Решение № 3983 от 19.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3983 гр. София, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело № 20231100500007 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

С решение №11774 от 26.10.2022 г., постановено по гр. дело № 51405/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 166 състав е отхвърлен предявеният от Т. В. срещу „Т.С.“ ЕАД отрицателен установителен иск по чл.

439 ГПК за признаване за установено, че ответникът няма право на принудително изпълнение спрямо ищеца за сумите от 1 250 лв., представляваща част от обща сума в размер на 3 791,39 лв. – главница за топлинна енергия за периода от 01.12.2003 г. до 30.06.2010 г., за които е издаден изпълнителен лист от 13.01.2012 г. по ч. гр. дело № 6411/2011 г. по описа на СРС, 88 състав и по който е образувано изп. дело № 20128440400166 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 в регистъра на КЧСИ и с район на действие – Софийски градски съд.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищцата с оплаквания за неправилност и необоснованост. Въззивникът поддържа, че всички изпълнителни действия, предприето след 13.01.2014 г. по изпълнителното дело са незаконосъобразни като извършени след настъпила перемпция по чл.

433,ал.1, т. 8 ГПК. Излага се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че всички подадени молби от взискателя след настъпилата перемпция следва да се считат като подадени за образуване на ново изпълнително дело.

Заявява се, че по изпълнителното дело не са били предприемани никакви действия в периода от м. януари 2012 г. до 28.01.2014 г., както и в периода от 10.02.2017 г. до 01.07.2019 г. Въззивникът излага доводи, че прекратяването 1 на изпълнителното производство на основание чл. 433,ал.1, т. 8 ГПК има за последица недопустимост на следващите изпълнителни действия и предприемането на такива не може да има за резултат спиране или прекъсване на давността. Счита се, че при прекратяване на изпълнителното производство по право давността за вземането тече от предприемане на последното по време валидно изпълнително действие, преди изтичане на срока по чл. 433,ал.1, т. 8 ГПК. По изложените съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение като неправилно и необосновано и постановяване на друго, с което предявеният отрицателен установителен иск да бъде уважен.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Т.С.“, с който същата се оспорва като неоснователна. Излага се становище, че съгласно чл. 116, б.“в“ ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие, независимо дали това действие е предприето по молба на взискателя или по възлагане по реда на чл. 18 от ЗЧСИ.

Въззиваемият твърди, че изпълнителното дело е образувано с молба по чл.

426 ГПК от 20.01.2012 г., която е съдържала и овластяване на ЧСИ по чл. 18 ЗЧСИ, а следващите изпълнителни действия, прекъсващи давността, са били предприети на 28.03.2014 г. – наложена възбрана; молба от 15.05.2015 г.;

03.02.2016 г. и 10.02.2017 г. са били поискани извършване на конкретни изпълнителни действия; 31.05.2019 г. е бил наложен запор и с молба от 20.11.2019 г. са били поискани конкретни изпълнителни действия. Излага се, че първоинстанционният съд правилно е приел, че на основание чл. 115, ал.1, б. „ж“ ЗЗД давност не тече по време на висящност на изпълнителния процес, както и е перемпцията няма значение за погасителната давност. По изложените съображения се поддържа, че обжалваното решение е правилно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено от въззивния съд.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС. В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението по релевираните в жалбата доводи.

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.

439, ал. 1 от ГПК за установяване недължимост на вземане, за което е издаден 2 изпълнителен лист, поради новонастъпили факти. За да бъде уважен предявеният иск трябва да е установен следният фактически състав: 1./да съществува изпълнително основание и да е издаден изпълнителен титул срещу ищеца; 2./да е образувано изпълнително дело от кредитора срещу длъжника; 3./да са настъпили факти след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, които обосновават несъществуване на правото на принудително изпълнение на вземането – в конкретния случай да е изтекла претендираната от страната погасителна давност. В тежест на ответника е да установи спиране, съответно прекъсване на погасителната давност относно вземането.

Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. В т.10 на ТР № 2 от 2015 г. по т. дело № 2 по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ прекъсва давността и от предприемането на последното принудително действие започва да тече нова давност. С Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК беше прието, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., О С Г Т К, В К С, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. По изложените съображения съдът не следва да изследва въпроса дали давността е била спирана или прекъсвана в периода от образуване на изпълнителното производство до 26.06.2015 г., тъй като в този период давност не е текла по силата на самия закон.

Това правно положение се прилага и остава валидно независимо от настъпила по делото перемпция по смисъла на чл. 433,ал.1,т.8 ГПК. Това е така тъй като новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника. Перемпцията е без правно значение за давността и когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Служебното задължение на съдебния изпълнител и обезсилването на предприетите изпълнители действия, като законни последици на перемпцията, не се съотнасят към основанието по чл.116, б.“в“ от ЗЗД.

От кориците на приложеното като писмено доказателство изпълнително дело се установява, че след 26.06.2015 г. единственото изпълнително 3 действие, годно да прекъсне давността по смисъла на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., О С Г Т К, В К С, е предприето на 06.06.2019 г. с налагане на запор върху банковата сметка на длъжника /ищец по настоящото дело/ при „Първа Инвестиционна Банка“ АД. Видно от изложеното в периода от 26.06.2015 г. до 06.06.2019 г. не са изтекли пет години, които да водят до погасяване на процесното вземане по давност.

Такъв срок не е изтекъл и след тази дата, поради което ищцата не доказва фактическия състав на чл. 439 ГПК за конкретни новонастъпили факти, рефлектиращи пряко към съществуването на изпълняемото право.

По изложените съображения и поради съвпадение на крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящия въззивен състав намира, че постановеното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение.

По разноските:

Предвид изхода от спора в тежест на въззивницата следва да се възложат разноските по делото в размер на 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №11774 от 26.10.2022 г., постановено по гр. дело № 51405/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 166 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК Т. К. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „******* да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Красно село, ул. „******* разноски в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4