Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 160 от 27.11.2021, Районен съд - Кърджали

Съд
Районен съд - Кърджали
Дело
Административно наказателно дело 991/2021
Вид
Решение № 160
Подписан
27.11.2021
В сила
04.05.2022
Състав
Здравка Запрянова

Цитирани разпоредби

  • чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 б."а" · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.62 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.83 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.141 ал.1 · Закон за водите
  • чл.141 ал.1 т.1 · Закон за водите
  • чл.141 ал.1 т.2 · Закон за водите
  • чл.200 ал.1 т.38 · Закон за водите
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Кърджали, 27.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Здравка Ив. Дечева Запрянова при участието на секретаря Ралица Р. Димитрова като разгледа докладваното от Здравка Ив. Дечева Запрянова

Административно наказателно дело № 20215140200991 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № *****/ 27.07.2021г., издадено от председател на ДАМТН, с което на „Н.с.“ЕАД, ЕИК ********, адрес гр.София, представлявана от прокуриста А.Б.А., са наложени административни наказания: по т.1.- „имуществена санкция” в размер на 1000лв. на основание чл.200 ал.1 т.38 от Закона за водите за извършено нарушение по чл.141 ал.1 т.1 от Закона за водите и по т.2.- „имуществена санкция” в размер на 1000лв. на основание чл.200 ал.1 т.38 от Закона за водите за извършено нарушение по чл.141 ал.1 т.2 от Закона за водите.

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена от изпълнителния директор на „Н.с.“ЕАД- София, с която обжалва наказателното постановление като го счита за издадено в противоречие с процесуалните разпоредби и в тази връзка следвало да бъде отменено като неправилно и необосновано. Излага съображения за изтекъл преклузивен срок по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН. В случай, че не се приемат изложените доводи моли съда да приложи разпоредбата на чл.28 б.“а“ от ЗАНН. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява. Чрез пълномощник е депозирал писмено становище по делото, в което оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Моли за присъждане на разноски съобразно чл.63 ал.3 от ЗАНН, както и алтернативно моли да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на законовия минимум.

1

Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На 19.11.2020г. свидетелите Ц.И. и Д.К.- служители в регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията“- Южна България при ДАМТН, извършили проверка на язовирната стена и съоръженията към нея и документацията за експлоатацията на язовир „П.*“ разположен в имот с идентификатор ******** и идентификатор ********* по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.П., общ.Черноочене. Същият бил собственост на „Н.с.“ЕАД- София съгласно нотариален акт № *** дело № ***/ 2018г. Свидетелите И. и К. на место установили, че въздушният откос е в неизправно състояние, тъй като над шахтата на основния изпускател има голямо свличане, с което е нарушена конструктивната цялост на язовирната стена. Констатирали и че проверяваният язовир и язовирна стена към него нямат устройство за измервателна и контролна апаратура за мониторинг на тяхното състояние, с което не било изпълнено изискването на чл.70 ал.4 вр.чл.106 ал.2 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасна експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние. Констатациите от проверката били отразени в Констативен протокол № ********/ 19.11.2020г. По този повод на 01.02.2021г. срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административни нарушения по чл.141 ал.1 т.1 от Закона за водите и по чл.141 ал.1 т.2 от Закона за водите от свидетелката Ц.И. в присъствието на колегата си Д.К. и на представител на нарушителя.

Последният подписал акта с възражения. Били подадени писмени възражения, които обаче не били уважение. Въз основа на съставения акт, наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което наложил на „Н.с.“ЕАД- София административни наказания както следва: по т.1 „имуществена санкция” в размер на 1000лв. на основание чл.200 ал.1 т.38 от ЗВ за извършено нарушение по чл.141 ал.1 т.1 от Закона за водите; по т.2 „имуществена санкция” в размер на 1000лв. на основание чл.200 ал.1 т.38 от ЗВ за извършено нарушение по чл.141 ал.1 т.2 от Закона за водите.

Изложената фактическа обстановка се установява след анализ на показанията на свидетелите Ц.И. и Д.К., на които съдът дава вяра изцяло като последователни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си; Акт за установяване на административно нарушение № **** от 01.02.2021г.; Заповед № А-237 от 08.06.2020г. на председателя на ДАМТН; Възражение от „Н.с.“ЕАД- София; Становище от Ц.И. от 12.02.2021г.; Скица № ******/ 02.04.2015г.; Нотариален акт № *** дело № ***/ 2018г.; Констативен протокол № ********/ 19.11.2020г. от проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към нея и документацията за експлоатация; Покана за съставяне на АУАН от 15.01.2021г., както и другите приети по делото писмени доказателства.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.

