Присъда № 52 от 27.09.2023, Районен съд - Кърджали

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 52 от 27.09.2023г.на КжРС по НОХД № 26/ 2023г.

Повдигнато е обвинение срещу А. А. Ю. по чл.286 ал.1 от НК за извършено престъпление на 20.11.2020г. в гр.К.

Представителят на прокуратурата в своята пледоария заявява, че поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия А. Ю. за извършено престъпление по чл.286 ал.1 от НК. Настоява, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на 20.11.2020г. в гр.К. той пред надлежен орган на властта- прокурор от Районна прокуратура- Кърджали, набедил Д. И. М. в извършване на престъпление по чл.144 ал.3 вр.ал.1 от НКзакана с убийство против личността му, а именно против личността на А. А.

Ю., като знаел, че е невинен. От свидетелските показания на разпитаните на съдебното следствие В. М., Д. Д., С. С., Ш. Х. и Д. М. по безспорен начин се установи, че на процесната дата свидетелят М. по никакъв начин не е изрекъл словесни изрази съдържащи закана с убийство против личността на подсъдимия. Обясненията на подсъдимия, че не е извършил инкриминираното деяние, следва да бъдат ценени единствено и само на правото му да гради защитна теза. В настоящия случай е извършено изпълнителното деяние, поради което моли съда да признае подсъдимия А.

Ю. да е извършил престъпление по чл.286 ал.1 от НК. Относно наказанието настоява да се отчетат смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства, а именно чистото съдебно минало и добрите му характеристични данни, а от друга страна отегчаващите- липсата на каквото и да било съдействие за разкриване на обективната истина, както и че самото деяние се отличава с висока степен на обществена опасност. Поради изложеното моли да му се наложи наказание при условията на чл.54 от НК, а именно „лишаване от свобода“ в размер на 1 година, изпълнението на което да бъде отложено за срок от 3 години на основание чл.66 ал.1 от НК. Моли съда да уважи и предявения граждански иск, който е доказан по основание и размер.

По делото е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес на граждански иск предявен от Д. И. М. против подсъдимия А. А. Ю. за сумата от 10000лв., представляваща неимуществени вреди причинени от престъплението ведно със законната лихва считано от 20.11.2020г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

Пострадалото лице М. е конституиран като граждански ищец и частен обвинител. В ход по същество повереникът му моли съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение, тъй като безспорно деянието е извършено от него умишлено и виновно, поради което следва да му се наложи наказанието поискано от Районна прокуратура- Кърджали.

Моли съда да уважи изцяло в пълен размер предявеният граждански иск при съобразяване на събраните гласни доказателства за състоянието на 1 пострадалото лице. Претендира и направените в производството разноски.

Подсъдимият А. Ю. не се признава за виновен. В обясненията си твърди, че на 20.11.2020г. между него и гражданския ищец е възникнал конфликт на работното място на последния намиращо се в ТД на НАП- К., при който Д. М. го напсувал на турски език в присъствието на всички свидетели по делото, казал му да е благодарен, че не го е срещнал сам, и да е благодарен че имало хора там, както и че като поп ще се издължи и децата му ще плащат. Тези думи подсъдимият Ю. ги приел като закана за убийство спрямо него, при което се почувствал застрашен, че е възможно да се постигне резултат от словесните разсъждения на М.. След това деецът А. Ю. напуснал данъчната дирекция и отишъл в Районна прокуратура- Кърджали, където сигнализирал за случилото се написвайки жалба. В своя защита подсъдимият Ю. настоява, че упражнил правото си на жалба като гражданин на 20.11.2020г. до Районна прокуратура- Кърджали сигнализирайки за псуване и обиди от страна на държавен служител на публично място. По отношение на гражданския иск, то твърди че по делото не бил представен нито един амбулаторен лист за преглед след случилото се, няма установени и доказани факти гражданският ищец да е пострадал от това престъпление, поради което моли съда да отхвърли гражданския иск като неоснователен и недоказан. В последна дума моли да бъде оправдан, тъй като не е извършил описаното в обвинителния акт. Настоява, че е действал съобразно законите на Р. Б. Защитникът на подсъдимия пледира, че действително се установява, че деецът Ю. е подал сигнал, с който е набедил определено лице в извършване на действия, които не са се осъществили. Знаел е, че това лице не е извършило такива действия, че е било невинно. Това е станало пред надлежен орган, поради което представлява престъпление по чл.286 ал.1 от НК. Поради това защитникът намира, че действително престъплението е извършено от обективна и субективна страна, поради което моли съда да го признае за виновен и да му наложи наказание при условията на чл.55 от НК, което да е под предвидения в закона минимум. По отношение на претендираното обезщетение твърди, че неговият размер е завишен, поради което предлага да бъде уважен в параметри от 1000лв. до 1500лв.

Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият А. А. Ю., роден на *******г. в с.Ж., общ.К., живущ в с.П., общ.К., български гражданин, женен, със средно образование, животновъд, неосъждан, с ЕГН **********.

На 20.11.2020г. около 13,00ч. подсъдимият А. Ю. посетил ТД на НАП- П. офис гр.К., находящ се в гр.К. на ул.„Д. С.“ № * във връзка с депозирана от него молба за предоставяне на копия на документи от извършена му проверка от свидетеля Д. М., който работел като старши инспектор в ТД на НАП- П. офис гр.К. Проверката била свързана с 2 установяване на факти и обстоятелства за недекларирани субсидии във връзка с упражняваната от подсъдимия Ю. стопанска дейност като земеделски производител. Тогава деецът А. Ю. се намирал в приемната на офиса, която била на първия етаж на сградата, в която се помещавал офиса. Първоначално подсъдимият Ю. разговарял със свидетеля Д. Д., като заемала длъжността главен специалист в Отдел „Деловодство и архив“ в ТД на НАП- П. офис гр.К., която от своя страна извикала за съдействие колежката си свидетелката В. В. М., работеща като главен специалист в Отдел „Деловодство и архив“ в същия офис. Подсъдимият А. Ю. провел разговор с последната във връзка с исканите от него копия на горепосочените документи. Тъй като такива вече му били предоставени, тя от своя страна извикала свидетеля Д. М. в приемната, тъй като той бил запознат подробно със случая. Гражданският ищец М. дошъл в приемната и там между него и подсъдимия Ю. възникнал словесен спор, тъй като първият заявил, че това било поредното искане за предоставяне на копия на исканите документи, както и че всичко, което е констатирано в хода на проверката е описано подробно и ако не се разбира нещо по констатациите, то може да се консултира с адвокат или счетоводител. Въпреки това деецът А. Ю. настоявал да му се предоставят отново тези документи, както и недоволствал от констатираното в хода на проверката извършена му проверка. Поради това свидетелят М. отказал да дава обяснения на последния и напуснал приемната на офиса. В хода на словесния спор между подсъдимия и гражданския ищец, последният повишил тон при проведения разговор, но не отправял каквито и да било закани с убийство против личността на първия. На всичко това присъствали свидетелите В. М., Д. Д., С. С. и Ш. Х.. След като гражданския ищец Д. М. се отправил към работното си място, което се намирало на втория етаж на офиса, подсъдимият А. Ю. също напуснал приемната на ТД на НАП- П. офис гр.К., откъдето веднага се отправил към сградата на Районна прокуратураКърджали, където подал жалба срещу Д. И. М., в която посочил, че „на 20.11.2020г. около 13,30ч. в сградата на ТД на НАП офис К. пред непосредствени свидетели устно се заканил за смърт срещу него“. Тази жалба била приета в РП- Кърджали, при което била образувана прокурорска преписка с вх.№ ****/ 20.11.2020г. по описа на РП- Кърджали. По нея била възложена и съответно извършена проверка в ОДМВР- Кърджали с оглед установяване на данни за престъпление по чл.144 ал.3 вр.ал.1 от НК. В хода на нея били снети писмени обяснения от А. Ю., Д. М., В. М., Д. Д., С. С. и Ш.

Х., последните петима от които- в сградата на данъчната администрация. Тази проверка приключила с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство постановено от прокурор в РП- Кърджали на 13.01.2021г. На 14.06.2022г. свидетелят Д. М. подал жалба до Районна прокуратураКърджали срещу А. А., в която вписал, че подадената от последния жалба на 20.11.2020г. уронила доброто му име и служебната и личната му репутация.

