Решение № 1586 от 29.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1586 гр. София, 29.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослава Кацарска

Членове:

Нели Алексиева

Диляна Господинова като разгледа докладваното от Нели Алексиева Въззивно гражданско дело № 20231100503230 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на ЗАД „А.“ АД срещу постановление от 16.02.2023 г. на частен съдебен изпълнител А.П., рег. № 849 КЧСИ, по изп. д. № 20238490400096, с което е отказано намаляване на възнаграждението за адвокатски хонорар на взискателя на 200 лева, както и съразмерно намаляване на таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.

Жалбоподателят намира обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен. Счита, че на взискателя се дължи единствено адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредба № 1/ в размер на 200 лева.

Твърди, че изпълнителното дело не се отличава фактическа и правна сложност и на пълномощника на взискателя не се дължи възнаграждение за процесуално представителство по изпълнителното дело. Поддържа, че претендирането на адвокатски хонорар кумулативно, както по силата на чл.

10, т. 1 от Наредбата, така на основание чл. 10, т. 2 от Наредбата, е обусловено от извършването на допълнителни действия с цел удовлетворяване вземането на взискателя, каквито не са предприемани.

Посочва, че търсената по изпълнителното дело сума е платена на 15.02.2023 1 г., чрез прилагането на един изпълнителен способ – запор върху банковата сметка на длъжника, в указания в поканата срок за доброволно изпълнение, поради което действията на адвоката на взискателя се изчерпват единствено с подаването на шаблонна молба за образуване на изпълнителното дело. Иска от съда да намали дължимото на взискателя адвокатско възнаграждение на 200 лева, като моли и таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ да бъде съответно намалена. Претендира направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Взискателят по изпълнителното дело Щ.М.М. подава възражение срещу жалбата, в което излага доводи за неоснователност на същата.

Съдебният изпълнител по изп. д. № 20238490400096 е изложил подробни мотиви по обжалваното постановление, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал.

3 ГПК.

Частната жалба е депозирана в срок от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

На 09.02.2023 г. по молба на взискателя Щ.М.М., подадена чрез адв. Р.Р., е образувано процесното изпълнително дело срещу ЗАД „А.“ АД, въз основа на изпълнителен лист от 07.02.2023 г., издаден от Окръжен съд – Ловеч, въз основа на влязло в сила на 28.01.2023 г. решение № 69/22.12.2022 г., с който длъжникът е осъден да заплати на взискателя застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лева, ведно със законната лихва от 18.04.2021 г. до изплащане на вземането.

С молбата за образуване на изпълнителното дело се иска от съдебния изпълнител да събере присъдените от съда суми /главница и лихви/, както и разноски по изпълнителното дело, вкл. и адвокатско възнаграждение по приложен договор за правна защита от 08.02.2023 г., уговорено по реда на чл.

38, ал. 1, т. 2 от ЗА. С молбата е поискано налагане на запор върху банковите сметки на длъжника.

Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие от 08.02.2023 г., с който на адвоката е възложено да образува и води изпълнителното дело, както и да осъществява процесуално представителство на взискателя по изпълнителното дело. В договора е вписано, че за извършването на тези действия се предоставя безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

2

На 09.02.2023 г. е изпратено запорно съобщение до „Централна кооперативна банка“ АД, като на 15.02.2023 г. третото задължено лице „Централна кооперативна банка“ АД уведомява съдебния изпълнител, че длъжникът има открита сметка, по която има необходимата наличност и е направен превод за цялата дължима сума по запорното съобщение.

След получаване на този превод по изпълнителното дело, на 15.02.2023 г. съдебният изпълнител изпраща съобщение до горепосочената банка за вдигане на запора.

На 09.02.2023 г. съдебният изпълнител изпраща до жалбоподателя покана за доброволно изпълнение /връчена на същата дата/, в която са посочени задълженията на длъжника по изпълнителното дело, в които освен присъдените с изпълнителния лист суми /100 000 лева главница и лихва от 19018.56 лева, начислена върху главницата от 100 000 лева за периода от 18.04.2021 г. до 24.02.2023 г./ е включено и задължение за разноски по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение на взискателя в размер на 4525 лева и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 7178.84 лева с ДДС.

На 10.02.2023 г. длъжникът подава възражение, с което се възразява срещу разноските за адвокатско възнаграждение от 4525 лева, като се иска намаляване поради прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя от 4525 лева на 200 лева, както и съответно намаляване на дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Препис от това възражение е връчен на взискателя, като в указания от съдебния изпълнител срок е подадено становище от адв. Русев за неоснователност на възражението.

С обжалвания акт ЧСИ отказва да уважи направените от длъжника възражения.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 435 ГПК въвежда изчерпателно изброяване на подлежащите на обжалване действия в изпълнителното производство, както и кръга от субекти, процесуално легитимирани да предявят жалба. Съгласно чл.

435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за разноските.

