то недвижимият имот следва да съответства обективно на предвидените в нормативните актове строително-технически норми и характеристики, позволяващи той да задоволи пълноценно жилищните нужди на обитаващите го лица, а не само фактически да се ползва за задоволяване на такива нужди. В случая имотът, върху които е насочено изпълнението има характер на „ателие“, като ЗУТ и 4

Наредба № 7 въвеждат разграничение между устройствения статут на жилището и ателието, както и на строително-техническите характеристики, на които следва да отговоря всеки един от тези два обекта на правото на собственост. От съдържащото се описание в нотариалния акт, легитимиращ длъжника като собственик на имота, е видно, че по отношение на процесното ателие липсва един от основните елементи на жилището /чл. 40, ал. 1 от ЗУТ/, а именно кухня или кухненски бокс. Длъжникът не доказа и да е извършена промяна на предназначението на процесния обект, съгласно предвидения в чл.

147а от ЗУТ ред за това.

Предвид изложеното, следва да се приеме, че процесното ателие не представлява жилище по смисъла на чл. 444, т. 7 от ГПК и по отношение на него не е приложима установеното в закона изключение от общия принцип по в чл. 133 от ЗЗД и чл. 442 от ГПК.

Предвид изложеното, Съдът намира, че процесното ателие не е несеквестируемо и съдебният изпълнител може да насочи принудителното изпълнение върху същото. Затова жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, Съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника В. П. Г. срещу действията на ЧСИ Н.М., по изп. дело № 201484104122822, изразяващи се в насочване на изпълнението върху собствения на длъжника недвижим имот, представляващ ателие /преустроени тавански помещения с №№ 1, 2 и 3/, находящо се в таванския етаж на външната масивна жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. „****, с площ от 62 кв. м., състоящо се от едно работно помещение, баня с тоалетна и една тераса, което имущество Г. смята за несеквестируемо.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6