Решение № 222 от 12.08.2022, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Петрич, 12.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20211230101497 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 422 ГПК.

Ищецът „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Д.

Х.“ № **, ЕИК ****, твърди, че между него (като кредитодател) и ответника (като кредитополучател) е бил сключен Договор за потребителски кредит с № ****/12.10.2017 г. Поддържа, че по силата на тази сделка е предоставил на кредитополучателя паричен кредит от 2 428,71 лв., който е бил изцяло усвоен. Сочи, че върху кредитната сума е била уговорена и възнаградителна лихва. Изтъква, че кредитът не е бил обслужван редовно, а на 15.10.2020 г. е настъпил крайният му падеж. Заявява, че понастоящем дългът, произтичащ от описаното правоотношение, възлиза на: 1 370,61 лв. – главница; 228,69 лв. – възнаградителна (договорна) лихва, отнасяща се за периода от 15.08.2019 г. до 15.10.2020 г., и 307,57 лв. – мораторна лихва, начислена за времевите отрязъци от 15.08.2019 г. до 12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до 03.12.2020 г.

Посочва, че за тези вземания е била издадена заповед по чл. 417 ГПК, срещу която ответникът (в качеството му на длъжник в заповедната процедура) е депозирал възражение. Иска постановяване на съдебно решение, с което тяхното съществуване да бъде признато за установено. Претендира и съдебни разноски.

Ответникът Ж. Н. П., с адрес в с. К., общ. П., ул. „Б.“ № *, ЕГН **********, оспорва ищцовите претенции с доводи, че не е сключвал визирания договор с ищеца и 1 не е получавал кредитната сума по него.

Съдът приема следното:

1. От фактическа и правна страна:

Предмет на разглеждане са установителни искове по:

- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ – за главницата, ведно със законната лихва, считано от 16.12.2020 г. до погасяването;

- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ – за възнаградителната лихва, и

- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД – за мораторната лихва.

Претендираните вземания попадат в обхвата на Заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК с № 9732/17.12.2020 г., издадена по ч. гр. д. № 1370/20 г. на Районен съд – гр. Петрич, което е приложено към сегашното дело.

Настоящият ответник – като длъжник по заповедта, е подал възражение срещу нея, по реда на чл. 414 ГПК.

Уважаването на предявените искови претенции е последица от фактически състави, включващи кумулативната даденост на определени предпоставки, които се свеждат до:

- За главницата: 1/ валидно облигационно отношение, породено от договора за кредит и обвързващо ищеца (като кредитодател) и ответника (в качеството му на кредитополучател); 2/ реалното предоставяне от кредитодателя на кредитополучателя на кредитната сума; 3/ изискуемост (настъпил падеж) на вземането, касаещо нейното връщане, и 4/ неизпълнение на корелативното задължението на кредитополучателя в тази връзка.

- За възнаградителната лихва: 1/ уговорка, постигната между кредитодателя и кредитополучателя, в рамките на кредитното правоотношение, за дължимост от страна на последния на възнаградителна лихва в определен размер; 2/ настъпване на падежа на задължението, отнасящо се до плащането й, и 3/ непогасяването на вземането, свързано с нея.

- За мораторната лихва: 1/ съществуването на твърдения главен дълг, чиято изискуемост е настъпила, и 2/ допускането на забава в неговото погасяване.

С оглед правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищецът е длъжен да установи положителните предпоставки по всеки от исковете си, а в случай, че това бъде сторено, ответникът трябва да проведе доказване относно погасяването на задълженията.

Сключването на процесния договор между страните, с кредитодател – ищцовото дружеството, и с кредитополучател – ответникът, се доказва от обективиращия го документ, който е представени по делото в копие и в оригинал. Той е подписан за 2 ответника, а подписът му върху него не е оспорен успешно, поради което трябва да се приеме, че същият материализира негови изявления (чл. 180 ГПК). В тази връзка е нужно да се подчертае, че посредством заключението на изслушаната съдебнографическа експертиза по категоричен начин се доказва автентичността на кредитната сделка, в частта й за подписа на ответника (кредитополучател).

От съдържанието на самия договор стават ясни и базовите параметри на облигационното правоотношение, а именно:

- главница – 2 428,71 лв.;

- усвояване – посредством заплащане от кредитодателя в полза трети лица (търговци) на следните суми:

= 1 892,10 лв., представляваща стойността на стоки (2 бр. ъглошлайфове, 1 бр. електрожен, 1 бр. фотосоларна маска и 2 бр. батерии), които кредитополучателят е закупил от „Войнишки“ ООД;

= 270,96 лв., представляваща премия за застраховка, която кредитополучателят е сключил по отношение на част от закупените стоки (ъглошлайфовете и електрожена) със „ЗК „Уника“ АД, и

= 265,65 лв., представляваща премия за застраховка „Живот“, която кредитополучателят е сключил в полза на кредитодателя със същото застрахователно дружество;

- обща стойност на плащанията – 3 838,11 лв., включваща еднократна такса за оценка на риска у кредитополучателя (291,45 лв.), главницата (2 428,71 лв.) и договорната лихва, от което следва, че величината на последната е 1 117,95 лв.

