Решение № 69 от 11.05.2022, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 70/2022
- Вид
- Решение № 69
- Подписан
- 11.05.2022
- В сила
- 17.06.2022
- Състав
- Анелия Маринова Йорданова, Атанас Дечков Христов, Петър Милков Милев
Други актове по делото
- Протокол № 106 от 19.04.2022 · Анелия Маринова Йорданова, Атанас Дечков Христов, Петър Милков Милев
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 587 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 587, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 587, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 108 · Закон за собствеността
- чл. 31, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 68, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 69 гр. Разград, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Анелия М. Йорданова
Членове:
Атанас Д. Христов
Петър М. Милев при участието на секретаря Небенур Р. Хасан като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело № 20223300500070 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 260155 от 13.12.2021г. постановено по гражданско дело № 730 по описа за 2020 година на РС – Исперих, съдът е постановил следното:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ИСМ. С. М. от село Подайва, област Разградска, ***, Х. С. М. от село Подайва, област Разградска, ул. М.
№ 1, М. С. М. от село Подайва, област Разградска, *** и Я. М. И. от село Ножарово, област Разградска, *** против Ф. Х. М. от село Подайва, област Разградска, ***, Ш. С. М. от село Тодорово, област Разградска, ***, Ф. Х. М. от село Лъвино, област Разградска, ул. О.
№ 15, иск по чл.108 от Закона за собствеността съдът да приеме за установено, че са собственици на 6/15 ид.части съответно за първите трима по 1/ 15 ид.част и за четвъртия ищец 1/ 5 ид.част от следният недвижим имот : Поземлен имот с начин на трайно ползване – дворно място находящо се в строителните граници на село Подайва, община Исперих, област Разградска, ул.”Г.М.” за който по ЗРП на селото одобрен със заповед № 453/ 14.07.1982г. на Кмета на Община Исперих е отреден имот № 1.344 в квартал 44, с площ от 2.037 дка, с начин на ползване – индивидуално застрояване, от който поземлен имот е образуван УПИ № VII с площ от 935.00 кв.м., отреден за жилищно застрояване и който включва и придаваемо място № VI в квартал 44 с площ от 385.00 кв.м. – неуредено, при граници и 1 съседи на дворното място : имот № I-345, двор, улица, имот № 1.343, както и ответниците да бъдат осъдени да отстъпят собствеността и предадат владението над посочения имот, както и да се отменят издадените в полза на ответниците нотариални актове за собственост
КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ИСМ. С. М., ЕГН - **********, Х. С. М., ЕГН - **********, М. С. М., ЕГН – ********** и Я. М. И., ЕГН – **********
ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Ф. Х. М., Ш. С. М. и Ф.
Х. М. за разноски по делото сумата
1500.00 /хиляда и петстотин лева/ представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Недоволни от това решение, останали ищците ИСМ. С. М., Х. С. М., М. С. М. и Я. М. ИСМ., които го обжалват, чрез пълномощника си адвокат И.К. от АК - Разград. Намират в решението за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Молят същото да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение, с което исковите им претенции бъдат уважени изцяло, ведно с всички законни последици. Сочат, че по делото безспорно е доказано, че ищците притежават претендираните идеални части от процесния имот, както и че ответниците владеят имота без основание. При условие на евентуалност – в случай че съдът приеме, че ответниците не владеят имота, то съдът молят съда да постанови установителен диспозитив, че ищците са собственици на имота при претендираните квоти, а с отделен диспозитив да отхъври искането за предаване на владението върху имота. Претендират разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещните по жалбата страни - Ф. Х.
М., Ш. С. М. и Ф. Х. М., чрез пълномощника си адвокат Е.К. от СсАК, депозира отговор на жалбата. Намират жалбата за неоснователна и молят решението да бъде потвърдено. Излагат подробни съображения. Претендират разноски.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, въззивниците не се явяват. Явява се пълномощникът им адвокат И.К. от АК – Разград, който поддържа жалбата и излага подробни съображения.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, въззивамите не се явяват и не изпращат представител. Пълномощникът им адвокат Е.К. от АК – Силистра, депозира писмена молба, с която моли делото да бъде разгледано в нейно отстътвие, поддържа отговора на жалбата и излага подробни съображения.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал.
