Решение № 293 от 16.04.2020, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 125/2020
- Вид
- Решение № 293
- Подписан
- 16.04.2020
- Състав
- ДАНИЕЛА ДИМОВА ТОМОВА, РАДОСТИН ГЕОРГИЕВ ПЕТРОВ, ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл.327, ал.1 · Търговски закон
Р Е Ш Е Н И Е
№……/…….
…...2020 г. гр. Варна
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ при секретар Христина Атанасова, като разгледа докладваното от съдията Томова въззивно търговско дело № 125 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №93849/16.12.2019г. по описа на ВРС, на „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, подадена чрез пълномощник юрисконсулт П.В., срещу решение №5147 от 22.11.2019г. на Варненски районен съд, 33 състав, постановено по гр.д. №844/2019г. по описа на ВРС.
С обжалваното решение са отхвърлени предявените от дружеството обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД за установяване съществуването на вземанията му спрямо ответника Д.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***, за сумата 305,39 лева, представляваща сбор от неплатени главници за ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода от 17.09.2015г. до 22.05.2018г., отчитани по партида с абонатен номер****за обект, находящ се в г>в.жк.М.****, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 30.08.2018г., до окончателното й плащане, както и за сумата 24,19 лева, представляваща сбор от лихви за забава върху отделните главници за периода от 28.05.2017г. до 26.08.2018г., за които суми по ч.гр.д.
№13243/2018г. на ВРС, 19 състав, по реда на чл.410 от ГПК му е била издадена заповед за изпълнение №6595/03.09.2018г.
В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението. Ищецът „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД оспорва като неправилен и направен в противоречие с приетите по делото писмени доказателства извода на първоинстанционния съд за недоказаност на факта, че ответникът Д.Д. има качеството „потребител” на В и К услуги, ползвани в имот, за който е представено доказателство, че е бил придобит от него по дарение още през 1997г. - Нотариален акт №1, том LXXII, дело 19197/1997г. на нотариус С. Стойчева. Като признава, че ищецът не е представил доказателства за подадено от ответника заявление по образец за откриване на партида, намира за неправилно и необосновано неблагоприятните последици от неизпълнението на основно задължение на потребителя - да се легитимира като такъв пред експлоатационното предприятие, да се възлагат в правната сфера на ищеца. Счита, че липсата на подадено заявление за промяна на партидата на името на ответника Д. като собственик на имота, не го освобождава от задължението да заплаща ползваните в имота В и К услуги. Оспорва се като неправилен и изводът на първоинстанционния съд за липса на посочени и представени от ищеца доказателства за предоставени на ответника вода и В и К услуги в заявения обем, съответно за надлежното отчитане и измерване на доставената и потребената вода по предвидения в Общите условия ред. Твърди се, че с оглед представения карнет по партида с абонатен номер 1273872, съдържащ положен на 14.12.2017г. подпис на потребителя, който е идентичен с подписа, положен за надарен в представения НА №1/1997г., фактът, че към тази дата показанието на водомера в имота на Д. е 1435м3, е безспорно доказан. Останалото количество е било начислено служебно като средна консумация по 5м3/обитател в имота, тъй като, въпреки връченото уведомително писмо №**********, че индивидуалният водомер в имота е с изтекъл срок на метрологична проверка, ответникът не е изпълнил задължението си, регламентирано в чл.34а във връзка с чл.11, ал.5 от Наредба №4 от 14.09.2004г. на МРРБ да осигури монтаж на метрологично годен измервателен уред.
При тези основни оплаквания и твърдения ищецът - жалбоподател моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови решение по същество на спора, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира присъждане на разноски и за двете инстанции.
С въззивната жалба не се посочват и представят нови доказателства.
В представения от адвокат Ц. Д. като особен представител на ответника Д.Д. писмен отговор на въззивната жалба ответникът, се оспорва като неоснователно твърдението на въззивника, че след като е придобил недвижимия имот по силата на нотариален акт за дарение, ответникът е придобил и качество на потребител на ВиК услуги в този имот. Като се позовава на изявленията в самия Нотариален акт за дарение №1/1997г., че дарителката П.К.Т.си запазва правото на ползване върху целия даряван недвижим имот до края на дните си необезпокоявана от никого и безвъзмездно, съответно на липсата на посочени и представени доказателства, от които да се установява, че така учреденото в полза на предишния собственик и титуляр на партидата вещно право на ползване е прекратено, ответникът счита, че липсва основание за ВиК оператора да прехвърля служебно и едностранно партидата на името на новия собственик на имота, който освен това не е и него фактически ползвател. Възразява и срещу твърдението на въззивника, че подписите в представените карнети са положени от ответника, което било очевадно от съпоставянето им с подписа, положен в представения НА за дарение на процесния недвижим имот, като счита, че същото не е установено в процеса чрез допустими от ГПК доказателствени средства. С оглед на това и като аргументира поддържаното в хода на първоинстанционното производство становище за недоказаност и неоснователност на претенциите на ищцовото дружество моли подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното с нея решение на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.
