Решение № 255 от 13.06.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. Варна, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова при участието на секретаря Мая Т. И.а като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело № 20253100900019 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от М. Н.

М. – В. от гр.Варна срещу Д. З. АД, ЕИК

030269049, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Оборище”, ***, с която е предявен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да бъде осъден ответникът Д. З.

АД да заплати на М. Н. М. – В. сумата от 55000лв, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие смъртта на баща й Н. М. Т., починал на 30.11.2020г., в резултат на настъпило ПТП на 05.10.20г., причинено от С. И. Б., при управление на МПС – л.а.Опел Астра с рег.№******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.10.20г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба твърди, че на 05.10.20г. в гр.Варна, при управление на МПС – л.а.Опел Астра с рег.№****** С. И. Б. нарушила правилата за движение – чл.40, ал.2 ЗДвП, в резултат на което е настъпил удар между автомобила и пешеходеца Н. Т.. Вследствие на причиненото ПТП на постраД. Н.Т. била причинена фрактура на лява тазобедрена става, наложила операция. След изписването от болницата, постраД.т бил настанен в хоспис, където на 30.11.20г. същият починал. Излага, че към момента на ПТП автомобилът, управляван от виновния водач, е имал действащ договор за застраховка ГО с отв.дружество. Излага, че за настъпилото ПТП е образувано НОХД №531/24г. на ВОС, в което С. Б. била призната за виновна за гореописаното деяние. Твърди, че ищцата не се е възстановила психически от загубата на баща си, с когото били в много близки отношения, което налагало прием на лекарства. Излага, че е предявила застрахователна претенция пред ответника за заплащане на причинените вреди, като застрахователят предложил сумата от 80000лв, които били преведени по банковата й сметка.

1

Тъй като изплатената сума не я удовлетворявала предявява настоящия иск.

В срока за отговор ответникът Д. З.

АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Оборище”, ***, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва факта на валидно застр.правоотношение и факта на настъпило ПТП. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на постраД.. Твърди, че постраД.т е нарушил задълженията си по чл.108, чл.110 и чл.113 ЗДвП, като не се е движил по тротоара, а е бил на пътното платно, като е предприел пресичане на място, което не е определено за пресичане на пешеходци, и без да се огледа и да се увери в липсата на приближаващи ППС. Счита като съпричиняващ фактор и предхождащото изключително влошено здравословно състояние и напреднала възраст на постраД.. Излага доводи, че неполагането на достатъчно грижи от самата ищца е допринесло за негативния резултат.

Оспорва обема на претърпените неимущ.вреди, както и счита претендирания размер на обезщетение за прекомерно завишен. Оспорва началния момент на иска за лихва за забава, като се позовава и на изтекла погас.давност за нея.

Твърди, че в полза на ищцата е преведено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80000лв.

Конституираното на страната на ответника трето лице – помагач С. И. Б. оспорва предявения иск като се придържа към възраженията, наведени от ответника.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното по делото НОХД №531/2024г. на ОСВарна, с присъда №32/06.06.24г., С. И. Б. е призната за виновна в това, че на 05.10.20г. в гр.Варна, при управление на МПС – л.а. „Опел Астра“ с рег.№ *******, нарушила правилата за движение – чл.40, ал.2 и чл.116 от ЗДвП и по непредпазливост причинила смъртта на Н. М. Т., поради което и на осн. чл.343, ал.1, б.в вр. чл.342, ал.1, вр. чл.58а, ал.4 от НК й е наложено наказание лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК.

По делото се установява, а и не е спорно между страните, че л.а.

„Опел Астра“ с рег.№ *******, управляван от С. И. Б., е бил застрахован за риска „Гражданска отговорност” в Д. З. АД, към датата на ПТП.

Съгласно приложеното по делото удостоверение за наследници от 10.12.20г. на община Варна, се установява, че М. Н. М. – В. се явява законен наследник на Н. М. Т., поч. на 30.11.20г.

По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на св.Ф.Г. и Р.Г., които показания съдът възприема в частта, съдържаща данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.

От заключението по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, кредитирано от съда, се установява, че локалното платно на бул.Вл.Варненчик е с еднопосочно движение в посока към ул.П.Евтимий, като е обособено с бордюри и паркоместа, след края на които има тротоар, като в 2 района на ПТП няма пътни знаци. Вещото лице изчислява че скоростта на автомобила преди ПТП е била 0 км/ч, тъй като същият е бил спрял в покой, а скоростта му в момента на удара е била 5,22км/ч. Дава заключение, че в момента на потегляне на автомобила пешеходецът е отстоял на 2м от мястото на удара, като между него и автомобила не е имало никакви прегради или препятствия, които да ограничават видимостта на пешеходеца, а същият е имал отлична видимост и е можел да възприеме своевременно автомобила и да се съобрази с него. Вещото лице сочи още, че автомобилът е бил технически изправен и водачът, макар и в момента на потегляне да не е имал видимост в огледалата към пешеходеца, е имал добра видимост в огледалата и през прозореца на предната лява врата и е можел да го забележи и да предотврати ПТП като се съобрази с него.