1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба е частично основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на 2 случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. По отношение правилността на решението в обжалваната част с оглед конкретните оплаквания във въззивната жалба съдът приема следното от фактическа страна:
Предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС вр. чл. 537, ал. 2 ГПК.
В исковата молба ищците ИСМ. С. М., Х. С. М., М. С. М. и Я. М. И. твърдят, че са собственици н а общо 6/15 ид. части, съответно за първите трима по 1/ 15 ид.част и за четвъртия ищец 3/15 ид.част от процесния имот.
Ищците притежавали посочените по-горе идеални части по наследство от дядо им М. М.Ю.. Имота се обработвал от дядо им Ю. приживе, а след това от неговите наследници. През 1994г. всички наследници се събрали и общо решили имота да се обработва от единия от наследниците - ищеца М. С. М., като обработването се е извършвало в полза на всеки един от наследниците.
Ответниците от 1989г. трайно живеели в Република Турция. Никога между наследниците не било имало спорове, че някой от тях владее имота за себе си.
М.М. обработвал имота до месец август 2020г., когато ищците случайно разбрали, че първия ответник се е снабдил с нотариален акт за собственост над целият имот по давностно владение. На 14.08.2020г. първите двама ответници - съпрузи са сключили с третия ответника договор за дарание на 1357/2037 ид.части от подробно описания недвижим имот, чрез нотариален акт за дарение. Ищците след като разбрали, че ответниците са се снабдили с въпросните нотариални актове освободили имота и същия в момента се владеел от ответниците, които твърдели че са еднолични собственици.
Ищците сочат, че имота винаги е бил владян за всички наследници. Никой не е упражнявал самостоятелна фактическа власт и не е демонстрирал по отношение на останалите намерение за своене на вещта. Дворното място и идеалните части никога не били придобивани въз основа на давностно владение от първите двама ответници, които трайно живеели в чужбина.
Предвид изложеното се моли за признаване за установено по отоншение на ответниците, че всеки един от първите трима ищци е собственик на по 1/15 ид. част, а четвъртия ищец е собственик на 3/15 ид. част от гореописания имот, както и за осъждане на ответниците да предадат владението върху имотите в съответните идеални части и за отмяна на основание чл. 537, ал. 2 ГПК на гореописаните констативен нотариален акт и нотариалния акт за дарение на имота. Претендират разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от тримата 3 ответници, чрез адвокат Е.К.. Намират исковата пратенция за допустима, но неоснователна. Молят исковата претенция да бъде отхвърлена и да им бъдат присъдени направените по делото разноски. Твърдят, че имотът е бил владян от техния баща и той го е придобил по давност. Оспорват фактическата обстановка изложна в исковата молба. Твърдението, че ищеца М. обработвал имота със съгласието на всички наследници не отговаряло на истината.
Всички знаели, че имата е на бащата на първия и третия от ответниците и за да не пустеел имота ответниците го предоставили на ищеца да го ползва. Твърдят на следващо място, че техния баща Х.М.М. е владял имота до смъртта си.
Затова и имота бил записан по разписен лист от 1982г. на наследниците на А.И.В., като другите му имена са Х.М.М. /л. 34 РС/ . Всички ищци винаги били знаели, че имота бил на ответниците.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото е безспорно установено, че страните по делото, без втория ответник, са наследници на М.
М.Ю., б.ж. на село Подайва, област Разградска, починал на 12.11.1975 година.
Видно от Удостоверение за наследници /л. 8-9 РС/, е, че същияте имал съпруга и 5 деца. Няма спор между страните, че съпругата му, която починала на 02.02.1990г., е майка на тези деца. Ищецът Я. М. И. е син на Ю.. Другите трима ищци са деца на С.И.В./С.М.М., поч. на 15.01.1986г. - друг син на общия наследодател М. М.Ю.. Ответниците Ф. Х. М. и Ф. Х. М., заедно със сестра си А.Х.Р. /последната не е страна по делото/ са деца на
А.И.В./Х.М.М., също починал - друг син на общия наследодател М. М.Ю..
