Определение № 3584 от 17.11.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2906/2025
- Вид
- Определение № 3584
- Подписан
- 17.11.2025
- В сила
- 17.11.2025
- Състав
- Величка Петрова Белева, Виделина Стоянова Куршумова Стойчева, Надежда Наскова Дзивкова Рашкова
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.34 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11 ал. 1 т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3584 гр. Пловдив, 17.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Величка П. Белева
Членове:
Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20255300502906 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.413, ал.2 от ГПК, образувано по частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД против Разпореждане № 1 566/27.06.2025г., по ч.гр.д.№ 1 363/2025 по описа на РС - Карлово, с което съдът е отхвърлил заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Прави се оплакване, че съдът неправилно е приел наличието на неравноправни клаузи в договора и е отхвърлил изцяло заявлението. Оспорва се извода на съда, че договорът за поръчителство е сключен в противоречие с добрите нрави, доколкото поръчителят е търговец , извършващ подобни сделки по занятие. Сочи, че длъжникът се е задължил при условията на свобода на договаряне да предостави гаранция чрез поръчителство на две лица, Б. гаранция или поръчителство на одобрено от кредитора лица в тридневен срок.
Потребителят е избрал сключване на договор за поръчителство с одобрено от кредитора лице, който договор съставлява съставлява отделно самостоятелно правоотношение. По отношение на ГПР поддържа, че към момента на сключване на договора за кредит не е съществувало изискване възнагражденията по гаранционната сделка да се включват към ГПР. Сочи, че последиците от обявяване на договора за потребителски кредит за нищожен са регламентирани в чл.23 от ЗПК и чл.34 от ЗЗД и се свеждат до връщане на полученото без основание по договора. В този смисъл заповедният съд е следвало да издаде заповед за изпълнение поне за главницата. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и за издаване на заповед за изпълнение.
Съдът, като разгледа постъпилата частна жалба, намира, че същата е подадена в срок, от лице, имащо право на жалба, внесена е дължимата ДТ. Като така е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Пред районният съд е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК от жалбоподателя против длъжника Е. К. Х., който е кредитополучател по сключен с кредитор „ Изи Асет Мениджмънт „ АД Договор за паричен заем № 4918076 от 02.10.2023 г.. Заемът е обезпечен със сключен между длъжника Х. и Файнешъл България ЕООД Договор за гаранция № 4918076/02.10.2023 г., съгласно 1 който Файненшъл България ЕООД е поело задължение в случай на неизпълнение от заемателя Х. на паричните му задължения по договора за заем към „ Изи Асет Мениджмънт „ АД да плати същите на заемодателя; че в изпълнение на така поетите задължения поръчителят Файненшъл България ЕООД ги е платило в размер на претендираните суми и регресните си вземания за тях към длъжника Х. по чл. 146 ал. 1 от ЗЗД / в който смисъл и чл.
5 ал. 1 от договора за гаранция / е прехвърлило на заявителя посредством сключен между тях Рамков договор за цесия от 02.03.2020 г. и Приложение № 1 към него от 02.08.2024 г..
Приложени към заявлението са договора за потребителски кредит , сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и кредитополучателя Х.. От същия се установява, че кредиторът е предоставил на кредитополучателя сумата от 1 000лв. със задължение за погасяването й в срок от 16 седмици при фиксиран ГЛП от 40% и ГПР от 49,05%. Посочено е че общата подлежаща на връщане сума по кредита е в размер на 1 066 лв. и се съставлява размера на дадените заемни средства и размера на възнаградителната лихва. В договора са включени задължение на кредитополучателя да обезпечи връщането на кредита като предостави - в тридневен срок, Поръчителство от две физически лица с нетно трудово възнаграждение от 1000 лв., безсрочен трудов договор, изискване да не са заематели или поръчители по други кредити, да нямат неплатени осигуровки за последните 2 години, да имат чиста кредитна история или за последната година да е със статус „редовен“ или Б. гаранция за срок – 30 дни след падежа на последната вноска или Договор с дружествогарант, одобрено от заемодателя. Представен е договор за гаранция от същата дата, сключен между кредитополучателят Х. и „Файнешъл България ЕООД / одобрено от заемодателя дружество - гарант / при възнаграждение от 405,44 лв., платимо разсрочено, като броя на вноски за това възнаграждение и падежите им съответстват на броя на вноските по кредита и техните падежи. Видно от погасителния план в месечните погасителни вноски към заемодателя са включени и вноските по възнаграждението за гаранта Файненшъл България ЕООД. Общата сума подлежаща на връщане е 1 472 лв. - при посочена в договора за кредит подлежа на връщане обща сума от 1 066 лв.
Първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението изцяло като е приел, че има вероятност за неравноправни клаузи в договора.
Настоящата инстанция намира, че на първо място заповедният съд е следвало да изиска от заявителя доказателства за установяване на активната му материално правна и процесуална легитимация, доколкото претендира чужди вземания. Съгл. разясненията в т.4 от ТР №4/2014т.д.№4/2013, ОСГТК, ВКС, настъпилото преди подаване на заявлението частно правоприемство трябва да бъде установено от молителя, като в случай на позоваване на договор за цесия, то последният следва да бъде представен, както и да бъде представено уведомяване на длъжника за прехвърляне на вземането. Подобни указания и изискване на доказателства в тази насока не са дадени в заповедното производство – предвид че договора за цесия и уведомлението по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД не са представени към заявлението.
Настоящата инстанция обаче намира, че доколкото договорът за кредит е вероятно недействителен, то ще е в състояние да се произнесе и без да обездвижва на този етап от производството по заявлението. В заповедното производство съдът е ограничен в проверката, която следва да извърши и преценката на фактите по делото. Съгласно изискванията на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК ако искането за издаване на заповед за изпълнение се основава на потребителски договор, то задължително се прави и проверка за неравноправни клаузи в същия. В случая съдът намира, че договорът за паричен заем е евентуално недействителен поради наличие на неравноправни клаузи, нарушаващи правата на потребителя. Формално посоченият в договора ГПР е под законоустановения максимум, но съществува обоснована вероятност същия да е заблуждаващ и да не отчита реалните разходи по кредита. В договора за кредит е предвидено задължително предоставяне на обезпечение, като посочените видове обезпечения в т.1 и т.2 на чл.4 от договора са 2 практически неизпълними за заемателя. Същият е принуден в един изключително кратък срок да предостави гаранция чрез поръчителство от лица, по отношение на които са поставени едни твърде високи изисквания за доходи и кредитен рейтинг. Същото се отнася и за изискването за предоставяне на Б. гаранция. Не може да се очаква от лице, търсещо заем в нисък размер, да разполага с възможности за осигуряване на банкови гаранции. Така е оставена за него само третата възможност – предоставяне на обезпечение от дружество гарант, което е одобрено от заемателя. Такъв е сключен с „Файнешъл България“ ЕООД. По този начин кредотополучателят е задължен да заплати възнаграждение уж на гаранта, но практически на самия заемодател, който по скрит начин увеличава възнаграждението си за предоставените заемни средства - „Изи асет мениджмънт“ АД е едноличен собственик на капитала на „Файнешъл България“ ЕООД. Кредитополучателят е бил въведен в заблуждение относно разходите по кредита, т.к. му е вменено в задължение да сключи договор за поръчителство, с което да заплати едно скрито възнаграждение за кредитора. Това възнаграждение представлява сума равна на почти половината от получените в заем парични средства. Очевидно е също така, че това възнаграждение не е включено в посочения в договора за заем ГПР, съответно е нарушено императивното изискване посочения в договора ГПР да е действителния. Освен това, съществува обоснована вероятност да се цели заобикаляне на императивна норма на чл. 19 ал. 4 от ЗПК относно допустимия максимум на ГПР. Всичко гореизложено води до извод за недействителност на договора за заем на основание чл. 22 вр. чл. 11 ал. 1 т.10 от ЗПК.
Съгл. чл.23 от ЗПК в случаите на недействителен договор за потребителски кредит, потребителят връща само чистата стойност на кредита, без лихви и разноски. Тази уредба е основана на забраната за неоснователно обогатяване, като законодателят приема, че независимо от недействителността на договора, заемателят дължи на заемодателя връщане на полученото без основание. В случая, обаче заявителят не е заемодателя, а цесионер на вземане по недействителни договори. Затова и същият не е легитимиран да получи сумата, дължима по реда на чл.23 от ЗПК, т.к. това вземане не е предмет на цесията.
Предвид изложеното правилно като краен резултат заявлението по чл. 410 от ГПК е било отхвърлено.
И съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава Разпореждане № 1 566 от 27.06.2025г., по ч.гр.д.№ 1 363/2025 по описа на РС – Карлово.
Определението не подлежи на обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3