От датата на подаването на тази жалба гражданският ищец М. имал притеснения, които били от здравословен характер поради наличието на 3 заболяване, което има, така и че може да загуби работата си, а и защото колегите му разбрали за жалбата и я коментирали помежду си.

Тази фактическа обстановка настоящата инстанция възприе на база събраните по делото доказателства, а именно: от свидетелските показания на Д. М., В. М., Д. Д., С. С., Ш. Х. и М. А., и частично от обясненията на подсъдимия А. Ю.; от писмените- жалба от А. А. Ю. с вх.№ ****/ 20.11.2020г. до Районна прокуратура- Кърджали, Разпореждане за възлагане на проверка от 23.11.2020г. на прокурор от РП- Кърджали, 6 броя писмени обяснения, Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 13.01.2021г. на РП- Кърджали. Всички тези събрани доказателства изграждат една последователна и логична житейска картина, в която се установи, че подсъдимият Ю. е подал жалба до Районна прокуратура- Кърджали на 20.11.2020г., в която вписал, че служител Д. М. на длъжност инспектор при ТД на НАП гр.П. ИРМ- К. пред свидетели устно му се заканил със смърт срещу него. Деецът А. Ю. е имал знание, че такава закана не е имало от страна на свидетеля Д. М., което се потвърждава от свидетелските показания на последния; от свидетелските показания на В. М., Д. Д., С. С. и Ш. Х., които са очевидци на случилото се на 20.11.2020г.; както и от обясненията на подсъдимия дадени на съдебното следствие, в които заявява, че приел разсъжденията на Д. М. за физическа саморазправа с живота и здравето му, и отрича да е казвал, че Д. М. се е опитал да го убие. Няма спор по делото, че именно деецът в инкриминираната жалба до прокуратурата е посочил, че гражданският ищец М. устно му се е заканил със смърт на 20.10.2022г., което се доказва от самата жалба, от обясненията на подсъдимия Ю. дадени на съдебното следствие, от писмените обяснения дадени по повод извършващата се проверка от ОДМВР- Кърджали и от Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 13.01.2021г. на РП- Кърджали.

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия А. Ю. досежно твърдението му, че той е описал в жалбата си от 20.10.2020г. това, което е извършил Д. М., както и че с тази жалба не търсел наказателна отговорност от него, тъй като те са в противоречие с останалата част от неговите обяснения, изолирани са от останалия доказателствен материал и нелогични, поради което бяха приети като негова защитна версия. Те противоречат на първо място на неговите обяснения, в който казва, че не си спомня М. да му е казал, че ще го убие, въпреки че се почувствал застрашен от разсъжденията му.

Прочее неговите обяснения не се подкрепят и от нито едно друго доказателство по делото, както и е нелогично в държавна институция, какъвто е офисът на НАП в гр.К., служител да заплашва с убийство пред други свои колеги и това да става в работно време в приемната стая, която е непосредствено до главния вход на сградата при отворена врата между тях, но никой от присъстващите там не е чул това.

ОТ ПРАВНА СТРАНА: Непосредствен обект на престъплението набедяване са обществените отношения във връзка с дейността на гражданите по сигнализиране на съответния държавен правосъден орган, когато им е 4 известно, че е извършено престъпление. Обществената опасност на деянието възниква от създаването на такова отношение между гражданина и съответния орган, без да са налице необходимите правни и социални предпоставки, като не допринася за правилното функциониране на правосъдието, а внася определени смущения. Дейността на правосъдните органи може да бъде насочена неправилно, неоснователно да бъде възбудено наказателно преследване, с което се ангажира човешки и финансов ресурс за извършването на разследване по невярна информация, неоснователно извършване на редица процесуално- следствени действия, включително и достигане до съдебен инстанционен контрол. В немалко случаи подобна дейност може да засегне авторитета и доброто име на набедения в обществото, след като извършените спрямо него действия по разследване станат достояние на неговия семеен и приятелски кръг, по месторабота или на широката общественост. При набедяването се засягат множество обществени отношения, както и лични права и интереси, а именно доброто име на пострадалия в обществото. Субект на престъпление може да бъде всяко наказателно отговорно лице. Престъплението набедяване е довършено с предоставяне на невярна информация, уличаваща набедения в престъпление.