Определение № 362 от 20.06.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 362 гр. Велико Търново, 20.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500247 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по чл.274 ал.1 т.2 от ГПК вр. чл.262 ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г. В. В., ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора Ловеч, срещу Разпореждане № 312/23.04.2024г. по гр.дело № 330/2023г. на Окръжен съд-Плевен, с което е върната подадената от него частна жалба срещу Определение № 434/28.02.2024г. по същото дело на основание чл.262 ал.2 т.2 от ГПК - поради неотстраняване в срок на допуснатите нередовности. Излагат се оплаквания, касаещи отхвърляне от съда на искането му за освобождаване от задължение за заплащане на държавна такса при наличие на предпоставките на чл.83 ал.2 от ГПК и поради това неправилен извод за нередовност на върнатата частна жалба. Прави се искане за отмяна на обжалваното разпореждане.

Съдът, след като съобрази изложените в частната жалба доводи и материалите по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в законноустановения срок от надлежна страна, която има право и интерес от обжалване, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Обжалваното разпореждането е валидно и допустимо, но неправилно.

Производството по гр.дело № 330/2023г. по описа на Окръжен съд-Плевен е било образувано по искова молба на Г. В. В. срещу Н. С. – служител на ГДИН – затвора Плевен, с посочено от ищеца правно основание чл.124 от ГПК вр. чл.45 от ЗЗД.

С Определение № 434/28.02.2024г. съдът е прекратил производството по делото и е изпратил същото по компетентност на Административен съд-Плевен. Срещу посоченото определение е постъпила частна жалба от ищеца, към която е приложена молба с искане за освобождаването му от заплащане на дължимата държавна такса за обжалване на акта, ведно с декларация за материално и имотно състояние. С Разпореждане № 186/20.03.2024г. съдът е оставил без уважение искането за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 15 лв. и тъй като счел частната жалба за нередовна – поради липса на представен към нея 1 документ, удостоверяващ заплащането на дължимата такса, оставил без движение жалбата, предоставил на ищеца 3-седмичен срок за внасянето й и му разяснил последиците от неизпълнение на дадените указания. Посоченото разпореждане е връчено на В. на 26.03.2024г.

С обжалваното разпореждане съдът констатирал, че частният жалбоподател не е изпълнил дадените му указания – да внесе дължимата държавна такса, от заплащането на която е отказал да го освободи, и представи платежния документ по делото, поради което и на основание чл.266 ал.2 т.2 от ГПК върнал частната жалба, като нередовна.

При тези данни изводът на първостепенния съд, че частната жалба подлежи на връщане, е неправилен.

Едно от условията за редовност на частната жалба е към нея да е приложен документ за заплатена дължима държавна такса. Искането за заплащане на такси и разноски по производството следва да бъде разгледано от администриращия съд, като отказът да се освободи страната от заплащането им подлежи на обжалване, включително и пред касационната инстанция, при условията на чл.274 ал.3 ГПК. В случая, в разпореждането, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател да бъде освободен от заплащане на държавна такса, съдът не е указал възможността за обжалване на постановения отказ. Производството по чл.83 ал.2 от ГПК няма самостоятелен характер, а е част от произнасянето на съда по редовността на частната жалба. Ето защо, едва при стабилитет на съдебния акт по чл.83 ал.2 от ГПК и в зависимост от резултата, съдът следва да прецени дали да приеме, че нередовността по заплащане на държавна такса е отстранена поради освобождаване на страната от заплащането й или да остави повторно частната жалба без движение с указание в съответния срок да се внесе следващата се държавна такса. Като е постановил обжалваното разпореждане преди стабилизирането на акта по чл.83 ал.2 ГПК, същото се явява преждевременно, поради което и неправилно.

Тъй като производствата по чл.83 ал.2 от ГПК и чл.262 от ГПК са взаимно обусловени и доколкото в подадената срещу атакуваното разпореждане частна жалба са развити оплаквания за незаконосъобразност на отказа за освобождаване от държавна такса, настоящият състав намира, че следва да се произнесе и по основателността на искането за освобождаване от такса.

Съгласно нормата на чл.83 ал.2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на жалбоподателя от внасяне на държавна такса и разноски по производството въз основа на доказателства за имущественото му състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса и разноски по делото. От изложеното следва, че за да бъде освободено едно лице от такси и разноски в съдебното производство, следва по категоричен начин да е установена твърдяната от него невъзможност да ги заплати.

Преценката дали едно лице разполага с достатъчно средства се прави към момента на искането за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски, като в актуалната си практика ВКС приема, че съдът не може да обоснове извода си с евентуални и хипотетични възможности за реализиране на доход.

Установено е, че към датата на направеното искане частният жалбоподател е изтърпявал наказание лишаване от свобода в продължение на четиринадесет години, не е работил и не е получавал доходи, не притежава дялове и акции в търговски дружества, не притежава МПС и парични влогове, върху притежаваното от него недвижимо имущество са наложени възбрани и той не може да се разпорежда с него, респ. да реализира доходи от същото поради факта, че се намира в затвора.

Горното обосновава извод, че същият не разполага със средства за заплащането на 2 дължимата държавна такса за обжалване пред въззивната инстанция, поради което искането му е основателно. С оглед на това, разпореждане от 20.03.2024г. в тази му част следва да бъде отменено, като неправилно и вместо него постановено друго, с което частният жалбоподател бъде освободен от заплащане на дължимата държавна такса в размер на 15 лв.

Ето защо, тъй като по подадената срещу Определение № 434/28.02.2024г. по гр.д. № 330/2023 г. частна жалба не се дължи държавна такса и същата не подлежи на размяна, то материалите по делото следва да се докладват на зам.административния ръководител за образуване на ново производство за произнасяне по частна жалба вх. № 1646/13.03.2024 г.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 312/23.04.2024г. по гр.дело № 330/2023г. на Окръжен съд - Плевен, с което е върната частната жалба на Г. В. В. срещу Определение № 434/28.02.2024 г. по гр.д. № 330/2023г. на Окръжен съд - Плевен.

ОТМЕНЯ Разпореждане № 186/20.03.2024г. по гр.д. № 330/2024 г. на Окръжен съд Плевен, в частта, в която е оставена без уважение молбата на Г. В. В. за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 15 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА Г. В. В., ЕГН **********, понастоящем в ОЗ - Ловеч, от внасяне на държавна такса в размер на 15 /петнадесет/ лв. по подадената от него частна жалба против Определение № 434/28.02.2024 г. по гр.д. № 330/2023г. на Окръжен съд - Плевен.

Делото да се докладва на зам.административния ръководител за образуване на ново производство за произнасяне по частна жалба вх. № 1646/13.03.2024г. срещу Определение № 434/28.02.2024 г. по гр.д. № 330/2023г. на Окръжен съд - Плевен.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3