Решение № 13613 от 05.12.2025, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 13613

Варна, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - IX състав, в съдебно заседание на десети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ИВЕЛИН БОРИСОВ

При секретар ПЕНКА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия ИВЕЛИН БОРИСОВ административно дело № 20257050701844 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.215, ал.1 ЗУТ вр. чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от И. С. И., [ЕГН], подадена чрез адв. В. Г. - ВАК, против Заповед № 212/11.07.2025г. на кмета на район „Владислав Варненчик“ при община Варна, с която на основание чл.223, ал.1, т.8 вр. чл.225, ал.2, т.2 и чл.225а, ал.2 от ЗУТ, е наредено да се премахне незаконен строеж „Двуетажна масивна постройка“ /към съществуваща законна жилищна сграда в поземлен имот с [идентификатор]/ , изградена в [ПИ] и *** по КККР на гр.Варна, СО „Ментеше“, район „Вл. Варненчик“, гр.Варна, от И. С. И., [ЕГН] – извършител на строежа.

С жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Сочи се, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 35 от АПК да установи всички факти и обстоятелства от значение за процесния случай, което е довело до неправилно определен вид и параметри на разпоредения за премахване строеж. Навеждат се възражения за допуснати процесуални нарушения при съставянето и връчването на КА № 1/27.01.2025г. Оспорва се приетото от органа, че жалбоподателят е единствен собственик на имот с [идентификатор]. Въз основа на изложените съображения се иска оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание, чрез адв. В. Г., жалбоподателят изразява становище, че в хода на производството административният орган е спазил процесуалните правила по издаването на обжалваната заповед. От друга страна обаче, намира за безспорно доказано, че обективираният в ситуацията към заключението обект № 2, считан за предмет на оспорената заповед, не представлява двуетажна масивна постройка, което обуславя незаконосъобразност на акта.

Ответникът – кмета на район „Владислав Варненчик“ при община Варна, чрез гл. ю.к. Т., в представено писмено становище моли за потвърждаване на заповедта като правилна и законосъобразна. В съдебно заседание не оспорва пропуска при описване и индивидуализиране на постройката, но излага подробни обяснения за обстоятелствата, довели до него. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Издадената заповед е връчена на жалбоподателя, чрез негов представител по пълномощие, на 28.07.2025 г., видно ръкописното отбелязване на гърба на същата. Жалбата е депозирана 04.08.2025г., чрез административния орган, от което се налага извод, че е спазен законоустановения 14-дневен срок, регламентиран в чл. 215, ал. 4 от ЗУТ. Жалбата е депозирана от лице – адресат на подлежащия на оспорване акт, пред родово и местно компетентния съд – по местонахождение на поземления имот, в който е уставен незаконният строеж, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледа по същество.

След като се запозна с доказателствата, представени от страните, съдът установи следното от фактическа страна:

Административното производство е започнало по повод на сигнал вх. №ВН-82-00-594/11.01.2024г. от С. И. – П. /л.35 преписка/ до Дирекция за национален строителен контрол, гр. София (ДНСК) и впоследствие препратен от Главен директор на ГД „Строителен контрол" при ДНСК с писмо изх. №ВН-82-00-390/23.01.2024г. за действия по компетентност на кмета на Район „Вл. Варненчик". В тази връзка, на 29.01.2024г. служители от отдел „Обществен ред и контрол" (ОРК) на Район „Вл. Варненчик" са извършили оглед на място на [ПИ] и [ПИ], СО „Ментеше", гр. Варна, оградени с ажурна ограда като един имот, през която, поради липса на достъп, визуално от пътя е констатирано наличие на масивна двуетажна постройка с приблизителна застроена площ 470 кв.м. /л.33/. При огледа на собственика на имотите е връчена покана за явяване на 30.01.2024г. в районната администрация и представяне на разрешителни документи относно извършеното в имотите строителство и собствеността. На 30.01.2024г., в качеството на пълномощник на И. С. И., съгласно Пълномощно peг. №6545/16.05.2022г, М. Й. В. е представила: 1) Разрешение за строеж (PC) №300/23.09.2010г. от Гл. архитект на Община Варна - за изграждане на двуетажна къща в [ПИ]; 2) Удостоверение за въвеждане в експлоатация №124/18.08.2020г. от Гл. архитект на Община Варна - за въвеждане в експлоатация на първия етаж на жилищна сграда с [идентификатор], съгласно PC №300/23.09.2010г.; и 3) [нотариален акт]/08.01.2008г., том I, per. №231, дело №3/2008г., удостоверен от нотариус с №124 в НК, вписан в СВ-Варна с вх. peг. №129/09.01.2008г., акт №69, том I, дело №74/2008г. ([НА]/08.01.2008г.), за придобиване от И. С. И. правото на собственост върху [ПИ] (площ 662 кв.м) в СО „Ментеше", гр. Варна. От страна на проверяващите е установено значително несъответствие между проектната документация за изграждане на жилищна сграда в [ПИ] (съгласно PC №300/23.09.2010г.) и действително изграденото в имота и съседният му [ПИ].

