Решение № 1248 от 02.09.2026, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1248 гр. Русе, 02.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. Иванов при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело № 20244520103526 по описа за 2024 година

Производството е във втората фаза на съдебната делба и има за предмет определяне на способа за ликвидиране на съсобствеността между страните, произнасяне по заявените по реда на чл. 346 ГПК претенции по сметки и разпределяне на разноските.

С влязло в сила Решение № 1728/16.12.2024 г., постановено по настоящото дело, е допусната съдебна делба между А. К. Й. и Н. К. П. при равни квоти от по 1/2 идеална част върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Русе, находящ се в гр. Русе, ул.

„Борисова“ № 23, ет. 1, с площ по документ 56,36 кв.м., заедно с две избени помещения, таван с размери 4 на 6 метра, 1/4 идеална част от пералнята на тавана, 1/24 идеална част от сградата и 1/8 идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, с площ 652 кв.м.

Правата на страните върху имота произтичат от наследяване на тяхната майка Л.

Ф. Я.. Приживе наследодателката е дарила целия имот на Н. К. П. с нотариален акт № 115, том III, рег. № 2006, дело № 417/30.04.2014 г. След смъртта на наследодателката на 29.08.2020 г. А. К. Й. е предявила иск за възстановяване на запазената си част. По гр.д. № 4684/2020 г. по описа на Районен съд – Русе, с последващ въззивен контрол, дарението е намалено до необходимия размер и е възстановена запазената част на А.

Й., като в отношенията между страните е установено, че всяка от тях притежава по 1/2 1 идеална част от процесния имот. Именно тези квоти са възприети и с влязлото в сила решение по допускане на делбата.

Във втората фаза А. К. Й. е поискала имотът да бъде възложен в неин дял по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, а при неприемане на това искане – да бъде изнесен на публична продан. Тя е предявила срещу Н. К. П. претенция по чл. 346 ГПК във връзка с чл. 31, ал. 2 ЗС за 667 лв. за периода 06.11.2023 г. – 30.04.2024 г. и за 4 000 лв. за периода 01.05.2024 г. – 28.02.2025 г., общо 4 667 лв., ведно със законна лихва от предявяване на претенцията до окончателното плащане, твърдейки, че ответницата еднолично ползва общия имот и я лишава от ползването на притежаваната 1/2 идеална част.

Н. К. П. оспорва претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС. Твърди, че фактически ползва само частта, в която се намира зъботехническата лаборатория, докато останалата част е свободна, както и че с нотариална покана от 12.06.2024 г., връчена на А. Й. на 19.06.2024 г., изрично е предложила на последната да ползва имота съобразно правата си и да й бъде предоставен ключ.

Н. К. П. е предявила срещу А. К. Й. две претенции по сметки. Първата е за 2 000 лв., представляващи 1/2 от твърдени необходими разноски в общ размер 4 000 лв. за ремонт на покрив след теч, боядисване на стени и поставяне на нов окачен таван.

Втората е за 10 000 лв., представляващи според твърденията й 1/2 от увеличената стойност на имота вследствие на извършени от нея подобрения – подмяна на електрическа и ВиК инсталации, електрическо табло и трифазно захранване, мазилки, шпакловки и боядисване, фаянс и теракот, мивка и водомерни възли, ремонт на врати и шкафове, циклене и лакиране на подови настилки, окачени тавани, осветителни тела, площадка и стъпала.

По начина на извършване на делбата Н. К. П. настоява да бъде извършена реална делба по един от разработените от вещото лице варианти, преимуществено по вариант № 1, като в неин дял бъде поставена частта, използвана като зъботехническа лаборатория. А. К. Й. поддържа, че към момента не е доказано законосъобразно обособяване на два самостоятелни обекта и иска имотът да бъде изнесен на публична продан.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази становищата на страните, приема за установено следното:

За изясняване на техническата поделяемост, стойността на имота, стойността на ползването и твърдените ремонтни дейности по делото са приети първоначална и повторна съдебно-технически експертизи, както и последващи допълнителни заключения относно възможните варианти за обособяване на самостоятелни обекти.

Първоначалното заключение на вещото лице инж. И. С. Л. приема, че имотът 2 може технически да бъде разделен на две части. По първоначално разработения вариант дял № 1 включва жилищна част с площ 35,60 кв.м., малка маза с площ 3,43 кв.м., таванско помещение и съответна идеална част от дворното място, а дял № 2 включва помещения с площ 20,70 кв.м., използвани като зъботехническа лаборатория, маза с площ 18,50 кв.м., таванско помещение и съответна идеална част от дворното място. Вещото лице е установило наличие на два входа и технически дадености за отделно водоснабдяване и електрозахранване.

По това заключение пазарната стойност на целия имот е определена на 151 982 лв., стойността на дял № 1 – на 86 783 лв., а стойността на дял № 2 – на 65 199 лв., като е изчислена сума за парично уравнение на дяловете от 10 792 лв. Средният пазарен наем за целия обект за релевантния период е определен на 520 лв. месечно.

По-късно вещото лице е разработило три варианта за реално обособяване. При вариант № 1 по-голямата част от 35,60 кв.м. се запазва като жилищна, а частта от 20,70 кв.м. – като зъботехническа лаборатория, при необходимост от изграждане на санитарен възел и осигуряване на принудителна вентилация. При вариант № 2 първата част е разгледана като офис, а втората като лаборатория, отново при необходимост от санитарен възел. При вариант № 3 първата част е предвидена като лаборатория, а втората като офис, като реализирането на варианта е обусловено и от становище на органите на здравния контрол.

