Решение № 2323 от 04.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2323 гр. София, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Теодора Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100504086 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрк. Р.П., срещу решение № 1795 от 08.03.2022 г. по гр.д. № 27118/2021 г. на СРС, ГО, 78 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от дружеството срещу Т. Г. Г. осъдителни искове както следва: 1/. искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

327, ал. 1 ТЗ, за присъждане на неплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. ****, партерен апартамент, е отхвърлен над сумата 650 лв. до сумата 870,27 лв. и за периода 01.05.2017 г. – 17.05.2018 г., както и за законната лихва върху разликата между двете суми, считано от 17.05.2021 г.

(датата на подаване на исковата молба) до окончателното й изплащане; 2/. искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за забава върху главницата по т.

1 за периода 15.09.2018 г. – 20.04.2020 г., е отхвърлен над сумата 140 лв. до сумата 188,52 лв.; 3/. искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, за присъждане на цена за извършена в периода 01.03.2018 г. – 30.04.2019 г. услуга за дялово разпределение, е отхвърлен над сумата 30 лв. до сумата 34 лв. и за периода 01.03.2018 г. – 17.05.2018 г., както и за законната лихва върху разликата между двете суми, считано от 17.05.2021 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното й изплащане; 4/. искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за забава върху главницата по т. 3 за периода 01.05.2018 г. – 20.04.2021 г., е отхвърлен над сумата 8 лв. до сумата 8,15 лв. и за периода 01.05.2018 г. – 17.05.2018 г.

1

Поддържа се неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част, поради постановяването му в нарушение на материалния закон (чл. 111 и чл. 114 ЗЗД).

Твърди се, че съгласно чл. 33, ал. 1 ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните си задължения в 45-дневният срок след изтичане на периода, за който са начислени, както и че едва с изтичането на този 45-дневен срок вземането на дружеството става изискуемо, поради което и с оглед датата на подаване на исковата молба – 17.05.2021 г. процесните вземания не са погасени по давност. Претендират се разноски за въззивната инстанция.

С отговора на въззивната жалба, подаден от Т. Г. Г., чрез назначения й особен представител адв. Р. А., се изразява становище за правилност на първоинстанционното решение в обжалваната част и се иска потвърждаването му.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Б.“ ООД не е подало отговор на въззивната жалба и не е взело участие в производството пред настоящата инстанция.

Решението е влязло в сила в осъдителните части, като необжалвано.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По съществото на спора настоящият състав намира следното:

Исковете са доказани по основание. Със сила на пресъдено нещо е разрешен спорът между страните по делото относно наличието на предпоставките на чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл.

266, ал. 1 ЗЗД, ангажиращи договорната отговорност на ответницата към дружеството за заплащане на цена на доставена топлинна енергия и на услуга дялово разпределение: 1/. наличие на договорно правоотношение между страните за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния апартамент; 2/. възлагане от топлопреносното предприятие на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите в сграда в режим на етажна собственост с минимално изискуемо мнозинство две трети от собствеността в сградата, извършване на услугата дялово разпределение; 3/. доставяне от ищеца на топлинна енергия, в процесния период и за процесния имот и извършване от ФДР на услугата дялово разпределение; 4/. виновно неизпълнение на задължението на ответниците за заплащане на ищеца на цената на доставената топлинна енергия и на цената на услугата дялово разпределение. Това е така, тъй като първоинстанционното решение е влязло в сила в осъдителните части.

Спорен е въпросът дали предявените вземания на ищеца по чл. 327, ал. 1 ТЗ, чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са погасени по давност за периодите, за които исковете са отхвърлени.

От заключението на съдебнотехническата експертиза се установява, че за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г. е доставена топлинна енергия на стойност 942,65 лв. (над претендирания от ищеца размер от 870,27 лв.).

2

Възражението на ответницата за погасителна давност е неоснователно за вземането на ищеца за сумата 33,02 лв. – цена на доставена топлинна енергия през месец април 2018 г. и за сумата 2,11 лв. – цена на доставена топлинна енергия за месец май 2018 г. Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, процесните вземания представляват периодични плащания и се погасяват с изтичане на тригодишния давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Изискуемостта на вземанията е настъпила, съответно давността е започнала да тече, с изтичане на 45 дни след месеца, за който е възникнало задължението (чл. 114, ал. 1 ЗЗД). Това е така, защото съгласно чл. 33, ал. 1 ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, тоест падежът на тези задължения е определен. Исковата молба е подадена на 17.05.2021 г., към който момент тригодишният погасителен давностен срок е изтекъл за вземанията, дължими за периода 01.05.2017 г. – 31.03.2018 г., и не е изтекъл за вземанията, дължими за периода 01.04.2018 г. – 31.05.2018 г. Вземането за месец април 2018 г., в размер на 33, 02 лв., е станало изискуемо на 15.06.2018 г., а вземането за месец май 2018 г., в размер на 2,11 лв., е станало изискуемо на 15.07.2018 г. Към 17.05.2021 г. вземанията за тези две суми не са били погасени по давност, поради което искът за същите следва да бъде уважен. Към 17.05.2021 г. са били погасени по давност вземанията на ищеца за периода 01.05.2017 г. – 31.03.2018 г., възлизащи на 185,14 лв.