В проведеното от въззивния съд открито съдебно заседание, в което е даден ход по същество, въззивникът „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, представляван от юрисконсулт П. В. заявява, че поддържа подадената жалба и моли за нейното уважаване. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски и представя списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна Д.Д., представлявана от назначения й по делото особен представител адвокат Ц.Д. заявява, че поддържа депозирания отговор на въззивната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното решение на районния съд.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е образувано по исковата молба на „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, с която се претендира установяване на вземанията му спрямо ответника Д.Д.Д., ЕГН **********,***, за които по ч.гр.д.
№13243/2018г. на ВРС, 19 състав, е била издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Същите се основават на твърденията на ищеца, че като В и К оператор, съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, е доставил на ответника Д. Д. в собствения му имот, находящ се в г>в.жк.М.****, В и К услуги, отчитани по партидата на абонатен номер 1273872, като общият размер на непогасените задължения за плащане на доставените услуги, за които в периода от 17.09.2015г. до 22.05.2018г. са издадени съответни фактури, е 305,39 лева. Поради неплащане на задълженията в срок, ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на падежа на всяко едно задължение до датата на окончателното плащане, чийто размер за периода до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е 77,03 лева.
По този начин вземанията са индивидуализирани в издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение №6595/03.09.2018г.
Назначения на ответника Д.Д. особен представител е оспорил иска с възражения за липса на валидно сключено облигационно отношение между страните, по силата на което ищеца да е доставял, а ответникът да е потребявал начисленото количество вода. Счита за недоказано, че ищецът е извършил процесните доставки, съответно, че отчитането е извършвано при спазване на установения в Общите условия ред за това. Обосновани са и възражения за неустановеност на вземанията по основание и размер като се твърди, че представените по делото документи - Справка за недобора на частен абонат и карнети, не установяват надлежно осъществени реални доставки на ВиК услуги, съответно тяхното количество и стойност. Направил е изрично и възражение за погасяване на вземанията по давност.
В конкретния случай безспорно обстоятелство по делото е, че за процесния недвижим имот, находящ се в г>в.жк.М.****, има открита партида от „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД с абонатен №1273872, с първоначално вписан титуляр Павлина Теоклиева. Липсва и спор по отношение на факта, че ответникът Д.Д. още през 1997г. е придобил собствеността на имота като и понастоящем се легитимира като негов собственик. Същите се потвърждават и от приетите по делото като писмени доказателства нотариален акт №1/19.11.1997, том LXXІІ, дело №19197/1997г. на нотариус при Варненски районен съд, справка по лице за периода от 01.01.1992г. – 25.10.2019г. на Служба по вписванията – Варна, карнети за отчитане по партида с абонатен №1273872, уведомително писмо от 20.04.2017г.
По делото не е спорно, че въпреки придобиването в предходен момент на изключителната собственост върху процесния имот, ответникът Д.Д. не е уведомил ищцовото дружество за настъпилата промяна в собствеността на имота.
В чл.61, ал.1 от действащите Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД (Общи условия, ОУ), е предвидено, че при промяна на собствеността или на вещното право на ползване новият и/или предишния собственик или ползвател са длъжни да подадат до ВиК оператора в 30-дневен срок заявление по образец за откриване, промяна или закриване на партида, като представят документи, удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на собственост или на вещното право на ползване на имота. Същевременно разпоредбата на чл.63, ал.2 от Общите условия постановява, че в случай, че новият и предишният собственик или ползвател не спазят изискванията по чл.61, ал.1, то новият собственик заплаща всички дължими суми за имота след датата на промяна на собствеността. В същия смисъл са и разпоредбите на чл.58, ал.1 и чл.62, ал.5 от предходните Общи условия.
При това изрично правило, заложено именно в действащите за страните Общи условия за предоставяне на ВиК услуги, съдът намира, че за процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по повод доставката на ВиК услуги в имот, находящ се в г>в.жк.М.****, отчитани по партидата с абонатен номер 1273872, като макар и да не е изрично отразен като титуляр на партидата, новият собственик е задължен да плаща цената на доставените в имота от ВиК оператора услуги.
С оглед на това възражението на ответника за липса на валидно сключено облигационно отношение с ответното дружество се преценява като неоснователно.
Основния спор между страните е относно отчитането на доставените от ищцовото дружество и реално потребените вода и ВиК услуги чрез монтираното в имота на ответника средство за измерване (водомер).
Съгласно Общите условия на
„Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД (ОУ), чл.30 - 31, заплащането на услугите от абонатите се извършва въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, срещу издадена ежемесечни фактури, които потребителите са длъжни за платят в 30-дневен срок след датата на фактуриране. При това положение доставчикът, при условията на главно и положително доказване е носител на доказателствената тежест, свързана с установяване на количеството доставена и потребена от потребителя вода, нейното фактуриране и получаването на фактурата за съответния период. По делото липсват доказателства за осъществено и връчено на ответника фактуриране, отнасящо се до доставеното и потребено от последния количество вода за процесния период.
Разпечатката съдържа 36 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/039666dd-4445-4bc3-ac88-5e8fe08b82d2