Определение № 2794 от 09.07.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2794 гр. Варна, 08.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно частно гражданско дело № 20243100501204 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 413, ал. 2, вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Подадена е частна жалба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА

ВЗЕМАНИЯ” ЕАД срещу разпореждане № 21507 от 28.05.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 5248/2024 г. по описа на ВРС, 52 състав, в частта, с която е отхвърлено, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, заявление с вх. № 35590/30.04.2024 г. на заявителя „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Петър Дертлиев" № 25, офис-сграда „Лабиринт", ет. 2, офис 4, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Х. И. Х., ЕГН **********, с адрес: ************ - длъжник по Договор за потребителски кредит № ******** от 21.02.2022 г., сключен между същия и „Сити кеш" ООД, като вземанията по договора са прехвърлени от страна на „Сити кеш" ООД в полза на заявителя по силата на Приложение № 1 от 14.06.2023 г. към Договор за покупко-продажба на вземания от 14.06.2023 г., в частта за сумата от 317,29 лева, претендирана като обезщетение за забава върху главницата по договора за кредит в размер на законната лихва, начислено за периода от 07.03.2024 г. до 02.05.2024 г., поради незаконосъобразно определен период и начисляване на сумата в незаконосъобразен размер.

В частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на разпореждане в обжалваната му част. Излагат се съображения за това, че в заповедното производство съдът не е овластен да извършва проверка за правилността на изчисленията на законната лихва за забава, а това следва да стане в рамките на евентуално исково производство. Това следвало от обстоятелството, че заповедното производство по реда на чл. 410 от ГПК е формално и в него не следва да се доказват твърденията на заявителя, а е достатъчно ясно да бъдат индивидуализирани дължимите вземания и искането да е в съответствие с разпоредбата на чл. 410 от ГПК. Направено е 1 искане да бъде отменено разпореждането в обжалваната част и да се издаде заповед за изпълнение.

Варненският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваемо определение по чл. 274 от ГПК, поради което е допустима.

Производството пред ВРС е образувано по подадено заявление по чл.

410 от ГПК от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Х. И. Х., ЕГН **********, с адрес: ************ - длъжник по Договор за потребителски кредит № ******** от 21.02.2022 г., сключен между същия и „Сити кеш" ООД, като вземанията по договора са прехвърлени от страна на „Сити кеш" ООД в полза на заявителя по силата на Приложение № 1 от 14.06.2023 г. към Договор за покупко-продажба на вземания от 14.06.2023 г., за сумите както следва: 621,39 лева - главница, ведно със законната лихва върху същата от датата на подаване на заявлението в съда - 30.04.2024 г., до окончателното изплащане на задължението; 52,01 лева - договорна лихва за периода от 06.03.2022 г. до 01.08.2022 г., ведно със законната лихва върху същата от датата на подаване на заявлението в съда - 30.04.2024 г., до окончателното изплащане на задължението; 317,29 лева - обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва, начислено за периода от 07.03.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Претендират се и направените по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на 25 лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.

Заповедният съд е разгледал заявлението като е приел, че същото е основателно и въз основа на него следва да бъде издадена заповед за изпълнение, с изключение на претенцията за сумата от 317,29 лева, претендирана като обезщетение за забава върху главницата по договора за кредит в размер на законната лихва, начислено за периода от 07.03.2024 г. до 02.05.2024 г. В тази част съдът е приел, че претендираното обезщетение за забава надвишава размера на законната лихва, поради което искането противоречи на императивна законова разпоредба и на добрите нрави, което е основание за отказ по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК. Отделно от това е изложил мотиви за това, че доколкото заявлението е подадено на 30.04.2024 г., посочената крайна дата на горния период е некоректна, тъй като присъждането на две лихви за забава за периода от 30.04.2024 г. до 02.05.2024 г. би довело до неоснователно обогатяване на заявителя. Изложил е, че дори да бъде прието, че посочването на 02.05.2024 г. като крайна дата на периода е резултат на техническа грешка, некоректна в случая се явява и началната дата на периода. Видно от представения по делото погасителен план - неразделна част от договора за кредит, първата погасителна вноска за главницата (върху която единствено се твърди както в самото заявление, така и в двете уточнителни молби, да е начислено претендираното обезщетение за забава) е дължима на дата 14.03.2022 г., като няма как задължението за заплащане на лихва за забава да възникне преди падежа на вземането, за чиято забава се претендира. Доколкото точната индивидуализация на вземането за лихва включва както размер, така и период, за който същата се дължи - и въз основа на който период се изчислява размерът, при некоректно посочен 2

(незаконосъобразно определен) период възникват съмнения и за некоректен размер на претендираната сума.