2

По т.1 от наказателното постановление: Административно наказателната отговорност на „Н.с.“ЕАД- София е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл.141 ал.1 т.1 от Закона за водите, която гласи, че собствениците на водностопански системи и хидротехнически съоръжения, включително на язовирни стени и/или съоръженията към тях, са длъжни да осигурят поддържането им в техническа изправност. Санкцията за посоченото нарушение е наложена на основание чл.200 ал.1 т.38 от Закона за водите, предвиждащ да се наказва с глоба, съответно имуществена санкция от 1000 до 10000лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо или юридическо лице, което не изпълни задължение по чл.141 ал.1 от Закона за водите. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят действително е осъществил процесното административно нарушение. В качеството си на собственик на язовир „П.*“, той не е изпълнил задължението си да осигури поддържането в техническа изправност на язовирната стена и съоръженията към нея.

Правилно е прието от контролните органи, че е налице нарушение извършено на 19.11.2020г., тъй като на тази дата те са констатирали техническа неизправност на въздушния откос на язовира и проявеното от жалбоподателя бездействие. Доколкото се касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято отговорност по аргумент от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието не следва да се доказва изобщо от субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е дееца елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма. При индивидуализиране на наказанието наказващият орган е спазил принципите на чл.27 от ЗАНН, тъй като е съобразил степента на обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно деянието е с типичната за този вид нарушения обществена опасност, не се твърди и не са представени доказателства жалбоподателят да е наказван друг път с влязъл в сила акт за подобно нарушение. Поради това законосъобразно се явява наказание към минималния размер на предвиденото в закона, което е и наложено. Поради това обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно, поради което следва да се потвърди в тази му част.

По т.2 от наказателното постановление: С атакуваното постановление на „Н.с.“ЕАДСофия е наложено административно наказание и за нарушение на разпоредбата на чл.141 ал.1 т.2 от Закона за водите, която гласи, че собствениците на водностопански системи и хидротехнически съоръжения, включително на язовирни стени и/или съоръженията към тях, са длъжни да осигурят използването на измервателна и контролна апаратура за мониторинг на тяхното състояние, отговаряща на изискванията на наредбата по ал.2. Законодателят е регламентирал тези изисквания в Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние. Съгласно чл.70 ал.4 от Наредбата собственикът на язовира е длъжен да монтира устройство за измерване на водното ниво.

Санкцията за посоченото нарушение е наложена на основание чл.200 ал.1 т.38 от Закона за водите, предвиждащ да се наказва с глоба, съответно имуществена санкция от 1000 до 10000лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо или юридическо лице, което не изпълни задължение по чл.141 ал.1 от Закона за водите. Видно от доказателствата 3 по делото, при извършената на 19.11.2020г. проверка от контролните органи е констатирано, че язовирната стена на язовир „П.*“ и съоръженията към нея не са били оборудвани с устройство за измерване на водното ниво, което е задължително съгласно чл.70 ал.4 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние. Затова според настоящата инстанция, жалбоподателят е осъществил процесното административно нарушение, тъй като в качеството си на собственик на язовира не е изпълнил задължението си да оборудва с устройство за измерване на водното ниво язовирната стена и съоръженията към нея, съгласно изискванията на Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние. Доколкото се касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято отговорност по аргумент от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието и тук не следва да се доказва изобщо от субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е дееца елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма. При индивидуализиране на наказанието наказващият орган е спазил принципите на чл.27 от ЗАНН, тъй като е съобразил степента на обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно деянието е с типичната за този вид нарушения обществена опасност, не се твърди и не са представени доказателства жалбоподателят да е наказван друг път с влязъл в сила акт за подобно нарушение. Поради това законосъобразно се явява наказание към минималния размер на предвиденото в закона, което е и наложено. Поради това обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно, поради което следва да се потвърди и в тази му част.

Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН и атакуваното постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушенията са пълно описани с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които са извършени, както и доказателствата, които ги подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какви деяния са осъществени от жалбоподателя, кога са извършени и каква е правната квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Словесното описание на констатираните нарушения и установената по делото фактическа обстановка съответства на посочените като нарушени правни норми, както и на санкционните такива.

Спазен е срока за съставяне на АУАН съгласно чл.34 от ЗАНН, тъй като нарушението е установено на 19.11.2020г, а актът е съставен в тримесечния срок на 01.02.2021г. Не се споделя довода за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като настоящият случай не е маловажен поради изключителната важност на засегнатите обществени отношения от 4 допуснатото нарушение.