Втория ответник - Ш. С. М. е съпруга на ответника Ф. Х. М..
Приживе наследодателят М. М.Ю. притежавал имот в землището на село Подайва с номер 262 в плана от 1935г. в кв.26, като от имота бил образуван парцел VI /видно от данните по Разписен лист на стр.16 РС/. По разписен лист от 1982г. имотът се индивидуализира като номер в плана 344, попадащ в кв.44, като от имота е образуван партиден номер VII. /лист 28 от дело РС/. Във втория разписен лист като собственик е посочен бащата на първия и третия ответник – Х.М.М./А.И.В., но е посочен и бащата на първите трима ищци – С.И.В., а над тях са написани имената „М.М.“ – съвпадащи с имената на общия наследодател.
Прието е неоспорено Удостоверение от община Исперих за идентичност на описаните в двата разписни листа имоти /л. 35 РС/.
С Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 2, том III, рег.
№ 3790, дело № 358 от 2020г. на нотариус П.А., peг. № 688 на НК, ответникът Ф. Х. М. бил признат за собственик по давностно владение на процесния поземлен имот: Поземлен имот с начин на трайно ползване : дворно място, находящ се в строителните граници на село Подайва, улица „Г.М.", община Исперих, област Разградска, за който по ЗРП на селото одобрен със Заповед № 453/14.07.1982г. на Кмет на Община Исперих е отреден имот № 1.344, в квартал 44, с площ от 2.037 декара, с начин на ползване индивидуално застрояване, от който поземлен имот е образуван УПИ № VII с площ 935.00 4 кв.м. отреден за жилищно застрояване и който включва и придаваемо място № 90 към парцел VI в квартал 44 с площ 385.00 кв.м. - неуредено, при граници и съседи на дворното място : имот № 1.345 - двор, имот № 1.666 - двор, улица, имот № 1.343 – двор /л. 13 РС/.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 37, том III, рег.№ 4064, дело № 392 от 2020г. на нотариус П.А., peг. № 688 на НК ответникът Ф.М. и съпругата му Ш.М. дарили на третия ответник Ф.М. 1357/2037 ид.части от описания в предходният нотариален акт недвижим имот /л.14 РС/.
Не се спори, че имота описан в горепосочените НА е идентичен с имота посочен в разписните листи.
В хода на първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетелите Р.Х.М., Б.С.Б., Ф.Б.И., Е.К.Н. и С.Х.С. /л. 66-67 РС/. Абсолютно всички свидетели са категорични по въпроса, че процесният имот е на наследниците на М. М.Ю.. От 30 години имотът се обработвал от ищеца М.М., като той го е орал и сял през всичките години. Имота бил от две части - една част била засята с лозя и тези лозя свидетелите са виждали да се обработват от ищеца М., а от няколко години и от ответниците Факри и Ф.М..
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:
Съгласно задължителните указания по тълкуване и прелагане на Закона дадени с Тълкувателно решение № 3 от 5.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 3/2020 г., ОСГК: „При иск по чл. 108 ЗС, предявен от съсобственик срещу друг съсобственик за идеална част от съсобствен недвижим имот, съдът може да уважи искането за предаване владението върху претендираната идеална част, когато ответникът е установил фактическа власт върху имота, надхвърляща правата му и с това е нарушил владението на ищеца.“ В случая ответниците Ф.М. и Ф.М. са придобил по наследство от своя баща по 1/15 ид.ч. от процесния имот. Ф. обаче се е снабдил по реда на чл. 587, ал.2 ГПК с нотариален акт за собственост на целия имот, а след това заедно със съпругата си – ответницата Ш.М. са дарили на ответника Ф.М. 1357/2037 ид.ч. от имота.
Разпечатката съдържа 54 от 115 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/039dec4d-9e8d-4bda-8c6a-b1c766170a64