По искане на съда проектните решения са изпращани на Главния архитект на Община Русе. В последното становище от 15.01.2026 г. Главният архитект изрично е посочил, че представената документация във вариантност не представлява инвестиционен проект по смисъла на ЗУТ. За вариант № 1 е поставено изискване да се установи техническата възможност и целесъобразността на принудителната вентилация и да бъде осигурен санитарен възел към втория обект. За вариант № 2 също е посочена необходимост от санитарен възел, а за вариант № 3 – необходимост от положително становище на РЗИ. Посочено е още, че предназначението на новообразуваните самостоятелни обекти може да бъде установено само чрез годен инвестиционен проект.

В последното съдебно заседание процесуалният представител на Н. П. е поискал допълнителна възможност за представяне на проект и нови идентификатори, докато насрещната страна е възразила, че в продължилия значителен период на втората фаза не е достигнато до инвестиционен проект, одобрен от компетентния административен орган, и е поддържала искането си за публична продан. След събиране на всички допуснати доказателства съдът е приключил съдебното дирене и е дал ход по същество.

По претенциите за ремонтни работи и подобрения е приета повторна съдебнотехническа експертиза на вещото лице инж. К. К.. Заключението, съпоставено със 3 свидетелските показания на Е. Т. Г.а и Б. С. П. и с архитектурната документация, установява, че съществената част от твърдените подобрения не е извършена през 2020–2021г., а около 2000г., когато помещенията са били преустроявани и приспособявани за ползване като зъботехническа лаборатория.

Към периода около 2000г. вещото лице отнася подмяната на електрическата инсталация, изграждането на електрическо табло и трифазно захранване, мазилки и шпакловки, боядисване, облицовки с фаянс и теракот, обработка на подовите настилки и окачени тавани. От архитектурно заснемане от 1999г. се установява, че отделният вход и площадката със стъпала са съществували още тогава, поради което тези елементи не могат да бъдат възприети като по-късни подобрения.

Повторната експертиза определя стойността на работите, отнесени към 2000г., на 5 418,22 лв. За част от ВиК принадлежностите – водомери, кранове и мивка – на стойност 735 лв. не е установена сигурна дата на извършване. За 2021 г. са установени конкретни ремонтни дейности по покривната част – подмяна на ламаринена обшивка, полагане на битумен силикон и почистване на улуци, чиято стойност е изчислена на 253,83 лв. Твърдяното боядисване след теч и изграждането на нов окачен таван не са установени по несъмнен начин. Вещото лице е изчислило и разлика от 22 704 лв. между стойността на имота с наличните подобрения и хипотетичната му стойност без тях.

При повторната оценка актуалната пазарна стойност на делбения имот е определена на 129 278 лв. Съдът възприема тази оценка като най-близка до момента на постановяване на решението, поради което я използва и при определяне на окончателната държавна такса по делбата.

При така установеното съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 348 ГПК, когато допуснатият до делба имот е неподеляем и не може да бъде поставен в дял на някой от съделителите, той се изнася на публична продан. Реалната делба на сграда, жилище или друг самостоятелен обект предполага не само фактическа възможност за прокарване на преградни стени, отделни входове или инсталации, а възможност в резултат на делбата да възникнат самостоятелни и законосъобразни обекти на правото на собственост.

Чл.203 ЗУТ допуска съдебна делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект само когато обособените части могат да бъдат превърнати в самостоятелни обекти без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и нормативи. В практиката на ВКС се приема, че когато за реалното разделяне са необходими инвестиционни проектни решения, съдът не може да постанови реална делба единствено въз основа на абстрактна техническа възможност, без да е налице проект, годен да бъде одобрен от компетентната администрация.

4

По настоящото дело са положени значителни процесуални усилия за установяване на възможността за реална делба. Изслушани са няколко технически заключения, разработени са три варианта, съдът нееднократно е изисквал становища от Главния архитект и на страните е била предоставена възможност да организират доказването си. Въпреки това към приключване на съдебното дирене не е представен инвестиционен проект по смисъла на ЗУТ, нито има одобрение, че който и да е от вариантите може да доведе непосредствено до възникване на два самостоятелни обекта.

Напротив, последното становище на Главния архитект изрично квалифицира представената документация като непредставляваща инвестиционен проект и поставя допълнителни условия за всеки от вариантите. Следователно съдът би основал решението за реална делба на бъдещи и несигурни административни и строителни действия, чието извършване, съдържание и резултат към момента не са установени.

Такъв съдебен акт не би ликвидирал съсобствеността по ясен и окончателен начин.

Обстоятелството, че в последното заседание е поискано ново време за изработване на проект, не обуславя задължение на съда да продължава безсрочно доказването.

Втората фаза е протекла в продължителен период, техническият въпрос е бил централен за спора от самото начало и страната, която настоява за реална делба, е разполагала с достатъчна възможност да представи годен проект. При приключено съдебно дирене съдът следва да реши спора въз основа на наличните доказателства.

Ето защо процесният имот следва да бъде третиран като неподеляем за целите на настоящото производство. Не са налице предпоставки за разпределение по чл.353 ГПК, тъй като тази разпоредба предполага наличие на реално обособими самостоятелни дялове, каквито по делото не са доказани.

По искането за възлагане по чл.349, ал.2 ГПК

Искането на А. К. Й. за възлагане на имота е неоснователно. За да бъде поставено наследствено жилище в дял на съделител по чл.349, ал.2 ГПК, законът изисква кумулативно съделителят да е живял в жилището при открИ.е на наследството и да не притежава друго жилище. В производството е установено и не се спори, че А.