Съгласно заключението по допуснатата съдебно-психологична експертиза, кредитирано от съда, се установява, че психичното състояние на ищцата непосредствено след смъртта на баща й носи характеристиките на остра реакция на стрес, която е нормалпсихологична реакция на личността и тя отшумява в рамките на часове до дни. Излага, че ищцата споделя за състояние на субективен дистрес и тревожно-депресивни симптоми, които са нарушили функционирането за около 5-6 месеца. Дава заключение, че към момента на изследването ищцата е с възстановено функциониране, няма данни за посттравматична симптоматика, повишени нива на тревожни и/или депресивни преживявания.

От заключението по допуснатата СМЕ, кредитирано от съда, се установява, че постраД.т е бил диагностициран със следните хронични заболявания и дегенеративни състояния – хипертонична болест без застойна сърдечна недостатъчност, неинсулинозависим захарен диабет, исхемична болест на сърцето, мозъчносъдова болест, хронична обструктивна белодробна болест, хроничен гастрит, хиперплазия на простатата, дегенеративни ставни промени, нарушения в зрението и слуха, за които е било налице периодично медицинско проследяване и диспансеризация, и е назначавано поддържащо лечение, което не е прекъсвано и след травмата. Сочи, че причината за смъртта на постраД. е двустранна пневмония, обуславяща синдром на дихателна недостатъчност като непосредствен механизъм на смъртния изход. Излага, че възпалителният процес се развива в период на трайно затруднение в движенията и продължително залежаване след травмата / фрактура на лява бедрена кост в областта на бедрената шийка/, която се явява първопричина за отключване на тези патологични процеси. Дава заключение, че степента на хроничните заболявания и възрастта се разглеждат като неблагоприятен терен за травмената болест, тъй като снижават самостоятелните възможности на организма във връзка с възстановяването, но не участват пряко в нейната генеза. Сочи, че при изписването от лечебното заведение на постраД. е отчетено добро общо състояние и същият е насочен да продължи лечението си при амбулаторен режим. Вещото лице сочи, че в хода на посттравмения процес винаги съществува риск за развитие на усложнение, който риск съществува до завършване на възстановяването, срокът за което при фактури на бедрената шийка е 4-6 месеца. Дава заключение, че оформянето на декубитуси е често усложнение при продължително залежаване и същите се явяват входна врата за развитие на инфекциозен процес в организма, като в случая този път на проникване на инфекция се изключва поради липсата на данни за септично състояние.

3

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1 от КЗ със сключването на договор за застраховка ”Гражданска отговорност”, застрахователят поема задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл.477, ал.1 и 2 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства. В тази връзка за успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.

В настоящия случай между страните по делото не е налице спор, че към датата на настъпилото ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховката “Гражданска отговорност” за л.а. „Опел Астра“ с рег.№ *******, между Д. З. АД и собственика на автомобила, което обуславя пасивната материалноправна легитимация на ответника по иска.

Безспорно по делото се установява, че с влязла в сила присъда №32/06.06.24г. по НОХД №531/2024г. на ВОС С. И. Б. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б.в вр. чл.342, ал.1 НК. Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Т.е. с влязлата в сила присъда обстоятелствата относно авторството, противоправността и вината за извършеното от делинквента престъпление на 05.10.20г., при което са причинени посочените в последната увреждания, са безспорно установени.

С оглед на това и предвид установеното наличие на валидно сключено застрахователно правоотношение по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответника Д.

З. АД, съдът намира, че са налице всички предпоставки за възникване на отговорността на застрахователя за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди от деликта.

Ищцата М. Н. М. – В. се явява дъщеря на починалото при ПТП лице, поради което и тя попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди /в тази връзка е Постановление № 4/1961 г. на Пленума на ВС/.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да изходи от общия принцип за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД, като съобрази както настъпилата вреда, така и влиянието, което същата е оказала върху емоционалното състояние на ищцата, характера и действителното съдържание на отношенията между постраД. и неговия наследник, както и икономическата конюнктура в страната към момента на 4 увреждането.

От събраните по делото гласни доказателства безспорно се установява, че между починалия и неговата дъщеря са съществували отношения на привързаност и взаимна подкрепа. Видно от показанията на св.Г. и св.Г. постраД.т и ищцата не са живеели заедно, но са били близки, разчитали са един на друг, като основно за него се грижела ищцата. Сочат, че след инцидента ищцата е завела постраД. в болницата, а впоследствие в хоспис, като постоянно изпращала рехабилитатори, които да го раздвижват, както и медиц.специалисти. Установява се, че след смъртта на баща й ищцата се позатворила, не искала да контактува, преживяла го тежко и не можела да спи. От събраната съдебно-психологична експертиза се установи, че смъртта на постраД. съставлява остра стресова реакция за ищцата, която е нормална такава и е отшумяла в рамките на дни. Същевременно вещото лице заключава, че към момента ищцата е с възстановено функциониране, без данни за посттравматична симптоматика, повишени нива на тревожни и/или депресивни преживявания.