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”.

Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство - задължението на длъжника за разноски е 3 изрично уредено чл.79 ГПК. Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. Видно от представеното в цялост копие на изпълнителното дело, извършените от адвоката на взискателя действия по делото към този момент не се изчерпват единствено с подаване на молбата за образуване на изпълнително производство. Размерът на дължимата сума - предмет на изпълнителното дело, е в големи размери, като в представения от взискателя договор за правна защита и съдействие изрично е постигнато съгласие, предоставената с него безплатна правна помощ да се дължи, както за образуване на изпълнителното дело, така и за процесуално представителство по него. Жалбоподателят е страна по делото, по което е постановен актът, въз основа на който е присъдена сумата с издадения изпълнителен лист и безспорно е бил запознат с този акт и е имал възможност да изпълни доброволно задължението към взискателя, тъй като осъдителното решение е постановено на 22.12.2022 г. и е влязло в сила, като необжалвано, на 28.01.2023 г., т.е. изпълнителното дело е образувано повече от месец след постановяване на решението, въз основа на което е издаден изпълнителният лист. Няма законова разпоредба, която да постановява, че изпълнението на задължението в срока по поканата за доброволно изпълнение, но след образуване на изпълнителното дело, води до отпадане на отговорността за разноски, респ. до минимален размер на същата /в случая от изпратения на съда препис на изпълнителното дело не се установява дължимата по него сума да е платена от длъжника доброволно в срока по поканата за доброволно изпълнение, а същата е събрана в резултат на приложения, посочен в молбата на взискателя за образуване на изпълнително дело, изпълнителен способ/.

Затова следва да се приеме, че правилно и законосъобразно ЧСИ е счел, че дължимото на взискателя възнаграждение не може да бъде единствено сумата от 200 лева, предвидена в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 за образуване на изпълнително дело, каквото искане отправя жалбоподателят.

Съгласно чл. 10, т. 2 Наредба № 1 от 2004 г. за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания дължимото адвокатско възнаграждение е 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от наредбата. Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 на Наредба № 1 предвижда, че минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение се определя в зависимост от материалния интерес. В случая 4 материалният интерес по изпълнителното дело за взискателя е в размер на 119018.56 лева /100 000 лева главница и 19018.56 лева законна лихва/.

Съобразно нормата на чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1, за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е: за образуване на изпълнително дело - 200 лева и за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от наредбата, в конкретния случай и при материален интерес от общо 119018.56 лева, адвокатското възнаграждение по чл. 10, т. 2 Наредба № 1 от 2004 г. вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 възлиза на сумата от 4705.37 лева. Следователно на взискателя се дължи общо възнаграждение по чл. 10, т. 1 и т. 2 на Наредба № 1 от 2004 г. в общ размер от 4905.37 лева. Поисканото от взискателя възнаграждение от 4525 лева е по-ниско от този размер, поради което не са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК за допълнително намаляване на размера на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение по изпълнителното производство. Съгласно непротиворечивата съдебна практика на ВКС, за уважаване на искането за присъждане на възнаграждение, уговорено в хипотезата на чл. 38, ал. 2 вр. ал.

1, т. 2 от ЗА е достатъчно по делото да е била осъществена правна помощ без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗА /в случая в представения по изпълнителното дело договор за правна помощ изрично е вписано, че същата се предоставя по чл. 38, ал. 1, т.

2 от ЗА/, като преценката за наличие на материална затрудненост следва да бъде направена с оглед конкретните данни по делото и при липса на спор между страните достатъчно доказателство за осъществяване на основанията по чл. 38, ал.1, т. 1-3 ЗА за безплатна правна помощ представляват съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ.

Ответната страна в производството, която по правилата на чл. 78 ГПК следва да заплати направените разноски, разполага с процесуалната възможност да оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ, но носи и тежестта да установи, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице. В случая жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства за липсата на тези предпоставки.

Пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към 5

Закона за частните съдебни изпълнители се дължи, тъй като при изпълнение на задължения за парични вземания, съдебният изпълнител събира и т. нар. окончателна такса, държавният - по чл. 53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК /приета с ПМС № 38 от 27.02.2008 г., обн., ДВ, бр. 22 от 28.02.2008 г., доп., бр. 50 от 30.05.2008 г./, а частният - по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители /приета с ПМС № 92 от 19.04.2006 г., обн., ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г./. В чл. 26 от Тарифата за таксите е посочено, че за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума по описания начин съобразно интереса, а не само главницата по изпълнителния лист. Както е посочил законодателят, такса се следва върху събраната сума, поради което в нея правилно са включени и разноските по изпълнението за адвокатско възнаграждение на взискателя. Предвид извода на съда за неоснователност на възражението за намаляване на адвокатското възнаграждение, съдът намира, че искането на жалбоподателя за допълнително намаляване на определената от ЧСИ такса по т. 26 от Тарифата е неоснователно.