Решение № 4435 от 23.07.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 9048/2023
- Вид
- Решение № 4435
- Подписан
- 23.07.2024
- В сила
- 23.07.2024
- Състав
- Петър Любомиров Сантиров, Мариана Георгиева, БИЛЯНА СИМЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 125а, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 25, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 40 · Закон за движението по пътищата
- чл. 40, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 40, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 386, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 411, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 487, ал. 4 · Кодекс за застраховането
- чл. 499, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 574, ал. 3, т. 3 и ал. 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 574, ал. 3, т. 3 и ал. 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 4435 гр. София, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Петър Люб. Сантиров
Членове:
Мариана Георгиева
БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20231100509048 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 18.05.2023г., постановено по гр. дело № 54053/2022 год. по описа на СРС, ГО, 42 състав, е отхвърлен предявеният от „Д. З.“ АД срещу „ДЗИ-О.З.“ АД иск правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата от 501, 22 лева, представляваща застрахователно обезщетение по регресна претенция по застраховка “Каско” за вреди на МПС “Мерцедес” с рег. № *******, застрахован при ищеца от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 26.10.2021г. в гр. Несебър, настъпило по вина на застрахован при ответното дружество автомобил по задължителна застраховка “Гражданска отговорност”.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца „Д. З.“ АД, в която са изложени оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа, че съдът 1 правилно е приел, че процесният инцидент е възникнал при условията на валидни полици по застраховка „КАСКО“ за МПС „Мерцедес“ и „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за МПС „Пежо 206“, както и че е налице покрит застраховател риск. Установено било и извършеното плащане на застрахователно обезщетение от страна на „Д. З.“ АД по имуществената застраховка и размера на причинените щети по лек автомобил „Мерцедес“, чийто паричен еквивалент по средни пазарни цени се равнява на 1003, 04 лева, а с ликвидационни разноски – 1 018, 04 лева. Навеждат се доводи за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд, че механизмът на ПТП не е установен по несъмнен начин. Сочи, че инцидентът е настъпил на улица с еднопосочно движение, по която нерегламентирано и в посока срещуположна на движението, се движел водачът на л.а. „Пежо 206“, което се установявало от вписаните в т.12 обстоятелства, отбелязани в двустранен констативен протокол за ПТП от 26.10.2021г., съставен от двамата водачи, както и от събраните по делото гласни доказателствени средства. Водачът на застрахования при ответника автомобил е възприел своевременно наличието на друго МПС на пътя, но въпреки това не е предприел спиране, а е продължил движението си. Въззивникът аргументира становище, че въз основа на тези обстоятелства се налага еднозначен извод, че за водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ударът е бил предотвратим, доколкото същият е възприел всички действия или бездействия на водача на л.а. „Мерцедес“ много по-рано, и е следвало да не променя траекторията си на движение, като не се отклонява надясно към вече заетата лента. По тези съображения счита, че поведението на водача на лек автомобил „Пежо“ е противоправно и в този смисъл предявената претенция е основателна. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което иска по чл. 411 от КЗ да се уважи в пълния претендиран размер.
Насрещната страна „ДЗИ-О.З.“ ЕАД оспорва въззивната жалба като неоснователа. Навежда съображения, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано, като постановено в съответствие с приложимите материално-правни норми и въз основа на правилен анализ на събраните по делото доказателства. Поддържа становище, че по делото е установено, че претендираните увреждания не са настъпили по твърдяния от ищеца начин.
Счита, че от ангажираните доказателства не може да бъде направен 2 категоричен извод, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на автомобил марка „Пежо“. Този извод е мотивиран със заключението на автотехническа експертиза, съгласно която възможния механизъм на настъпване на произшествието е различен според показанията на всеки от свидетелите, а същевременно не са ангажирани други доказателства, които обсъдени в съвкупност със свидетелските показания, да позволят да бъде възприето, че следва да бъдат кредитирани показанията на един от свидетелите. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ за заплащане на с у м а , претендирана от ответника в качеството му на застраховател на лице, причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка. Твърди се ищецът да е изпълнил своите задължения на застраховател по имуществена застраховка и да е встъпил в правата на увреденото лице против носещия договорна отговорност въз основа на валидно възникнало застрахователно правоотношение с причинителя на увреждането. Предявената претенция представлява половината от заплатеното от ищцовото дружество обезщетение, съответстваща на приноса на увреденото лице при настъпване на вредите.
Съгласно чл. 411 от КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по 3 имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.
Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено З., в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и 3) за увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу причинителя на вредата на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД т.е., вредите да са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение, респ. договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка “Гражданска отговорност”. Доказването на тези правопраждащи факти е в тежест на ищеца – чл. 154, ал. 1 ГПК.