Поради частично несъвпадение на изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд относно иска по чл. 327, ал. 1 ТЗ, първоинстанционното решение ще следва да бъде отменено в частта, с която същият е отхвърлен, като погасен по давност, за сумата 35,13 лв. – цена на топлинна енергия за месец април и месец май 2018 г. В останалата отхвърлителна част по иска по чл. 327, ал. 1 ТЗ първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за забавено плащане на сумата 35,13 лв.

(непогасената по давност част от главницата за доставена топлинна енергия) за периода 15.09.2018 г. – 20.04.2020 г., съдът намира следното:

Според чл. 33, ал. 4 ОУ, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва за задълженията за заплащане на доставена топлинна енергия, ако не са заплатени в 45-дневния срок след изтичане на периода, за който са начислени. За забавено плащане на сумата 35,13 лв. (непогасената по давност част от главницата за доставена топлинна енергия) за периода 15.09.2018 г. – 20.04.2020 г. се дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на 5,68 лв.

Възражението за погасяване по давност на вземането за сумата 5,68 лв. е неоснователно с оглед разпоредбата на чл. 111 ЗЗД и предвид датата на предявяване на иска – 17.05.2021 г.

Поради частично несъвпадение на изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд относно иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху 3 сумата 35,13 (непогасената по давност част от главницата за доставена топлинна енергия), първоинстанционното решение ще следва да бъде отменено в частта, с която същият е отхвърлен за сумата 5,68 лв., вместо което бъде постановено друго, с което тази сума бъде присъдена. В останалата отхвърлителна част по този иск първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Съгласно представената от ищцовото дружество и неоспорена от ответницата справка, цената на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.03.2018 г. – 30.04.2019 г. възлиза на 34 лв.

В общите условия не е предвиден срок за плащане на цената за услугата за дялово разпределение, поради което вземането става изискуемо от възникването му (чл. 69, ал. 1 ЗЗД). Съгласно чл. 114, ал. 2 ЗЗД, ако вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Вземането за месец март 2018 г. е станало изискуемо на 01.04.2018 г., а вземането за месец април 2018 г. е станало изискуемо на 01.05.2018 г. Предвид изложеното и с оглед датата на предявяване на иска – 17.05.2021 г., следва да се приеме, че тригодишният погасителен давностен срок за тези две вземания е изтекъл, а не е изтекъл за вземанията за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019г.

Съгласно чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Ето защо искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за забавено плащане на цената на услугата дялово разпределение, извършена за месеци март и април 2018 г., е неоснователен.

Поради съвпадение на изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд относно иска по чл. 266, ал. 1 ЗЗД и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за забавено плащане на цената на услугата дялово разпределение, извършена за месеци март и април 2018 г., първоинстанционното решение ще следва да бъде потвърдено, в частта с която тези искове са отхвърлени.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на „Топлофикация София“ ЕАД следва да бъдат присъдени 15% от разноските, направени във въззивната инстанция – 15% от сумата 250 лв. (100 лв. – държавна такса за въззивна жалба и 150 лв. – възнаграждение за особен представител), тоест сумата 37,50 лв. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, на дружеството следва да бъде присъдена сумата 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1795 от 08.03.2022 г. по гр.д. № 27118/2021 г. на СРС, ГО, 78 състав, в частта, с която предявеният от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Т. Г. Г. иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ за присъждане на неплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.

4

София, ул. ****, партерен апартамент, е отхвърлен за сумата 35,13 лв. - неплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за месеците април и май 2018 г., и в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забавено плащане на главницата от 35,13 лв. за периода 15.09.2018 г. – 20.04.2020 г., в размер на 5,68 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Т. Г. Г., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК****, следните суми: 1/. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ – сумата 35,13 лв., представляваща неплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. ****, партерен апартамент, за месеците април и май 2018 г., ведно със законната лихва от 17.05.2021 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното й изплащане; 2/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 5,68 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 35,13 лв. за периода 15.09.2018 г. – 20.04.2020 г.