От страна на общинската администрация са предприети множество опити за осъществяване на контакт със жалбоподателя с оглед пълното и точно установяване налице ли е незаконно строителство и в какъв обем. След поредна нарочна проверка, извършена на 27.01.2025г. от длъжностни лица по чл.223, ал.2 от ЗУТ от районната администрация, без съдействието на И. С. И. и в негово отсъствие, е съставен Констативен акт №01/27.01.2025г., с който е установен незаконен строеж „Двуетажна масивна постройка" (към съществуваща законна жилищна сграда в [ПИ]), изградена в [ПИ] и [ПИ] по КККР на гр. Варна, СО „Ментеше", р-н „Вл. Варненчик", гр. Варна и е образувано административно производство за премахването му. Предприети са неуспешни опити за връчване на съставения КА, като впоследствие същият е бил връчен по реда на §4, ал.2 ДР на ЗУТ - чрез Уведомително писмо с peг. №ЕО-ВЛ-000075ВЛ_008ВЛ/29.01.2025г. /л.16/ и чрез залепване на съобщение на входната врата на оградените като един имоти и поставяне на същото на таблото за обявления в източния вход на сградата на района и електронната страница на администрацията, за срок от 14 дни.

До 12.03.2025г., включително, не е постъпило възражение от И. С. И. срещу КА №01/27.01.2025г. Въпреки, че заинтересованото лице е уведомено лично в телефонен разговор за наличието на съставен констативен акт (съгл. КП №005818/28.01.2025г. – л.34 дело), същото не се е явило в районната администрация за връчване на акта срещу подпис.

При гореизложените обстоятелства, и въз основа на съставения КА, е издадена и процесната Заповед №212/11.07.2025г. на Кмет на Район „Вл. Варненчик", за премахване на незаконен строеж „Двуетажна масивна постройка" (към съществуваща законна жилищна сграда в [ПИ]), изградена в [ПИ] и [ПИ] по КККР на гр. Варна, СО „Ментеше", р-н „Вл. Варненчик", гр. Варна, от извършителя на строежа И. С. И..

