Решение № 3539 от 26.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3539 гр. София, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20251100506594 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение № 17416/30.09.2024 г. по гр. д. № 20231110140525 по описа за 2023 година на СРС, 151 състав, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове, че А. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „******** дължи на етажна собственост, находяща се в жилищна сграда на адрес: гр. София, район „********, на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, сума в общ размер на 1089, 50 лв., която представлява сбор от следните суми: дължими и неплатени месечни такси за ателие № 2 и за ателие № 3 за периода м. януари 2022 г. – м. септември 2022 г. в размер на 220, 50 лв., и за периода м. август 2020 г. – м. ноември 2021 г. за ателие № 2, и за периода м. ноември 2019 г. – м. ноември 2021 г. за ателие № 3 в размер на 278 лв.; сума за нова входна врата съгласно решение на общото събрание на етажната собственост от 20.12.2021 г. в размер на 295 лв.; сума за поставяне на врата откъм гаражите съгласно решение от същата дата в размер на 51, 50 лв., натрупано задължение към асансьорна фирма съгласно решение от същата дата в размер на 106 лв., и сума за поставяне на нова домофонна система и ремонт на праг съгласно решение отново от същата дата в размер на 138, 50 лв., ведно със законната лихва от 12.10.2022 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 07.11.2022 г. по ч.гр.д. № 55366/2022 г. по описа на СРС, 71 състав, като са отхвърлени исковете за разликата над 1089, 50 лв. до пълния предявен размер от 2179 лв., 1 или по отделни задължения за дължими и неплатени месечни такси за ателие № 2 и за ателие № 3 за периода м. януари 2022 г. – м. септември 2022 г. за разликата над 220, 50 лв. до пълния предявен размер от 441 лв., за периода м. август 2020 г. – м. ноември 2021 г. за ателие № 2, и за периода м. ноември 2019 г. – м. ноември 2021 г. за ателие № 3 за разликата над 278 лв. до пълния предявен размер от 556 лв.; за сума за нова входна врата съгласно решение на общото събрание на етажната собственост от 20.12.2021 г. за разликата над 295 лв. до пълния предявен размер от 590 лв.; за сума за поставяне на врата откъм гаражите съгласно решение от същата дата за разликата над 51, 50 лв. до пълния предявен размер от 103 лв., за натрупано задължение към асансьорна фирма съгласно решение от същата дата за разликата над 106 лв. до пълния предявен размер от 212 лв., и за сума за поставяне на нова домофонна система и ремонт на праг съгласно решение отново от същата дата за разликата над 138, 50 лв. до пълния предявен размер от 277 лв. С Решение № 17416/30.09.2024 г. по гр. д. № 20231110140525 по описа за 2023 година на СРС, 151 състав е осъден А. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „******** да заплати на етажна собственост, находяща се в жилищна сграда на адрес: гр. София, район „********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за заповедното производство в размер на 374 лв., и разноски за исковото производство в размер на 1224, 45 лв., съразмерно с уважената част от исковете.

Против Решение № 17416/30.09.2024 г. по гр. д. № 20231110140525 по описа за 2023 година на СРС, 151 състав е подадена въззивна жалба с вх. № 331092/18.10.2024 г. от Етажната собственост с адрес: гр. София, район "Красно село", кв. „Зона Б 3“, ул.

„Д********, представлявани от "Входове БГ" ООД, чрез адв. КК.С., САК, с която обжалват първоинстанционното решение в частта, с която съдът е отхвърлил частично предявените по реда на чл. 422 ГПК искове на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС. Намират, че решението на СРС в обжалваната част е неправилно и необосновано, постановено при нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила, както и изцяло в противоречие със събрания по делото доказателствен материал. В хода на производството не се е установило по безспорен начин, че ответникът А. А. не е единствен собственик на процесния недвижим имот. Сочи, че пред СРС са били представени убедителни писмени доказателства, обуславящи изцяло и в пълен размер предявената искова претенция. От представените по делото доказателства по ясен и категоричен начин са доказани всички претендирани разноски. Счита, че съгласно трайната съдебна практика съсобствениците на самостоятелен обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост, са солидарни длъжници по смисъла на ЗУЕС за задълженията на обекта. Моли да се присъдят сторените разноски пред първоинстанционната и въззивната инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх. № 417257/23.12.2024 г. от А. А., с която оспорва първоинстанционното решение като недопустимо, алтернативно – като неправилно. Поддържа, че „Входове БГ“ ООД не е управител на Етажната собственост по смисъла на чл. 19 ЗУЕС, съответно не може да представлява Етажната собственост. Решенията, обективирани в представения протокол от 20.12.2021 г., са нищожни и не пораждат каквото и да е правно действие. Сочи, че 2 решението е прието с по-ниско мнозинство от императивно предвиденото в закона.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че нито е налице законова солидарност, нито има доказателства за договорна. Оспорва претендираните разноски както за настоящото производство, така и за първоинстанционното такова. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на разноски както пред въззивната инстанция, така и пред първоинстанционната инстанция. Претендира сторените разноски за въззивното производство.

Против Решение № 17416/30.09.2024 г. по гр. д. № 20231110140525 по описа за 2023 година на СРС, 151 състав е подадена насрещна въззивна жалба с вх. № 417254/23.12.2024 г. от А. А., с която обжалва първоинстанционното решение в частта, с която съдът е уважил предявените искове от Етажна собственост, находяща се в жилищна сграда с адрес: гр.