Въззивният съд намира, че жалбата е неоснователна, доколкото при постановяване на разпореждането в обжалваната му част заповедният съд е съобразил законовите разпоредби и формираната въз основа на тях съдебна практика, съгласно която по силата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Съгласно ал. 2, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В случая претендираното обезщетение за забава надвишава размера на законната лихва, поради което искането противоречи на императивна законова разпоредба. Смисълът на разпоредбите на ал. 1 и ал. 2 на чл. 33 от ЗПК е да забрани на кредитора при забава на длъжника да начислява лихви, неустойки, такси и пр. надхвърлящи договорената лихва ал. 1 и законната лихва - ал. 2. При констатирано надвишаване на законната лихва, заповедният съд би могъл или да отхвърли изцяло заявлението в частта на искането за присъждане на обезщетение за забава, или да съобрази частичната основателност на претенцията и да присъди действително дължимия размер. Определянето на точния размер на дължимата се законна лихва в конкретния случай е невъзможно и поради обстоятелството, че периода на същата е посочен некоректно. В случая законната лихва се претендира два пъти за периода от 30.04.2024 г. до 02.05.2024 г., което е недопустимо, тъй като не може да бъде начислявана два пъти лихва за забава върху една и съща главница за един и същи период. Не може да се счете също така, че се претендира законна лихва върху лихвата за този период, тъй като това би било анатоцизъм и попада в забраната на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД. Освен това, началната дата на периода, за който се претендира лихва за забава е преди началната дата на падежа на първата вноска за главницата, съгласно представения погасителен план – 14.03.2022 г. Подобно произнасяне на заповедния съд би означавало същия да определи изцяло нов период, за който се дължи лихва за забава и да преизчисли размера на същата, за който заявлението се явява основателно. Подобно произнасяне би довело до разрешаване на правен спор между страните, каквато не е целта на заповедното производство, което цели установяване само на безспорност на вземането.

Изложените от жалбоподателя доводи относно формалния характер на заповедното производство и липсата на законово задължение за заявителя да представя към заявлението справка, която съдържа необходимите изчисления за определяне на размера на претендираните парични вземания, са неоснователни. В съответствие с характера на договора, от който произтичат правата на заявителя, приложими към облигационното правоотношение са ЗЗП и ЗПК. Обезщетение за забава в размер на законната лихва, безспорно се дължи при забава на длъжника, но при спазване на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1, вр. ал. 2 ЗПК. Претенцията за договорна лихва следва да е съобразена със сключения потребителски договор. Вярно е, че една от целите на заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно, но съобразяването с тази цел не може да бъде в ущърб на прилагането на създадената в защита на потребителите императивна правна уредба.

3

Обратното би означавало съдът да отвори широко вратите за злоупотреба с процесуални права, допускайки нарушаване на разпоредбата на чл. 3 от ГПК.

Последната задължава страните да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. След като част претенциите на заявителя противоречат на закона или накърняват добрите нрави, за съда не остава друго, освен да приложи разпоредбата на чл. 411, ал.

2, т. 2 и т. 3 от ГПК и да отхвърли искането в тези му части.

Предвид изложеното и поради съвпадащите изводи на двете съдебни инстанции, разпореждането на ВРС в обжалвана част следва да бъде потвърдено.

С оглед на гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 21507 от 28.05.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 5248/2024 г. по описа на ВРС, 52 състав, в частта, с която е отхвърлено, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, заявление с вх. № 35590/30.04.2024 г. на заявителя „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Петър Дертлиев" № 25, офис-сграда „Лабиринт", ет. 2, офис 4, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Х. И. Х., ЕГН **********, с адрес: ************ - длъжник по Договор за потребителски кредит № ******** от 21.02.2022 г., сключен между същия и „Сити кеш" ООД, като вземанията по договора са прехвърлени от страна на „Сити кеш" ООД в полза на заявителя по силата на Приложение № 1 от 14.06.2023 г. към Договор за покупко-продажба на вземания от 14.06.2023 г., за сумата от 317,29 лева, претендирана като обезщетение за забава върху главницата по договора за кредит в размер на законната лихва, начислено за периода от 07.03.2024 г. до 02.05.2024 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО e окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4