По искане на жалбоподателя е назначена, изслушана и приета съдебно-техническа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че в [ПИ] е изградена едноетажна жилищна сграда - първи етап, разрешена с Разрешение за строеж №300/23.09.2010г., издадено от Главен архитект на Община Варна, влязло в сила на 12.10.2010г., за „Жилищна сграда, находяща се в [ПИ], по плана на СО „Ментеше", гр. Варна, 1-ви етап: първи етаж, II-ри етап: втори етаж. /л.30 към корицата/. Същата е въведена в експлоатация с Удостоверение за въвеждане в експлоатация №124/18.08.2020г., издадено от Главен архитект на Община Варна, за „Жилищна сграда, I-ви етап, първи етаж. /л.31 към корицата/. Към североизточната фасада на сграда с [идентификатор] е пристроен Навес с размери 3,23/7,88 м. и застроена площ /ЗП/ =25,45 кв.м. Към югозападната фасада на сграда с [идентификатор] е пристроена едноетажна Постройка, състояща се от: коридор, WC и стая - кухня, трапезария. Размерите са 7,88/5,18 м. ЗП=40,82 кв.м. Към югоизточната фасада на сграда с идентификатор*** е пристроено Хале със ЗП=270,00 кв.м. Част от последното попада в [ПИ]. В [ПИ], югоизточно от Халето, е изградена едноетажна Постройка със ЗП=81,71 кв.м. Същата се състои от две помещения използвани за самостоятелни гаражи със складове. В [ПИ] североизточно от Гаражите е поставен контейнер със ЗП=15,88 кв.м. Изложеното е онагледено от вещото лице със снимка от Google earth и е изготвен чертеж „Ситуация” е отразени обекти изградени в имоти е идентификатори *** и ***. /Приложение №1/. Във въпрос 2 на заключението вещото лице посочва поотделно за всеки един от обектите, пристроени към законната едноетажна постройка, неговите характеристики - размери, площ, етажност, вид на конструкцията и основа, а във въпрос 3 – наличието на конструктивна свързаност между тях. Вещото лице пояснява, че изградените Навес, едноетажна Постройка, Хале и Гаражи представляват „строежи” по смисъла на §5, т.38. от ДР на ЗУТ, а Контейнерът в [ПИ] е "преместваем обект" по смисъла на §5, т.80 от ДР на ЗУТ.

На база на подробно изложените установявания за обектите в имота, вещото лице категорично посочва, че на място няма „Двуетажна масивна постройка" (към съществуваща законна жилищна сграда в [ПИ]), изградена в [ПИ] и [ПИ] /разпоредената за премахване със Заповед №212 от 11.07.2025 г. на Кмет район „Владислав Варненчик” „Двуетажна масивна постройка" (към съществуваща законна жилищна сграда в [ПИ]), изградена в [ПИ] и [ПИ] не съществува на място/. Описаният в заповедта и констативния акт строеж за премахване не отговаря на фактически изградените строежи като площ, етажност, вид, разположение и размери. За пристроените към съществуваща законна жилищна сграда с [идентификатор]: Навес, едноетажна Постройка и Хале няма налични одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж. Пристроените към съществуваща законна жилищна сграда с [идентификатор]: Навес, едноетажна Постройка и Хале не са търпими по смисъла на § 16 ПЗ ЗУТ и § 127 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ.

Съдът в настоящия си състав приема съдебно-техническата експертиза за компетентно, обективно и подробно изготвена. Намира направеното оспорването от страна на жалбоподателя по част от въпросите за бланкетно и неоснователно, включително поради липса на конкретни основания и доказателствени искания във връзка с оспорването. Предвид изложеното, съдът кредитира изцяло изготвената съдебно-техническа експертиза.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира, че разгледана по същество, жалбата се явява основателна при следните съображения:

Съгласно чл.225а, ал.1, изр.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, или на части от тях, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2. По делото от страна на ответника е представена Заповед № 4152/28.11.2023г. /л.40/, с която кметът на Община Варна е предоставил горепосочените си функции на кметовете на райони, ведно с произтичащите от това права и задължения. Т.е., в настоящия случай оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити, съгласно установеното в чл. 59, ал.2 от АПК, в това число – фактическите и правните основания за издаването му. Изводът е потвърден и от оспорващия в жалбата, т.е. не са налице предпоставките за отмяна на заповедта на основание чл.146, и т.2 от АПК.

Съдът не споделя възражението на жалбоподателя за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила при съставянето и връчването на КА № 1/27.01.2025г., но намира за основателни оплакванията досежно неизпълнено задължение по чл.35 АПК за изясняване на релевантните за законосъобразността на заповедта факти и обстоятелства.

Разпечатката съдържа 26 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0398498d-2405-444c-96b7-d6bf3bb262e6