Определение № 19322 от 25.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19322 гр. София, 25.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20251110111683 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Е. И. Б. срещу *******.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Във връзка с доводите с отговора на исковата молба съдът намира, че следва да укаже на ищеца да посочи платежна сметка или друг начин на плащане, по който да бъде заплатено евентуално възнаграждение за безвъзмездна адвокатска помощ.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства, които са относими към предмета на доказване, необходими и допустими, поради което следва да бъдат приети. Следва да бъде уважено и искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза. Предвид освобождаването на ищеца от задължението за внасяне на разноски, възнаграждението на вещото лице следва да бъде предварително поето от бюджета на съда.

Делото следва да бъде насрочено за възможно най-ранната дата с оглед натовареността на съдебния състав.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА гр. дело № 20251110111683 по описа на Софийския районен съд, III гражданско отделение, 150-и състав, за 2025 г., за разглеждане в открито съдебно заседание на 24. 06. 2026 г. от 10, 00 часá, за която дата и час да се призоват страните.

УКАЗВА на ищеца в срок до края на първото открито съдебно заседание да посочи платежна сметка или друг начин на плащане, по който да бъде заплатено 1 евентуално възнаграждение за безвъзмездна адвокатска помощ.

ПРИЕМА представените доказателства по делото. с исковата молба документи като писмени

ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, която да работи по задачите, формулирани с исковата молба. ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Л. Б. Б.. ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 200 евро, платим от бюджета на съда.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 във връзка с чл.

146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Ищецът твърди, че на 12. 11. 2024 г. сключил с ответника договор за заем № *** и договор за допълнителни услуги към заем № ***, съдържащ пакет от допълнителни услуги „Комфорт“. По силата на така сключените договори ответникът предоставил на ищеца паричната сума в размер на 800 лева, а ищецът поел задължението да му я върне и да му заплати възнаградителна лихва в размер на 40, 49 % на годишна основа.

Що се отнася до договора за допълнителни услуги, по него ищецът поел задължение да заплати на ответника сумата в размер на 657 лева и 76 стотинки, като изпълнението на това задължение страните разсрочили на осем ежемесечни вноски, всяка от които в размер на 82 лева и 22 стотинки. При това положение в договора за заем бил посочен годишен процент на разходите 48, 90 %. Ищецът развива подробни доводи за нищожността на двата договора. Твърди, че е бил задължен да сключи договора за допълнителни услуги и че таксата за допълнителните услуги е трябвало да бъде отчетена като разход по кредита, ала не е била отчетена като такъв разход. Освен това липсвала ясна методика за изчисляването на годишния процент на разходите по кредита. Твърди освен това, че уговорката за възнаградителна лихва противоречала на добрите нрави предвид размера на лихвата. Иска от съда да прогласи нищожността на договор за заем *** № ***, сключен на 12. 11. 2024 г. с ответника, както и на договор за допълнителни услуги към заем *** № ***, сключен на 12. 11. 2024 г. с ответника.

Претендира възнаграждение за безвъзмездна правна помощ в полза на процесуалния си представител.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявените искове. Счита исковата молба за нередовна поради липсата на посочена банкова сметка. По същество оспорва предявените искове като неоснователни, защото процесните договори отговаряли на всички изисквания на ЗЗП и ЗПК. Годишният процент на разходите бил изрично посочен в договора за заем и в 2 него били изброени останалите елементи, предмет на договора. Дори и да се приемело, че възнаграждението за допълнителни услуги било разход по кредита и че годишният процент на разходите надвишавал императивния максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК, то правната последица от това щяла да бъде единствено нищожност на договорната клауза, уреждаща съответния параметър – годишният процент на разходите над нормативно установения максимален размер, но не и недействителност на целия договор за заем на основание чл. 22 ЗПК. В такъв случай нищожни щели да бъдат само допълнителни услуги, но не и договорът за заем. Разгледан без договора за допълнителни услуги, договорът за заем не нарушавал никоя императивна норма и не противоречал на добрите нрави, във връзка с което се позовава на съдебна практика на Софийския районен съд. Иска от съда да отхвърли предявените искове..

Ищецът предявява два обективно кумулативно съединени установителни иска с ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 26, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 22 ЗПК.

УКАЗВА на ищеца, че е в нейна тежест да установи при условията на пълно и главно доказване което и да е от основанията за нищожност на договор за заем *** № ***, сключен на 12. 11. 2024 г. с ответника, както и на договор за допълнителни услуги към заем *** № ***, сключен на 12. 11. 2024 г. с ответника.

УКАЗВА на ответника, че е в негова тежест да установи при условията на пълно и главно доказване, че уговорките на договор за заем *** № ***, сключен на 12.

11. 2024 г. с ищцата, както и на договор за допълнителни услуги към заем *** № ***, сключен на 12. 11. 2024 г. с ищцата, са били индивидуално уговорени, във връзка с което не сочи доказателства.

ОБЯВЯВА на страните, че съдът ще следи служебно за нищожността на клаузи, за което ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните при условията на състезателност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото открито съдебно заседание да изложат становищата си във връзка с дадените указания и по доклада на делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, то те няма да могат да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

3

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба – сигурен и надежден начин за разрешаването на спора, при който половината внесена държавна такса ще се възстанови на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключването на делото със съдебна спогодба е необходимо или да се явят лично, или да изпратят упълномощен изрично за тази цел процесуален представител, който да представи съответно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да пристъпят към медиация. Ако желаят медиация, то те биха могли да се обърнат към центъра по медиация при Софийския районен съд и/или към медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерството на правосъдието.

УКАЗВА на страните, че могат да изберат електронен адрес, на който да им бъдат връчвани призовките, съобщенията и съдебните книжа съгласно правилата на чл. 38, ал. 2 - 4 от Гражданския процесуален кодекс.

Определението не подлежи на обжалване.

Електронни преписи от определението да се връчат на страните.

Да се уведоми вещото лице.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4