(3 838,11 – (291,45 + 2 428,71) = 1 117,95);

- годишен процент на разходите – 37,67 %;

- годишен лихвен процент – 23,93 %;

- погасяване – чрез вноски, разписани по размер и падеж в погасителен план, който е инкорпориран в договора;

- краен срок – изтичащ на 15.10.2020 г.

От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза се констатира, че:

- цялата кредитна сума е била напълно усвоена от кредитополучателя, посредством три превода, направени от кредитодателя в полза на упоменатите трети лица (търговци);

- според погасителния план на кредита, цената на еднократната такса за оценка на риска у кредитополучателя е била начислена като част от главницата във всяка вноска;

- в периода от 17.11.2017 г. до 27.07.2019 г. са били направени двадесет доброволни плащания на кредитния дълг, възлизащи общо на 2 261,13 лв., след което обслужването му е било преустановено;

3

- поради настъпването на крайния падеж на кредита и допуснатата забава от кредитополучателя, понастоящем задълженията му възлизат на исковите суми – за главницата (обхващаща и таксата за оценка на риска) и за договорната лихва, както и на 324,61 лв. – за закъснителната лихва.

По повод служебната проверка, извършвана от съда за неравноправни клаузи в процесния потребителски договор (чл. 7, ал. 3 ГПК), такива не се установяват, а ответната страна не е релевирала конкретни възражения в тази насока, на които да бъде даден нарочен отговор.

Налице е обаче нищожност на уговорката, уреждаща таксата за оценка на кредитоспособността на ответника (като кредитополучател), заради противоречието й със закона, във връзка с което е необходимо да се отчете, че:

- Съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, и без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (вж. Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/20 г., ОСГТК на ВКС).

- Кредиторът по един потребителски кредит, какъвто е настоящият, има право да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, ако те не са свързани с усвояването и управлението на кредита (чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК).

- Правилото на чл. 10а ЗПК е императивно, тъй като е установено в публичен интерес, с оглед целта на този закон – да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредити, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на такива кредити (чл. 2 ЗПК).

- Таксата, събирана от кредитодателя, за да оцени кредитната благонадеждност на кредитополучателя, е в отклонение от нормативния регламент на чл. 16 ЗПК, който предвижда първият да извърши такава преценка още преди сключването на договора, без да я обвързва с финансово задължение за втория.

Начисляването на подобна такса всъщност не касае никаква дейност, която да е в полза на длъжника, а обслужва кредитора, в резултат на което нарушава забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК (вж. в този смисъл Решение № 115/08.05.2019 г. по в. гр. д. № 423/18 г. на Окръжен съд – гр. Кюстендил и Решение № 421/17.05.2019 г. по в. т. д. № 306/19 г. на Окръжен съд – гр. Варна).

В обобщение на казаното дотук се налагат финалните извод, че:

- Исковете, поставени за решаване, са доказани от гледна точка на тяхното основание.

- Главната претенция подлежи на уважаване за сумата от 1 079,16 лв., която е получена чрез изваждане на таксата за оценка на кредитния риск (291,45 лв.) от 4 остатъчната главница по погасителния план (1 370,61 лв.).

- Възнаградителната лихва се дължи в претендирания размер, защото точно той е неплатеният такъв, съобразно уговореното между страните.

- Мораторната лихва върху дължимата главница (1 079,16 лв.), за заявените периоди (от 15.08.2020 г. до 12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до 03.12.2020 г.) е 124,40 лв. Тя е определена от съда, при условията на чл. 162 ГПК (чрез ползването на електронен калкулатор за законна лихва, достъпен в интернет, на адрес www.calculator.bg).

2. По съдебните разноски:

Частичната основателност (респ. частичната неоснователност) на исковете дава право на съдебни разноски и на двете насрещни страни (чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК).

Настоящият съдебен състав дължи диференцирано произнасяне по съдебноделоводните разходи за заповедното и за сегашното исково производство (съобр. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/13 г., ОСГТК на ВКС).

Произнасянето по разноските, отнасящи се до заповедната процедура, също трябва да бъде с осъдителен диспозитив, като е без значение обстоятелството, че тя е била по реда на чл. 417 ГПК и е приключила с издаване на заповед за незабавно изпълнение. Изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските отпада с оспорване на вземането чрез възражение по чл. 414 ГПК и образуването на исково производство по чл. 415 във вр. с чл. 422 ГПК (съобр. мотивите към цитираната т. 12 от тълкувателното решение по тълк. д. № 4/13 г., ОСГТК на ВКС).

Така деловодните разноски, дължими на ищеца, пропорционално на уважената част от исковете, са:

- 66,20 лв. – за заповедното дело, изчислени на основата на заплатената държавна такса (38,14 лв.) и юрисконсултско възнаграждение (50 лв.), определено от заповедния съд;