София, район "Красно село", кв. „Зона Б 3“, ул. „Д********. Намира процесното решение за недопустимо, а в случай, че се приеме за допустимо – за неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че „Входове БГ“ ООД не е управител на Етажната собственост по смисъла на чл. 19 ЗУЕС, съответно не може да представлява Етажната собственост.

Решенията, обективирани в представения протокол от 20.12.2021 г., са нищожни и не пораждат каквото и да е правно действие. Сочи, че решението е прието с по-ниско мнозинство от императивно предвиденото в закона. Съдът не е съобразил, че справка за вписвания, отбелязвания и заличавания от Агенцията по вписванията, и постановление за налагане на възбрана не са титули за собственост или други документи, които да установяват собственост. Не е доказано и колко ид.ч. притежава в Етажната собственост. Ответникът не е доказал, че А. А. е бил обитател на ателие № 2 и № 3. Сочи, че липсва решение на общото събрание на Етажната собственост за определяне размера на правното задължение за заплащане на разноски за управление и поддържане на общите части на сградата поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите. Оспорва и претендираните суми за разноски както за настоящото производство, така и за първоинстанционното такова.

Твърди, че посочените разноски не са действително заплатени. В условията на евентуалност моли на основание чл. 78, ал. 5 ГПК да се намалят претендираните разноски като прекомерни. Претендира сторените разноски за въззивното производство.

Постъпил е отговор на насрещната въззивна жалба с вх. № 75837/04.03.2025 г. от Етажна собственост, находяща се в жилищна сграда с адрес: гр. София, район "Красно село", кв.

„Зона Б 3“, ул. „Д********, представлявана от дружеството, избрано за професионален домоуправител – „Входове БГ“ ЕООД, чрез адв. КК.С., САК. Извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения и следователно законосъобразността на решенията на общото събрание не може да бъде изследвана в рамките на настоящото производство. Вписаните в имотния регистър данни следва да се отчитат от съда като достоверни. Първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е присъдил претендирания размер на адвокатско възнаграждение.

С Определение № 10781/06.03.2025 г., постановено по гр. д. № 20231110140525 по описа 3 за 2023 година на СРС, 151 състав, първоинстанционният съд е намерил искането на ответника по реда на чл. 248 ГПК за намаляване на присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение поради прекомерност, направено с отговора на въззивната жалба и насрещната въззивна жалба, за основателно, като е взел предвид, че ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение още с подаденото в заповедното производство възражение. Съдът намира, че присъденото в полза на ответника адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено, като за заповедното производство бъде съобразена редакцията на чл. 7, ал. 2, т. 2 вр. с ал. 7 от Наредба № 1 от 2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа към датата на сключване на договора за правна помощ в заповедното производство – 12.10.2022 г., съгласно която възнаграждението за заповедното производство следва да бъде намалено от 700 лв. на 306,26 лв. съразмерно с уважената част от исковете ищецът има право да получи 153,13 лв. от тази сума или така в негова полза следва да бъдат присъдени разноски за заповедното производство в размер на 177,13 лв. – от общо направените 354,26 лв., от които 306,26 лв. адвокатско възнаграждение и 48 лв. държавна такса. За исковото производство е съобразена редакцията на чл. 7, ал. 2, т.

2 вр. с ал. 7 от Наредба № 1 от 2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа към датата на сключване на договора за правна помощ в исковото производство – 06.07.2023 г., съгласно която възнаграждението за исковото производство следва да бъде намалено от 2000 лв. на 517,90 лв. Съразмерно с уважената част от исковете, ищецът има право да получи 258,95 лв. от тази сума или така в негова полза следва да бъдат присъдени разноски за исковото производство в размер на 483,40 лв. – от общо направените 966,80 лв., от които 517, 90 лв. адвокатско възнаграждение, 48 лв. държавна такса и 400, 90 лв. депозит за експертиза – вместо присъдените с решението 1224,45 лв.

Постъпила е частна жалба с вх. № 125734/09.04.2025 г. срещу Определение № 10781/06.03.2025 г. от Етажна собственост, находяща се в жилищна сграда с адрес: гр.

София, район "Красно село", кв. „Зона Б 3“, ул. „Д********, представлявана от дружеството, избрано за професионален домоуправител – „Входове БГ“ ЕООД, чрез адв. КК.С., САК, с която оспорва Определение № 10781/06.03.2025 г., постановено по гр. д. № 20231110140525 по описа за 2023 година на СРС, 151 състав, с което се изменя Решение № 17416/30.09.2024 г. в частта за разноските. Възражението за прекомерност е по чл. 78, ал. 5 е процесуално недопустимо като подадено извън срока по чл. 80 ГПК. Намира, че са спазени императивните изисквания на закона, като договореното и заплатено адвокатско възнаграждение както в заповедното производство, така и в исковото производство е изцяло съобразено с броя на предявените искове, както и с броя на отделните самостоятелни обекти, фактическата и правна сложност в хода на цялото производство, както и със законоустановените минимуми.

Постъпило е писмено становище с вх. № 197095/05.06.2025 г. от А. А. във връзка с частна жалба с вх. № 125734/09.04.2025 г., с която счита Определение № 10781/06.03.2025 г. за правилно и изчерпателно. Сочи, че във възражението по чл. 414 ГПК е направено изрично възражение за прекомерност на всички разноски. Обръща внимание, че липсват 4 доказателства за ефективното заплащане на адвокатско възнаграждение. Счита, че се касае за злоупотреба с права и умишлено въвеждане в заблуждение в правораздавателните органи, доколкото липсват доказателства за извършването на разноските.