Решение № 4725 от 16.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4725 гр. София, 16.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д.СТ.В при участието на секретаря Д.СТ.В като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20211110170631 по описа за 2021 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Е. Т. Г. да заплати на „.....

София“ ЕАД сумите, както следва: сумата от 4499.99 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2018г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 94, находящ се в гр. София, ж.к. „Красно село“, бл. 223, вх. Г, сумата от 686.65 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2019г. до 01.11.2021г., сумата от 45.91 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 10.2018г. до м. 04.2020г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 9.53 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2018г. до 01.11.2021г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба09.12.2021г., до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът „..... София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответника в качеството му на собственик на горепосочения имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. ПоДържа, че съгласно приложимите общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като ответниците не изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение. Изяснява, че съгласно тези общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2014г., в сила от м. 03.2014г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 30-дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на продавача, като законна мораторна лихва се начислява след изтичане на 30дневен срок, считано от датата на публикуване на общата фактура за съответния 1 отоплителен сезон. ПоДържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения ответникът изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетения за забава върху главните вземания, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответникът оспорва предявените срещу него искове, поДържайки, че не е собственик на процесния имот и поради това не е потребител на доставяната до него топлинна енергия. Счита за недоказни начина на определяне на цената на услугата дялово разпределение, както и заплащането на същата от топлофикационното дружество в полза на дружеството, предоставило услугата, като поДържа в тази връзка, че в полза на ищеца не би възникнало вземане за възстановяване от потребителя на цената на услугата, в случай че същата не е била заплатена от „..... София“ ЕАД. Оспорва да е изпаднал в забава за заплащане на процесните главни задължения. В условията на евентуалност релевира възражение за частично погасяване на вземанията по давност. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна енергия предполага пълно и главно установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и соченото за потребител лице, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на купувача на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане на цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на „..... София“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.

Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални условия.

Съгласно постъпилото по делото писмо от Столична община, Дирекция „Общински приходи“, район „Красно село“, за процесния имот- апартамент № 94, находящ се в гр.

София, ж.к. „Красно село“, бл. 223, вх. Г, е подадена данъчна декларация, представена с писмото и неоспорена от ответника, с която имотът е бил деклариран пред органите на общинската администрация от Божана Костадинова Г.а в качеството й на собственик.

Последното обстоятелство не е оспорено от името на ответника, вкл. след приобщаване на посочените документи като доказателства по делото, поради което и доколкото съгласно представеното по реда на чл. 186 ГПК удостоверение за родствени връзки на Божана Г.а същата е починала на 30.05.2010г., като е оставила като свой единствен наследник по закон своя син- ответника Е. Т. Г., следва да се приеме, че при липсата на други данни, а и твърдения именно последният е бил собственик на наследения след смъртта на майка си апартамент № 94, находящ се в гр. София, ж.к. „Красно село“, бл. 223, вх. Г. Като такъв и 2 съобразно цитираната дефинитивна норма на чл. 153, ал. 1 ЗЕ ответникът е бил потребител на доставяната до имота през исковия период топлинна енергия, поради което е легитимиран да отговаря за заплащане на цената й.

Установява се от надлежно приобщените и неоспорени писмени доказателствадоговор № 203 от 19.08.2002г. с предмет извършване на дяловото разпределение в сградата, в която се намира имотът, протокол от проведено общо събрание на етажните собственици в тази сграда, както и от заключението на съдебно- техническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на поставените задачи, че имотът, във връзка с който ищецът претендира спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна собственост, която през исковия период е била топлоснабдена.

Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода през процесния период е извършвано от „.....“ ЕООД, в какъвто смисъл е констатацията на вещото лице- топлотехник.

Съгласно доказателствените (фактически) изводи в заключението на съдебнотехническата експертиза през исковия период в имота е имало 4 броя радиатори с ....

(индивидуален разпределител на разходите за отопление), за които поради липса на осигурен достъп и за двата включени в исковия отчетни периода служебно е начислявана топлинна по МСРС (максимален специфичен разход на сградата)- така, както това е извършвано и по отношение на топлинната енергия, отдавана от щранг- лирата в банята на имота, доколкото същата е била без ..... Поради липсата на достъп до имота в края на всеки от двата процесни отчетни периода на абоната е начислявана топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, както следва: за 2018-2019г.- въз основа на показанията за предходния период, а за 2019-2020г.- служебно на база брой лица- по 140 л/денонощие на потребител за трима живущи. Изрично в писменото си заключение вещото лице е отбелязало, че при извършване на експертизата не е установило документ, въз основа на който да се приеме, че през исковия период в процесния имот живущите са били трима, поради което е приело, че от техническа гледна точка необосновано в случая е служебното начисляване на топлинна енергия за БГВ за трима потребители, като е допълнило, че в тази хипотеза обосновано е служебното начисляване само за един живущ. Наред с това, на абоната е начислявана и топлинна енергия за отопление на общите части в размер на 4 % от топлинната енергия, отдадена за това, както и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от фирмата за дялово разпределение между всички абонати, пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Съгласно изводите на вещото лице, обективирани в писменото му заключение, изчисленията на фирмата за дялово разпределение, касаещи начислената топлинна енергия, с изключение на служебно начислената за БГВ за периода 2019-2020г., са коректни и в съответствие с действащите към съответния момент нормативна уредба и общи условия на продавача. Изрично вещото лице е посочило, че технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, постъпило в абонатната станция, и са отчислени за сметка на ищеца. Въз основа на предоставените му свидетелства за метрологични проверки експертът е установил, че общите топломери, последователно монтирани в абонатната станция през исковия период, са преминавали метрологични проверки, при които са установени изправността и техническата им експлоатационна годност, поради което е приел, че през този период същите са били годни средства за търговско измерване. В заключение, вещото лице е определило стойността на потребената през процесния период топлинна енергия на сумата 3 от 4457.48 лева, в случай че се възприеме служебното начисляване на топлинна енергия за БГВ за трима живущи на адреса, респ. на сумата от 3452.76 лева- в случай че последното бъде счетено за необосновано, като и в двете хипотези е съобразило и издаваните през исковия период изравнителни сметки.

Настоящият съдебен състав намира, че при формиране на правосъдната си воля по отношение на количеството потребена топлинна енергия в процесния имот през исковия период следва да възприеме изчисленията на вещото лице, касаещи хипотезата на служебно начисляване на топлинна енергия за БГВ за периода 2018-2019г. за един живущ, доколкото, след като необосновано от техническа гледна точка е служебното начисляване да бъде извършвано на база по- голям брой потребители, правно необосновано би било възлагането на отговорността за заплащане на обусловената от подобно начисляване по- висока цена на топлинната енергия.

Реалното предоставяне на услугата дялово разпределение в сградата, в която се намира процесното жилище, се установява от неоспореното заключение на съдебно- техническата експертиза. Неоснователен е наведеният с отговора на исковата молба довод за недължимост на цената на услугата в полза на топлофикационното дружество, доколкото по силата на приложимите в случая общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди, които са обвързали ответника в качеството му на клиент на топлинна енергия (доколкото не се установява да е подал в срок възражение срещу приложимостта им), в частност по силата на чл. 22, ал. 2 от тези общи условия, именно ищецът се легитимира като носител на вземането за цената на извършената услуга дялово разпределение. Задължението за заплащане на цената на тази услуга в полза на топлофикационното дружество, дори и то да не е осъществявало дяловото разпределение, не възниква по силата на договора между ищеца и фирмата за топлинно счетоводство, а от общите условия на ищеца, които регламентират съдържанието на продажбеното правоотношение, възникнало по силата на закона между главните страни в процеса.