На етапа на въззивното производство не се спори между страните, че на 26.10.2021г., в гр. Несебър, на ул. „Г.С.Раковски“, зад детска градина „Я.Л.“, е настъпило ПТП с участието на лек автомобил “Мерцедес” с рег. № ******* и лек автомобил “Пежо 206” с рег. № *******, както и че в резултат на произшествието са настъпили материални щети върху първия автомобил.
Установено е, че между собственика на лек автомобил “Мерцедес” с рег. № ******* и ищцовото дружество е възникнало валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка “каско” с обект – посоченото МПС, със срок на валидност, обхващащ датата на настъпване на произшествието, както и че в изпълнение на задълженията си по договора, “Д.
З.” АД е заплатило на сервиза, в който са отстранени щетите върху застрахования автомобил, стойността на извършения ремонт в размер на 972, 44 лева. Не е спорно, че между ответното дружество и собственика на лек автомобил “Пежо 206” с рег. № ******* е съществувал към датата на 4 настъпване на произшествието валиден договор за застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”.
В първоинстанционното производство е представен двустранен констативен протокол, подписан от водачите на участвалите в произшествието автомобили, в който е посочено, че ПТП е настъпило на 26.10.2021г. около 14, 45 часа, в гр. Несебър, зад Детска градина „Я.Л.“, на ул. „Г.С.Раковски“, като в графа “обстоятелства” са посочени следните данни: за лек автомобил „Мерцедес“ /обозначен като превозно средство Б/ - „при излизане от паркинг, частен терен, черен път“, а за лек автомобил „Пежо 206“ /обозначен като превозно средство А/ – „навлиза в лентата за насрещно движение“. Изготвена е скица на произшествието и са посочени видимите щети върху лек автомобил “Мерцедес” – в задна дясна странична част.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на водачите на превозните средства, участвали в пътния инцидент, чиито показания са противоречиви помежду си относно спорните релевантни обстоятелства.
Свидетелката Т.Е. е управлявала лек автомобил „Мерцедес”, като твърди, че при настъпване на процесното произшествие превозното средство е било спряно в очертание за паркомясто на улицата зад Детска градина „Я.Л.“.
Тя се качила в автомобила, запалила двигателя, но преди да приведе същия в движение и да извърши маневра за излизане на заден ход, настъпил инцидентът с участието на МПС „Пежо 206“. Сочи, че улицата е с еднопосочно движение и другият автомобил се движел в посоката, забранена за движение, както и че е видяла това превозно средство едва след сблъсъка.
След това двамата водачи съставили двустранен констативен протокол, като всеки един от тях попълнил данните и обстоятелството за управляваното от него МПС. Схемата била изготвена от водача на лек автомобил „Пежо“.
Свидетелката изяснява, че за да тръгне в позволената за улицата посока на движение, трябвало да извърши маневра движение на заден ход и на дясно.
От показанията на свид. Г.Д. се установява, че на 26.10.2021г. той е управлявал МПС “Пежо 206” с рег. № *******, както и че не познава добре град Несебър и не си спомня улицата, на която е настъпил инцидентът. Излага, че причината за произшествието е поведението на другия водач, тъй като тя тръгнала да излиза на улицата на заден ход без да се оглежда и ударила 5 неговия автомобил в дясната странична част по средата. Свидетелят Д. сочи, че той се движел направо по улицата.
В първоинстанционното производство е прието заключение на автотехническа експертиза, което е било изготвено въз основа на представените писмени доказателства и след разпита на допуснатите по делото свидетели. В заключението са приети два варианта относно механизма на настъпване на процесното ПТП. Вещото лице е посочило, че ако се приемат за достоверни показанията на свид. Е., то инцидентът е настъпил при отклонение на лек автомобил „Пежо 206“ от посоката си на движение от дясно на ляво, в резултат на което настъпил удар с паркирания автомобил „Мерцедес“, водачът на който е изчаквал за включване в движението с предстояща маневра на заден ход. В случай, че се кредитират показанията на водача на лек автомобил „Пежо 206“ вероятният механизъм е следният: водачът на лек автомобил „Мерцедес“ предприел маневра за потегляне на заден ход от паркомясто, при което не пропуснал преминаването на другия автомобил и реализирал удар със същия. В заключението е направен категоричен извод, че всички увреждания по МПС „Мерцедес“ - задна броня, лайсна задна броня дясна, лайсна хром задна броня дясна, лайсна задна броня – среда, стоп десен и лайсна хром средна, се намират в причинно-следствена връзка с процесния инцидент. Стойността, необходима за възстановяване на застрахования при ищцовото дружество автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е определена на сумата от 1 003, 04 лева с ДДС, а с включени ликвидационни разноски възлиза на 1 018, 04 лева.